Брад Тор
Необявена война (22)

21.

Вашингтон, окръг Колумбия

Докато повечето държавни служители се бореха с трафика по околовръстното шосе на път за вкъщи или извън града за почивните дни, президентът Портър бе свикал екипа си за национална сигурност в Оперативната зала.

— Да започнем с ЦРУ — каза той.

В стаята присъстваха неколцина, които не биваше да узнават кой е Харват, и директорът на Управлението Макгий го назова с прозвището му.

— Както вече знаете, Норвежеца успя да намери Кхурам Первез Ханджур. По време на разпита Ханджур е разкрил имената на шестимата студенти по инженерство, които е наел за Ахмад Якуб.

— Знаем ли къде са сега шестимата студенти?

— ФБР работи по въпроса.

Президентът погледна към директора на ФБР Едуард Ериксън и повдигна вежди.

— Имаме потвърждение, че наистина са влезли в страната — докладва Ериксън. — Летели са от Дубай до Хюстън с авиолиниите на Емирствата.

— Какво знаем за стажантската програма на НАСА, в която са участвали?

Директорът се досещаше, че президентът няма да хареса отговора, но нямаше начин да го заобиколи.

— Замислена е от предишната администрация не толкова като образователна програма, а по-скоро като среща на добра воля.

— Тоест?

— Мюсюлманските студенти се включват в няколко приятни упражнения и остават с впечатлението, че без приноса на ислямския свят американската космическа програма не би съществувала.

— С други думи, благотворителна кампания — обобщи президентът Портър.

Директорът на ФБР сви рамене.

— Доколкото разбирам, ислямската наука наистина има принос. Освен това програмата се провежда през лятото. Не си поставят високи цели.

— Разбира се. Предполагам, че всички си тръгват със сертификат или трофей?

— Да, сър.

Портър поклати глава.

— Необходимо ли е да питам колко струва програмата на американския данъкоплатец?

— Не, сър. Не е.

— А шестимата студенти? Още ли са в НАСА?

— Не, сър — отговори директорът на ФБР.

— Били ли са изобщо в НАСА?

— Да, сър. Миналата година са влезли в страната през месец май, участвали са в програмата и са заминали.

— Къде? — попита президентът.

— Никой не знае. От офиса ни в Хюстън вече са изпратили екип в Космическия център „Джонсън“. Разпитват всички, контактували с алаинската шесторка.

— Алаинската шесторка?

— И шестимата са студенти от университети в Ал Аин. Нарекохме ги така за по-кратко.

— Внимавайте да не стигне до пресата. Звучи пикантно.

— Не целяхме това, но разбирам, сър — кимна директорът на ЦРУ. — Ще се погрижа да не използваме прозвището.

Президентът обмисли всичко чуто.

— Значи програмата приключва и участниците се прибират у дома с изключение на студентите от Обединените арабски емирства. Така ли е?

— Да, сър.

— И нямаме представа къде са сега?

— Да.

— Имаме ли снимки? Част е от визовата процедура, нали? Взимаме им пръстови отпечатъци и сканираме ретината им при влизане в САЩ.

— Да, сър — потвърди директорът на ФБР. — Разполагаме с тези данни.

Кимна към техника в Оперативната зала, който показа снимките на мониторите. Под всяка снимка имаше име.

— Изпратихте ли снимките в щатските и местните полицейски управления?

— Още не.

— Защо? — попита президентът.

— Защото е възможно оттам да изтекат в пресата. Така ще ги принудим да предприемат атаката.

— Имаме ли други следи?

— Разполагаме с имената и лицата им. Това е значителен напредък в сравнение с информацията ни отпреди двайсет и четири часа — отговори директор Ериксън. — Освен разпитите, които провежда хюстънският офис, в момента обмисляме как да процедираме с човека, отговарящ за ислямската стажантска програма на НАСА.

— Заподозрян ли е?

— Още не сме решили. Преди да го наеме НАСА, е работел в организация с доста съмнително минало. Неколцина членове на борда на директорите са обвинени във финансово сътрудничество с терористични групировки.

— Защо изобщо НАСА се е свързала с тях?

— Те са най-известните застъпници на мюсюлманите в САЩ, но със сигурност не са най-почтените. Директорът на НАСА ме уведоми, че съпругата на някого от предишната администрация в Белия дом ходатайствала за свой познат в организацията и така се стигнало до назначението.

Президентът поклати глава. Някои неща бяха непоправими.

Преди директорът на ФБР да продължи, главният прокурор се намеси:

— С ФБР обсъждахме дали да разпитаме директора на програмата, или да поискаме от федералния съд разрешение за използване на специални разузнавателни средства и първо да поразровим тихомълком.

— С какви основания ще поискате разрешението? — попита министърът на външните работи.

— Директорът на програмата лично е одобрявал кандидатите и е отговарял за международните контакти, а шестимата студенти, идентифицирани като участници в терористичен заговор, са просрочили студентските си визи и са неоткриваеми.

— Използвайте и двете — нареди президентът. — Не губете повече време. Вземете съдебното решение и съберете информация. После го арестувайте и го разпитайте. Уведомете ме незабавно, ако срещнете спънки в съда. Ясно?

— Да, сър — отвърна главният прокурор, но не понечи да се изправи, сякаш смяташе да остане до края на съвещанието.

Президентът му посочи вратата и каза:

— Действай. Веднага.

Той не си поплюваше, когато сметнеше, че нещата се развиват мудно. Мразеше инертността и не се свенеше да сритва задници, за да размърда хората.

Главният прокурор си събра документите и излезе от Оперативната зала.

Президентът обходи с поглед лицата на останалите край масата и попита:

— С какво друго разполагаме?

Директорът на ЦРУ вдигна ръка и всички очи се насочиха към него.

— Преди да напуснат ОАЕ, студентите са получили телефони с инструкции да ги зареждат постоянно и да ги включат, щом пристигнат в САЩ.

— Успяхме ли да ги проследим?

— Знаем кога шестимата са минали през митническия контрол, така че стеснихме времевия прозорец. Националната агенция за сигурност съставя списък на всички телефони във и около летището, включени по същото време.

— Добре — кимна президентът. — Нещо друго? Някакви проблеми с пакистанците?

Външният министър поклати глава.

— Не, за щастие. Там е като стършелово гнездо, но никой не ни сочи с пръст. Засега.

— Въпросът, значи, не е належащ. Промени ли се положението, искам да говориш първо с мен, преди да реагираш. Ясно?

— Да, господин президент.

— Разбрах, че имало проблем с посланика ни в Абу Даби?

— Възмутен е, че не е уведомен какво се случва.

— Възмутен ли? Ти какво му каза? — попита президентът.

— Казах му, че не е необходимо да знае, а ако не съдейства, вие ще назначите нов посланик в ОАЕ.

— Проработи ли тактиката?

Външният министър кимна.

— Добре. Важното е Норвежеца да пристигне от ОАЕ с информацията. Кога ще кацне?

— Полетът е четиринайсетчасов. Около седем сутринта ще е тук.

Президентът погледна към директора на ЦРУ Макгий.

— Готов ли е екипът ти за извънредни случаи да посрещне самолета?

— Да, сър. Дешифровчици, специалисти по финанси, експерти от Националната агенция за сигурност, пълен отбор. Ще разнищим материалите още щом самолетът се приземи.

— Добре — повтори президентът. Обърна се към директора на ФБР и попита: — Преди да чуете каква бомба е открило министерството на финансите, докъде стигна Бюрото по въпроса с децата на китайските функционери?

Директорът на ФБР погледна към колегите си.

— Постоянният комитет на Политбюро е най-влиятелният управляващ орган в Китай. Състои се от девет членове. От тях четирима имат синове в колежи и университети в САЩ, а един — внучка. Заради потеклото им ги наблюдавахме от самото начало, но не постоянно. С оглед на операция „Снежен дракон“ обаче ФБР засили наблюдението. В момента следим денонощно и в реално време и тях, и съобщителните им средства. Ако китайците наистина подготвят унищожително нападение, както смятаме, децата на важните клечки вероятно ще бъдат изтеглени или най-малкото предупредени. Възможно е това да е единственият ни предупредителен сигнал.

— Не бих залагал всичко на един коз — вметна министърът на външните работи.

— Наблюдаваме и персонала на китайското посолство и влиятелните китайци в страната — отвърна директорът на ФБР.

— Още нещо? — попита президентът и обходи с поглед хората около масата.

Никой не проговори.

— Както знаем, операция „Златен прах“ протича без обратна връзка. Няма да получим сведения от отряда, докато не напусне Северна Корея. Междувременно се налага да обсъдим друг съществен въпрос. С оглед на информацията, събрана от ЦРУ, помолих финансовия министър да потърси възможен мотив за китайското нападение. Той е разкрил изключително тревожни факти. Господин министър?