Брад Тор
Необявена война (58)

57.

Пътуваха половин час. Щом наближиха мястото, където щяха да оставят Чейс, провериха още веднъж радиосигнала.

Рейнджърът спря автомобила и посочи група дървета.

— Потокът е на петдесет метра оттам. Ще го чуеш, преди да го видиш. Пътеката е от източната страна. Няма начин да я пропуснеш.

— Ясно — кимна Чейс, взе раницата и автомата си и отвори вратата. — Ще се видим долу.

— Гледай да не се изгубиш — каза Харват.

Чейс се усмихна и затвори вратата. Рейнджърът подкара към мястото, където щеше да остави Харват и Слоун. Щом прекосиха неравната просека, той изключи двигателя, заобиколи автомобила и изчака Слоун да слезе, преди да отвори багажника.

Тя провери лепилото върху лапата на Аргос и вдигна палци.

— Засъхнало е.

Харват даде команда на кучето да не мърда и застана до Слоун. Не искаше Аргос да скача върху лапата си. Достатъчно трудно щеше да му бъде да ходи. Не биваше да му създава излишни неприятности. С помощта на Слоун и рейнджъра вдигнаха кучето и го оставиха на земята. След няколко стъпки то осъзна, че нещо дращи дясната му предна лапа.

— Добре — кимна Харват. — Да тръгваме, преди да реши да седне и да я задъвче.

Рейнджърът ги поведе към дърветата.

По меката горска пътека Аргос вървеше лесно, но Харват забелязваше, че накуцва леко, за да щади дясната си лапа.

Не след дълго стигнаха до края на гората. Рейнджърът вдигна ръка да спрат и всички се ослушаха. Единствено шумът на гората нарушаваше абсолютната тишина.

— Аз съм дотук — каза рейнджърът. — Ранчото започва на около триста метра оттук. По склона се спуска стар дърварски път. Ще ви отведе право до входната порта.

Харват и Слоун му благодариха и го проследиха с поглед как изчезва между дърветата.

Харват извади радиото от джоба си, вдигна антената и се свърза с командния център на летището. Слоун разсейваше Аргос, докато Харват докладваше къде се намират. Чейс съобщи, че е заел позиция и брегът е чист. Харват прекъсна връзката и прибра радиото.

Двамата със Слоун провериха оръжията си и тръгнаха към дърварския път. Когато видяха ранчото, Аргос вече куцаше видимо. Харват знаеше, че болката не е силна, но въпреки това му беше неприятно да подлага животното на изпитание. То обаче проявяваше храброст и продължаваше напред.

По целия път Харват се оглеждаше за камери. Не видя нито една, но усещаше, че ги следят, и със Слоун играеха ролите си възможно най-правдоподобно.

Спираха през петдесетина метра, Харват се навеждаше да прегледа крака на кучето и пак тръгваха. Щом ранчото се появи пред тях, Харват бе убеден, че този, който ги наблюдава, е видял всичко.

Като по даден знак от къщата излезе човек, качи се в многофункционален джип „Гейтър“ и пое към тях.

Разковничето за успешна заблуда не е да накараш хората да ти вярват, а да им покажеш, че ти им се доверяваш. Най-добрият начин е да поискаш услуга.

Да се представят за туристи, изгубили пътя, беше слаба инсценировка. Добави ли се обаче ранено куче в сценария, нещата веднага стават по-достоверни, особено в пуста местност. Фермерите разбират животните, а моралният им кодекс ги задължава да помагат на изпадналите в нужда. В този случай услугата очевидно беше необходима.

— Ето го и него — каза Харват.

Слоун също го бе забелязала и кимна в отговор.

Понеже радиоприемниците им бяха скрити в раниците, бяха принудени да се надяват, че от укритието си Чейс също наблюдава какво се случва през мерника „Шмит и Бендер“ на своята „Берета“ М107А1. Всъщност разчитаха Чейс да предотврати всяка възможна атака, преди да е започнала. Съдейки по видеозаписите на разузнавателния дрон обаче, в ранчото имаше само един човек.

Харват не желаеше да залага всичко на дрона, но камерата и инфрачервените снимки бяха пределно ясни. Във всеки случай съвсем скоро щяха да разберат със сигурност.

Когато джипът наближи, Слоун вдигна ръка и помаха. Харват спря да върви. Мястото бе достатъчно добро да осъществят замисъла си. Аргос се облегна върху него, отмествайки тежестта си от болната лапа.

— Добро момче — потупа го Харват по главата. — Почти приключихме.

Дори да очакваше неприятности, Рен Хо не се издаде. Неугледният китаец бе облечен в джинси, дънкова риза и работни ботуши. Пушката му „Рюгер мини-14“ не лежеше на седалката до него, а върху поставката под покрива на джипа му.

Той забави ход, за да огледа добре туристите и кучето им, после отби от пътя и изключи двигателя.

— Навлизате в частна собственост — уведоми ги без поздрав и предисловия. — Табелите ми са сложени на видно място.

— Кучето ни подгони лос — отвърна Харват. — Търсихме го два часа. Не знаехме къде сме, докато не видяхме табелите.

— Е, вече знаете — тросна се мъжът. — Тук не е място за разходки.

— Кучето ни пострада — намеси се Слоун. — Съжаляваме, че нахълтахме в имота ви, но трябва да го заведем на ветеринар. Ще ни помогнете ли?

Хо слезе от джипа и попита:

— Какво му има?

Слоун му се усмихна.

— Благодаря ви много. Десният му крак е наранен.

— Каква порода е?

— Руско пастирско куче — отговори Харват и отстъпи назад, та мъжът да не се почувства притиснат или заплашен.

— Дружелюбно ли е? — попита Хо и се наведе да огледа крака на Аргос. — Няма да ме ухапе, нали?

— Сладурче е — увери го Слоун и пристъпи към него. — Приятелят ми обаче не е с толкова добър нрав.

„Приятел“ беше кодовата дума, която бяха договорили с Харват. Забелязала пистолета под ризата на Хо, Слоун бе решила, че е време да действат.

Тя замахна с крак и ритна Хо по левия хълбок толкова силно, че му счупи три ребра. Останал без дъх, мъжът падна настрани и посегна към пистолета си. Харват обаче го изпревари.

Извади светкавично тазера, увери се, че Хо не се допира нито до Слоун, нито до кучето, и го порази с електрошока. Натисна спусъка и разкривените мълнии удариха Хо по гърдите, последвани от токов удар, който парализира вегетативната му нервна система.

Харват подхвърли тазера на Слоун и измъкна деветмилиметровия пистолет „Келтек PF9“ изпод ризата на Хо. Изви ръцете му зад гърба и ги окова с гъвкави белезници, после го претърси за други оръжия. Доволен от проверката, залепи устата му с тиксо и нахлупи качулка върху главата му. Извади радиото и предаде кода за действие на контратерористичния екип.