Брад Тор
Необявена война (12)

11.

Подводницата „Флорида“

След четири часа сън извикаха Харват в свързочната зала. Усети как подводницата се издига към повърхността.

— Взимаме ли някого? — попита той младия моряк, провиращ се през тесния люк пред него.

— Не, сър. Оставяме — отвърна морякът.

Нещо подсказа на Харват, че не е необходимо да се интересува кого оставят.

След минута подсигурената сателитна връзка му разкри отговора.

— Чух, че търсите Кхурам Ханджур — каза глас от щабквартирата на ЦРУ в Северна Вирджиния. Принадлежеше на заместник-директора на Управлението Лидия Райън.

Убеден, че Управлението се нуждае от промяна, невъзможна за осъществяване от един-единствен изпълнител, президентът Портър първо реши да назначи Райън за втори директор заедно с ментора й Боб Макгий. Срещна обаче непреодолими затруднения да лансира предложението си. ЦРУ защитаваше ожесточено и територията, и утвърдените си открай време методи на действие. Не обичаше промените и имаше ключови съюзници в Капитолия. Бюрокрацията в Лангли не успя да преглътне новаторската идея за двама директори — при това единият едва трийсетгодишен.

Бързо стана ясно, че няма да я одобрят. За да помогне на президента да запази достойнството си, а и да подкрепи кандидатурата на Макгий за директорския пост, Райън благородно отстъпи и се съгласи да стане заместник-директор на Управлението.

Лично тя смяташе, че се е облагодетелствала от сделката. До голяма степен бе освободена от необходимостта да общува с политиците в Капитолия и имаше възможност да се съсредоточи върху разузнавателните операции, както и върху разчистването на баласта в Лангли, пречещ на Управлението да разгърне потенциала си. Имаше достатъчно време да стане директор на ЦРУ — ако изобщо пожелае. Сега харесваше своя пост. Вярваше в ЦРУ и във възможността Управлението да заработи още по-добре. Харесваше й да служи на президент, решен да даде на хората на фронтовата линия всичко, от което се нуждаят, за да успеят.

Харват познаваше Райън — висока красива жена с тъмна коса и зелени очи; наполовина ирландка и наполовина гъркиня; способен полеви агент и умел навигатор на персонала и вътрешните механизми на Управлението.

— Какво имаш? — попита я той.

— Кхурам Первез Ханджур, петдесет и седем годишен, движи операциите си от Дубай. Подозират го, че набира наемници за „Ал Кайда“ и други ислямски терористични организации, както и за престъпни групировки в Русия, Южна Америка и Азия.

— Къде в Азия? В Китай? — попита Харват с надеждата да свърже точките.

— Не. Главно в Тайланд. Което не означава, че не работи за китайците. Просто на пръв поглед няма връзка.

— А отношенията му с Якуб?

— От телефона на Якуб, който си взел в Карачи, успяхме да проследим обаждания до и от Дубай, но още не знаем дали номерата са на Ханджур — отговори Райън. — Националната агенция за сигурност продължава да работи по въпроса.

— А парите? Някакви следи, че между тях са се придвижвали средства?

— Иска ми се да имахме нещо конкретно, но знаеш колко непроницаеми са трансакциите в тези среди.

Знаеше. Да проследиш парите беше сигурен начин да очертаеш схемата на връзките и да разкриеш кой с кого работи. Проблемът в момента беше, че в мюсюлманския свят традиционните банкови преводи бяха загърбени за сметка на така наречената хавала — мрежа от мюсюлмански финансови брокери. В някоя точка на земното кълбо оставяха парите на хаваладар и ги получаваха от друг където и да било. Системата разчиташе на кода на почтеността и я описваха като прехвърляне на пари без движение на пари. Не попълваха дори разписки. Осъществявани чрез лични контакти, операциите на практика бяха непроследими. Водеше се само неофициално счетоводство, а хаваладарите уреждаха сметките помежду си, разменяйки понякога не пари в брой, а скъпоценни камъни, имущество, дори работници. Системата поставяше в трудно положение служителите на реда и антитерористичните агенции.

— Значи нищо конкретно не свързва Ханджур и Якуб? — попита Харват.

— Още не, но преди седмица разузнаването в Емирствата е задържало хаваладар в Дубай. Обвинили са го в трафик на наркотици. От чужбина му доставяли по море синтетичен канабис и кристален метадон. Обединените арабски емирства наказват сурово наркодилърите. Очаква го присъда от минимум четири до максимум петнайсет години в затвора. Властите не бързат да му намерят адвокат, но той бърза да сключи сделка. Казва им всичко, което искат да узнаят. Разкрил е всичките си клиенти, включително някой си Кхурам Ханджур.

— Набедил е Кхурам Ханджур за купувач на дрога?

— Не. Доколкото разбрахме, Кхурам Ханджур е ползвал услугите му за прехвърляне на средства.

— Знаем ли със сигурност дали това е нашият Ханджур?

— В момента разговаряме с Емирствата.

— Къде държат хаваладара? В Дубай? — попита Харват.

— Така мислим. Скоро ще имаме повече информация.

— Ако той е нашият човек и е в Дубай, за колко време ще го намерим?

— Хората ни там работят по въпроса.

— А слабо място? Какво ще използваме срещу него?

Райън прелисти бележник, преди да отговори.

— Французите и британците също имат досие за Ханджур. Сега го проверяваме, но две интересни неща вероятно ще ни свършат работа.

Тя обясни на Харват за какво точно става дума. Той й каза от какво се нуждае и попита:

— Кога ще успеете да ме откарате в Дубай?