Брад Тор
Необявена война (52)

51.

Бостън, Масачузетс

На Бийч Стрийт близо до парка „Бостън Комън“ се намираше китайският квартал в Бостън — единственият исторически автентичен китайски район в Нова Англия и отлично място за обезопасена къща на Втори отдел.

С над трийсет хиляди жители на квадратна миля Чайнатаун бе един от най-гъсто населените жилищни квартали в Бостън. Седемдесет процента от обитателите му бяха азиатци. За китаец, пожелал да изчезне, той представляваше идеалното скривалище.

Петимата студенти, които Чън трябваше да изведе от страната, учеха в три университета. Един — в „Принстън“, Ню Джърси, друг — в „Йейл“ в Кънектикът. Останалите трима бяха в „Харвард“ в Бостън.

Заради потеклото си и петимата бяха подложени на педантично специално обучение в Китай — как да откриват, че ги следят, и при необходимост да заблудят „опашката“; как да се предпазват от похитители и как да постъпят, ако ги отвлекат. Обучаваха ги най-добрите експерти и от тях се очакваше да подхождат сериозно към уроците.

За всеки бе подготвен план за бягство при извънредни случаи. Предадяха ли им определена фраза, планът влизаше в сила.

Петимата бяха получили указания да се явят на определено място в бостънския Чайнатаун, да оставят мобилните си телефони включени в стаите си; да не вземат лаптопи и каквато и да била друга електроника. Така щяха да затруднят преследвачите.

Инструктираха ги, след като напуснат пансионите, да вземат мерки да не ги проследят, като същевременно запазят самообладание, ако заподозрат, че ги наблюдават.

На всички бяха предоставени по няколко варианта на обходни маршрути до местоназначението. Най-лесна бе задачата на галениците в Харвард, понеже Чайнатаун се намираше буквално в задния им двор. Студентите от „Принстън“ и „Йейл“ трябваше да изминат по-голямо разстояние и затова Чън изпрати съобщението за действие първо на тях.

Използва Фейсбук профили на мними китайски „приятели“ на младежите, които всъщност бяха агенти на Втори отдел и поддържаха профилите точно за такива случаи. Щом получеха кодовете, всичко зависеше от студентите.

Чън се опита да си вдъхне увереност, че обучението и разумът им ще надделеят. Децата на политическата върхушка обаче обикновено бяха разглезени. В резултат развиваха егоцентрична надменност. Накратко — бяха абсолютно неблагонадеждни и истински трън в задника.

Чън обясни ясно на полковник Шъ, че ще изисква от тях пълно подчинение. Не го беше грижа кои са родителите им или в случая с най-младата студентка в „Харвард“ — кой е дядо й. Задачата му бе да ги изведе невредими от САЩ. За целта бяха длъжни да следват стриктно инструкциите му.

Полковникът се съгласи и позволи на Чън да действа както намери за добре. Предупреди го обаче, че днешните принцове и принцеси са утрешни членове на Постоянния комитет на Политбюро.

Шъ имаше право, но това не смекчаваше презрението на Чън към китайските политици. Той се опита да не му се поддава. Стига студентите да изпълняват заръките му, всичко щеше да е наред.

След като прибра вана в гаража на обезопасената къща, Чън почисти оръжието си, извади парите от тайник под кухненския под и подготви медицински комплект за първа помощ, в случай че някой от подопечните му се разболее или нарани по пътя.

Оставаше да проучи близките места, където студентите щяха да пристигнат. Втори отдел ги наричаше „входни точки“. При оптималния сценарий Чън трябваше да довежда бегълците в безопасната къща по един на дванайсет или дори на четирийсет и осем часа. Тази нощ обаче се налагаше да действа далеч по-експедитивно. Не обичаше да бърза. Припряността е сигурен начин да сгрешиш.

„Входните точки“ се намираха едва на няколко пресечки от обезопасената къща, но процедурата не беше лесна. Необходимостта да придвижва по един студент на час усложняваше още повече положението.

Ако не успееха да приложат наученото и ги проследяха, ставаше още по-сложно. Фактът, че е в оживения китайски квартал, работеше в негова полза. Нямаше нищо сигурно обаче, особено когато е замесено ФБР. Той беше сам, без подкрепление. Не биваше да прави грешни стъпки.

Отряд 61398 бе проникнал в охранителните камери в Чайнатаун, създавайки вторична мрежа за наблюдение, която той следеше на лаптопа си. Системата не беше съвършена. Имаше множество слепи петна. Ала беше по-добре от нищо.

След като си свърши работата в обезопасената къща, Чън излезе от сградата да разузнае из квартала.

Докато вървеше, мислено запомняше всички лица, всички паркирани коли и всяко място за потенциална засада. След два часа бе опознал района, сякаш е живял тук две години.

Обзе го сюрреалистично усещане при мисълта как не след дълго животът около него ще секне рязко и болезнено.