Брад Тор
Необявена война (41)

40.

След като разпитаха съседа на Вазир Ибрахим, Харват и Урда последваха Хофман към службата му в центъра на града. Бяха довели сомалийския шофьор на такси в нашвилското полицейско управление, за да го разпитат отново. Харват настоя също да му зададе няколко въпроса.

По средата на пътя в далечината зад тях избухна експлозия в нощното небе.

— Какво стана, по дяволите? — възкликна Харват и се обърна назад.

Урда видя взрива в огледалото за задно виждане.

— Не знам. Но беше голямо. Теч на газ?

Харват нямаше представа, но съвпадението не му хареса.

Две минути по-късно Хофман пусна светлините и сирените си пред тях.

— Сега какво? — попита Харват.

Урда сви рамене и в същия момент мобилният му телефон звънна. Беше Хофман и той го включи на високоговорител.

— Видяхте ли експлозията?

— Да.

— Диспечерът каза, че е в склад, където нашвилски полицай отишъл да огледа подозрителен черен „Линкълн Навигейтър“.

Сърцето на Харват заби по-бързо.

— Какво е причинило експлозията? В линкълна ли е имало бомба?

— Нямам представа. Диспечерът е изгубил връзка с полицая. Следвайте ме. Обръщаме.

Урда пусна светлините и сирената, двете коли направиха обратен завой и потеглиха бързо към пожара. Харват погледна скоростомера и забеляза, че се движат с над осемдесет мили в час.

Хофман се насочи към изхода за магистралата почти без да забавя. Профуча по рампата, натискайки символично спирачките, и свърна рязко на наляво. Урда го следваше неотлъчно. Множество автомобили на спешните служби се движеха пред тях сред какофония от оглушителни клаксони.

Хофман мина два пъти на червено и продължи напред със същата скорост. Ненадейно лумналият пожар се появи пред тях.

Четири патрулни коли вече бяха на мястото. На едната се бе облегнал ранен нашвилски полицай, притиснал с окървавена марля главата си. Очевидно се бе оказал близо до експлозията. Харват поиска да говори първо с него.

Урда спря колата до главния вход на склада. Преди да дръпне ръчната спирачка, Харват отвори вратата и изскочи навън.

Върху значката с името на полицая пишеше „Едмъндсън“.

— Какво стана?

Мъжът погледна към Харват и после насочи очи към седана на Урда с включени светлини. Реши, че Харват е от службите за сигурност, и каза:

— Сержант Джеръдс оглеждаше подозрителен автомобил, но спря да отговаря на диспечера. Повикаха най-близките патрули. Намирах се на около миля. Паркирах точно преди взрива.

— Какво избухна?

— Не знам.

— Къде е Джеръдс?

— Не знам.

— А автомобилът? Черният „Навигейтър“, който е проверявал? — попита Харват.

— Не видях нищо освен експлозията.

Главата, лицето и гърдите на полицая изглеждаха така, сякаш ги е обсипала градушка от шрапнели. Зад тях пожарните коли свиваха от шосето и се насочваха бързо към склада.

— Къде беше, когато експлозията избухна?

Полицай Едмъндсън вдигна глава и посочи патрулния автомобил зад оградата. Дори отдалеч Харват видя, че е претърпял сериозни щети от ударната вълна. Мъжът бе извадил късмет, че е оцелял.

Харват се обърна към Урда:

— Обади се в Куонтико. Кажи им да изпратят възможно най-бързо екип от криминалисти.

— Веднага — кимна Урда и извади мобилния си телефон от джоба.

Харват тръгна по алеята към Хофман, който стоеше пред панела за отключване на отворения портал. Мястото приличаше на лагер за каравани, преобърнат наопаки и подпален. Навсякъде се валяха мебели, лични вещи и отломки. Щеше да отнеме месеци да открият кое на кого принадлежи.

— Пожарната иска всички да стоят настрани. Не знаят дали няма и други експлозиви в склада — каза детективът.

Сред шумотевицата Харват чу бръмчене на витла. Вдигна глава и видя полицейски хеликоптер да обхожда района с мощния си прожектор „Миднайт Сън“. Пилотът закръжи над тях с машината, а тактическият офицер насочи прожектора към огъня, за да ориентира пожарникарите къде е най-горещата точка.

Складовите клетки бяха разположени в шест редици. Четири от тях горяха. Харват посочи към офиса в края на шестата редица и каза:

— Събери възможно повече полицаи и ела там. Кажи им да донесат инструменти за разбиване на врати, ако имат.

— Какво правиш? Шефът на пожарната каза… — подхвана Хофман.

— Знам какво е казал. Просто действай — отсече Харват.

Хофман кимна и отиде да събере полицаи. Харват хукна към офиса. С всяка крачка температурата сякаш се покачваше с десет градуса. Когато стигна до стъклената входна врата, лицето му пламтеше, а косъмчетата по ръцете му тъмнееха опърлени.

Пробва вратата. Оказа се заключена. Погледна от двете страни дали има отворен вход. Нямаше. Върна се отпред, където Хофман вече го чакаше с четирима полицаи. Не носеха обаче инструменти за разбиване.

— Дай ми палката — каза Харват на полицая до него.

Той се подчини и с един замах на китката Харват разгъна сглобяемата палка. Удари силно дясното крило на вратата и раздроби стъклото. Бръкна вътре, отключи и разтвори широко и двете крила.

Посочи ръчните колички, подредени край едната стена във фоайето, и инструктира полицаите:

— Искам да изнесете всички папки оттук.

Полицаите се втурнаха към количките, а Харват се обърна към Хофман.

— С теб ще вземем компютрите и записвачките на охранителните камери.

Хофман кимна и двамата влязоха на бегом в помещението.

Кабинетът се намираше зад рецепцията във фоайето. Вътре цареше бъркотия. Документи се валяха навсякъде. Полицаите не знаеха откъде да подхванат. Харват им каза да изнесат всичко. Подозрителен черен „Навигейтър“, мощна експлозия и изчезнал полицай. Дън несъмнено бе посетил склада. Неслучайно. Харват искаше да разбере защо и се надяваше документите да му разкрият отговора.

Въпреки горещината и опасността от бързо разпространяващия се пожар полицаите изнесоха купища папки и кашони, пълни с още папки. Докато Хофман пренасяше компютрите на безопасно място, Харват намери устройството със записите от охранителните камери.

Когато изнесоха и последния лист, Харват огледа за последно помещението. Отвори чекмеджетата и огледа рафтовете за незабелязани флашки и други важни носители на информация. Доволен, че е спасил всичко, той събра част от личните вещи на собствениците и излезе. Въпреки усилията на пожарникарите огънят се разпростираше настрани и нямаше да пощади офиса.

Хофман погледна купчината, която бяха успели да спасят.

— Какво ще правим с това?

Харват искаше да бръкне с ръка и да извади точно каквото му трябва. Знаеше обаче, че шансът да го порази мълния или да спечели от лотарията е по-голям.

Да тършува из купища данни и да търси полезни следи не беше стихията му. Познаваше обаче човек с ненадминат нюх.

Погледна часовника си.

— Ще доведа специалист.