Брад Тор
Необявена война (38)

37.

Обикновено разузнавачите се опитват да направят лимонада от купища лимони. В този случай обаче се бяха натъкнали на неочакван ориентир.

Първата цел на Харват бе да изолират стаята на Дън. Не искаше гости на хотела от двете й страни, над и под нея. За щастие само стаите над и под нея бяха заети. Управителката предложи по-добри условия на гостите и ги премести в друго крило. После блокира в компютъра освободените стаи, за да останат празни.

Стаята отсреща също се оказа незаета и Харват я поиска. Когато със Слоун влязоха с багажа си във фоайето, управителката ги посрещна на рецепцията и ги регистрира. Въпреки драмата, разиграваща се в хотела й, тя запази спокойствие и професионализъм.

Даде на Слоун ключовете за стаята им, а на Харват — плик с карта, отваряща всички стаи и кодирани врати в хотела.

Харват й благодари и двамата със Слоун тръгнаха към асансьора. Чейс влезе във фоайето и се запъти към рецепцията. Управителката поздрави и него и го въведе в офиса си, откъдето незабележимо щеше да наблюдава охранителните камери. Голяма сграда като тази изискваше повече камери, но малкото, с които разполагаха, бяха по-добре от нищо.

Харват и Слоун слязоха от асансьора на третия етаж и се насочиха към стаята си, ориентирайки се по табелите. Привидно не проявиха никакъв интерес към вратата на Дън, но се позабавиха в коридора, колкото Харват да се ослуша, докато Слоун се преструваше, че търси ключовете. Чу само телевизора. На вратата продължаваше да виси бележката „Не ме безпокойте“. Нямаше как да разберат дали Дън е вътре или не. Харват смяташе веднага да изясни въпроса.

Слоун най-сетне извади ключа, отвори вратата и Харват влезе след нея.

Напомни й тихо да не включва лампите. Тя кимна. Щяха да наблюдават вратата на Дън през шпионката. Ако апартаментът им бе осветен и някой застанеше пред шпионката, щяха да се издадат.

Слоун остави чантата си, влезе в кухненския бокс и включи малката лампичка под микровълновата печка над фурната. После обиколи двете спални и пусна лампите във вътрешната баня. Така щеше да е достатъчно светло, та да си вършат работата, но недостатъчно да се издадат, че стоят зад шпионката.

Харват разопакова снаряжението си и подаде радиоприемник и слушалки на Слоун. Включи своя, влезе в спалнята и се свърза с Чейс в кабинета на управителката.

— При мен всичко е чисто — докладва той.

Харват го предупреди да си отваря очите и прибра радиоприемника в джоба си. Върна се в дневната, нагласи телефона си на вибрация, зареди автомата „Ларю“ и го подпря до вратата. Слоун подготви глока си и влезе в спалнята да го зареди. Звукът не приличаше на никой друг на света. Не искаше да издаде присъствието им с шумно изщракване.

ФБР наблюдаваше хотела едва от няколко часа. Преди Харват да помоли да се изтеглят, агентите бяха разговаряли с управителката и бяха прегледали записите от охранителните камери. Бяха видели как Бао Дън се регистрира, влиза в асансьора и се качва на третия етаж. Оттогава обаче не се бе появявал в кадър. Доколкото знаеха, все още бе в стаята си. Ако бяха прави, какво и кого чакаше? Тези въпроси не им даваха мира.

Списъкът с възможни отговори изглеждаше безкраен — чакаше някой да се свърже с него, имаше среща чак след полунощ, бе дошъл тук да се увери, че нашвилската клетка изпълнява задачите си. Имаше безброй причини разузнавателен агент да се залости в хотелска стая. Съществуваше и друга възможност — Дън да не е в стаята. Да е използвал хотела, за да получи пратката си от „Федекс“, и след като я е взел, да е напуснал тайно сградата. Харват искаше да удостовери първо това.

Той включи телевизора и изпрати Слоун пред шпионката, обади се на рецепцията и помоли да го свържат с управителката. Обясни й, че са готови да действат, и й каза какво иска от нея.

Камериерките не работеха през нощта и вече се бяха прибрали вкъщи. Нещо повече — хотелът спазваше стриктно желанието на гостите да не ги безпокоят. Ако Дън бе отсядал тук и преди, вероятно бе запознат с политиката на хотела. Щеше да се усъмни, ако изпратят камериерка в стаята му, а не искаха да събуждат подозрения.

Докато чакаше, Харват чу как управителката набира стаята на Дън от друга линия. Звънът на телефона отекна в коридора. След известно време се включи телефонният секретар и жената остави съобщението, договорено с Харват. Дойде ред за следващата стъпка.

Управителката на хотела не искаше да излага на риск персонала си. Харват я увери, че той и партньорът му ще наблюдават зорко какво се случва. Ако изпратеха Чейс и той не успееше да отговори на въпрос за хотела, Дън щеше веднага да разкрие измамата. Според Харват така рискуваха повече. Инженерът на хотела нямаше да пострада.

След няколко минути Слоун даде знак, че вижда инженера в коридора. Той почука на вратата на Дън и извика:

— Техническият персонал е!

Никой не отговори. Мъжът извади ключ, отвори вратата и пак съобщи кой е.

Измъкна гумен клин от джоба си, пъхна го под вратата, за да я задържи отворена, и влезе вътре. Ако види Дън, го бяха инструктирали да му каже, че в стаята долу има теч и е дошъл да открие източника. След няколко секунди инженерът излезе в коридора и почука на вратата на Харват. Слоун отвори и той я уведоми:

— Няма никого.

— Благодаря. От тук нататък поемаме ние — каза му тя.

Харват върна клина на инженера и влезе в стаята на Дън. Чейс следеше мониторите долу, а Слоун остана на пост пред прага на техния апартамент.

В хладилника нямаше храна, в мивката и в сушилника нямаше чинии. Леглото изглеждаше недокоснато, душът — неизползван. В гардероба имаше малко дрехи. Празен куфар с отворен капак лежеше върху рафта за чанти. Харват не забеляза да съдържа скрити джобове или да е с двойно дъно.

Празната кутия от „Федекс“ стоеше до кофата за хартиени отпадъци под бюрото. Харват прочете пощенската информация, но тя не посочваше какво е имало вътре. Върху бюрото лежеше зарядно за мобилен телефон. Само това се виждаше от пръв поглед.

Харват обиколи по-методично стаята, надничайки във всички възможни скривалища. Погледна под масите, отвори вентилаторите, свали калъфките на възглавниците, отмести хладилника от стената, свали капака на тоалетното казанче. Извади чекмеджетата, смъкна покривката на леглото. След проверката връщаше всичко на предишното му място.

Излезе от стаята и затвори вратата. Погледна към Слоун и поклати глава.

— Куфар и дрехи. Няма друго.

— Изглежда смята да се върне.

Харват влезе в тяхната стая.

— Вероятно. Но се налага да наблюдаваме коридора, за да не се вмъкне, без да разберем.

 

 

Нямаше лесен начин да проведат наблюдението. Някой трябваше да стои зад вратата, да гледа през шпионката и да чака. С една дума — гадост. Решиха да дежурят по половин час. Харват предложи да е пръв.

Свърза се по радиостанцията с Чейс, после извади мобилния си телефон и написа кратко съобщение на Стареца и агент Урда да ги уведоми какво е положението. След това зае мястото си зад вратата.

Слоун взе дистанционното и седна на дивана. Бяха включили новините, но тя прехвърли програмите и намери романтична комедия. Харват подбели очи. Слоун не му обърна внимание.

Той не беше любител на романтичните комедии, но филмът поне разнообразяваше монотонното му бдение. След половин час предаде щафетата на Слоун.

Взе бутилка вода и зърнено блокче от провизиите, които бяха купили пътьом, и седна на дивана.

Взе дистанционното и провери какво друго излъчват. Искаше да „изключи“ за малко, но филмът на Слоун не го устройваше. Провървя му — даваха „Блек Хоук“. Смени канала и тя му показа среден пръст.

Харват се усмихна и вдигна крака върху масичката за кафе. Разопакова зърненото блокче и задъвка.

Мобилният му телефон изжужа. Стареца му изпращаше нова информация. Разпитите на ФБР в космическия център „Джонсън“ не бяха извлекли полезни сведения, а разговорите на ЦРУ със семействата на студентите в Емирствата също се бяха оказали безплодни.

Единствената добра новина бе, че някои от служителите в заведенията със свободен уай-фай достъп в Сиатъл, Далас и Балтимор си бяха спомнили студентите. Макар и малко, все пак беше нещо.

Всички се надяваха, че студентите по инженерство са недисциплинирани и са използвали местата със свободен уай-фай достъп, защото са се намирали близо до жилищата им. Харват отговори, че е приел съобщението, остави телефона върху ръкохватката на дивана и затвори очи.

Когато ги отвори и си погледна часовника, видя, че е проспал смяната си.

— Защо не ме събуди? — попита той.

— Старците трябва да си подремват — отвърна Слоун.

Харват се усмихна и се изправи.

— Знаеш ли какво? Някой ден от теб ще излезе страхотна съпруга.

Прибра неотворената бутилка с вода в хладилника, взе един „Ред Бул“ и зае поста си зад шпионката.

— Туш! — възкликна Слоун и се свърза с Чейс за бърза обмяна на информация.

Разбра, че долу няма движение, и се настани на дивана. Смени канала, за да догледа романтичната комедия. Харват нямаше основание да се оплаква. Благодарение на нея бе поспал повече.

След няколко глуповати реплики обаче той се подсмихна, чул как каналът се сменя отново на „Блек Хоук“. Със Слоун наистина си приличаха.

Харват се взираше през шпионката, слушаше филма и си представяше мислено сцените, които бе гледал десетки пъти. Операцията, за която се разказваше, бе погубила мнозина. Всички военни я бяха изучавали. Най-голямата обида за загиналите през онзи ден щеше да е да не се поучат от жертвата им.

След половин час Слоун му подаде дистанционното, каза му, че ще дават „Командо“, и добави, имитирайки Арнолд Шварценегер:

— Ям морски пехотинци за закуска.

— Ям зелени барети за закуска, а не морски пехотинци — поправи я Харват.

Предложи да й върне жеста, поемайки смяната й, но тя отказа.

— Починах си — увери го.

Харват не искаше да рискува да заспи отново. Тръгна към хладилника за втори „Ред Бул“, но телефонът му изжужа. Обаждаше се специален агент Урда.

— Мисля, че знаем къде е Дън — каза той. — Или поне къде е бил скоро.

— Чудесно. Къде?

— На ъгъла има бирария. Ще паркирам отпред. Ела след пет минути.