Брад Тор
Необявена война (36)

35.

Пекин, Китай

Полковник Шъ прочете доклада върху монитора си. Не остана доволен от разкритията на Чън в Нашвил.

Рен Хо бе избрал лично сомалийците за операцията. Би трябвало да е предположил, че Вазир Ибрахим ще създаде проблеми. Чън го бе елиминирал с право. Ибрахим беше бомба с часовников механизъм. Мисраб — студентът по инженерство, с когото се предвиждаше да работи — се оказваше втори, различен проблем.

Когато имаш вземане-даване с образовани хора, едно от най-големите затруднения е, че те изграждат научнообосновани предположения. Предполагаха, че студентите ще задават въпроси, и бяха инструктирали Хо — отговорника им „Хенри Ли“ — какво да им отговори.

Приспособленията, които щяха да сглобяват, бяха внесени на части в САЩ. При обучението им бяха дали диаграма за електрическа верига, няколко безобидни компонента и батерия. Нямаше начин да се досетят какво ги карат да направят. Когато студентите попитаха Хо какво е това, чуха предварително подготвения отговор.

Заради извънредната потайност студентите, естествено, бяха разбрали, че участват в нещо нелегално. Всички произхождаха от бедни семейства, които сега получаваха повече, отколкото са в състояние да спечелят за цял живот. Само по себе си това би трябвало да зачеркне всякакви въпроси, но Втори отдел предпочиташе да кажат на студентите какво да мислят, вместо да се опитват да проумеят загадката.

Хо им бе обяснил, че създават „временен интернет“, който ще се задейства като мрежа от предавателни кули из цялата страна. Чрез нея ще бъде осъществена серия от непроследими пробиви в корпоративни компютърни системи, фактът, че мишените са корпорации, а неоткриваемата кражба — на данни, бе задоволил любопитството на студентите. На всички с изключение на един.

Когато се обучаваха как ще осъществят атаката, Хо им раздаде фалшиви контейнери и подчерта колко е важно всички да се задействат по едно и също време. Предупреди ги, че иначе мрежата няма да функционира с пълен капацитет и планът ще се провали. Затова студентите имаха партньори. Сомалийците щяха не само да им помагат при пренасянето и сглобяването на оборудването, но и да разрешават всякакви проблеми, възникнали по пътя или по време на атаката.

Щом изпълнеха задачата си, щяха да се срещнат с Хо в Бойси, да получат последната част от дължимото им заплащане и да бъдат инструктирани как да се върнат вкъщи.

Обяснението звучеше солидно, правдоподобно, но някак си нашвилският им студент Мисраб бе разкрил истинската цел на устройствата. Независимо дали прозрението е научнообосновано или въпрос на късмет, полковникът искаше да разбере как Мисраб е стигнал до заключението и най-важното — дали го е споделил с някого. Достатъчно неприятно бе, че го е споделил с Вазир Ибрахим, но ако бе сглупил да го разкрие пред другите студенти, или, опазил ги бог, пред някого извън операцията, щеше да се наложи да вземат драстични мерки.

Сериозните проблеми, които поставяше докладът на Чън, принуждаваха Шъ да обмисля трудни решения.

След като дълго се взира в картата на САЩ и в последните прогнози за времето, той изпрати инструкции на хакерския военен отряд в Шанхай. Те вече бяха в готовност. Искаше обаче да ги държи в течение и да разполагат с ясни заповеди. Важно бе всички участници да са на една вълна.

Най-много го измъчваше въпросът дали може да се спаси Нашвил. Планираха нещо, неосъществявано от никого досега. Както митичния Снежен дракон, атаката трябваше да се разпространи от главата до опашката на САЩ. Предвиждаха действията на всяка клетка да се припокриват и бяха разработили резервни сценарии, в случай че изгубят от една до половината клетки, но никой не бе сигурен доколко ще успее нападението, ако дори една брънка не се задейства. Ако драконът не беше непокътнат, щеше ли огънят му да се разгори достатъчно?

Нямаше начин, разбира се, да разберат със сигурност. Бяха в сферата на хипотетичното. Формулите, диаграмите, схемите и предположенията вече бяха непотребни. Времето им беше минало. Шъ бе взел решение и Тай Чън бе получил заповед как да процедира. В момента на полковник Шъ му оставаше само да чака. Всичко зависеше от Чън.