Брад Тор
Необявена война (19)

18.

Ханджур живееше твърде охолно на Палм Джумейра — изкуствен архипелаг в Персийския залив, изграден във формата на палмово дърво със ствол, корона със седемнайсет листа и външен единайсеткилометров полумесец за вълнолом. Наричаха го осмото чудо на света и дори за дубайските стандарти се отличаваше с изключителна пищност.

Имаше луксозни магазини, петзвездни хотели, ресторанти, спортни комплекси, джамии, висящ релсов път и дори два американски изтребителя от седемдесетте — „Супер Сейбър“ F-100 — потопени под вълнолома, за да образуват изкуствен риф за гмурканите.

Просторният апартамент на Ханджур се намираше в „Океанът“ — ограден жилищен комплекс на „ствола“ на Палм Джумейра. За да улесни достъпа им, Харват се бе върнал в „Арабски двор“ с билета за паркиране на Ханджур. Пиколата трескаво докарваха и откарваха колите на клиентите, заминаващи или пристигащи да отседнат или да вечерят в хотела. Никой не заподозря, че спретнатият западняк е дошъл да вземе кола, която не му принадлежи. Пиколото докара мерцедеса на Ханджур, Харват му даде бакшиш и потегли към обезопасената къща.

Когато се върна, Ханджур вече бе облечен в чисти дрехи. За всеки случай натовариха сандъка в багажника. Ако продължаваше да им съдейства, Ханджур щеше да си спести предишните неприятности. Настаниха го на задната седалка. Скриха закопчаните му с гъвкави белезници ръце под сивото спортно сако. До него седна Коулс. Върху скута му лежеше куфарче от мека кожа. Вътре лявата му ръка стискаше приклада на деветмилиметров пистолет със заглушител „Спрингфийлд XD“. Харват бе обяснил ясно, че ако Ханджур се опита да направи нещо, Коулс ще го простреля в слабините или стомаха — два неприятни начина да умреш.

Ан Ливай се возеше на мястото на шофьора. Зигзауерът със заглушител бе прибран в дамската чанта върху коленете й. Харват седеше зад волана, пъхнал оръжието си под лявото бедро.

Дубайският трафик по принцип бе кошмарен, особено нощем. Ако задните стъкла на мерцедеса не бяха хромирани, Харват не би рискувал да остави Ханджур на задната седалка. Изречеше ли с устни „Помощ“ на някого в съседен автомобил, мобилните телефони щяха да се задействат, да извикат полицията и да настане ад. Трудно щяха да избягат.

Плътно зад тях се движеше черното беемве с четирима специални агенти от ЦРУ. Те бяха екипът им за контраудари в случай на произшествие. Задачата на Харват бе да измъкне Ханджур, а на мъжете в беемвето — да останат и да се бият.

На всяка пресечка в ума на Харват изплуваха картини от случилото се в Карачи. Той си отваряше очите на четири и напредваше с изключителна предпазливост.

Най-сетне пристигнаха в Палм Джумейра. По план автомобилите се разделиха. Харват, Ливай и Коулс щяха да влязат с Ханджур в „Океанът“, а екипът в беемвето щеше да остане на разположение наблизо.

Скенер регистрира специалния стикер на мерцедеса на Ханджур и портите на „Океанът“ автоматично се отвориха. Процедурата се повтори на входа на подземния паркинг под сградата. Ханджур ги насочи към мястото за паркиране и всички излязоха от колата.

От самото влизане в комплекса Харват отбелязваше къде се намират охранителните камери. Още две забеляза в гаража. Вероятно имаше една във фоайето с асансьора и още една в асансьора.

По негово предложение Коулс сложи тъмни очила на Ханджур, та изражението му да е по-непроницаемо. А и слънчевите очила нощем вдъхваха правдоподобност на инсценировката им.

Щом слязоха от мерцедеса, Ливай застана от дясната страна на Ханджур и го улови под ръка. Коулс застана от лявата му страна и го хвана за лакътя, сякаш му помага да пази равновесие. Харват вървеше пред тях, като се олюляваше леко, колкото да създаде впечатление, че са група приятели, връщащи се подпийнали у дома. Охраната, наблюдаваща камерите, нямаше да съзре нищо необичайно. Дубай се славеше като единственото място в мюсюлманския свят, където „Аллах не те вижда“. Всички се отдаваха на разточителство тук — особено мюсюлманите.

С картата за отключване на Ханджур влязоха в асансьора и се качиха на етажа му. Ъгловият му апартамент имаше прозорци от пода до тавана. Откриваше се изумителна гледка към Дубай, но те не бяха дошли тук заради нея. Интересуваше ги кабинетът на Ханджур.

Увериха се, че в апартамента няма подслушвателни устройства, и влязоха в главната спалня, която Ханджур използваше и за кабинет. Харват изреди какво иска. Ханджур неохотно го поведе към голямото легло. Под матрака имаше сейф, чиято врата се отваряше с два бутона. Ханджур съобщи комбинацията на Харват.

Харват отключи сейфа и започна да го изпразва. Подаваше всичко на Ливай, която го подреждаше върху бюрото на Ханджур.

Затворникът им се оказа педантичен, буквално маниакален архивар. Дати, суми, клиенти, наемници, места — пазеше цялата информация. Щеше да отвори доста работа на ЦРУ, особено с имената на шестимата студенти, изпратени в САЩ. Техните досиета бяха от първостепенно значение.

Събраните от него данни бяха съхранени в два лаптопа, множество запаметяващи устройства, папки и счетоводни книги. Харват знаеше отлично, че не бива да докосва електрониката. Ханджур вероятно я бе обезопасил с програма за моментално самоунищожаване при въвеждане на грешна парола след активиране. С Ливай се съсредоточиха върху разпечатките и бележките, докато Коулс наглеждаше затворника.

В една от счетоводните книги Ливай откри плащания на шестимата студенти. До името на всеки бе отбелязано „АА“. Разтревожи се да не би инициалите да означават „Американски авиолинии“.

— Какво значи съкращението „АА“? — попита тя.

— Ал Аин. Оттам наех студентите по инженерство.

Харват знаеше, че Ал Аин е град на около седемдесет и пет мили южно от Дубай, близо до границата с Оман. Там се намираха няколко университета и болници, както и лечебница за соколи, позната на Харват от предишната му мисия в Обединените арабски емирства.

— А другите имена? Под имената на студентите, които се наел за Ахмад Якуб?

— Роднини. Семействата им получават парична помощ — отговори Ханджур.

В обезопасената къща Харват вече го бе разпитал за атаката. Пленникът твърдеше — и Харват му повярва че не знае никакви подробности. Наели го само да наеме шестима студенти по инженерство и да им осигури визи за САЩ.

— Каза ми, че си помогнал на студентите да получат студентски визи — отбеляза Харват.

Ханджур кимна.

— Условието да ги получат е да постъпят в американски университети. Къде е списъкът с учебните заведения?

— Няма списък.

Харват го погледна, извади ключа за мерцедеса и го подхвърли на Коулс.

— Слез да донесеш сандъка.

Ханджур вдигна ръце.

— Няма списък, защото не са приети в американски университети.

Харват даде знак на Коулс да почака.

— Как са им издали студентски визи без документи за прием?

— Като участници в стажантска програма, за която бяха отлично квалифицирани.

Лицето на Ханджур не трепна издайнически, но думите му прозвучаха странно.

— Вече ми каза, че шестимата наемници не се отличават с нищо особено. Не са фанатични джихадисти и са били посредствени студенти. За какво е възможно да са отлично квалифицирани?

— Главното бе да са мюсюлмани.

Харват погледна към Ливай. И тя повдигна рамене. Американска стажантска програма за чуждестранни студенти, изискваща кандидатите да са мюсюлмани? Звучеше абсурдно.

Харват погледна пак към пленника си и попита:

— Кой спонсорира програмата?

— НАСА — усмихна се Ханджур.