Брад Тор
Необявена война (62)

61.

Гърмежът отекна оглушително дори на задната палуба отвън, където студентите наблюдаваха как пощурелите акули кръжат около кърмата на яхтата.

Помощник-капитанът Джими веднага изключи двигателите и когато вдигнаха поглед към него, младежите го видяха да насочва пистолет към тях. Стюардесата Анджи се появи от кабината с автомат с отрязана цев. Зад нея капитанът влачеше окървавеното тяло на настойника им — мъжа, събрал ги в Бостън, който трябваше да ги отведе в Куба, откъдето да отлетят за родината. Не им бе обяснил защо. Предупреди ги само, че е въпрос на живот и смърт, и не бива да оспорват заповедите му. Докато им купуваше храна или зареждаше вана с бензин, те си шушукаха, че Китай сигурно смята да обяви война на САЩ.

Сцената ги порази. Младежите ахнаха. Дайю изпищя. Трупът беше окървавен и почти цялото му лице липсваше. Не бяха виждали толкова отвратителна гледка.

Ако не бяха дрехите и кичурите гарвановочерна коса, не биха го познали. Дайю обаче разбра, че е той. Забеляза под ризата превръзката върху лявото му рамо.

— Слушайте! — Капитанът довлече трупа върху палубата и пусна краката му, които тупнаха глухо върху дъските. — Планът се променя. Анджи ще ви даде мобилни телефони. Искам да се обадите на семействата си в Китай и да им кажете, че сте похитени. В папките за неизпратени съобщения има инструкции как да платят откупа. Ако ги изпълнят стриктно, няма да възникнат проблеми. Не ги ли изпълнят обаче, ще последва ето това.

Капитанът кимна на Джими, който слезе от мостика и пъхна оръжието си в колана. Двамата се наведоха, вдигнаха тялото и го хвърлиха във водата. Акулите веднага се нахвърлиха върху него и го разкъсаха.

— Кажете на семействата си, че имат един час.

Капитанът взе автомата от Анджи, която извади от чанта пет мобилни телефона със заредени докрай батерии и даде по един на вкаменените от страх китайски младежи. Неспособни да откъснат очи, те наблюдаваха как акулите разкъсват плътта на мъртвия им закрилник.

— Между другото камерите на телефоните не работят — добави капитанът, за да разсее магията на акулите. — Не раждайте блестящи идеи. Опишете им в какво положение сте, изпратете им съобщенията с инструкциите и прекъснете връзката. — Обърна се към помощника си: — Да направим едно кръгче, Джими. Не твърде надалеч. Искам да останем в обхват, за да получим уведомленията от банката, че парите са пристигнали.

— Ай, ай, капитане! — Помощникът изкачи тичешком стъпалата до командния мостик и запали двигателите.

— Анджи — подвикна капитанът на стюардесата, — вече може да ми донесеш рома.

— Разбира се, капитане. — Младата жена влезе в кабината да му приготви питието.

По лицата на китайските студенти се четеше смесица от стъписване, страх и презрение. Капитанът се усмихна и им даде знак да се залавят с телефоните. Един по един те започнаха да набират номерата на роднините си.

Щом разговорите приключиха, Анджи прибра телефоните и заведе студентите в кабината. Завързаха ръцете и краката им и им заповядаха да седнат на пода. Джими управляваше яхтата, Анджи се изтегна на слънце на задната палуба, а капитанът се настани удобно до студентите и остави автомата в скута си. Включи телевизора и заотпива от питието.

 

 

Четирийсет и пет минути по-късно помощник-капитанът слезе от мостика и подаде глава в кабината.

— Елате бързо, капитане. Имаме проблем.

Неколцина младежи вдигнаха обнадеждено глави.

— Анджи — извика капитанът, — ела тук да ги наглеждаш! — Подаде й оръжието и добави: — Ако помръднат или издадат звук, застреляй ги. Всички до един.

— Ай, ай, капитане. — Анджи измери студентите със смразяващ поглед. Очевидно не си поплюваше. Никой не посмя да гъкне.

От мястото, където седяха с гръб към канапето, виждаха през отсрещния люк. На хоризонта се бе появила яркооранжева точка и приближаваше към тях.

Не след дълго видяха ясно хеликоптера на Американската брегова охрана и чуха боботенето на перките му. Машината закръжи над тях и от високоговорителя й долетя глас:

— Говори бреговата охрана. Свалете оръжията и спрете кораба.

Отвън проехтяха два изстрела и студентите се спогледаха ужасени.

Последваха още два изстрела и двигателите замряха внезапно.

— Хората в кабината да излязат с вдигнати ръце! — избумтя гласът през високоговорителя.

— Подчини се, Анджи! — изкрещя капитанът.

— Не! — извика в отговор тя.

Чуха как хеликоптерът променя позицията си във въздуха и върху задната палуба тупна тежко въже. След секунди мъже в тактически униформи и въоръжени с картечници се спуснаха долу и се втурнаха в салона и по мостика.

Стюардесата захвърли автомата точно преди отрядът да я повали на пода. Извиха ръцете й зад гърба, закопчаха ги с гъвкави белезници и двама се втурнаха да претърсят другите помещения.

— Чисто! Чисто! — докладваха в хор и се върнаха в салона. В същия момент другарите им влязоха и хвърлиха капитана и помощника му на пода с лицата надолу и оковани в белезници ръце.

След по-малко от петнайсет минути два кораба на Американската брегова охрана се появиха на сцената. Прехвърлиха китайските студенти на единия и той отплава обратно към сушата.

Тогава командирът на тактическия екип освободи екипажа на яхтата.

— Грубичко действате, момчета — отбеляза Слоун, разтривайки ожулените си китки.

Командирът се усмихна.

— Да бяхте видели лицата на хлапетата. Бяха си глътнали езика от страх.

— Това е нищо. — Чейс се изправи. — Да ги бяхте видели, когато хвърлихме дубльора на акулите. Повече няма да погледнат супа с акулови перки.

— Не го изпускайте! — предупреди Харват, когато двама патрулни полицаи понечиха да пренесат хладилната чанта с нашвилското устройство върху кораба си.

Той стана, влезе в камбуза, извади телефона си, скрит в едно от чекмеджетата, и се обади на Никълъс, който се бе върнал в Националния контратерористичен център и помагаше на експертите от Националната агенция за сигурност.

— Хванаха ли се китайците? — попита той.

— Налапаха въдицата — потвърди Никълъс. — Когато хлапетата се обадиха вкъщи, китайското разузнаване веднага проследи обажданията. Не след дълго телефонът на Хо започна да звъни. Понеже Медуза е негова свръзка, обвиниха него за бъркотията.

— Добре — каза Харват. — Щом сме готови да позволим на царчетата да се обадят у дома, искам Еспозито да ги подслушва, за да сме сигурни, че сме свършили работата.

— Ясно. Нещо друго?

— Да. Предай на Рен Хо, че синът му е една крачка по-близо до него.

— Непременно — отвърна Никълъс. — Успех с разпита на Бао Дън. Или на Тай Чън?

— Кажи на Стареца, че ще му се обадя веднага щом разберем нещо.

Харват прекъсна връзката и тръгна към главната каюта. На леглото лежеше Тай Чън по долни гащи.

След като Слоун го порази с тазера, Харват му би инжекция с конска доза кетамин. Довлякоха го в главната каюта, съблякоха го, свалиха превръзката от рамото му, залепиха с тиксо устата му и завързаха краката и ръцете му.

Облякоха „дубльора“ — труп на тъмнокос мъж от моргата в Маями — и го поляха със свинска кръв, Слоун изстреля един откос с автомата и Харват довлече обезобразеното тяло на палубата.

Като посредник между Втори отдел и контрабандиста с прозвище Медуза, Хо наистина им оказа неоценима помощ. Осигури на ФБР повече от достатъчно информация, за да арестуват собственика на яхтата и екипажа му.

Хо всъщност им съдействаше във всяко отношение — даде им адресите на всички членове на терористичните клетки и им обясни как действат електромагнитните оръжия. Разказа им подробно как са внесени в страната и с чие съучастие. Обясни им как работи китайското военно разузнаване, кой отговаря за „Снежен дракон“ и кой е замислил нападението. Описа им как полковник Шъ се хвалел, че ще изгасят лампите и ще накарат Америка да склони глава пред Китай.

Хо беше истински разузнавателен джакпот и Харват напълно искрено му обеща, че в отплата ще получи сина си.

Напълно искрено обеща и на Тай Чън, че ще се погрижи да стигне до Куба. Вместо с яхта до Хавана обаче той щеше да отлети със самолет от американската военновъздушна база в Кий Уест към затворническия лагер в Гуантанамо.