Брад Тор
Необявена война (55)

54.

Маклийн, Вирджиния

Разопаковането на сандъците от складовете се оказа болезнено бавен процес, но нямаха избор, понеже не знаеха какво има в тях.

Харват обясни на Карлтън защо смята, че цилиндрите съдържат кислород, а не хелий.

— Хелият не експлодира. Затова го използват за метеорологични балони. Кислородът обаче експлодира. Но и осигурява по-голяма подемна сила. Ако се опитват да пуснат по въздуха някакви бомби, кислородът е опасен, но е логичен избор. Освен това взривът в Тенеси явно е предизвикан от нещо силно запалимо като кислорода.

— Защо им е да пускат бомби по въздуха? — учуди се Стареца.

— По този начин е възможно да заобиколят — или прескочат — много охранителни системи.

— Но се оставят на милостта на вятъра. Няма как да предвидят с точност къде ще се приземи бомбата.

— Навярно не е необходимо — отвърна Харват. — Ако са оръжия, взривяващи се във въздуха, нужно е само да ги заредят и да ги изстрелят нависоко.

— От места като Де Мойн и Нашвил? Защо не над гъсто населени градове като Лос Анджелис, Чикаго, Ню Йорк?

— Може би няма значение.

— Чакай… — замисли се Карлтън. — Дори да не са бомби, а приспособления за разпръскване на биологично оръжие, все пак трябва да поразят главните населени места. Нали според разузнаването планът предвижда деветдесет процента смъртност за година.

Харват кимна.

— Да речем, че не е биологично, а радиологично оръжие под формата на бомба. Пак трябва да я пуснат над големите градове. Не разбирам…

— Ами ако не е нито едното, нито другото?

— Същото важи и за химическа атака.

— Предполагаме, че самото устройство ще избие хората. Но ако грешим? Ако е нещо друго? — попита Харват.

— Какво?

Стояха до работния плот на специален агент Роу и Харват я помоли да извади на компютъра карта на САЩ. После й каза да очертае шестте града, където се бяха укрили терористичните клетки.

— Градовете образуват верига през страната — отбеляза той.

— И?

— Представете си, че не само ги изстрелят по едно и също време, ами ги взривят едновременно?

На екрана Роу изобрази с концентрични кръгове взривната вълна около градовете. Окръжностите почти се застъпваха и опасваха сраната от бряг до бряг.

— Сега да помислим… — проточи Харват. — Ако нападението не е химическо, биологично и радиологично, а електромагнитно?

Внезапно лицето на Карлтън побледня.

— Електромагнитно импулсно оръжие.

Харват кимна.

— Всичко ще спре. Няма да има електричество и вода — констатира Роу.

— Няма да има телефон за спешни случаи, полиция, пожарна, линейки — добави Карлтън.

— Няма да има интернет. Ще секнат доставките за магазините, аптеките, болниците. Няма да има отопление. Климатиците няма да работят. Няма да има гориво и машини, които да съберат реколтата. Няма да има камиони, които да я доставят на пазара. Ще настъпи абсолютен хаос. Анархия. Цялата страна ще рухне за седмици.

— Това е сигурно — кимна Стареца. — Това са планирали.

Харват посочи към плоските екрани, където прожектираха какво се случва в Лас Вегас, Далас и Де Мойн.

— Ще разберем повече, когато открият какво има вътре.

— Междувременно трябва да уведомим генерал Джонсън и президента какво предполагаме. — Карлтън погледна към агент Роу и попита: — Има ли начин да получаваме информация в конферентната зала на директора на националното разузнаване?

— Разбира се. Ще изпратя някого да настрои електрониката.

Стареца й благодари и кимна на Харват да го последва.

Когато стигнаха до конферентната зала, видяха Никълъс и Драко да приближават от другия край на коридора. Харват им задържа вратата отворена, но даде знак на Никълъс да замълчи. Карлтън вдигна слушалката на обезопасения телефон и набра Белия дом.

След като предаде информацията на генерал Джонсън и затвори телефона, Никълъс закима.

— Звучи логично.

— Намерихме обаче само три склада. Четири, ако броим Нашвил — каза Стареца. — Дори да открием складовете в Балтимор и Сиатъл, как ще разберем дали са всички? Ами ако има още спящи клетки?

Отличен довод. Щяха да са сигурни едва когато разкрият целия план. За целта обаче не бе достатъчно да открият още няколко склада. Всъщност Харват вече бе убеден, че Бао Дън е взел устройството от Нашвил, преди да срине склада със земята. Нямаше начин да остави нещо такова.

Понечи да изрази гласно мислите си, но видя агент Роу да тича към конферентната зала.

Втурна се вътре и той я попита:

— Какво става?

— Бойси — отвърна запъхтяна тя. — Пипнахме го. Тод Томас.

— Намерихте ли го? — повдигна вежди Никълъс.

— Не него. Копирната машина, която е използвал.

— Как?

Роу погледна към Харват.

— Мъжът, представящ се за Тод Томас, се появил в Нашвил с почти нечетливо копие на шофьорската си книжка — обясни Харват. — Всеки би приел копието, стига да му покажат оригинала, за да го свери. Управителят на склада решил, че не е необходимо да прави друго копие. Сега знаем, че същото се е случило във Вегас, Далас и Де Мойн. Замислих се, че ако съм на негово място, щях да използвам копирна машина в супермаркет или в малка пощенска станция. Бих пробвал няколко пъти. Щом стигна до вариант, където информацията се чете, но снимката е тъмна и размазана, бих копирал всичките си фалшиви документи наведнъж.

— А копирните машини имат хард драйв — додаде одобрително Никълъс.

Харват кимна.

— Записват всичко. Трябва ти само кабел и софтуер за достъп. Помолихме ФБР да го направят. Търсеха копирни машини на обществени места във и около Бойси, обръщайки особено внимание на местата с безплатна безжична интернет връзка, откъдето Томас е проверявал профилите във Фейсбук. Свалиха информацията от всички открити копирни машини и предадоха данните на Националната агенция за сигурност.

— А служителите им са пресели данните с помощта на алгоритмите си, търсейки съответствия с размазаната снимка в шофьорската книжка?

— Именно — Харват се обърна отново към Роу. — Какво знаем?

— Копирната машина се е намирала в малка пощенска станция в центъра на Бойси. Предлагат пощенски кутии, колетни услуги и прочее — отговори Роу. — В хард драйва е имало копия на шофьорските книжки, които са използвани във вече откритите складове, както и шофьорски книжки от щатите Вашингтон и Мериленд. След като се сдобихме с фалшивите документи, ще открием по-бързо складовете в Сиатъл и Балтимор.

— Общо колко са били шофьорските книжки със снимката на мъжа?

Роу се усмихна.

— Седем. Точно както подозираше, първо се е упражнявал с местна шофьорска книжка, издадена в Айдахо. Проверихме я. Законна е, за разлика от другите. Принадлежи на петдесет и седем годишен американски гражданин от китайско потекло на име Рен Хо. Живее в Индиана Вали, Айдахо, на около два часа път от Бойси. В момента го обследваме щателно и ФБР вече подготви контратерористичен отряд. От министерството на околната среда ще изпратят екип за издирване на ядрено замърсяване.

Харват погледна към Карлтън.

— Трябва да сме на място, щом го заловят, за да го разпитаме.

Стареца кимна.

— Кого искаш да вземеш?

— Слоун и Чейс плюс Никълъс за всичко, свързано с компютри.

— Дадено. Нещо друго?

— Стефани Еспозито.

— Китайският експерт на Управлението?

— Искам човек, който познава културата им — обясни Харват. — Който говори и чете китайски.

— Ще се обадя на президента и генерала да ги уведомя.

Харват написа бързо имейла и телефонния си номер и подаде листа на агент Роу.

— Щом излетим, ще си проверя пощенската кутия. Изпрати ми всичко, с което разполагаме.

— Непременно. Пазете се — каза Роу.

— Ще се постараем — отвърна Харват, погледна към Никълъс и кимна към вратата. — Да вървим.