Брад Тор
Необявена война (7)

6.

Харват задържа главата на терориста под водата, докато въздухът му свърши и той започна да се бори за оцеляване. Да пречупи Якуб изискваше да пречупи идеологическото му желание да умре. Трябваше да поиска да живее повече от всичко друго.

Когато най-сетне извади главата му от водата, саудитецът пое няколко големи глътки въздух и започна да повръща. Харват изчака повръщането да спре и пак натисна главата му под водата.

След малко я извади, позволи му да вдиша и пак го потопи. Повтори същото още няколко пъти. Накрая извади главата му, изчака го да си поеме дъх, за да го чуе, и каза:

— Ще ти дам един шанс, Ахмад. Ако не ми отговориш на въпроса, ще отворим клапите докрай, ще напълним помещението с вода и ще те наблюдаваме как се давиш.

Якуб поклати глава, кашляйки и плюейки вода.

— Тогава, както ти обещах, ще посетя семейството ти.

Терористът поклати още по-категорично глава и повърна морска вода.

Харват зачака, впил сините си очи като две ледени бучки в лицето на Якуб.

— Имаш нещо, което ми трябва — каза той. — Дадеш ли ми го, ще те оставя жив и ще пощадя близките ти. Разбираш ли ме?

Якуб кимна.

— Знам за предстоящата атака, Ахмад. И знам, че ти си част от нея. — Втренчен в терориста, Харват замълча за миг, преди да продължи. — Знам, че Исмаил Кашгари се е обърнал за помощ към теб. Така ли е?

Якуб кимна.

— Какво поиска?

— Хора — промърмори терористът.

— Колко?

— Шестима — отвърна Якуб.

— За какво? — настоя Харват.

— Не знам.

Харват го зашлеви.

— Лъжеш ме, Ахмад. Знаеш какво ще се случи със семейството ти, ако ме излъжеш. Кажи ми за атаката.

— Не знам — повтори упорито терористът, потънал до гърдите във вода. — Беше търговия.

— Каква търговия?

— Помогнах му да намери хора, а той ми плати.

Харват го погледна изпитателно.

— Знаеш обаче каква е целта.

— Америка. Да.

— Затова му помогна.

— Да — кимна Якуб.

— Не попита ли какво нападение подготвят? Не полюбопитства? Не ти вярвам.

Пленникът повърна отново. Водата наближаваше раменете му.

— Отказа да ми обясни — зъбите му тракаха толкова силно, че Харват се напрягаше да разбира думите.

— Защо?

— Не знам. Каза ми да не питам. Помислих си, че и той не знае… Работи за друг.

— За кого? — попита Харват.

— Не знам.

— Предположи!

— Не знам. Той е уйгур. Китайски мюсюлманин. Познаваме се от джихада. Не знам за кого работи.

Харват смени тактиката.

— Къде са шестимата мъже?

— Късно е.

— Къде са? — повтори Харват.

— Вече са в Щатите.

— Как?

— Не знам. Не уреждах тази част.

— Май не знаеш много, а, Ахмад? Не ти вярвам.

— Кашгари искаше специални хора — поясни терористът. — Образовани. Инженери.

Инженери. По гръбнака на Харват пробягаха тръпки. Терористи, наемащи инженери, означаваше само едно — бомби.

— Откъде са инженерите?

— Не знам.

Играеше си с него. Не му хареса. Пак потопи главата му под водата.

Якуб беше изнемощял. Не се бори дълго. Харват разбираше, че поема риск.

Извади главата му от водата и изкрещя:

— Това не е игра, Ахмад! Кажи ми кои са и откъде са?

Цялото тяло на Якуб се тресеше, обезсилено от студа и липсата на кислород.

— Не знам — повтори той.

— Кое от децата ти, коя от съпругите ти да убия първа?

— Кхурам Ханджур. Кхурам Ханджур — изломоти той.

Харват го зашлеви отново. Изглежда губеше свяст от хипотермия.

— Ахмад, кой е Кхурам Ханджур? Ахмад! Ахмад…

Зашлеви го още веднъж и за миг очите на мъжа срещнаха неговите.

— Кажи ми кой е Кхурам Ханджур.

— Човекът, който нае инженерите.

— Кхурам Ханджур е наел хората?

Главата на Якуб се лашна настрани. Водата вече стигаше до брадичката му.

Харват го удари пак.

— Ахмад, къде е Кхурам Ханджур?

Нищо.

— За кого работеше Кашгари? Кажи ми!

Нямаше смисъл. Якуб бе изгубил съзнание.