Брад Тор
Необявена война (33)

32.

Директорът на ФБР не хареса плана на Харват — беше опасен, извън закона и твърде рискован. Ериксън му предложи да използва всички ресурси на ФБР, но Харват отказа.

Той смяташе, че познава по-добре от директора не само врага, но и ахилесовата пета на системата за сигурност. Уважаваше дълбоко ФБР, особено екипа му за спасяване на заложници, който бе от световна класа, но знаеше какво ще се случи, ако Ериксън и хората му успеят да заловят Дън.

Щяха да отложат прочитането на правата с надеждата Групата за разпити на ценни арестанти да изцеди необходимата информация от него. Групата бе създадена от предишната администрация, за да разпитва заподозрени в тероризъм веднага след ареста и да събира разузнавателни данни, с чиято помощ да предотвратят атаката и да заловят съучастниците.

В екипите за разпити на ценни арестанти участваха служители на ФБР, ЦРУ и министерството на отбраната, както и лингвисти, специалисти по разпити, анализатори. Всички бяха добри, солидни хора с опит, но обвързани от правила. Харват не бе обвързан от нищо.

Ако Дън бе наполовина такъв професионалист, какъвто изглеждаше, дори най-добрият екип нямаше да измъкне нищо от него. Поставяше обаче коня пред каруцата. Преди да разпитат Дън, ФБР трябваше да го залови.

Дори да си най-ловкият ловец на кучета на света, това няма да ти помогне, ако се наложи да уловиш пантера. Тогава е необходимо да се опреш на човек, който не само е вещ в проследяването на големи котки, но и умее да мисли като тях — някой, който знае какво да направи, ако ролите се сменят и пантерата тръгне по твоите дири.

И най-важното — необходим ти е човек, осъзнал първото правило при лов на пантери: „Няма правила“. Такава е същността на пантерата и затова президентът реши Харват да замине за Нашвил.

Когато пристигна на националното летище „Рейгън“, самолетът на Слоун и Чейс вече бе отклонен от „Дълес“ и се приземяваше. Срещнаха се в базата за специални полети. Боб Макгий бе уредил Харват и екипът му да използват „Чесна Сайтейшън Лонгтитюд“ — един от реактивните бизнес самолети на агенцията.

Докато Слоун и Чейс си вземаха душ в базата, Харват разтовари колата си. Освен чанта за оцеляване и куфар с вещи и дрехи от първа необходимост, в багажника имаше и „Трак Волт“ — сейф с две заключени плъзгащи се чекмеджета, който превръщаше превозното средство в мобилна оръжейница.

Слоун и Чейс бяха долетели без оръжия. Тези, които бяха използвали в Карачи, бяха останали там. Заловяха ли ги да изнасят оръжия от Пакистан, щяха да ги арестуват и местните разузнавателни служби веднага да ги свържат със смъртта на агентите си и похищението на Ахмад Якуб. Понеже не работеха под официално прикритие и пълномощие, щяха да отидат задълго в затвора. Ето защо двамата бяха оставили цялото си снаряжение на доверен агент на ЦРУ, който охотно го прие.

Харват сложи празна чанта с двойно дъно „Блекхок“ върху сейфа и започна да я пълни. Прибра вътре тактическата си пушка „Ремингтън 870 Експрес“ и 14.5-милиметровия автомат „Ларю“. Взе 45-калибровия си компактен пистолет „Хеклер и Кох USP“, един „Глок“ 21, един „Глок“ 17 и комплект за конвертиране РОНИ, който превръщаше Седемнайсетицата в късоцевно оръжие.

Добави и „Тазер“ Х26П, очила за нощно виждане, джобни фенерчета, радиоприемници и слушалки, по един сгъваем нож „Бенчмейд“ за Слоун и Чейс, гъвкави белезници, кобури, муниции, комплекта за почистване „Отис“ и резервни пълнители.

Преметна чантата „Блекхок“ през едното си рамо, куфара с лични вещи — през другото, разпъна дръжката на чантата за оцеляване и я затъркаля след себе си към сградата.

В базите за специални полети винаги имаше плодове, прясно изпечени кексчета, курабии и пуканки. Харват си взе ябълка и бутилка вода.

Отхапа от ябълката и Слоун Ашби се появи. Носеше джинси, обувки за планински кросове и риза „Андър Армър“.

— Ябълка, а? — подсмихна се тя. — На твоята възраст човек трябва да внимава с теглото.

— Майната ти — отвърна Харват с усмивка и уста, пълна с ябълка.

— Пипнах те! Ще подам оплакване за враждебна атмосфера на работното място. Как ти се струва да си прекараш вторника в отдел „Човешки ресурси“?

Харват й показа среден пръст и грабна още една ябълка.

— Аллах снакбар! — възкликна Слоун, осмивайки бойния вик на терористите „Аллах акбар“, докато разглеждаше тезгяха, отрупан с лакомства. Избра демонстративно двете най-големи курабии и напълни плик с пуканки.

Харват поклати глава. Ашби имаше остър език и това бе едно от многото й качества, които харесваше. Въпреки разликата във възрастта имаха немалко общи черти — здравословно пренебрежение към авторитетите, решимост да успяват на всяка цена, чувство за хумор на хора врели и кипели. Бяха като в поговорката за гърнето и похлупака. Дотолкова, че Карлтън предупреди строго Харват — никакви сантиментални срещи. Последното, което Стареца искаше, бе помежду им да се развихри романс. Обясни ясно какви ще са последствията в такъв случай.

Макар Харват да смяташе Слоун за „сладко момиче“ — израз, който използваше често, защото знаеше, че я дразни — отношенията им бяха платонични.

Той се възхищаваше на уменията й и я възприемаше като партньор и като ученик. Всъщност вярваше, че тя вероятно ще го надмине. Беше родена за работата им и притежаваше всички качества, необходими за нея. Стареца се отличаваше с отличен нюх за таланта.

Харват смяташе, че вторият, който ще го надмине, е Чейс Палмър. Генерал Джордж Джонсън, директорът на националното разузнаване, открил Чейс, когато оглавявал армейската дивизия за разузнавателна подкрепа.

Джонсън се славеше с дългогодишна кариера в сферата на тайните операции. Бе виждал мнозина да се издигат и сриват, да идват и да си отиват, но никога не беше виждал агент като Чейс. В Пентагона имаше редица заключени шкафове с папки, пълни с подвизите на Чейс в Делта форс. Имаше и тесен кръг от военни от кариерата — „настолните рейнджъри“, както презрително ги наричаха — на които се зловидеха не само талантът на Чейс и светкавичният му възход, но и впечатляващата му интелигентност.

Звездата му озарявала ярко небосклона точно в момента, когато се счепкал с пиян генерал с две звезди и го поступал. Нямало значение, че генералът си го просел, понеже се държал агресивно с жените войници и поведението му не подобавало на офицер. Слухът се разнесъл бързо. Чейс посрамил генерал, който бил решен да му отмъсти. Тогава се намесил Джонсън.

Говорил с Делта форс и те се съгласили „да си поделят надзора“ над Чейс. Така Чейс получил най-доброто от двата свята и договорката му допаднала много. Точно когато си помислил обаче, че няма как да стане по-добре и се подготвял да си преподпише документите, на хоризонта се появил Рийд Карлтън, на когото трудно се отказва.

Преди да се усети, Чейс се изнесъл от къщата си във форт Браг, купил нова кола и се настанил в апартамент във Вашингтон. Карлтън му разкривал съвсем непознат свят и той предвкусвал с нетърпение бъдещето. И с чувството си за хумор се вписал съвършено в картината.

Чейс приближи до Харват, погледна курабиите на Слоун и каза:

— Една секунда в устата, завинаги — на бедрата.

Харват се разкикоти, а Слоун показа среден пръст и на двамата. В същия момент вторият пилот на самолета влезе в стаята и им съобщи, че са готови за излитане.