Брад Тор
Необявена война (16)

15.

Кхурам Ханджур побутна леко вратата и се вмъкна в стая 501. Видя завивката на пода до леглото. Обърна се и заключи вратата.

Свали си обувките и започна да си разкопчава ризата, шепнейки на арабски. Захвърли я на пода и пристъпи в спалнята, където видя Ан Ливай. Държеше „Зигзауер“ Р226 със заглушител — оръжието, използвано често от тексаските рейнджъри и морските пехотинци. Дулото му сочеше право към него.

Ханджур се завъртя да побегне, но в същия момент Харват излезе от тъмната баня и също насочи пистолет към него. Този обаче изглеждаше различен, сякаш излязъл от научнофантастичен филм — с правоъгълна цев с ярка бяла светлина и два интегрирани лазера.

Преди Ханджур да осъзнае, че гледа към най-съвременния модел тазер, Харват натисна спусъка. Оръжието нанесе токов удар, който сгърчи мускулите на Ханджур, вдърви тялото му и той залитна напред. Строполи се по лице на пода и Харват се хвърли върху него.

— Излизаме след деветдесет секунди — каза той, закопчавайки китките и глезените на Ханджур в гъвкави белезници.

Ливай запуши устата на Ханджур с тиксо, изправи се и даде сигнал на екипа да премине към следващата фаза.

Докато Харват доовързваше пленника, Ливай извади обемист сандък с твърди стени от килера. На стратегически места бяха пробити дупки, покрити с фина марля, боядисана в същия цвят като сандъка. Той имаше здрави колела, предвидени за над сто и петдесет килограмово оборудване, далеч надхвърлящо теглото на Ханджур. Ливай го обърна настрани, разкопча ключалките и отвори капака.

Ефектът от тазера не трае дълго. Обезвредиш ли обекта, трябва да действаш бързо. Точно това направи Харват. Щом Ливай отвори сандъка, Ханджур разбра какво го чака и започна да се мята диво като риба върху сгорещен от лятното слънце кей.

Смяташе се, че от пет до седем процента от населението на земята страда от тежка клаустрофобия. Британските и френските досиета посочваха не само сексуалните наклонности на Ханджур, но и факта, че вероятно се ужасява от тесни пространства. Реакцията му при вида на сандъка потвърди предположението на Харват.

Силните му ръце стиснаха врата на Ханджур и не го пуснаха, докато не спря да се съпротивлява.

Харват кимна на Ливай и двамата вдигнаха Ханджур и понечиха да го сложат в сандъка. Той веднага се замята отново — опитваше се да се освободи от белезниците, извиваше тяло, надаваше писъци, заглушени от тиксото върху устата му. Харват даде знак на Ливай да го оставят на пода.

Приближи лице до Ханджур и каза:

— Ако се бориш, ако гъкнеш дори, ще напълня сандъка с камъни, ще изрежа дупка в ъгъла и ще те хвърля в пролива. Ясно?

Ханджур погледна към сандъка и после пак се втренчи в Харват. Поклати диво глава.

— Кхурам, не преговаряме — каза Харват. — Ще влезеш в сандъка и повярвай ми, в момента имаш по-сериозни грижи. С две думи — ще го направим по лесния или по трудния начин. От теб зависи.

Ханджур продължи да клати бясно глава.

Харват подаде тазера на Ливай и грабна тиксото. Отлепи ивица от ролката и й даде знак да задейства електрошока.

Новият токов удар вкочани тялото на Ханджур и той отново нададе приглушен писък. Когато мускулите му се поотпуснаха, Харват сгъна коленете му пред гърдите, претърколи го на една страна и започна да го увива с тиксото.

Почти веднага Ханджур се замята. Харват се задейства още по-чевръсто. Ако някой бе чул крясъка на Ханджур при първия токов удар, нищо чудно да бе алармирал охраната. Възможно най-бързо трябваше да напуснат хотела.

С помощта на Ливай скръстиха ръцете на пленника пред гърдите и с втора ролка тиксо го мумифицираха в ембрионална поза. Сега го вдигнаха по-трудно, но се справиха и го сложиха в сандъка. Той се въртеше диво наляво и надясно, но затвореният капак щеше да притисне рамото му и да го усмири.

Преди да го захлопне, Харват му напомни за последен път какво ще се случи, ако не им съдейства.

— Помръднеш ли, издадеш ли звук, отиваш на дъното на пролива. Разбра ли?

Ханджур не отговори. Нямаше нужда, фактът, че спря да се мята, бе достатъчно красноречив.

Харват затвори и заключи капака, докато Ливай бързо избърса повърхностите в стаята, за да заличи отпечатъците им. Прибра ризата и обувките на Ханджур в чантата си и уведоми екипа, че тръгват. Агентът на стълбището им докладва, че коридорът е чист, и те излязоха от стаята.

Харват влачеше сандъка по коридора с ярък килим. Вървяха към служебния коридор, където друг човек на Ливай ги чакаше в товарния асансьор. Увериха се, че долу е чисто и беемвето е на товарната рампа, влязоха в асансьора и натиснаха бутона за приземния етаж.

Там ги посрещна Коулс и помогна на Харват да прокара сандъка през служебния вход и по рампата. Натовариха го в багажника на джипа. Харват седна отпред, а Ливай — зад него. Коулс се настани зад шофьора.

Потеглиха тихомълком от товарната рампа, прекосиха алеята и изчезнаха в сгъстяващата се бурдубайска нощ.