Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Скот Харват (13)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Act of War, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1глас)

Информация

Сканиране
Silverkata(2018)
Корекция и форматиране
Epsilon(2020)

Издание:

Автор: Брад Тор

Заглавие: Необявена война

Преводач: Емилия Карастойчева

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Ера“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ЕКСПЕРТПРИНТ ЕООД

Излязла от печат: 22.01.2015

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-389-329-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8275

История

  1. —Добавяне

47.

Нашвил, Тенеси

— Нарича се Отряд 61398 — каза Никълъс и разтри очи, отдръпвайки се от екрана на компютъра. — Една от най-добрите хакерски групи в китайската армия. Действат в Шанхай.

— Сигурен ли си? — попита Харват.

— Доколкото е възможно да съм сигурен, без да ги светна, че сме по дирите им.

Харват се облегна назад. Бяха изтощени от безсънието. Съдейки по рискованото поведение на китайците и скоростта, с която ескалираха събитията, всички бяха убедени, че терористичните клетки са превключили на оперативен режим и атаката предстои. Не попаднеха ли скоро на сигурна следа, играта щеше да приключи. Откритието на Никълъс не оправдаваше надеждите на Харват.

Той искаше да стигнат до човека, отговорен за операцията — онзи, който бе наблюдавал Фейсбук профилите на студентите някъде в Айдахо. Надяваше се той да е същият, саботирал охранителната видеосистема и отключващото устройство в склада. Изглеждаше му добър начин да свържат нишките, но сега разбра колко необосновани са били очакванията му.

Сам човек не би могъл да наблюдава денонощно един склад, камо ли шест. Ако, разбира се, съществуваха толкова. Ако Харват разполагаше с ресурсите на Китай, би организирал нещата така. Китайците бяха милиарди. Лесно биха си позволили да отделят жива сила да следи складовете, за да са сигурни, че са непокътнати. Не се съмняваше също в способността на хакерите им да изключват системите и да изтриват улики, че агентите им са били някъде. Изглеждаше логично. И насочи мислите му към нов проблем.

— Ако ФБР открие другите складове, как ще се добере незабелязано до тях? — попита той.

Никълъс се замисли за момент.

— Ще последваме примера на китайците и ще извадим от строя камерите — предложи той.

Харват поклати глава.

— За един склад ще изглежда правдоподобно, но за повече ще се усъмнят бързо.

— Но ако сме прави? Ако наистина крият там боеприпасите за нападението? Не е ли все едно на този етап?

— Градим хипотеза. Възможно е да грешим и да има само един склад. Нищо чудно да компенсират загубата от другаде.

Никълъс кимна.

— Разбирам.

— Как ти се струва да подправим записите?

— Ще ни трябват чисти кадри за вътрешните камери.

— Тоест? — попита Харват.

— Тоест ще наблюдават статична картина. В далечината не бива да преминават коли. Забележат ли същия автомобил или велосипед да минава два пъти, ще разкрият измамата.

— Но е възможно?

— Всичко е възможно, но как ще преминем от запис на живо към подправен, без да забележат?

— Ще прекъснем някак сигнала. Ще го изключим и ще го включим отново.

— Искаш да ударим щабквартирата им в Шанхай? Операцията е твърде мащабна. Изисква месеци за планиране.

— Кой казва, че сме длъжни да ги ударим там? — отвърна Харват. — Представи си две консервни кутии на връв. Ще срежем от нашия край. Но не е достатъчно да фалшифицираме само записите от охранителните камери. Сигурно има десетки други системи. Толкова много, че персоналът ни изглежда нищожен пред тях.

— Да изключим интернет ли предлагаш?

— Не е необходимо да го изключваме. Имам предвид да си поиграем с бутона за включване. Възможно ли е?

— Не и с това — Никълъс посочи лаптопа.

— Но е възможно?

— Не само е възможно, но и се е случвало.

— Така ли? — повдигна вежди Харват.

— Неотдавна всъщност. През януари почти всичките петстотин милиона китайски потребители на интернет бяха изхвърлени от мрежата за осем часа. Говорим за половината потребителни на интернет в света. Нарекоха го Големия срив в историята на мрежата.

— Какво стана?

— Китай има мащабна система за шпионаж и цензура — Великата китайска виртуална стена. Целта е да се контролира дигиталният трафик в страната. Използват я да потушават недоволството и да изкореняват антиправителствените настроения. Използват я дори срещу журналистите и дисидентите. Фейсбук и Туитър са в черен списък. Блокират дори „Ню Йорк Таймс“ и „Блумбърг“.

— Защо „Блумбърг“ и „Ню Йорк Таймс“?

— Защото въпреки наличието на прокомунистически настроени хора в редакцията, „Ню Йорк Таймс“ публикува статии, които не ласкаят китайските лидери. Китай не приема критика.

— Несъмнено — отвърна Харват. — Но как виртуалната стена изолира потребителите?

— Представи си я като старомодно електрическо табло, където всички кабели са свързани в една точка. Някой се прецаква и изпраща три четвърти от китайския интернет трафик на едно място. По ирония на съдбата въпросното място се оказват сървърите на интернет хостинг компания в Шайен, Уайоминг. Било е епически провал.

— И мислиш, че сме в състояние да го повторим?

— Мисля, че с помощта на компютърната мощ на една американска агенция е възможно да осъществя нещо подобно. Има обаче проблем — добави Никълъс.

— Какъв проблем?

— Преди доста време Националната агенция за сигурност се зарече да не ме допуска в офисите си.

— Аз ще се погрижа за Националната агенция за сигурност — обеща Харват. — Искам да започнеш да обмисляш точно как ще атакуваш Китайската виртуална стена.

— Предоверяваш се на ФБР. Не знаем дори дали ще успеят да открият складовете, камо ли да ги открият навреме.

— Ще ги намерят. Сигурен съм. Това им е работата. Междувременно си събери багажа. Отлитаме след половин час.

Вече бяха изпратили Лоугънови вкъщи и бяха предали наблюдението на хотела в Кул Спрингс на ФБР, а Чейс и Слоун се излягаха на диваните в офиса в хангара. Никой не таеше особена надежда Дън да се върне в хотела след случилото се. Всъщност Харват се съмняваше, че той изобщо е в Тенеси.

Бяха преобърнали всеки възможен камък. Дори безпокойството на Харват относно фотокопираната шофьорска книжка се бе поуталожило. Той се запита как би процедирал, ако наема складове под различни псевдоними в различни градове. Упражнението роди идея — дребна игла в огромна копа сено, но все пак вероятна. Вече я бе споделил със Стареца.

— Къде отиваме? — попита Никълъс.

— Връщаме се във Вашингтон.