Брад Тор
Необявена война (39)

38.

Урда изпрати един от агентите си да дежури със Слоун и втори — да помага на Чейс в кабинета на управителката. Спокоен, че и двамата имат подкрепление, Харват излезе от хотела и се срещна с човека на ФБР в „Кул Спрингс Бруъри“ на ъгъла на улицата. Урда беше висок широкоплещест мъж на около петдесет, вероятно играл футбол в колежа.

Щом излязоха на магистралата и се увериха, че не ги следят, той пусна лампата и сирените. Свърнаха на изток и прекосиха бедняшки квартал с буренясали дворове и порутени къщи. След две пресечки проблясващите сини светлини на полицейските коли и мощните бели лампи на криминалистите подсказаха на Харват, че са на точното място.

Урда показа документите си на патрулния полицай от нашвилското управление, който им махна да продължат напред. Паркираха на най-близкото свободно място и тръгнаха към жълтите полицейски ленти, опасващи една от къщите. Служителите на реда удържаха тълпата от зяпачи на отсрещния тротоар.

Урда се представи на един от детективите и го попита къде е Хофман.

— Хей, Майк! — извика детективът. — Имаш гости!

Мускулест мъж в тесен костюм се отдели от групата криминолози и закрачи по алеята към тях. Урда се ръкува с него и представи Харват.

— Детектив Майк Хофман. — Едрият мъж протегна ръка към Харват.

— Майк работи с нашвилския офис на ФБР по много случаи — обясни Урда. — Той чакаше Томи Уон на летището, за да го проследи.

— Но дочаках по-голям злодей от него — отвърна Хофман.

— Какво се е случило тук?

— Елате — махна им Хофман. — Ще ви покажа.

Регистрираха се — Харват с фалшиво име и агенция — дадоха им хартиени шушони и им разрешиха да влязат. Криминолозите бяха събрали уликите и бяха фотографирали всичко. Тялото още не беше преместено.

Щом стигнаха предната врата, Хофман отстъпи назад, за да пропусне Урда и Харват да минат първи. Ярки бели лампи обливаха дневната в гореща светлина. Сцената беше ужасна. Навсякъде имаше кръв. Агентът на ФБР остана при нашвилския детектив, докато Харват обиколи тялото и огледа стаята.

— Сомалиец ли е? — попита той.

Хофман кимна.

— Вазир Ибрахим. На трийсет и една години. Политически бежанец, преселил се в Нашвил преди две години.

— Тук има ли голяма сомалийска общност?

— Не сме Минеаполис, но си имаме своя дял.

Ибрахим бе превит напред, коленичил и с прерязано гърло.

— Някаква представа с какво оръжие е извършено убийството? — попита Урда.

— Мислим, че е остър бръснач — отговори Хофман.

— Или гарота — обади се Харват, оглеждайки раната.

— Доста кръв е изтекла — констатира агентът на ФБР, втренчен в голямата червена локва върху килима. — Върху какво е коленичил? Молитвено килимче?

Харват кимна.

— Убиецът явно е приближил изотзад и го е убил, докато се е молел.

— Което вероятно означава, че Вазир е познавал убиеца си. Знаел е, че е в къщата, и се е чувствал достатъчно спокоен да се моли пред него или дори с него.

— Сериозна грешка — отбеляза Урда.

— Без майтап.

Харват застана зад убития и се престори, че му прерязва гърлото с гарота, за да се увери, че е възможно. Обърна се към Хофман и попита:

— Как си свързан със случая?

— Един от екипите, в които работя, разследва сомалийска престъпна група за малолетни проститутки. Появи се името на Ибрахим, но нямахме достатъчно улики да го обвиним. Преди два дни го задържаха за побой над съпругата му. Извикаха ме и го подложихме на разпит. Щом стигнахме до престъпния обръч, той млъкна и поиска адвокат. Съдът постанови освобождаване под гаранция, но Ибрахим нямаше пари и остана в ареста.

— Къде е съпругата му? — поинтересува се Харват.

— Има роднини на юг оттук — в Шелбивил. Социалният работник е препоръчал да остане при тях известно време. Зет й дошъл да й вземе багажа. Той открил тялото. И преди да попиташ, съпругата и зетят имат желязно алиби.

— Добре. Откъде знаем, че убийството е свързано с нашия човек?

— Когато полицаите събирали показания, съседът… господин Енрике Васкес — уточни Хофман, сверявайки името в бележника си, — казал, че по-рано днес някакъв азиатец търсил Ибрахим. Обяснил, че е застраховател. Идвал във връзка с иск, заведен в склада, където работел сомалиецът. Говорих с шефа на Ибрахим. Вазир не е предявявал никакъв застрахователен иск и застрахователната компания не е изпращала никого. Мъжът дал на съседа визитна картичка, но тя е фалшива. Разбрах, че има нещо гнило. Какъв е шансът двама азиатци да си сменят бордните карти за полет до Нашвил в същия ден, когато азиатец с фалшива история пристига да души край местопрестъпление няколко часа преди убийството?

— Вероятно не е съвпадение — предположи Урда.

Хофман кимна.

— Ето защо подготвих колекция от снимки, сред които включих една на Дън от камерите на нашвилското летище. Познайте кого посочи съседът?

— Дън.

— Да. Твърди, че е сигурен, само дето мъжът, който тропал по вратата на Ибрахим днес, бил с очила.

— А зетят? Знае ли нещо?

— Не. С Вазир не са в добри отношения. Показахме му снимките, но не позна никого.

— Успяхте ли да разпитате съпругата? — попита Харват.

— Още не, но работим по въпроса. Жената пътува към Нашвил.

— Кой е платил гаранцията на Ибрахим?

— Документите попълнил служител от местна кантора. Обадил му се мъж, който се представил като директор на сомалийска благотворителна организация. Казал, че е разбрал за ареста на Вазир, но няма представа в какво е обвинен. Обяснил, че в джамията събрали волни пожертвования, за да му помогнат. Юристът проверил информацията в окръжната система и уведомил мъжа колко ще струва освобождаването на арестанта. Не след дълго някакъв сомалиец се появил с цялата сума в брой, плюс таксата на посредника, и толкова. Измъкнали Ибрахим.

— Знаем ли кой е сомалиецът, донесъл парите?

— Шофьор на такси е — отговори Хофман. — Детективите го разпитват в момента. Твърди, че азиатец му платил три хиляди долара да занесе парите за гаранцията, да подпише документите и да докара Ибрахим дотук.

— Значи е един от последните, видели Вазир Ибрахим жив — отбеляза Урда.

— И е уплашен до смърт. Детективите са му изкарали акъла. Съдейства им повече от охотно.

— Показахте ли му снимките?

— Да. Същият резултат. Посочил веднага Дън, но уточнил, че носи очила.

Урда погледна към Харват.

— Значи Дън си сменя бордната карта, за да дойде в Нашвил, да освободи сомалиеца от затвора и да го убие. Защо? Що за птица е Ибрахим?

Харват се приближи до детектива и агента, та да не чуе никой разговора им.

— Свързан е някак с нашвилската клетка. Защо иначе ще изпращат Дън чак от Китай?

Урда кимна.

— Но ако са искали само да очистят сомалиеца, защо не са платили на някоя триада в САЩ да им свърши работата? Освен това, ако ще му прерязва гръкляна същия ден, в който пристигне в града, защо му е хотел? Защо си е окачил дрехите в гардероба, сякаш ще остава?

Отлични въпроси, на които Харват още нямаше отговори. Той се обърна към Хофман да го попита нещо, но детективът, с когото бяха разговаряли преди малко, подаде глава в стаята.

— Майк, изглежда имаме частично описание на превозното средство на заподозрения.

— Казвай — нареди Хофман.

— Полицай, изпратен да събира сведения в квартала, говорил със съседите на пресечка оттук. Този следобед видели азиатец с очила да кара черен миниван. Паркирал близо до къщата им и тръгнал пеша насам.

— Знаем ли марката на минивана?

— Нов модел „Мъркюри Вилиджър“ или „Линкълн Навигейтър“ — отговори детективът. — Искам да им покажа снимките, за да проверя дали ще посочат твоя човек. У теб ли са?

— Не. В колата са. На задната седалка. Отиди да ги вземеш. Докладвай ми какво са казали.

Детективът вдигна палци и излезе.

Специален агент Урда се обърна към Харват:

— Какво искаш да направим? Да седим в хотела с надеждата да се появи, или да го обявим за издирване и да алармираме нашвилското управления и щатските полицейски служби?

— Заподозрян е в убийство — намеси се Хофман. — Ако колегите ни се натъкнат на него, заслужават да знаят с кого си имат работа.

Хофман имаше право. Също и Урда — до известна степен. Градските и щатските полицаи имаха право да знаят, че опасен заподозрян е на свобода. Търсенето трябваше да се разшири извън хотела.

Харват отстъпи.

— Съгласен съм за заповедта за издирване, но е наложително да я ограничим. Нищо по радиото. Не искам някой новинар със скенер да прихване информацията.

— Ще я изпратим по мобилните терминали в патрулните коли.

— Добре. Действайте — кимна Харват.

Ако Бао Дън бе дошъл в САЩ само за да убие Вазир Ибрахим, той сигурно вече беше напуснал щата, а вероятно и страната.

Нещо обаче казваше на Харват, че има повече. Доста повече.