Брад Тор
Необявена война (31)

30.

Вашингтон, окръг Колумбия

Още щом Карлтън си тръгна, Харват се опита да поспи, но се чувстваше твърде напрегнат. Споделяше загрижеността на Стареца, че пропускат нещо, и искаше да помисли. Понеже движението винаги му проясняваше ума, той облече къси панталони и тениска и излезе да потича.

Потта, струяща от порите му, и горящите мускули на краката му го ободриха. Ритмичното тупкане на ходилата му по засенчената от дървета алея край шосето поуталожи мислите му.

Разузнавателната игра наподобява подреждане на пъзел на тъмно и без капака на кутията. Две части, изглежда, си пасват отлично, но всъщност ги дели голямо разстояние. Трябва да се внимава много с предположенията.

Докато тичаше, Харват си припомни всички сведения, които бяха събрали досега, и се опита да сглоби цялата картина. Как се връзват отделните брънки? Какво ще представлява атаката? Колкото и да се напрягаше обаче, прозрението му убягваше. Ядоса се.

Върна се вкъщи, взе душ, преоблече се и излезе да си купи храна. Разбираше, че е наложително да отпочине, но колкото повече отложеше съня, толкова по-лесно щеше да преодолее часовата разлика. Всъщност колкото повече слънце събереше, толкова по-бързо щеше да настрои биологичния си часовник на местно време.

Приключи с покупките за около четирийсет и пет минути. Върна се у дома, разопакова продуктите и занесе обяда си на кея. Терапията „Потомак“ обикновено включваше алкохолна напитка, но този път взе само бутилка вода. Искаше да размишлява с ясен ум.

Седя дълго край реката; хранеше се бавно и наблюдаваше летните лодки, носещи се по водата. Замисли се за Лара — жената в Бостън, няколко години по-млада от него. Приятелите му, видели снимката й, я наричаха „модела на бельо“ заради изумителната прилика с една от манекенките на „Викторияс Сикрет“. Онези, които се бяха срещали с нея, казваха, че е идеална за него.

За пръв път се влюбваше в жена с дете — съвсем нова територия. Създаваше връзка не само с Лара, а и с малкото й момченце Марко и изпитваше привързаност и към двамата. Не беше лесно, но се чувстваше добре.

Усещаше как късното лятно слънце обжарва кожата му, чуваше как водата се плиска под кея и се наслаждаваше на лутаниците на съзнанието си. Когато провеждаше мисия, не позволяваше на мислите си да се отклоняват от целта. Издигаше стена пред всичко у дома. Иначе не би съумял да се съсредоточи. А разсейването навлича неприятности.

Щом изяде обяда си и пресуши бутилката с вода, той се върна в къщата. Взе лаптопа от кабинета, остави го върху кухненската маса и си свари кафе. Сипа си голяма чаша, седна до масата и отвори приложението Айтюнс. Избра албум на група „Парламънт“ и въоръжен с кафето против заспиване и с любимата си фънк музика за компания, подхвана писмения доклад за операцията, който Стареца очакваше да получи.

Щом приключи рапортите за мисиите в Карачи и Дубай, всичкото кафе на света вече не бе в състояние да го задържи буден. Качи се горе със сетни сили, съблече се и се строполи в леглото.

 

 

Когато приглушен звън проехтя в далечината, сякаш бе спал едва десетина минути. Звучеше като църковна камбана, покрита с дебело одеяло. Колкото повече се опитваше да не й обръща внимание, толкова по-близо и по-настойчиво биеше.

Отърси се бавно от мъглата на черния сън без сънища и осъзна, че не чува църковна камбана, а старомодната мелодия на телефона си, сигнализираща за обаждане от Рийд Карлтън. Пресегна се към нощната масичка, но осъзна, че е оставил мобилния в джоба на късите панталони върху пода.

Наведе се да ги вдигне и извади телефона.

— Време е да се размърдаш. Брифинг в Белия дом след час. Ще те чакам пред входа на Западното крило — каза Карлтън и прекъсна връзката.

Харват си погледна часовника. Десетте минути сън всъщност бяха няколко часа. Той стана, влезе в банята и пусна душа.

Стоя под горещата вода колкото да се насапуниса, и пусна студената. С усилие на волята остана под мразовитата струя цели шейсет секунди.

Наричаха го шотландски душ, но откъдето и да произхождаше, бе равносилен на три чаши кафе. Нищо не го събуждаше и не изостряше ума му по-бързо.

Той се избръсна, като внимаваше да не се пореже от бързане, облече тъмен костюм и вратовръзка, скочи в автомобила си „Тахо“ и пое към Белия дом.

Пред западния портал провериха документите му и му махнаха да продължава. Паркира колата пред входа на Западното крило, където го чакаше Стареца.

— Президентът не иска да говорим по време на срещата. Ще наблюдаваме. Ще преценяваме. После ще обсъдим положението. Ясно?

Харват кимна и го последва към Оперативната зала, където заеха последните два свободни стола. Директорът на ФБР точно започваше да докладва. Екраните в залата показваха лицето на двайсетинагодишен азиатец.

— Мъжът, когото виждате — подхвана Ериксън, — е Томас Мин Уон, по-известен като Томи Уон. Уон е член на китайска международна престъпна групировка, наречена 14К. Ядрото й е в Хонконг. Тя е третата по големина триада в света. Печелят от различни криминални дейности — трафик на оръжия, търговия с хероин и опиум, пране на пари, проституция, детска порнография, фалшификации. Специален агент Роу от лосанджелиския ни офис разследваше Уон, когато получихме информацията за шестимата изчезнали мюсюлмански студенти. Агент Роу?

Роу, седнала в средата на масата, се изправи и каза:

— Благодаря, сър. 14К е една от много престъпни организации, които ФБР държи под око. По-рано тази година лосанджелиският офис взе на прицел Томи Уон като вероятен кандидат за информатор, когото да използваме срещу южнокалифорнийското звено на групировката и евентуално да стигнем до високите етажи на йерархията й в Китай. Както разбрахме, шестимата студенти по инженерство са получили мобилни телефони с инструкции да ги включат, когато пристигнат в САЩ, и да чакат следващи указания. Смятаме, че благодарение на усилията на Националната агенция за сигурност сме идентифицирали телефоните. И шестте са приели по едно обаждане, изключени са и не са използвани повече. Националната агенция за сигурност е уточнила и мястото, откъдето са купени телефоните. И шестте са купени в района на Лос Анджелис. Агенти от офисите в Лос Анджелис и Сан Диего посетиха шестте магазина. Четири от тях разполагаха с някаква охранителна система. Само три обаче бяха запазили записите от охранителните си камери от деня на покупката. — Роу натисна дистанционното, екраните се разделиха на три и записите се завъртяха. — Както виждате, на два от трите се вижда ясно кой е купувачът.

— Томи Уон — вметна външният министър.

— Правилно.

— Значи предполагаме, че Уон е купил телефоните и ги е изпратил на агента, наел студентите в Дубай? — попита директорът на ЦРУ.

— Да — отвърна Роу.

— Знаем ли кой се е обадил на студентите?

— Телефонът също е използван само веднъж и е купен от магазин в Солт Лейк Сити. Агентите от местния офис на ФБР посетиха магазина, но нямаше записи от охранителни камери.

— Все пак пробивът е голям — отбеляза външният министър. — Къде е Уон сега?

— До тази сутрин знаехме точно къде е. После той изчезна.

— Как така?

— Вчера Ун купи в последния момент самолетен билет до Нашвил, Тенеси. Тази сутрин полицаи от лосанджелиското полицейско управление го проследиха до летището и как минава през охранителния пункт. Детектив от нашвилското полицейско управление, който работи с нас по няколко случая, чакаше на летището Уон да се приземи. Резервирането на билета в последния момент заостри вниманието ни и искахме да разберем какво е замислил Уон. Единственият проблем е, че той така и не слезе от самолета.

— Какво се е случило? Качил ли се е изобщо?

— Качил се е в самолет, но в друг.

— Какво значи това?

Роу премина към следващия слайд, показващ запис от няколко различни охранителни камери.

— След като минава проверката на лосанджелиското летище, Томи Уон влиза в „Адмиралския клуб“ на Американските авиолинии, купува си еднодневен пропуск, остава по-малко от час и после се качва в самолет за Омаха.

— Омаха? Защо? — попита председателят на Съвета на началник-щабовете.

— За да може този мъж — Роу показа следващия слайд — да замине за Нашвил с билета на Уон.

Директорът на ЦРУ погледна към министъра на вътрешните работи.

— Колко пъти сме го обсъждали? Всеки може да смени бордната си карта, след като мине през охранителния пункт.

Министърът на вътрешната сигурност не искаше да разискват темата. Знаеше, че системата има сериозни недостатъци. Знаеше също, че авиолиниите надават вой до небесата, когато се опитат да ги накарат пак да започнат да проверяват личните документи преди полета.

— Говори с Конгреса, Боб — каза той. — На твоя страна съм. Все едно ми е, дори да се утрои времето за качване на пътниците.

Макгий поклати глава.

— Почакай, докато някой бомбаджия си чекира багажа и смени бордната си карта с балама, решил, че ще изкара няколкостотин долара за един полет до Маями.

Бомбата трябваше да мине през устройствата за сканиране на багажа, разбира се, но идеята бе ясна. Системата за бордни карти създаваше проблеми. Министърът на вътрешните работи кимна в знак на съгласие.

— Това е запис на пътниците, слезли от самолета от Лос Анджелис до Нашвил, с който се е предполагало, че лети Уон. Мъжът тук — Роу спря кадъра и го увеличи — е пристигнал днес в САЩ от Шанхай и е купил билет за самолета до Омаха. Името му — поне името, с което е регистриран при нас — е Бао Дън, китайски бизнесмен със зелена карта и собственик на част от завод за обработка на пилешко месо в Небраска.

— Има ли установена връзка между Уон и Дън? — попита външният министър.

— Засега не сме открили.

— А ЦРУ?

— Нищо — отговори Макгий. — Няма да е прецедент обаче държава да използва престъпна организация в свой интерес.

— Кой е по-голямата риба тогава? Кой е по-опасен? Член на триада, купил телефони за терористи, или китайски бизнесмен, който си сменя мястото с него на летището?

— ФБР иска и двамата — каза директор Ериксън. — Колкото до въпроса ти — едва ли си струва да изпратиш човек чак от Китай единствено за примамка. Томи Уон е уличен бандит без занаят. Ако е бил обучен надлежно, камерите нямаше да го хванат как купува телефоните.

— Добър довод — отбеляза държавният секретар.

— Имаме ли предположения къде се намират двамата в момента? — попита министърът на вътрешните работи.

Ериксън кимна на Роу да продължи.

— Офисите ни в Омаха и Нашвил са мобилизирани. Изпратени са им и подкрепления. Засега разполагаме само със записите от охранителните камери на летищата. След като са пристигнали на местоназначението, двамата мъже са се качили на автобуси до хотели и са изчезнали.

— Как така са изчезнали? — попита държавният секретар.

— Томи Уон се е качил в автобус до мотел „Супер 8“ — на две мили от летище „Епли“ в Омаха. „Супер 8“ няма външни камери. Слязъл е от автобуса, но не се е регистрирал в мотела. Агенти на ФБР са разговаряли с мениджъра и персонала, показали са им снимка на Уон, но само шофьорът на автобуса е потвърдил, че го е виждал.

— А Бао Дън?

— За него имаме малко повече, но не много. Съдейки по записа от охранителните камери на нашвилското летище, Бао Дън е слязъл от самолета, отишъл е до багажното, купил си е билет и се е качил на автобуса до „Оприланд Ризорт“ на двайсет минути от летището. В „Оприланд“ обаче не се е регистрирал гост на име Бао Дън. В случай, че е използвал фалшива самоличност, агентите показаха снимката му на мениджъра, рецепционистите и персонала. Единствено шофьорът на автобуса е идентифицирал Дън със сигурност. Казва, че няма представа къде е отишъл, след като всички пътници са слезли от автобуса. „Оприланд Ризорт“ обаче разполага с външни камери. Агентите ни прегледаха всички записи. Вижда се как Дън слиза от автобуса и влиза в съседния търговски център — „Опри Милс“. Той е един от най-големите молове в югоизточните щати с над двеста магазина. Пълно е с хора. Хиляди клиенти. Дън се появява няколко пъти в кадър, но понеже носи ръчната си чанта, предполагаме, че се е преоблякъл. В мола има магазини за продажба и на едро, и на дребно. Ако е скрил багажа си в голяма пазарска чанта, вероятно е излязъл от търговския център като обикновен купувач. Агентите ни преглеждат всички записи. Възможно е да ни провърви, но не възлагаме големи надежди.

— А заводът за пилешко в Небраска, където е инвестирал Дън? Проверяваме ли го? — попита министърът на вътрешните работи.

— Да, сър — отговори Роу. — Търсим под дърво и камък. Изпратили сме агенти на летищата в Нашвил и Омаха, наблюдаваме железопътните гари и автогарите. Включили сме имената и снимките на Бао Дън и Томи Уон в списъка с лица, които не бива да се допускат в самолети. Добавили сме обаче уточнение: „Свържете се с ФБР, преди да предприемете действия“. Очакваме да разполагаме с повече до следващото съвещание.

При тези думи агент Роу седна. Президентът обиколи масата, разпитвайки останалите членове от екипа за национална сигурност за нови данни. Десет минути по-късно прекрати срещата.

Докато другите излизаха от залата, директорът на националното разузнаване Джонсън, директорът на ЦРУ Макгий и директорът на ФБР Ериксън останаха до масата. Щом вратата с пневматична ключалка се затвори, Харват и Стареца пристъпиха напред и седнаха до конферентната маса.

Президентът ги погледна и каза:

— Има още информация, която не включихме в брифинга. Да се запознаем с нея.