Брад Тор
Необявена война (57)

56.

Индиан Вали, Айдахо

На местоназначението първо пристигна разузнавателен дрон, зареян високо над къщата на Рен Хо. Малкото ранчо, състоящо се от жилищна сграда, плевня и няколко външни постройки, коне и добитък, се намираше до границата на национален парк „Пайет“.

Теренът не позволяваше директно нападение по светло. Харват предложи нещо друго.

Никълъс не остана доволен, че ще използват едното му куче като примамка. Още повече че нямаше да присъства на лова. Предаде се обаче, защото нямаше друга възможност.

По време на полета специален агент Роу бе препратила на Харват цялата информация за Рен Хо, с която Бюрото разполагаше — кога е придобил гражданство, какви данъци плаща, какви сделки е сключвал напоследък. Според ФБР мъжът работеше като търговски представител, осъществяващ контакти между американски компании и заводи в Китай. Бил женен, но се развел. Съпругата му се върнала в Китай. Синът им в колежанска възраст имал двойно гражданство и живеел с майка си в Шънджън.

Във файла Роу беше включила информация за пътуванията му с уточнение, че Националната агенция за сигурност събира сведения от телефона, имейла и кредитните карти на Хо. ЦРУ не разполагало с нищо за него. В досиетата им нямало нищо за човек на име Рен Хо.

Малко преди да се приземят, Роу се обади по телефона и докладва на Харват какво се е случило в Бостън. Агент на ФБР следял момиче на име Дайю Дзинпин — внучка на висш китайски функционер. Тя вечеряла сама — нещо необичайно за нея, ала още по-странно било, че говорела непрекъснато по айфон „Епъл“ и пишела съобщения, но след като излязла от тоалетната в ресторанта, се върнала със съвсем различен телефон и поведението й коренно се променило.

Предвид повишената степен на тревога, агентът докладвал за подозрителното наблюдение на началника си. Началникът се свързал с другите разузнавателни екипи. Всички били сигурни, че обектите им са се прибрали в жилищата си. Проверка на мобилните им телефони потвърдила предположението им. После от ФБР изискали да се уверят на място и един по един разузнавателните екипи съобщили, че обектите липсват. Телефоните били включени да се зареждат, но младежите не били вкъщи. Настъпила паника.

Веднага изпратили подкрепления на мъжа, който следял Дайю. Когато влязла в хотел „Хаят Риджънси“, неколцина агенти тръгнали след нея, а други отишли в офиса на охраната да наблюдават охранителните камери. Проверили и предишните записи, за да видят дали някой се е качил в асансьора с Дайю или й е дал нещо във фоайето.

Не видели никого, но забелязали мъж да тръгва по стълбището малко след появата на агентите във фоайето. Върнали записите още по-назад и установили кога мъжът е влязъл в хотела. Проследили действията му едно по едно. Той избягвал камерите — с изключение на една в близост до касата в лоби бара. Изпратили заснетото в Бюрото и получили потвърждение — човекът бил Бао Дън.

Скоро след като установили самоличността на мъжа обаче, пожарната аларма се задействала. Очевидно ставало дума за заблуда, но задачата на ФБР се усложнила много. Поискали допълнителни подкрепления, включително от бостънската полиция, но никой не пристигнал навреме.

Един агент останал в офиса на охраната да наблюдава камерите, а другите се опитали да открият Дън и „принцесата“. Понеже всички гости се евакуирали от хотела, все едно се борели с пасаж от мигриращи сьомги.

После забелязали Бао Дън да прекосява сервизния коридор с друг човек. Агентът в офиса на охраната правилно преценил, че придружителят му е Дайю Дзинпин, и предал описание на дрехите й и накъде са се запътили бегълците.

Щом излезли от хотела по гаражната рампа, ги застигнал агентът на ФБР, който успял пръв да се добере до мястото. Избухнала престрелка. Дън убил агента и изчезнал с „принцесата“.

Новината беше лоша в много отношения. Животът на федерален агент беше отнет, дирите на децата на китайските висши партийни функционери — изгубени. Харват бе готов да се обзаложи, че са изпратили Бао Дън в Бостън не само за Дайю. Той вероятно бе замесен в изчезването и на другите четирима китайски студенти.

Фактът, че са оставили мобилните телефони включени, означаваше, че не са искали да забележат отсъствието им. Тази информация беше най-обезпокоителна. В крайна сметка щяха да открият, че ги няма. Ала тогава явно не би имало значение, от което следваше само едно — атаката предстои.

Когато самолетът на „Карлтън Груп“ се приземи в курортния град Маккол в Айдахо на трийсетина мили от Индиан Вали, ФБР вече бе сформирало команден център на летището.

В хеликоптер щяха да превозят Харват, Слоун, Чейс и Аргос — кучето на Никълъс — до лесничейски пункт в националния парк „Пайет“. Рейнджърът знаеше къде се намира ранчото на Хо и беше сигурен, че ще успее да ги заведе дотам, без да ги забележат. После щяха да се оправят сами.

По план хеликоптерът трябваше да се върне до летището и да вземе екип от стрелци, докато всички други, включително местните служители на реда, щяха да се придвижат до ранчото с автомобили по два черни пътя.

Харват постави само две изисквания — никой да не прави нищо, докато не им даде знак, и Рен Хо да бъде заловен жив на всяка цена. Договориха радиокодовете, разпределиха оборудването и излетяха.

Аргос харесваше Харват, но не харесваше, че го разделят със собственика му. Според Слоун кучето нервничело и в Националния контратерористичен център, когато Никълъс взел Драко вътре, а тя и Чейс го отвели в централата на „Карлтън Груп“.

Харват се опита да успокои огромното животно, галейки го по врата и между ушите. Накрая кучето отпусна глава върху грамадните си лапи и видимо се укроти.

Чейс погледна към Харват и каза в слушалките:

— В края на деня Аргос ще те мрази в червата.

Харват поклати глава и се взря в планинския пейзаж. Според него Айдахо бе един от най-красивите щати в Америка, с обширна земя и малко хора да ти създават главоболия. Ако излезеше прав и китайците наистина възнамеряваха да унищожат САЩ с електромагнитна атака, Айдахо определено бе едно от местата, където лично той би се окопал. Тук всеки, подготвен предварително и в добро здравословно състояние, би преживял сравнително безболезнено краха.

Щом наближиха, пилотът на хеликоптера се свърза с лесничейския пункт, зарея се над поляната, за да огледа терена, и се приземи.

Харват отвори вратата и изскочи пръв навън, последван от Аргос, Слоун и Чейс. Разтовариха оборудването си от багажното отделение, отдалечиха се на безопасно разстояние и дадоха знак на пилота с вдигнати палци.

След миг гигантската птица се отлепи от земята и изчезна от погледите им над високите върхове на боровете. Оглушителното пърпорене на перките стихна и се възцари абсолютна тишина. Стори им се удивително колко тиха може да е гората.

Рейнджърът се представи и поведе екипа към автомобила си. Върху капака лежеше разгърната подробна топографска карта. Обясни им къде се намират, къде е ранчото на Хо и по какъв маршрут ще стигнат дотам.

— Готови ли сте да тръгваме? — попита ги той.

Чейс погледна първо към Аргос и после към Харват.

— Какво ще кажеш, доктор Дулитъл?

— Помогни ми да го вкарам в колата — отвърна Харват.

Вдигнаха вратата на багажника и придумаха Аргос да скочи вътре. Харват се приведе и седна до него. Накара огромното куче да легне и взе главата му в скута си.

— Добре, готови сме.

Чейс извади тубичка „Дерма Бонд“ — медицинския еквивалент на секундно лепило. Слоун измъкна от джоба си камъчето, което бяха взели от летището.

Никълъс й бе показал чувствителното място между възглавничките върху кучешката лапа. Слоун намести камъчето в месестата вдлъбнатина и запретна гънките кожа над него. Внимателно, за да не изцапа пръстите й, Чейс покри мястото с „Дерма Бонд“. През цялото време Харват се стараеше да отвлича вниманието на животното.

Аргос погледна веднъж-дваж към Чейс и Слоун, но не изглеждаше особено заинтригуван от заниманието им. Повече го интересуваха ласките, които получаваше от Харват.

Когато приключиха, Слоун кимна и двамата с Чейс затвориха вратата на багажника и се качиха на седалката зад рейнджъра. По пътя задачата на Харват бе да отклонява вниманието на Аргос от лапата му.