Брад Тор
Необявена война (20)

19.

Харват недоумяваше. НАСА? Националният институт за аеронавтика и космически изследвания бе спонсорирал визите на шестима мюсюлмански кандидат терористи? Американската визова система бе прецакана, но чак толкова? Как, по дяволите, агенция на американското правителство не само е внесла шестима терористи, но и ги е „подбрала“ съзнателно? Лудост!

Харват впи очи в Ханджур. Не му се вярваше.

— Защо НАСА ще създава стажантска програма за чуждестранни мюсюлмански студенти?

Ханджур сви рамене.

Харват понечи да го притисне, но Ливай го прекъсна:

— Аз знам защо.

— Така ли?

— Преди няколко години, по времето на предишната администрация, телевизия „Ал Джазира“ излъчи интервю, което предизвика противоречив отзвук в САЩ. Събеседник бе директорът на НАСА. Той обясни, че когато го назначили на поста, президентът му поставил три задачи. Отначало помислих, че се шегува. Президентът настоял директорът на НАСА да вдъхновява децата да учат математика и природни науки, да развива международните контакти и на първо място да намери начин да отдаде дължимото на историческия принос на мюсюлманския свят в областта на науката, математиката и инженерството.

— Какво, по… — подхвана Харват, но замълча. — Поднасяш ли ме?

Ливай поклати глава.

— Нищо чудно, че НАСА заряза програмата за космическите совалки. Да повдигаш ислямското самочувствие сигурно изисква денонощни усилия.

Харват поклати отвратено глава. Политическата коректност бе ахилесовата пета на националната сигурност. Агенцията за сигурност на транспорта бе подигравка, Америка отказваше да се поучи от израелците, а сега, вместо да проучва богатствата на Космоса, НАСА се грижеше да не накърнява дълбоките чувства на мюсюлманския свят. САЩ проявяваха поразителна слабост. Чудно как още не бяха ги превзели. Щеше да отнеме години да поправят щетите.

В момента обаче Харват помагаше на страната да направи крачка в правилната посока.

— Свържи се с ФБР — обърна се той към Ливай. — Кажи им да отскочат в НАСА и да приберат нашите хора.

— Няма да ги намерите — намеси се Ханджур.

— Защо? — погледна го Харват.

— Защото програмата се проведе през лятото. Тръгнали са си.

— Къде? Върнали са се в Ал Аин?

— Където ги е изпратил шефът им. Стажантската програма беше просто средство да получат визи, да влязат в страната и да се аклиматизират. Приключат ли програмите, НАСА предполага, че участниците се прибират у дома.

— Но те не са се прибрали — констатира Харват.

Ханджур кимна.

„Федекс“ и Ю Пи Ес проследяваха милиони пратки дневно, а правителството на САЩ не успяваше да хване дирите на чужденците, просрочили визите си. На всичкото отгоре държавниците бяха спуснали на НАСА директива да повдига ислямското самочувствие. Срамота! Харват се почуди дали някои политици и бюрократи не са решили да ускорят краха на страната. И тази мисъл го върна към Китай.

Всички проблеми на САЩ бледнееха пред опасността страната да спре да съществува. Каквото и да представляваше атаката „Снежен дракон“, трябваше да я предотвратят на всяка цена.

Още четирийсет и пет минути Харват и Ливай преглеждаха документите на Ханджур и настояваха за разяснения. Харват поиска снимки на шестимата мъже, изпратени в САЩ. Ханджур обясни, че са в един от лаптопите. Харват го попита за „контролните папки“ — досиетата на наемниците. Ханджур отговори, че и те са в компютрите. Щяха, значи, да останат извън обсега на Харват, докато Националната агенция за сигурност не се заеме с електрониката.

Харват го разпита още веднъж за Ахмад Якуб и студентите. Ханджур повтори, че е поддържал връзка единствено с Ахмад Якуб. След като избрал и вербувал студентите, изпратил молбите им за участие в програмата на НАСА. Приели ги и НАСА им съдействала за визите.

Харват научи, че Ханджур получил по пратеник шест мобилни телефона, които предал на студентите. Предположил, че са от Якуб. Студентите трябвало да ги включат веднага щом пристигнат в Щатите, да ги зареждат постоянно и да чакат допълнителни инструкции.

Ханджур твърдеше, че не знае телефонните номера, какъв доставчик използват и дали не са били заредени от самото начало със снимки и инструкции. Това не му влизало в работата и не искал да научава.

След като предал телефоните и студентите заминали за САЩ, единственото задължение на Ханджур било да изпраща договорените суми на семействата им. Обяснили на наемниците, че ако се провалят, парите ще секнат и близките им ще пострадат. Организаторът на заговора явно се възползваше в пълна степен от подхода с моркова и тоягата.

След като изцедиха и последната капка информация от Ханджур, Харват се изправи пред избор. Не възнамеряваше да освободи пленника. След време вероятно щяха да го използват като информатор, но сега — както Ахмад Якуб — той щеше да поеме към тъмна килия и нова порция от адски много въпроси.

Междувременно Харват трябваше да отнесе съдържанието на сейфа на Ханджур в САЩ. Искаше да се качи на самолета с него и незабавно да напусне ОАЕ. Това изискваше малко танци с властите, доза дипломатически имунитет и достатъчно влиятелна персона, която да отвлече вниманието от него и от не особено убедителния му фалшив паспорт.

Нареди на Коулс да изведе Ханджур от стаята. Щом излязоха, Харват се обърна към Ливай и я попита:

— Някой в посолството в Абу Даби да ти дължи услуга?

— Неколцина. Защо?

— Обади се на най-важната клечка.