Брад Тор
Необявена война (5)

4.

— Давай, давай! — изкрещя Харват, забелязал, че Якуб и охраната му се отдалечават бързо.

Чейс подпря колата отпред и натисна газта. Изпод гумите на тежкия им автомобил се вдигна пушек, докато избутваха по-малкото превозно средство към кръстовището.

— Контакт вляво! — извика Слоун и в същия момент между пешмергите и осмината въоръжени мъже, изскочили от камионетката, избухна престрелка. Харват грабна автомата на Чейс и изкрещя какво иска. Не биваше да изоставят екипа си на произвола на съдбата.

Чейс натисна спирачките и рязко завъртя волана наляво. Тежката камионетка се плъзна настрани и в същия момент Харват и Слоун се прицелиха през прозорците с оръжията си със заглушители. Започнаха да стрелят, застанали успоредно на автомобила, забил се в пешмергите.

Компактните МР7, които Харват и Слоун носеха за самоотбрана, бяха разработени за стрелба отблизо. Използваха патрони 4.6×30 НК, известни със способността си да пробиват бронежилетки. За по-голям обсег Харват бе взел „Хоплайт“-а на Чейс — лека и лесна за укриване картечница, разработена от компанията „Ситизън Армс“. Изключително точна, тя стреляше с патрони 5.56, а бързомерът „Еймпойнт Микро Т-1“ увеличаваше допълнително ефективността й. Слоун откри стрелба по нападателите, които бяха по-близо до тях, а Харват се съсредоточи върху по-отдалечените мишени. Повали две една след друга. Слоун уцели един в гърлото и втори — в главата. Оцелелите нападатели се снишиха зад камионетката. Харват и Слоун продължиха да стрелят, за да дадат възможност на пешмергите да заемат по-добра позиция. Последният от екипа им хвърли фрагментираща граната в противниковия автомобил.

— Граната! — извика Харват. — Давай, давай!

Чейс настъпи газта. Излязоха на скорост от кръстовището точно когато гранатата избухна. Зад тях се пръснаха стъкла, а в нощното небе се издигна дебел димен стълб. След секунди по покрива на автомобила им заваля градушка от метални отломки.

Харват и Слоун бяха елиминирали половината от отряда, поставил клопка на пешмергите им, помагайки им да се измъкнат от убийствената зона. Ако някой от нападателите бе оцелял след експлозията, щеше да му се прииска да не е. В момента разярените пешмерги несъмнено раздаваха възмездие. Нямаше да спрат, докато не изтребят до крак нападателите си. После щяха да изчезнат в мрака, да се разделят и прегрупират в убежището си в покрайнините на града. Двайсет и четири часа по-късно щяха да са напуснали страната. Харват вече не можеше да ги използва; бяха компрометирани. Налагаше се да задейства резервния план.

Някак си бяха забелязали пешмергите. Знаеха ли агентите от пакистанското разузнаване и за Харват, Слоун и Чейс? Дебнеха ли ги и другаде? Нямаше начин да разберат. Трябваше да са готови за всичко. И да заложат своя капан, преди охраната на Якуб да го отведе на безопасно място. Несъмнено вече викаха подкрепления и предаваха сигнал „тревога“ из целия град.

Харват се обади на мотоциклетния си екип и определи местонахождението им на картата на Карачи. Охранителите на Якуб нямаше да го върнат в същата подсигурена къща. Щяха да използват друга. Не че имаше значение. Харват възнамеряваше да го нападне след три пресечки. Якуб не биваше да се измъкне.

Отдалечаваха се от водата към вътрешността на града. Зле. Твърде много еднопосочни и глухи улички, твърде много складове, сред които да изгубят следите на жертвата. Якуб щеше да потъне вдън земя, а пакистанската разузнавателна агенция да го скрие. Дълго нямаше да се върне в убежището си във Вазиристан — или изобщо нямаше да се появи там. Харват и екипът му имаха последен шанс. Той реши да впрегне всичките си ресурси, за да не го изпусне.

Произнасяйки името на улицата възможно най-разбираемо, Харват инструктира пакистанските си помощници какво иска от тях. От съдържанието на раниците им в момента зависеше оцеляването на САЩ.

Той посочи улицата, наближаваща от дясната им страна.

— Карай натам.

— Дръжте се — предупреди ги Чейс.

Гумите на камионетката взеха завоя с възмутено свистене и Чейс натисна отново газта.

Движеха се по улица, успоредна на тази, която Якуб прекосяваше с ескорта си, но изоставаха. Харват забеляза, че автомобилите пред тях забавят ход.

— Дръжте се — повтори Чейс.

Качи камионетката на тротоара, наду клаксона и изкрещя на минувачите да се отдръпнат.

Присвил очи, Харват се взираше в картата. От радиостанцията долетяха гласовете на пакистанците.

— Пристигнахме — докладваха хорово те.

— Не предприемайте нищо, преди да видите колите им. Ясно? — нареди Харват.

— Ясно.

Харват се обърна към Чейс и обясни:

— След две пресечки свиваме наляво и продължаваме напред с пълна скорост.

— Разбрано — потвърди Чейс.

След две пресечки Чейс върна камионетката на шосето, взе рязко левия завой и пое с мръсна газ към мястото на срещата с Якуб. Непременно трябваше да стигнат дотам, преди агентите от пакистанското разузнаване да слязат от автомобилите.

— Идват — съобщи един от пакистанците по радиото. — Съвсем близо са. Почти са тук.

Няколко секунди настъпи пълна тишина. После се чу команда:

— Сега! Сега! Сега!

Харват си представи какво се случва. Двамата пакистанци сваляха раниците си. Първият изваждаше предмет, наподобяващ голяма черна пита швейцарско сирене. Вдъхновено от „Спайдърмен“, устройството за бързо обездвижване изстрелваше лепкави мрежи от дупките си, които впримчваха осите на автомобила и веднага го застопоряваха на място. По-безопасно и по-ефективно от метални шипове, приспособлението можеше да спре всяко превозно средство от миникупър до шеви събърбан.

Вторият пакистанец носеше две магнетизирани експлозивни устройства, разработени от израелците да убиват ирански ядрени инженери. Когато трафикът забавяше колите на учените, агент с мотоциклет минаваше край тях, прикрепяше бомбата към превозното средство и се отдалечаваше, преди да избухне.

Според шпионите на Карлтън в колата на Якуб пътуваха двама бойци от Вазиристан плюс шофьор от пакистанската разузнавателна агенция. Двама агенти ги следваха във втори автомобил. Доколкото знаеха, автомобилите не бяха бронирани. Въпреки това Харват се придържаше към мотото на тюлените, че две е едно, а едно — нищо. Предпочиташе да нанесе повече щети от необходимото, отколкото недостатъчно.

Наближеше ли колата на Якуб, първият пакистанец щеше да задейства мрежата за застопоряване и да го спре. Натиснеше ли спирачките вторият автомобил с агентите от пакистанското разузнаване, пакистанец номер две щеше да изскочи от укритието си и да постави една бомба върху шасито му и втора — върху страничния капак. После двамата щяха да се укрият и да детонират бомбите.

Чейс, Харват и Слоун бяха на по-малко от трийсет секунди от тях, когато чуха първата експлозия, последвана веднага от втората.

Свърнаха рязко по улицата и видяха, че планът е проработил. Мрежата оплиташе осите на автомобила на Якуб, а колата зад него гореше. Агентите вътре или умираха, или вече бяха мъртви.

Когато Чейс удари рязко спирачки, Харват бе като лед. Не изпитваше нищо нито към пакистанските агенти, нито към вазиристанските бойци. Те помагаха и закриляха терорист, съучастник в заговор за убийството на стотици милиони американци. Мъжете си бяха изкопали гроб и сега щяха да паднат в него.

Харват и Слоун изскочиха от камионетката, вдигнали своите МР7. Чейс го последва, въоръжен със своя Хоплайт. Заедно се втурнаха към колата на Якуб.

На предната седалка до шофьорската един от бойците на терориста извади пушка с къса цев. Харват видя как дулото се издига над таблото и изкрещя:

— Оръжие!

Изстреля същевременно няколко откоса към предното стъкло и уби мъжа.

Шофьорът се опита да измъкне оръжието си от кобура, но Слоун вече бе стигнала до прозореца му. Изстреля два куршума в главата му, които раздробиха стъклото и го убиха.

Чейс вече връхлиташе срещу него, когато боецът на задната седалка се задейства. Мъжът не дочака да отвори напълно вратата. Стреля й тежките 7.62-милиметрови патрони от автомата му АК-47 излетяха през автомобилната броня. Чейс се прикри между две паркирани коли, за да не го уцелят. Ако не се налагаше да внимават да не ранят Якуб, щеше да стреля и да обезвреди противника.

Добре обученият вазиристански боец се възползва от затруднението на Чейс и продължи да стреля, докато си намери укритие. Престрелките са по-шумни, отколкото мнозина предполагат, а откосите от АК-47 бяха направо оглушителни.

Елиминирал опасността от Чейс, мъжът взе на прицел Слоун, но Харват се появи изневиделица. Беше се придвижил снишен зад горящата кола и сега се прицели и натисна спусъка.

Рукна фонтан от кръв, придружен от експлозия от кости и мозък, щом куршумите се забиха в тила на вазиристанеца и отнесоха окото, зъбите и половината му лице. Изглеждаше, сякаш го е покосил реактивен снаряд.

Харват се промъкна напред, прикрит зад паркирана кола. Не виждаше Якуб. Предположи, че е залегнал на задната седалка и вероятно е въоръжен.

— Горе ръцете! — извика Харват на арабски.

Якуб не се подчини. Харват изстреля три куршума през задното стъкло, което се пръсна на стотици парчета. Повтори отново заповедта на арабски.

Якуб се изправи бавно и вдигна ръце.

Насочил дулото на оръжието си към главата му, Харват приближи до задната врата на автомобила. Кимна на Слоун, която провеси през рамо МР седмицата и извади глока си. Заслепявайки Якуб, лъчът на фенерчето й обходи задната седалка.

— Оръжие! — извика тя. — В скута му!

За трети път Чейс предупреди Якуб на арабски да държи ръцете си вдигнати.

Харват провеси през рамо автомата си и нареди:

— Помръдне ли, убийте го.

И двамата агенти кимнаха.

В скута на Якуб лежеше деветмилиметров пистолет „Берета“. Без да отлепя очи от Якуб и ръцете му, Харват бръкна през счупеното предно стъкло, отключи вратите и бавно отвори задната до Якуб. Терористът не помръдна.

Приковал го с поглед, Харват се пресегна и взе оръжието. Увери се, че е обезопасено, пъхна го в колана си зад гърба и заповяда на арабски:

— Излез от колата! Веднага!

Якуб се подчини бавно.

Беше едър и грозен. Харват бе висок сто и осемдесет сантиметра, а Якуб — поне с пет повече. Лицето му изглеждаше така, сякаш акушерът го е вадил с щипци за лед — сипаничаво и осеяно с белези.

Харват го завъртя, преви го върху капака на автомобила и го претърси грижливо. Намери арабски мобилен телефон и го подхвърли на Чейс. В далечината проехтяха полицейски клаксони.

Харват извади от джоба си гъвкави белезници, тиксо и черна качулка.

— Подсигурете всичко. Напускаме след четирийсет и пет секунди — каза на Чейс и Слоун.

Закопча китките на Якуб зад гърба, изправи го и го завъртя.

— Знаеш ли кой съм? — попита го на арабски, когато застана с лице към него.

Терористът го огледа изпитателно и отговори на английски.

— Мъртвец.

Харват се усмихна.

— Грешка — отбеляза и главата му се стрелна напред. Кривият нос на терориста изхрущя и се раздроби, облян в кръв.

Коленете на саудитеца омекнаха от болката, пронизала тялото му.

Харват протегна ръка да го подпре. Приведе се напред и му прошепна:

— Аз съм Ангелът на смъртта и ще те отведа в ада, където ти е мястото.