Брад Тор
Необявена война (40)

39.

Складът за лични вещи бе избран добре — семейна фирма край спокойно шосе. Чън би се спрял точно на такова място.

Движейки се по алеите между редиците със складове, той следеше номерата. Намери клетката, паркира колата успоредно на вратата и изключи двигателя.

Вече бе направил бавна обиколка наоколо. Нямаше никого. Беше съвсем сам. Чън слезе от линкълна и застана пред заключената врата на склада. Свери още веднъж номера с написания върху листа в ръката му — 26. Правилно.

С малко фенерче огледа рамката на металната ролетна врата и откри незабележимата лепенка. Изглеждаше непокътната и следователно никой не бе влизал в помещението, след като бяха складирали вещите вътре. Чън се съсредоточи върху тежката комбинирана ключалка, завъртя петте колелца и езичето щракна.

Освободи катинара от скобата, клекна и повдигна вратата колкото да се провре отдолу. В дъното на склада имаше няколко сандъка. Два — широки около 30 сантиметра и високи почти метър и половина бяха подредени върху дървена платформа. Той приближи предпазливо до тях. С помощта на ключа за колата сряза тиксото и отвори кутиите да се увери, че съдържанието им е недокоснато.

Започна от най-високия сандък и погледна във всички. С изключение на тежките метални цилиндри, всичко бе прибрано в товарни сандъци с дебели стени. Един от тях Чън определено не изгаряше от желание да отвори. Не го успокояваха уверенията на полковник Шъ, че е абсолютно безопасен. След като отключи катинарите, той повдигна капака и погледна вътре. Бяха му показали снимка, преди да потегли от Китай, но незнайно защо очакваше да види друго. То обаче изглеждаше съвсем невинно. Удивително, че нещо с такъв размер е способно да унищожи толкова много животи.

Чън затвори капаците, заключи катинарите и подреди кутиите.

Върна се да вземе ролката тиксо от колата. Отвори задната врата на линкълна и се пресегна към найлоновата торбичка върху задната седалка. В същия момент чу приближаваща кола. Ако не беше някой, дошъл да си вземе лодката за сутрешен риболов, знакът не беше добър.

Взе мигновено решение. Остави торбичката, стъпи на задната седалка и се покатери върху покрива на автомобила. Легнал по корем, затвори тихо вратата и с една крачка се озова върху металния покрив на склада.

Отдръпна се на няколко стъпки от ръба и зачака.

Когато колата свърна по алеята, той забеляза първо, че фаровете й не са включени. Още един лош знак. Извади заглушителя и го завинти в цевта на своя „Смит и Уесън“.

Ярки снопове светлина зашариха по алеята под него. Частна охранителна агенция или полицията? Съмняваше се частни охранители да карат с изключени фарове. Работата им бе да ги виждат, за да предотвратяват престъпления. Сигурно бяха полицаи.

Колата спря на няколко метра зад вана му. Чън лежеше абсолютно неподвижно. Стори му се, че от отворения прозорец долита приглушено бръмчене на полицейско радио.

Злощастно стечение на обстоятелствата. Чън не презираше полицаите. Напротив — възхищаваше им се. Имаха трудна професия, изискваща неизчерпаема смелост. Хората долу просто нямаха късмет. Бяха сбъркали времето и мястото. Или властите бяха по следите му?

Знаеха ли, че е сменил бордната карта и е убил двама души, откакто пристигна в САЩ? Бао Дън ли издирваха, или още по-зле — Тай Чън? Случайна ли бе проверката или нещо повече? Нямаше начин да разбере.

Нямаше и значение обаче, защото никой не биваше да зърва съдържанието на склада.

Той наостри слух. Вратата на автомобила се отвори. Чън зачака да се отвори втора. Нищо. Човекът долу беше сам. Чън се подготви за действие.

Представи си позицията на полицая, вслушвайки се в стъпките му по асфалта. Вероятно носеше фенер — в ръка или прикрепен към оръжието му. Несъмнено бе забелязал, че вратата на склада е открехната. Първо обаче щеше да провери дали има някого в линкълна.

Чън изпълзя на лакти до ръба на покрива и надникна. Наистина беше полицай. Виждаше го зад минивана. Държеше фенер в едната си ръка и пистолет — в другата. Клекна и насочи лъча под частично отворената ролетна врата.

Изправи се и отстъпи назад. Посегна към микрофона върху рамото си и Чън стреля.

Натисна спусъка два пъти в бърза последователност. Пистолетът подскочи в дланите му, издавайки приглушен пукот. И двата деветмилиметрови куршума с кух връх улучиха целта и убиха мигновено полицая.

Чън скочи от покрива да се увери, че мъжът е мъртъв. Тилът му беше отнесен, а единият от куршумите бе излязъл през лявото му око.

Трябваше да действа светкавично. Не се ли свържеше полицаят с диспечера, щяха да изпратят подкрепление, ако вече не бяха изпратили.

Чън отвори багажника на полицейския автомобил и за секунда намери необходимото. Върна се до полицая, взе радиото му и го хвърли върху предната седалка на линкълна. Изтегли трупа настрани и влезе отново в склада.

Нямаше време да натовари всичко. Взе най-важния предмет, който за нищо на света не биваше да остава тук.

Вдигна сандъка и го прибра в багажника на минивана.

Затвори багажника, запали двигателя и придвижи автомобила напред. Слезе, вкара на заден ход патрулната кола в склада и опря задната й броня в сандъците върху дървената платформа.

Отвори капака на бензиновия резервоар, развинти капачката, махна наконечника на сигналната ракета, която бе извадил от багажника, уви я в кърпа и я напъха в отвора. Довлече тялото на мъртвия полицай в склада и го намести зад волана.

Запали втората сигнална ракета, хвърли я върху задната седалка на патрулната кола и излезе от склада.

Спусна ролетната врата, заключи катинара, седна в линкълна и потегли.