Брад Тор
Необявена война (51)

50.

Оперативният център изглеждаше зловещо притихнал и напрежението се усещаше осезаемо. Големите плоски екрани излъчваха различни записи — следяха складовете от въздуха и от земята чрез камери, монтирани върху каските на членовете на ударните отряди. Същите записи се излъчваха в оперативната зала в Белия дом.

Тишината нарушаваха единствено безплътни гласове, долитащи от високоговорителите — на командващия операцията и на ръководителите на екипите в Лас Вегас, Далас и Де Мойн.

— „Дедболт 4“, говори централата, чувате ли ме?

— Централа, говори „Дедболт 4“. Чуваме ви.

— Остани в готовност, „Дедболт 4“. Край.

Разговорът се повтори още два пъти, докато командването се увери, че и другите два отряда са заели позиция и са готови за действие.

— „Смоукстак“, централата е. Екипите са на място и в готовност. Край.

Настъпи пауза. После прозвуча гласът на генерал Джонсън от Оперативната зала в Белия дом:

— Говори „Смоукстак“. Имате заповед за действие. Повтарям. Имате заповед за действие.

— Прието, „Смоукстак“. Командването в оперативния център има заповед за действие. Край.

Харват не беше при ударните отряди, но знаеше какво преживяват и почувства как пулсът му се забързва.

— „Целофан“, говори централата. — Гласът се свърза с колегите си от Националната агенция за сигурност. — Имаме заповед за действие.

— Прието. „Целофан“ е готов за действие.

Всички в залата се вгледаха в записа на охранителните камери на складовете. След секунди на екраните се появи съобщение за грешка.

— Централа, говори „Целофан“. „Гризли“ е повалена. Повтарям. „Гризли“ е повалена.

— Прието, „Целофан“. В готовност сме.

След секунди охранителните камери се „съживиха“.

— Централа, говори „Целофан“. Курс сменен. Повтарям. Курс сменен.

Записите бяха подменени и фалшивите кадри бяха пуснати успешно.

— Прието, „Целофан“ — потвърди командирът на мисията в Националния контратерористичен център. — Смяна на курса. Край.

— Успех — отвърна гласът от Националната агенция за сигурност. — „Целофан“ прекъсва връзката.

Време беше ударните отряди да се задействат. След като провери още веднъж постъпилата информация, гласът каза:

— „Дедболт“, говори централата. Подгответе се за атака. Край.

— „Дедболт 4“, прието.

— „Дедболт 5“, прието.

— „Дедболт 6“, прието.

— „Дедболт“, говори централата. Започвате едновременно. Две. Едно. Давайте!

Ръководителите на отрядите извикаха в хор:

— Давайте! Давайте! Давайте!

Агентите изскочиха от колите и се спуснаха към складовете.

Трите операции се развиваха почти синхронно. В Далас и Де Мойн отрядите се насочиха към складовите клетки зад набелязаните. В Лас Вегас — към съседната, защото имаше само една редица клетки.

Първо изследваха радиологичните, химическите и биологическите показатели. Не регистрираха нищо необичайно и срязаха катинарите. Отвориха вратите и пак измериха показателите. После разместиха сандъците, мебелите и всичко, препречващо пътя до стоманената стена, разделяща клетките.

Агент се качи на стълба и проби с много малка дрелка дупка близо до тавана. През нея прокараха дребен детектор. Не установиха нищо заплашително, извадиха детектора и прокараха през пролуката миниатюрна фиброоптична камера.

Харват, както и всички останали в Националния контратерористичен център, видя как картината от трите фиброоптични камери се появява върху екраните. Във всеки склад имаше еднакъв брой сандъци, подредени по еднакъв начин.

— Части за бомбата? — прошепна Роу, която стоеше до Харват.

— Определено не приличат на визитни картички.

Един по един ръководителите на отрядите докладваха и поискаха разрешение да преминат към следващата фаза. Централното командване им даде картбланш.

Следващата фаза изискваше да разчистят всичко от общата стена, за да инсталират преносим рентгенов апарат. С него щяха да сканират съдържанието на съседния склад.

Рентгеновите апарати разполагаха с по две телескопични „ръце“, които се повдигаха и сваляха, за да осигурят снимки от възможно по-широк периметър. Изображенията, които изпратиха, се оказаха изключително интересни — два обемисти метални цилиндъра, напомнящи резервоари за хелий; подобие на метална кутия за инструменти с чекмеджета; кашони с платове или други сгънати материали; сандък, видимо съдържащ оръжия и муниции; още няколко сандъка, непроницаеми за рентгеновите апарати. На снимките изглеждаха непрогледно черни.

Стареца повдигна вежди.

— Облицовани с олово?

— Да. Не е добре — кимна Харват.

— Нещо радиологично? — попита Роу.

— Да. И както казах, не е добре.

Отрядите излязоха от съседните помещения и се насочиха към набелязаните складове.

Не регистрираха ядрено, радиологично, химическо или биологическо лъчение отвън и огледаха педантично рамките на вратите. „Дедболт 5“ пръв забеляза нещо.

— Централа, говори „Дедболт 5“. Край.

— Препъваща жица? — попита Роу.

— Може би — отговори Харват. — Или лепенка.

— Слушам, „Дедболт 5“. Край.

— Виждате ли записа от камерата върху каската ми? От дясната страна на рамката е, на около четирийсет сантиметра от земята. Край.

— Прието, „Дедболт 5“. Край.

Беше малка чиста лепенка. Ако не бяха проверили, нямаше да я забележат.

— Централа. Говори „Дедболт 4“. Има и при нас. Край.

— „Дедболт 6“ до централа. И тук е същото. Край.

— Предпазни лепенки — констатира Харват. — Лошите момчета са се застраховали да разберат, ако някой влезе в складовете им.

С помощта на размекваща субстанция отрядите отстраниха внимателно лепенките и отбелязаха мястото им с тебешир. После претърсиха още веднъж, преди да преминат към следващата стъпка.

— Централа, говори „Дедболт 4“. Край.

— Слушам, „Дедболт 4“. Край.

— Виждате ли катинара? Край.

— Да, „Дедболт 4“, прилича на ключалка „Скуайър“ с петорна комбинация. Край.

— „Дедболт 5“ има същата. Край.

— И „Дедболт 6“. Край.

— Централа, говори „Дедболт 4“. Не съм виждал такава. Имаме ли някаква информация? Край.

Според плана трябваше да отключат катинарите, а не да ги разбиват. Така си осигуряваха възможност да върнат всичко в склада, ако пожелаят.

— „Дедболт 4“, говори централата. Моделът е „Скуайър“ SS50C. Силно обезопасена ключалка, произведена във Великобритания. Уебсайтът им я рекламира като най-сигурния катинар на пазара. Поне сто хиляди комбинации. Край.

— Някакви предложения как да отключим? Край.

Преди централата да отговори, се включи агент от друг отряд:

— „Дедболт 4“, говори „Дедболт 6“. Край.

— Слушам, „Дедболт 6“. Край.

— Заключващите зъбци влизат във вътрешни скоби, но високата стена няма да ти позволи да прокараш обикновена стоманена втулка до горната част на отвора. Край.

— Прието, „Дедболт 6“. Какво ще проработи? Край.

— Използвай зъбчати втулки. Вкарай ги от двете страни, за да обхванат горната част на заключващите зъбци. После прихвани зъбците с малки заключващи клещи и натисни надолу. Така ще отпуснеш пружинката на зъбците и ще ги прибереш, без да повредиш ключалката.

— Прието. Стой на линия.

След три минути „Дедболт 4“ предаде:

— Бинго. Катинарът е отстранен.

„Дедболт 5“ и „Дедболт 6“ докладваха, че също са успели да отключат. Време бе за следващата стъпка.

Ударните отряди се оттеглиха, за да отстъпят място на роботите, които щяха да влязат първи в складовете. Изискваше се известна сръчност, но с помощта на сложните ръце на машините контрольорите повдигнаха ролетните метални врати достатъчно високо, та да ги вкарат вътре. На вратите не бяха заложени бомби.

Отвътре роботите изпратиха снимки, подобни на изображенията от рентгеновите апарати. Внимателно, за да не разместят кашоните, контрольорите накараха роботите да вземат по сандък, да го изнесат навън и да го оставят на земята. От там нататък ги поемаха хората.

Облечени в усъвършенствани противобомбени екипи, специалистите по взривни устройства във всеки отряд огледаха грижливо първите сандъци и ги отвориха. Вътре имаше втора кутия, пълна с нещо като чисто нови ненадути метеорологични балони.

— Мисля, че разбрах какво има в цилиндрите — отбеляза Харват.

— Хелий? — предположи Карлтън.

— Не. Кислород — отвърна Харват.