Брад Тор
Необявена война (32)

31.

Директорът на националното разузнаване Джордж Джонсън плъзна два листа върху масата — по един за Харват и за Карлтън.

— Чия идея беше Фейсбук? — попита той.

Стареца кимна с глава към Харват.

— Заслугата е негова.

— Находчивото хрумване вероятно ще осъществи пробива, от който се нуждаем — каза Джонсън. — Според Националната агенция за сигурност шестимата студенти по инженерство имат профили във Фейсбук. Не са поствали нищо обаче. Тотална радиотишина. С едно изключение — добави той, обръщайки се към Харват.

— Включват си радиоприемниците и слушат — довърши Харват, спомнил си какво разискваха със Стареца, когато го покани да се върне в къщата.

— Точно така.

— Ще уточните ли? — настоя президентът.

Джонсън отстъпи думата на Харват, който отговори:

— Фейсбук, сър, е много популярен в Близкия изток. Да помолите шестима младежи да не постват е сериозно изпитание. С подходящите морков и тояга навярно бихте успели. Запитах се обаче дали ще се стърпят изобщо да не влизат във Фейсбук. Няма ли да се „вмъкнат“, за да хвърлят един поглед? Да се регистрират и да видят как са семействата и приятелите им вкъщи?

— И те са го направили?

Директорът на националното разузнаване кимна и показа карта на САЩ на мониторите.

— Единият от профилите е активиран много пъти в Сиатъл, вторият — в Лас Вегас, третият — в Де Мойн, четвъртият — в Далас, петият — в Балтимор, и шестият — изненада! — в Нашвил.

Произнасяйки имената на градовете, той натискаше клавиш от клавиатурата, открояваше ги върху екрана и до тях изскачаше снимката на съответния студент.

Накрая Джонсън стигна до Нашвил и показа откъде е активиран профилът във Фейсбук.

— Ето ви пример как нашият бъдещ инженер влиза в интернет от различни места с безплатен уай-фай.

— Ако бяха мои хора, нямаше да им позволя да шофират — намеси се Харват. — Твърде голям е рискът да влязат в контакт със служител на реда. Бих ги настанил в квартали с жители от средната класа с инструкции да не бият на очи. До местата с уай-фай са стигали или пеша, или с колело, или с обществения транспорт.

— Тоест можем да нарисуваме кръг около всички, да проверим къде се пресичат окръжностите и да започнем да стягаме мрежата — констатира директорът на ФБР. — Това е важно.

Харват се обърна отново към шефа на националното разузнаване.

— А отговорникът? Той сигурно знае за профилите на студентите във Фейсбук. Вероятно ги следи да не напишат нещо.

— Тук се затруднихме повече. Националната агенция за сигурност обаче го откри. Използва шест различни акаунта — по един за Фейсбук страницата на всеки студент.

— Къде се намира?

— Използва различни места с уай-фай в Айдахо, всичките отдалечени от Бойси на не повече от два часа път с кола. Спирки за камиони, кафенета, никога не използва два пъти едно и също място. Бойси е интересен, понеже три седмици след края на стажантската програма на НАСА шестимата студенти са използвали безплатния уай-фай на автобусната спирка на „Грейхаунд“ в града да проверят профилите си във Фейсбук. Всичките шестима в един и същи ден.

— Имаме ли представа какво са правили в Айдахо? — попита Карлтън.

— Залагам едномесечна заплата — отговори Макгий, — че са се обучавали. Доста усамотени места има там. Приключват тренировката, отговорникът ги оставя на автобусната спирка и те скачат в интернет да видят какво е станало вкъщи, докато ги е нямало в мрежата.

Харват кимна.

— Трябват ни записите от охранителните камери на автогарата, от всички банкомати, от пътните видеокамери и от каквито други има в района. Необходими са ни и местата, където е бил отговорникът.

— Работим по въпроса — каза Ериксън.

— Освен за обучение, имаме ли друга идея защо са избрали Айдахо? — попита Макгий.

— Не сме сигурни — отговори генерал Джонсън. — Преди две години китайска компания искала да построи „самоиздържащ се град“ на петдесетина мили южно от Бойси, но нищо не излязло.

— Какво значи самоиздържащ се град? — попита президентът.

— Имат такива в Китай. Наричат ги технологични зони. Разполагат с всичко за самостоятелно функциониране — дори с електроцентрали и жилища за работниците. Не им е необходимо почти нищо отвън. Компания, собственост на китайското правителство, на име „Чайна Нешънъл Машинъри Индъстри“ лобирала губернаторът на Айдахо да им позволи да построят технологична зона върху трийсет хиляди акра с къщи, търговски центрове и заводи. Щяла да включва завод за торове за два милиарда долара, както и фабрика за масово производство на слънчеви панели. Искали земя на юг от летището в Бойси, та да го използват за товарните си самолети.

— Излязло ли нещо?

— От кабинета на губернатора ни обясниха, че водели предварителни разговори. Делегацията се свързала с още няколко щата и им предложила подобни технологични зони.

— Всичките до големи летища? — попита президентът.

Джонсън кимна.

— С оглед на това, което ни е известно сега, възможно е да са подготвяли бази от затворен тип за десантниците си — предположи Макгий.

Президентът кимна и се обърна към директора на ФБР.

— Да обсъдим другата точка, която не включихме в брифинга.

— Смятаме, че знаем къде се намира Бао Дън — каза Ериксън.

— Къде? — попита Харват.

Директорът на ФБР показа сателитна снимка на монитора и обясни:

— Тази сутрин от „Федекс“ са доставили пакет в „Резидънс Ин“ в Кул Спринг близо до Нашвил, адресиран „За госта на хотела господин Бао Дън“.

— Как разбрахте?

— Националната агенция за сигурност издири пратката.

Харват не си направи труда да попита защо Националната агенция за сигурност е тършувала из превозната документация на „Федекс“.

— Откъде е дошъл пакетът?

— От кутия за пратки в Сан Франциско. Платено е с кредитна карта. Изпратихме агенти да проверят мястото — каза Ериксън.

— Знаем ли какво е съдържал пакетът?

— Не. Кашонът бил стандартен, с тегло под два килограма и половина.

— Регистрирал ли се е в хотела? — попита Харват.

Директорът на ФБР кимна.

— Този следобед.

— Имате ли хора на място?

— Да. Мислим, че в момента не е там, но сме го поставили под наблюдение.

— Изтеглете хората си — каза Харват.

— Какво?

— Изтеглете екипите за наблюдение. Възможно най-далеч.

— Защо? — повдигна вежди Ериксън.

— Защото мъжът непременно ще забележи, че го следят.

— Откъде знаеш?

— С цялото ми уважение, господин директор, но правителствата не изпращат някого на другото полукълбо да реже сватбени торти. Мъжът несъмнено е наясно за какво да се оглежда.

Директорът на ФБР вдигна ръка.

— Първо, предполагаш, че е професионалист.

— Не предполагам нищо — отвърна Харват. — Съдейки по видяното, Дън наистина е професионалист. Въпросът е защо е тук. Проверил ли е някой кога си е купил самолетния билет?

Директорът прелисти бележките си и намери информацията.

— Преди два дни.

— В последния момент. Като Томи Уон — отбеляза Харват. — Голям риск. Знаят, че следим резервациите в последния момент. Сигурно си е подготвил правдоподобно обяснение, в случай че службите по имиграция на лосанджелиското летище проявяват любопитство. Кажете на хората си да сверяват по три пъти историите, които ще научат в завода за пилешко.

— Какви истории?

— Инциденти, машини, излезли от строя, клиент, отказал се от голяма сделка, и прочее.

Директорът на ФБР си записа в бележника.

— Защо е поел риска? — попита президентът.

Харват се замисли.

— На този етап всичко вероятно е на автопилот. Не биха изложили на опасност операцията, ако нещо не се е объркало сериозно. Мисля, че това се е случило. Нещо се е обърнало с главата наопаки и китайците са изпратили професионалист да го оправи.

— Какво се е объркало според теб?

— Мисля, че нашвилската клетка се е компрометирала.

— Как? — попита Макгий.

Харват сви рамене.

— Познаваш играта не по-зле от мен. Възможностите са много. Някой се е уплашил. Някой шантажира членовете на клетката? Трябва да се отърват от труп? Оборудването се е повредило? Каквото и да е, новината не е добра за тях. Ако обаче ние действаме правилно, може би ще е добра за нас.

В залата се възцари тишина. Директорите на националното разузнаване, на ЦРУ и на ФБР се обърнаха и погледнаха към президента.

Той се обърна към Харват.

— Как е правилно да действаме според теб? — попита.

Харват обходи с очи лицата около масата.

— Извън протокола?

Президентът Портър кимна.

Харват попита Карлтън:

— Кога кацат Слоун и Чейс?

Стареца погледна към часовника в Оперативната зала.

— След двайсет минути.