Брад Тор
Необявена война (50)

49.

Докато ФБР организираше ударните си екипи, Харват и Карлтън окупираха една от заседателните зали и помолиха специален агент Роу да дойде при тях.

— Какво знаеш за сомалийските престъпни групи? — попита я Харват.

— Основният им бизнес е вносът на наркотици, особено вещество, известно като кхат. Печелят и от проституция.

— А тероризъм?

— И Бюрото, и Агенцията са загрижени, че множество млади сомалийци в САЩ се връщат в Африка, за да се обучават и да участват в джихада там. Всички предполагат, че е въпрос на време да донесат уменията си тук.

— Какъв според теб е шансът в момента да се случва точно това? — попита Харват. — Студентите са вербувани заради инженерните си познания, а сомалийците — заради терористичните си умения, да речем.

— Какви умения по-точно? Готовност да умрат като мъченици?

— Вероятно.

— Защо тогава са били в Айдахо? — попита Роу. — Да се научат да се жертват?

— Зависи от метода. Похитителите, участвали в атаката на единайсети септември, е трябвало да се научат да управляват самолети, за да умрат като мъченици.

— Не всички.

Харват кимна.

— Вярно. Някои са били просто мускули.

— Но мускули ли е първото, което ти хрумва за сомалийците? — намеси се Карлтън.

— Не. Не съвсем.

— Асоциираш ги с джихад, нали? Шахиди, готови да жертват живота си?

— Джихадистът е воин. Не е задължително да се жертва. Навярно затова са ги включили в операцията.

— Да върнем лентата назад — предложи Роу. — Какво знаем със сигурност? Студентите по инженерство са доведени в САЩ именно заради техническите си познания. Да предположим, че ще изработват или сглобяват нещо. Да го наречем бомба.

— Добре — кимна Харват.

— Налага се да ги „внесат“, понеже по незнайна причина китайците не са в състояние да намерят подобни наемници тук.

— Или защото искат да прилича на ислямска атака.

— Да, планират неограничена война. Както и да е. Имаме, значи, хора, които да сглобят бомбите. Мюсюлмани са, от Обединените арабски емирства, вероятно религиозни. Понеже зад атаката стоят китайците, да предположим, че са подхвърлили или ще подхвърлят достатъчно улики, че атентаторите са свързани с „Ал Кайда“.

— Семействата им ще отрекат — вметна Карлтън. — Както отричаха роднините на участниците в атентата на единайсети септември.

— Този път обаче семействата ще казват истината — уточни Харват.

Карлтън кимна и Роу продължи.

— Тоест емиратската връзка е ясна. Щом инженерите са от арабския свят, значи се вписват в сценария. Как обаче се връзват сомалийците?

— Това се опитвам да проумея — каза Харват. — Ако искат да натопят „Ал Кайда“, защо не използват араби, йеменци или дори пакистанци?

— Трудно ще намерят доброволци?

— Джихадистите с лопата да ги ринеш.

Роу почука с химикалката по масата.

— Какво им е особеното на сомалийците?

— Вазир Ибрахим е живял в САЩ няколко години.

— Значи донякъде се е установил — Роу си записа бележка. — Запознат е с местните порядки, има работа, женен е.

— И е мръсник, който бие жена си и вероятно е замесен в престъпен бизнес с детска проституция.

— Отговорникът му явно не го е подозирал — вметна Карлтън.

— Защо да е „явно“? — попита Роу.

— Защото никой не би включил такъв човек в терористична клетка. Прекалено рисковано е. Все някога ще привлече вниманието на ченгетата.

— Какво излиза тогава?

— Че отговорникът не е знаел доста важни неща за Вазир Ибрахим.

— И защо не ги е знаел?

— Колко възможности имам време да изредя? — попита я Стареца. — Може да е вербувал Ибрахим в последната минута. Или Ибрахим да е бил добър лъжец. Или да е страдал от болестно състояние, проявяващо се само на нечетна дата в сряда или през месец. Списъкът е безкраен.

Роу си помисли, че Карлтън прилича на дядо й — сприхав, ала и проницателен.

— Кой е най-простият отговор? — попита тя.

— Че отговорникът не си е свършил работата с нужното усърдие.

— Добре, да приемем, че е така. Защо? Защо не е вложил необходимото старание, след като операцията е толкова важна?

Харват усети, че Роу лази по нервите на Стареца. Аналитичният й ум обаче му допадаше. Тя имаше право и ги принуждаваше да мислят по-съсредоточено.

— При такова положение няма как да си немарлив. Всеки би си написал домашното.

— Какво е обяснението ти тогава? — погледна го Роу.

— Мисля, че Вазир Ибрахим е бил избран предварително. Бил е спяща къртица. Не е пристигнал в САЩ с временна виза, за да не рискува да я просрочи, а по друг начин — като политически бежанец или нещо подобно. Така са влезли в страната десетки хиляди сомалийци. Сомалийската емигрантска общност в САЩ е една от най-многобройните в света. Възможно е китайците да имат специален агент в Сомалия, който подготвя къртици и им помага да се внедрят в САЩ. Лично аз бих използвал Ибрахим като отправна точка. Вижте откъде е, проверете кой друг е емигрирал по същото време и вероятно ще откриете мъжете, записани от охранителните камери в Бойси.

Предложението звучеше разумно и Роу си го записа.

— Тоест човекът, който го е вербувал, вероятно не е знаел слабите му места?

Харват кимна.

— Разбрах, че Бюрото се е свързало с всичките си сомалийски информатори, но на ваше място бих разговарял и с детектив Хофман от Нашвил. Да разпита сомалийските трафиканти и да провери дали някой ще разпознае лицата от записа на охранителните камери на автобусната спирка. Да разпита и вдовицата на Вазир Ибрахим. Възможно е да знае нещо полезно за експедицията му до Бойси. И като стана дума за Бойси, провървя ли ви с предложението ми какво още да потърсите?

Роу кимна.

— Мисля, че съдът за пръв път издава такова разпореждане. Получихме го обаче и включихме и кмета и полицейския шеф, както предложи. Засега всички ни съдействат и информацията се изпраща в Националната агенция за сигурност.

— А какво имаме за Томи Уон? — попита Харват.

— Все още нищо.

— А другите членове на триадата 14К в Южна Калифорния? Може би знаят нещо?

— И да знаят, не говорят — отвърна Роу. — Подслушваме телефоните им и проверяваме имейлите им на ротационен принцип, но ФБР няма достатъчно персонал. Невъзможно е да ги следим двайсет и четири часа в денонощието.

— Разбирам — кимна Харват и погледна към Стареца. — Успя ли Ан Ливай да научи нещо от близкото обкръжение на студентите в ОАЕ?

— Не — поклати глава Карлтън.

Харват си погледна часовника. Макар да бяха открили само три от предполагаемите пет склада, президентът им беше дал зелена светлина да действат. Складовете се намираха в Лас Вегас, Далас и Де Мойн.

Националната агенция за сигурност бе отхвърлила идеята за атака срещу Виртуалната китайска стена — с основание, фактът, че хакерският отряд на китайската армия в Шанхай наблюдава видеокамерите в складовете, не означаваше, че и други не ги следят. Всъщност предварителното проучване на Националната агенция за сигурност, проведено въз основа на разкритията на Никълъс, сочеше, че и друг източник следи записите. И той не е в Китай.

Решиха, че мащабен срив на интернет в рамките на САЩ е единственият възможен вариант. Обсъдиха рисовете с президента Портър и след като обмислиха няколко въпроса, засягащи националната сигурност и частния сектор, той одобри плана.

Цивилни агенти на ФБР в Лас Вегас, Далас и Де Мойн евакуираха клиентите в складовите бази, където щяха да осъществят трите операции, както и обитателите на съседните къщи и магазини в съответните градове. Никой нямаше представа какво съдържат складовите клетки и дали в тях са заложени бомби.

След като евакуираха гражданите, Националната агенция за сигурност започна да сглобява фалшивите записи. Два склада обаче имаха камери, които заснемаха трафика пред входовете им.

От съображения за сигурност отбиха движението по пътищата около складовете. Националната агенция за сигурност реши да рискува и избра кадри от две предишни нощи. Увериха се, че по това време камерите не са записали никого да влиза, тестваха многократно подмяната и после съобщиха, че са готови да действат.

Заемеха ли позиция, ударните екипи щяха да получат код да проведат операцията едновременно в трите града.

Генерал Джонсън и директорът на ФБР бяха в Оперативната зала в Белия дом заедно с президента и останалите членове на екипа му за национална сигурност. Харват и Карлтън бяха решили да останат в Националния контратерористичен център, за да продължат да работят, докато започне операцията.

Сега, забелязали колко е часът, излязоха от конферентната зала и се върнаха на етажа, където се намираше оперативният център.