Брад Тор
Необявена война (34)

33.

Полетът до Нашвил щеше да отнеме малко повече от час, а кола на ФБР щеше да ги чака на летището. Харват бе поискал по-голям багажник, въже, найлонови платнища и още няколко неща, за които директор Ериксън би предпочел да не узнава. Харват го помоли да им осигури и обезопасена къща, за предпочитане на усамотено място с обширен двор и без съседи.

Директорът на ФБР си записа всичко. Харват бе сигурен, че щом инструктира полевия офис в Тенеси, Ериксън ще изгори листа. Той бе порядъчен човек, който играеше по правилата. Начинът на действие на Харват очевидно го смущаваше. Не защото не понасяше насилието, а защото вярваше в господството на закона и в идеята, че американците трябва да се придържат към по-високи стандарти от враговете си.

Харват също би предпочел да живее според повелите на този благороден възглед. Проблемът бе, че никоя държава не би могла да го спазва, без да разполага с резервен план. Когато врагът успява, понеже не го ограничават правила, си принуден или да се признаеш за победен, или да скъсаш правилника. Докато работеше в тайните служби, Харват до голяма степен играеше по правилата. Президентът по онова време се шегуваше, че прилича на питбул, вързан на верига в задния двор. Колкото и опасен да изглежда и колкото и гръмогласно да лае, не би разколебал всекиго. Обаче пуснат ли на свобода питбула, положението се променя коренно. Възможно е той да ухапе невинен човек, но ако е добре обучен, стопанинът няма да будува нощем, тормозейки се какво може да се случи. Всъщност вероятно ще спи по-спокойно, знаейки, че кучето го пази. Навремето президентът Джак Рътлидж гледаше така на Харват; така го възприемаше сега и президентът Пол Портър.

Харват и колегите му качиха оборудването си на самолета, седнаха и си закопчаха коланите. Бяха получили разрешение за приоритетно излитане.

Щом елегантният „Сайтейшън Лонгтитюд“ набра височина, Харват отиде в херметизираното багажно отделение зад тоалетната и донесе чантата с двойно дъно в кабината. Искаше да почисти и да провери оръжията, докато обсъждат плана.

— Ако не е там? — попита Слоун, докато разглобяваше автомата „Ларю“.

— Ще влезем, ще огледаме и ще излезем.

— Ще сложим ли бръмбари в стаята? — попита Чейс.

Харват поклати глава.

— Нямам апаратура. Бюрото ще изпрати един от най-добрите си спецове. Ще пристигне обаче по-късно през нощта.

— Дано наистина да е спец — вметна Слоун. — Не работи ли първокласно, Дън ще открие нещо и сме дотам. Прецакани сме.

— Съгласен съм. Затова предпочитам да го проследя и да видя къде ще ни заведе.

— Ясно — кимна Чейс и изпробва дали ремингтъна на Харват е в изправност. — Колко ще го следим, преди да го пипнем?

Труден въпрос. Времето бе двуостър меч. Колкото по-дълго следяха Дън, толкова повече щяха да научат от него. От друга страна, колкото по-дълго го следяха, толкова повече нарастваше рискът да го изпуснат. Най-същественият фактор обаче бе, че всяка изгубена минута приближава терористите до атаката. Тиктака ли часовникът, най-добре е да нанесеш удара възможно най-бързо. Да се уповаваш на щастливата си звезда не е проява на професионализъм, а на отчаяние; понякога обаче не разполагаш с друго.

Харват не възнамеряваше да стига дотам.

— Ще го наблюдаваме, докато можем. Ще ви кажа кога е дошъл моментът да го заловим.

Отговорът, изглежда, удовлетвори Чейс и екипът продължи да проверява снаряжението и да го прибира отново в чантата.

Слоун и Чейс не бяха пътували с противен посланик и бяха успели да се наспят по-добре от Харват. Заявиха, че като изключат проблема с часовата разлика, са готови за действие.

Самолетът се приземи и се плъзна по пистата до базата за специални полети на Нашвилското международно летище. Подредени като за изложба, пред нея чакаха луксозни самолети. Нашвил не се славеше единствено с кънтри музика. Градът бе средище на високите технологии, биотехнологиите, медицината, издателската дейност и финансите. Харват познаваше доста военни и хора от разузнавателния бранш, купили си домове и земя в „щата на доброволците“.

На бюрото в базата за специални полети имаше плик, адресиран до една от мнимите самоличности на Харват. Той го отвори и извади ключовете за синия „Форд Таурус“, паркиран отвън.

Екипът излезе от сградата и Харват отключи багажника. Вътре бе складирано всичко, които бе поискал. Той си извади телефона и написа съобщение на Стареца, че са се приземили и стартират операцията.

После се обади на агента от ФБР, чиято визитна картичка бе открил в плика — специален агент Денис Урда, назначен за местна свръзка на екипа им.

Главният офис на ФБР в Тенеси се намираше в Мемфис, но Бюрото разполагаше със сателитни служби и в други градове — Кларксвил, Куквил, Кълъмбия, Нашвил.

Урда — агент номер две в нашвилския офис — вдигна телефона при второто позвъняване.

— Специален агент Урда — каза с лек нюйоркски акцент.

— Обажда се Скот Харват.

— Намерихте ли колата?

— Да. Току-що кацнахме на летището. Благодаря. Докладвайте ми как е ситуацията на място.

„Резидънс Ин“ в Кул Спрингс се намираше в разнороден офис парк с небостъргачи и едноетажни постройки с магазини, барове, ресторанти и студио за йога.

Харват пожела ФБР да изтегли агентите си, но се съгласи „съгледвачите“ да се настанят тайно в някоя от офис сградите. Не искаше обаче да се мяркат на паркинга или в хотела. Настоя също агентите да не се движат пеша в района. Опитните шпиони надушваха служителите на реда от една миля. За жалост изтеглянето бе ограничило възможностите за наблюдение на ФБР, особено през нощта.

— Нормален хотелски трафик — обясни Урда. — Никаква видима следа от нашия човек.

— А стаята му?

— Телевизорът е включен, табелката „Не ме безпокойте“ е на вратата, завесите са спуснати.

— Добре — каза Харват. — Имаш номера на мобилния ми телефон. Обади ми се, ако нещо се промени. Тръгваме към вас.

Урда се съгласи да уведоми Харват, ако настъпи промяна, и прекъснаха връзката.

Харват се обърна към Слоун и Чейс.

— Каквото и да става, трябва да го заловим жив. Ясно?

Двамата му помощници кимнаха и Харват им махна да се качват в колата. Щом седна и той, го обзе тревожно предчувствие. Помоли се мълчаливо да са взели правилно решение, идвайки в Нашвил.