Брад Тор
Необявена война (13)

12.

Обединени арабски емирства

Четирийсет и пет минути по-късно Харват стоеше върху горната палуба на „Флорида“ с отряд тюлени и с овързания Ахмад Якуб, чиято глава пак бе покрита с качулка.

За петнайсетина минути всички се натовариха във военния хеликоптер „Сийхоук“, реещ се над подводницата. Хеликоптерът набра височина и пое към самолетоносача „Ейбрахам Линкълн“ — флагмана на Ударна група 9 от клас „Нимиц“, дом на Втора въздушна армада на Американските военновъздушни сили. Освен с предназначените за радиоелектронна борба безпилотни изтребители „Граулър“, „Хоукай“ и „Грейхаунд“, Втора армада разполагаше с четири щурмови ескадрили. Така наречените „Ловци на бегълци“ от Втора изтребителна ескадрила пилотираха „Супер Хорнет“ F/A-18F.

Самолетите за близо 70 милиона долара развиваха максимална скорост от 1190 мили в час, имаха обхват от над хиляда и двеста морски мили и — най-доброто за Харват — двуместни кабини.

Когато „Сийхоук“ се приземи на палубата на „Ейбрахам Линкълн“ и тюлените свалиха затворника, летящото такси на Харват вече бе заредено с гориво, готово да отлети.

По време на службата си във военноморските сили Харват никога не бе летял със „Супер Хорнет“. Запознаха го накратко с оборудването и му обясниха да не пипа катапултиращата седалка. Облече антигравитационния летателен костюм, качи се в кабината и закопчаха предпазните му колани.

Пилотът се пошегува, че няма да сервират храна и напитки, защото полетът ще бъде кратък. Облеченият в жълта риза офицер на парния катапулт докладва на въздушния командир, даде серия от сигнали и пилотът превключи двигателите на пълна мощност. Двайсет секунди по-късно парният катапулт се задейства и изстреля самолета по палубата на „Ейбрахам Линкълн“ към Персийския залив.

Възможно бе да изискат специално разрешение самолетът да кацне на Дубайското международно летище, но Харват не искаше да разгласява пристигането си в ОАЕ. Реши да се приземят във въздушната база „Ал Дафра“ край Абу Даби, където бе разположено Триста и осемдесето авиационно експедиционно крило на американската армия.

Щом пилотът вдигна капака на кабината, веднага ги обви пустинна жега. На пистата ги чакаше един от агентите на Райън в Дубай — Ан Райли-Ливай, привлекателна блондинка със зорки очи. Изглеждаше на около четирийсет и говореше с провлечен тексаски акцент.

— Добре дошъл в Обединените арабски емирства — протегна му ръка тя.

Здрависаха се и Ливай го поведе към паркиран наблизо миниван. Двигателят работеше и климатикът бе включен на максимална мощност.

— Горещо е — отбеляза тя, сядайки зад волана. — Видях три дървета да се бият за куче.

Харват се усмихна.

— От коя част на Тексас си?

— Далас.

— Значи си свикнала с жегата.

Тя поклати глава.

— С такава жега никога не се свиква.

Харват кимна.

— Е, поне компенсират с удобства.

— Да, с лопата да ги ринеш — засмя се Ливай и посочи голям пазарски плик на задната седалка. — Вътре има обувки и дрехи. Ако не ти станат или ти потрябва още нещо, кажи ми.

Харват погледна плика и й благодари.

— Откога си тук? — попита.

— В Обединените арабски емирства? Почти цяла година. Преди бях в Ирак. А преди Ирак — в Саудитска Арабия и Йемен.

— Някой в Лангли явно те мрази и в червата.

Тя се усмихна.

— Баща ми беше в петролния бизнес. Отраснах в Близкия изток. Езиците са ми стихията. Особено арабският.

— Провървяло ти е, че си в ЦРУ, а не в армията. С такива езикови умения щяха да те изпратят в Южна Америка.

— Такива идиоти ли са?

— Виждал съм доста безумия.

Ливай свърна по частен път и увеличи скоростта.

— Щом не си привърженик на разточителството, какво правиш тук? — попита Харват.

— Тук се води борбата. Йемен, Саудитска Арабия, Йордания, Сирия, Ирак, всички мюсюлмански държави са проядени от джихадисти. Това не е ваканция, а работа. Отивам там, където ме изпратят. За щастие харесвам професията си.

Имаше право. В Близкия изток наистина се водеше ожесточена борба. Допадна му и че Ливай харесва работата си. Войната с тероризма вземаше тежка дан. Освен убитите и ранените, тя унищожаваше бракове и осакатяваше семейства и във военната, и в разузнавателната гилдия. Малцина успяваха да устоят на безмилостните й приливи и отливи.

Духът на Харват обаче още не бе пречупен. И той харесваше работата си, а забележката на Ливай му припомни дървената табела, която висеше до предната врата на дома му — някога собственост на Англиканската църква. На тавана бе намерил дървена табелка с мотото на мисионерите — Transiens Adiuvanos. „Прекосявам океана, за да помагам.“ Откриваше странно съзвучие с кариерата, която си бе избрал.

Ливай спря пред ниска сграда с пясъчен цвят — базата, където ЦРУ планираше операциите си в района. Тесните прозорци бяха с тъмни бронирани стъкла — да възпират слънцето и да смекчат въздействието на ударната вълна в случай на бомбена атака.

— Всеки ден го проверяваме за подслушвателни устройства — обясни Ливай, паркирайки на място, маркирано с две избледнели от слънцето бели ивици. — Екипът ми го прокара през сито преди четирийсет и пет минути. Чисто е.

Харват взе хартиения плик от задната седалка и влезе вътре след Ливай.

Тя го въведе в конферентна зала, по чиито стени висяха карти на Емирствата и на други държави в региона. Голям плосък монитор бе окачен на стената в дъното на залата. Вътре ги чакаха трима агенти на ЦРУ.

Харват не остана очарован от посрещаните. Бе настоял Райън да не огласява пристигането му. Обясни, че са му необходими само няколко неща и цялата налична информация. После предпочиташе да действа сам.

Запознаха се и единият агент — мъж на име Коулс — посочи масичката до стената и каза:

— Има кафе, вода, сандвичи.

Харват кимна, взе бутилка вода и сандвич с пуешко и седна до надрасканата конферентна маса.

Коулс свърза лаптопа си с плоския монитор, а Ливай извади малък мобилен телефон и черен американски дипломатически паспорт и ги плъзна към Харват.

— Телефонът е програмиран с няколко номера, вписани като принадлежащи на посолството ни в Абу Даби и на консулството ни в Дубай. Набереш ли ги, ще ти отговаря персонал на управлението. Номерът, записан като телефон за връзка с кабинета на икономическия съветник, звъни на мен. Паспортът ще те спасява от набезите на местните служители на реда, но колкото по-високо по веригата отиваш, толкова по-голям е рискът да те разкрият. Да се надяваме, че няма да ти потрябва. Внимавай обаче как го използваш.

Харват отвори паспорта. От „Карлтън Груп“ бяха предоставили на Управлението актуална негова снимка. Той запомни името, датата на раждане и митническите печати, провери списъка с телефони и кимна. Ливай даде знак да изгасят лампите.

Коулс включи пауърпойнта, подаде й дистанционното и тя подхвана:

— Знам, че заместник-директор Райън те е информирала накратко, но оттогава успяхме да съберем по-подробни данни. Имаме няколко снимки на Кхурам Первез Ханджур, които, както виждаш, не са особено добри. — Тя му ги показа бавно и спря, когато стигна до фотография на друг мъж. — Това е Наджам Фахад. Двайсет и шест годишен. Фахад е хаваладарът, заловен от местните власти. Посочил е Ханджур като един от клиентите си. Националната агенция за сигурност току-що потвърди, че Фахад и хаваладарът на Ахмад Якуб в Карачи са разговаряли по телефона. В момента сме 80 процента сигурни, че сме попаднали на точния Кхурам Ханджур, така че продължаваме нататък.

Добре, помисли си Харват.

— Нещо друго?

Ливай премина към следващия слайд от презентацията — сателитна снимка.

— Ханджур посещава често историческия квартал на запад от пролива Крик, известен като Бур Дубай. Там има няколко джамии, включително Голямата и Иранската джамия — продължи Ливай, показвайки снимка след снимка. — Има и множество търговски центрове, открити пазари, кафенета и ресторанти, които привличат туристите, Фахад твърди, че няма представа къде живее Ханджур. Винаги се срещали в ресторант „Пътя на коприната“.

Тя превключи на разузнавателна снимка на ресторант на открито и Харват я огледа съсредоточено.

— В хотел ли се намира? — попита той.

— Да. Нарича се „Арабски двор“, но първо искам да ти покажа нещо друго.

Харват кимна.

— Емирствата ни позволиха да претърсим телефона на Наджам Фахад.

— Намерихте ли нещо в него?

— Намерихме всичко. Цялата информация в телефона. Клонирахме го. Така Националната агенция за сигурност успя да го свърже с хаваладара на Якуб в Карачи.

— Браво! Какво научихте? — усмихна се Харват.

— Фахад използва завеса.

— Завеса ли?

— Пласт от законни приложения на Гугъл, Туитър и Йелп, под който се крият тайни приложения.

— Какви?

— Целия списък ли искаш?

Харват поклати глава.

— Само най-важното.

Ливай премина към следващия слайд — снимка от телефона на Фахад.

— Знаеш ли какво е Снапчат?

— Приложение за изпращане на голи снимки, които се унищожават, след като получателят ги разгледа.

— Сигурно имаш деца в пубертета — предположи Ливай.

— Нямам деца.

Темата очевидно бе изчерпана и Ливай продължи:

— Чрез Снапчат се изпращат и снимки и видеозаписи. Подателят решава колко дълго да се гледат материалите, преди сървърът да ги изтрие и скрие от устройството на получателя.

— Тоест те остават в устройството на подателя.

— Да. А нашият приятел Фахад е бил любител на селфитата.

— В прилично облекло, предполагам — пошегува се Харват.

— Ще ти се! Не ги включих в презентацията, но донесохме телефона, ако искаш да ги видиш.

— Не, благодаря. Ще пропусна — отвърна Харват.

— Разумно решение — кимна Ливай. — Добре. Оказа се запознат със Снапчат. А знаеш ли какво представлява Грайндър?

— Не. Изгарям от нетърпение да науча.

— Сам си го изпроси. — Ливай премина към следващия слайд — отново снимка от телефона на Фахад. — Грайндър е приложение, което определя местоположението на потребителя. Позволява на хомо и бисексуални мъже дискретно да си намират сексуални партньори в техния регион.

На много места в Близкия изток хомосексуализмът се наказваше със смърт. Затова хомосексуалните мюсюлмани бяха принудени да вземат мерки за сигурност, съперничещи — в доста случаи наложително — на методите на служителите на реда в държавите им.

Усъвършенствали уменията си да организират тайни срещи, да общуват подмолно и да разпространяват незаконни материали, мнозина хомосексуални мюсюлмани бяха отличници и в бизнеса на хаваладарите. Информацията за Фахад не изненада Харват.

— Какво друго открихте? — попита той.

— Знаеш ли какво означава акронимът PnP?

Той поклати глава.

— Party and Play^[1]. Наричат го още химически сеанс или за по-кратко — хим. Участниците в „забавлението“ се дрогират, преди да правят секс.

— Фахад, нашият хаваладар и вносител на наркотици, си е падал по въпросното забавление — заключи Харват.

— Да. И ще се заинтригуваш с кого. — Ливай смени слайдовете и върху екрана отново се появи снимката на ресторанта в хотел „Арабски двор“. — Това е „Пътят на коприната“, където Фахад се срещал с Ханджур. А сега — тя показа нов слайд — гледай! — Снимката показваше голо мъжко тяло от врата надолу. Главата бе изрязана от кадъра. — Това е аватар в сайта Грайндър на един от мъжете, с които е общувал Фахад. Виждаш ли никнейма?

— 1234КРН. Кхурам Первез Ханджур? — предположи Харват. — Не е много оригинално.

— Вероятно е немарливо и същевременно умно. Скоростта на звука е 1234 километра в час.

Харват знаеше от опит, че не бива да подценява мишените си, но все пак беше по-склонен да отдаде никнейма на немарливост.

— Имаме тяло без глава с гениталиите на нашия човек. Това ли е?

Ливай поклати глава.

— Застанал е до прозорец.

— Завесите са спуснати.

— Първо да поговорим за прозореца. Със заострен връх е.

Харват обърна внимание на посочената подробност и Ливай върна снимката с фасадата на хотела с ресторанта.

— Прозорците на хотела са в арабски стил, със заострени върхове.

— Ако не са единствените с такава форма в Дубай, ще ни трябва нещо повече.

Ливай пак показа снимката на мъжа в стаята.

— Спомена, че завесите са спуснати, но не напълно. Над лявото рамо на мъжа има пролука.

Харват се приведе напред да погледне по-добре.

Ливай посочи с лазерна показалка.

— Ето тук.

— Думата „пролука“ е попресилена.

— Увеличиш ли кадъра обаче… ето така — Ливай смени снимката, — става ясно, че снимката е заснета в стая в хотела.

— Какво виждам?

— Срещу хотела се намира Дубайският музей. В двора му има традиционен арабски платноход. През прозореца на хотела виждаме върха на мачтата.

Тя премина към следващия и последен слайд — две снимки една до друга: увеличен кадър на хотелската стая и фотография на кораба отсреща. Нямаше спор. Пасваха съвършено.

— Значи Ханджур използва хотела не само за срещи в ресторанта.

— Съдейки по съобщенията в телефона на Фахад, двамата често си организират партита на четири очи.

— Значи френските и британските досиета не грешат за хобитата на Ханджур — отбеляза Харват. — Знаем ли дали се движи с охрана?

— Не мислим. Не се споменава в досиетата. Отговорът по-скоро е „не“.

Харват се съгласи с преценката й. Дори да разполагаше с охрана, Ханджур едва ли водеше телохранителите си на увеселения с дрога и гей секс. Сериозната охрана излизаше скъпо. Ханджур не му изглеждаше чак толкова голям играч. Средствата за самоотбрана обаче бяха друг въпрос.

— Знаем ли дали е въоръжен?

Ливай поклати глава.

— Не знаем със сигурност, но Обединените арабски емирства имат много строг закон, забраняващ огнестрелните оръжия. Една година затвор за всеки куршум, с който те хванат.

— Обединените арабски емирства имат много строг закон и срещу дрогата. Предполагаме, значи, че е въоръжен — констатира Харват. — Има ли военен опит? Арестуван ли е? Водени ли са съдебни дела срещу него?

— Не, доколкото сме осведомени. Вече знаеш всичко, което сме научили за Кхурам Ханджур.

— Което повдига последния въпрос — как да го пречупим.

— Тръгваме, когато си готов. Осигурихме ти всичко, каквото си поискал — намеси се агент Коулс.

Харват погледна към Ливай.

— Ще ми показваш ли друго? Или приключихме?

— Приключихме — каза тя и даде знак да включат лампите.

Харват отхапа от сандвича и последва Коулс и Ливай. Излязоха през задния вход на сградата, където се издигаше сглобяема барака. Коулс отвори голямата й ролетна врата. Вътре чакаше черно „Беемве 7“. Коулс извади дистанционния ключ за автомобила и натисна бутона за отваряне на багажника.

Харват надникна вътре и огледа съдържанието. Увери се, че нищо не липсва.

— Отлично. — Захлопна капака на багажника и прибра дистанционното в джоба си. — Обезопасената къща?

Ливай извади карта, посочи къде се намира и изрецитира адреса.

— Въведохме няколко фалшиви адреса в навигационната система. Единият е на дубайска агенция за набиране на сезонен персонал в срещуположния край на улицата.

— А разузнавателните служби на Емирствата? — попита Харват. — Какво сте им обяснили, че правим?

— Знаят, че издирваме заподозрян на име Кхурам Ханджур. Казахме им обаче, че е свързан с руска престъпна групировка.

— И те повярваха?

— Засега да. Затрупахме ги с молби за проследяване на тонове следи. Дадохме им и две украински компаньонки, които работят в Дубай за руската федерална служба за сигурност. Изпратени са да съблазняват влиятелни местни граждани. Вдигнахме достатъчно пушилка, за да им ангажираме вниманието и да си осигурим спокойствие през следващите двайсет и четири-четирийсет и осем часа. Наложи ли се, ще им подхвърлим и друго.

— Следите ни, изглежда, са укрити.

— И последно — заместник-директорът иска контраразузнавателен екип да работи с теб. За всеки случай.

Харват поклати глава.

— Няма начин. Не искам да сплашим Ханджур. Надуши ли нещо гнило, ще побегне.

— Разбирам, но в уравнението има много неизвестни. Не знаем със сигурност дали не се движи с охрана. Колкото и да се старахме, не знаем дали не сме заинтригували местните служби. Не знаем дали „Ал Кайда“ не го следи, за да се увери, че няма друга опашка. Знаем само, че той е единствената ни следа и ако изчезне, всички ще си навлечем големи неприятности.

— Ако наводним зоната обаче, той ще се усети — възрази Харват. — Това е най-важното.

— Няма да наводним зоната. Ще действаме тихомълком. — Ливай замълча, опитвайки се да подбере точните думи, за да изложи становището на Управлението. — Не съм в състояние да те принудя насила. Обясниха ми, че ти отговаряш за операцията. Искам само да се уверим, че докато преследваш Ханджур, никой не преследва теб. Как ти звучи?

Прозвуча му логично, но не му беше лесно да приеме. Предпочиташе да действа сам или в краен случай с професионалисти, които познава. Не познаваше нито един от агентите на ЦРУ тук.

Знаеше, че е способен да залови Ханджур сам, ала объркаше ли се нещо, той щеше да понесе цялата отговорност. А много неща можеха да се объркат. Карачи бе добър пример. Успяха, но само защото бяха включили и други хора. Правило номер едно, когато се готвиш за престрелка: вземи оръжие, за предпочитане две оръжия, и всичките си приятели, които имат оръжия. Харват не знаеше какво му предстои, но знаеше, че не иска отново да го изненадат.

Макар и трудно, той взе правилното — или поне така се надяваше — решение.

— Добре — отстъпи. — Да обсъдим как ще действаме, включително ако нещо се обърка.