Тери Пратчет
Голямото първенство по танци с яйца

Не очаквам да сте чували за безобразията по време на първенството по танци с яйца в Блекбъри? Сигурно не сте, защото бяха същински ужас. Но май е по-добре да обясня.

Блекбъри… Та, Блекбъри е прелестно пазарно градче в графство Коравчакъл (Безплатен паркинг, в сряда пазарът затваря по-рано^[1]) и се издига от двете страни на река Ъм. Няколко мили по-надолу по реката се намира Ъмбридж. Бедата идва оттам, че от стотици години между двата града съществува огромно съперничество.

Никой не помни точно защо. Но дори по времето на Гражданската война, когато Блекбъри бил на страната на роялистите и затова Ъмбридж, много ясно, се сражавал за Парламента, Оливър Кромуел писал на Чарлс II:

Да, хората от Коравчакъл са дяволи и киселяци и по мое мнение са една тайфа селяндури.

Вижте сега, танците с яйца са много стар вид танци и са измислени в графство Коравчакъл. На пода се търкулват много яйца и двама танцьори с превръзки на очите хвърлят бърз поглед на разположението им и после трябва да танцуват, без да счупят нито едно. Нужна е голяма сръчност и ако имат добра памет, те никога не чупят и едно яйце. Това е самата истина. В по-голямата част от страната този обичай е отмрял, обаче в Коравчакъл, то е ясно, още си битува с пълна сила. Всъщност в Коравчакъл танците с яйца са по-важни и от футбола — и тази година Блекбъри и Ъмбридж, и двата с отбори по танци с яйца от Първа дивизия, се бореха за шампионската титла.

Тъй че, разбира се, това си беше истинска война.

Бедата беше там, че Джем Якбицепс, шампионът по танци с яйца на Ъмбридж, ухажваше дъщерята на кмета на Блекбъри, млада дама на име Алис Банда. А брат й Фред бе шампионът по танци с яйца на Блекбъри.

Вечерта, след като обявиха финала по танци с яйца, Джем и Алис се срещнаха край прелез сред ширналото се поле на Коравчакъл между двата града.

— Не бива да се задържам — рече Алис. — Тая вечер татко дава голямо празненство. Той твърди, че Фред скоро щял да те победи в първенството и Блекбъри ще спечели Яйчената купа. Какво да правим?

Джем се почеса по главата.

— За това дали Блекбъри ще спечели купата, не знам — рече той. — Обаче да ти кажа, имам скътани малко парици, пък и доста съм се изпедепсал в ковашкия занаят, зад ковачницата си имам и къщичка, и всичко. Та смятам да дойда да питам татко ти дава ли да те взема за жена, пък ще видим какво ще отговори.

На другия ден, щом приключи работа, Джем се завтече покрай реката към Блекбъри и задумка по вратата на господин Еймъс Банда.

— Алис ми рече, че ще наминеш — каза Еймъс, след като поканиха Джем да влезе.

Вижте, хората от Блекбъри са много лукави, големи хитреци си падат, а пък Еймъс беше хитрец на хитреците. Беше си помислил хубавичко. Джем стоеше пред него, посмутен, както се сещате, и мачкаше кепето си в ръце.

— Ето какво ще кажа само — рече Еймъс с лукава усмивка. — Срещу тебе нямам възражения, нали разбираш. Всички разправят, че си много добър ковач, обаче не мога да дам щерчицата си за жена на някой, дето е печелил Яйчената купа за Ъмбридж, нали така? Нали съм кмет на Блекбъри — не бива! Разбрах, че идната седмица ще танцуваш срещу нашия Фред?

— Искате да кажете, че ако загубя в първенството нарочно, може и да ни позволите с Алис да се венчаем — изрече бавно Джем. — Значи трябва да оставя Блекбъри да спечели купата…

— Добре е човек да се усеща отде духа вятърът, аз все тъй разправям — каза Еймъс. — Тъй то, значи. Какво ще ми отговориш?

— Това е много нечестно — рече Джем. — Знаете, че съм длъжен да се постарая да спечеля първенството по танци с яйца. Цял Ъмбридж на мен разчита!

— Съжалявам, ама това е положението — заяви самодоволно господин Банда. — Помисли си.

И тъкмо докато Джем се отдалечаваше с широка крачка по улицата, нескопосно сгъната книжна ракета полетя надолу от един от горните прозорци на Бандовата къща. Тя го удари по главата, а на листа пишеше:

Татко ме заключи в стаята ми. Хубавичко си поплаках.

С обич, Алис.

Беше петък сутринта и търговията на уличния пазар на Ъмбридж течеше с пълна пара. Но Джем Якбицепс крачеше към дома си тъй мрачен, че всички се обръщаха подире му и го зяпаха.

Той се изкачи с тежка стъпка до гимнастическия салон на Соли О’Флин, над съседния магазин за велосипеди. Той представляваше едно сбутано стайче, боядисано в кафяво и кремаво и украсено с избелели фотографии на бивши шампиони по танци с яйца, всичките с дълги панталони и напомадени мустаци.

Соли О’Флин беше треньор и мениджър на Джем, неизменно пременен с кариран костюм и с бомбе на главата. Когато Джем влезе, той четеше вестник.

— Какво става? — попита го той.

— Утре няма да участвам в първенството — отвърна Джем. — Вместо мен ще трябва да танцува Бетси Бейтс. (Бетси Бейтс също танцуваше с яйца и не бе никак лоша танцьорка, обаче имаше склонността да ги троши.)

— Не може да постъпиш така! — възкликна Соли. — Всичко е уредено, и изобщо! Дори съм подписал договор за теб да танцуваш в първенството на Британската общност!

Но Джем вече беше си тръгнал и скоро сума ти разтревожени хора разбраха, че е напуснал градчето — а утре бе Денят на танците с яйца!

Съмна се и денят на Първенството по танци с яйца настъпи, а от ъмбриджкия шампион Джем Якбицепс още нямаше ни вест, ни кост.

Първенството се провеждаше на голяма ливада досами Блекбъри и разбира се, имаше всякакви съпътстващи представления. В единия край на ливадата Доброволческият сребърен оркестър на община Блекбъри свиреше изискани валсове, а в другия край кънтеше ободрителната военна музика на оркестъра на Първи артилерийски полк на графство Коравчакъл (включително и маршовата им песен, ужасявала врага от Аженкур до Ел Аламейн — „Дядовият ми бастун“.^[2]

Имаше и грамадна навалица и патърдия. Но Джем го нямаше никакъв.

В шатрата на Ъмбридж Соли О’Флин помагаше на Бетси Бейтс да си обуе обувките за танци с яйца.

— Знам, че няма да си тъй добра като Джем, но поне се постарай да не загубиш! — изсъска й той.

А в шатрата на Блекбъри, разбира се, кметът господин Банда се самопоздравяваше как умело е изключил Джем от съревнованието.

— Излизаш и побеждаваш, Фред! — рече той на сина си. — Блекбъри отново ще спечели купата!

Отвън по високоговорителите съобщиха, че състезанието скоро ще започне. Звуците се понесоха над покривите на Блекбъри и стигнаха до спалнята на Алис Банда, сестрата на Фред, където тя седеше и страдаше. Пак я бяха заключили.

Чу се удар на стълба в перваза на прозореца и на него се подаде лицето на Джем.

— Стягай си багажа, Алис — подкани я той. — Докато всички са на първенството, можем да избягаме в Гретна Грийн и да се оженим!

— Как не, няма да стане тая работа — скръсти ръце Алис. — Няма да допусна хората да разправят, че съпругът ми е избягал от танците с яйца! Срам ме е от тебе, че така се даде на татко! Връщай се там, че след малко почват! А после може и да я видим тая работа с Гретна Грийн.^[3]

На голямата ливада край Блекбъри съдията тъкмо се готвеше да обяви началото на мача за шампионската титла.

Но на половин миля оттам една каручка трополеше по пустите калдъръмени улици — Джем Якбицепс дърпаше поводите, а Алис Банда се бе вкопчила на живот и смърт в нея, за да не изпадне.

— Не знам какво ще каже баща ти! — провикна се Джем.

— За това хич не мисли! — отвърна Алис. — Качвай се на дансинга и спечели Яйчената купа!

Щом нахлуха в галоп на ливадата, чуха съдийката да обявява по високоговорителите:

— Тъй като Джем Якбицепс не се появи…

— Ето го! — кресна Алис, а конете се врязаха в избухналата в радостни викове тълпа.

Джем се качи на сцената и зае позиция в центъра на гъмжило от яйца. Бетси с благодарност му подаде превръзката за очи — беше наясно, че е много по-вероятно Джем да победи Фред, отколкото тя.

— А… ъъ… ами в такъв случаи тогава нека най-добрият победи! — обяви съдийката и даде сигнал на оркестъра да засвири, та да вържат очите на танцьорите и танците да започнат.

При танц с яйца танцьорите приличат на котки, подскачащи от един горещ ламаринен покрив на друг, и макар и двамата финалисти да започнаха с танци средна ръка и леки мелодии, Джем разбра, че Фред Банда наистина си го бива като танцьор. Щеше да види зор да го бие.

Долу, в публиката, господин Еймъс Банда ругаеше и проклетисваше.

— Прекалено добър е тоя Джем! — измърмори той. — Ако продължава така, нашият Фред никога няма да спечели купата! Трябва да видим какво можем да предприемем!

 

 

След десет напрегнати рунда танци с яйца Джем Якбицепс и Фред Банда се движеха почти наравно. Джем беше пукнал леко четири яйца и разпльокал едно (което означаваше двойни наказателни точки), а Фред бе спукал шест. Шест на шест.

Горе, на сцената, президентката на Контролния съвет по танц с яйца се обърна към публиката.

— Днес за пръв път в историята е постигнат равен резултат — рече тя. — И тъй като купата е само една, за да излъчим победителя, трябва да проведем надиграване. След много размисъл комитетът се съгласи мелодията да бъде известна ирландска песен, „Ирландската перачка“. И, ъъ… — погледнати бележките си — тя ще бъде изсвирена в двойно по-бързо темпо!

Тълпата долу ахна. Заради тази мелодия мнозина млади надежди на танците с яйца бяха потрошили до едно яйцата и си бяха вързали на възел коленете (тя е оная, дето звучи ей така: Цигу-мигу-цигу-мигу-цигу-мигу… Е да де, нали се сещате. Двойно по-бързо!).

Съдийката реши да проведат надиграването, след като се наобядват, и всички се отдалечиха към шатрите, където предлагаха храна. И двамата танцьори имаха замислен вид и Джем почти не докосна третата си порция кнедли с телешко, пудинг с бъбречна лой и печени картофи…

 

 

На няколкостотин метра оттам двама мошеници седяха в една стара лека кола и наблюдаваха ливадата през бинокъл. (Нали знаете, че на колите на полицаите с големи букви пише „полиция“. Е, на колата на мошениците имаше надпис с големи червени букви МОШЕНИЦИ — да не вземат да се сбъркат хората.)

— Купата по танци с яйца, като я гледам, май бая парици струва, Мутрице — рече единият.

— Няколко хиляди лири — отвърна другият, който му се падаше брат. — Да знаеш, Плужече, като свършат танците, ще настане суматоха, няма начин. Точно тогава ще я отмъкнем. Какво има за обяд?

Докато мошениците си хапваха злокобен пай със свинско и твърде подозрителни тригуни с конфитюр, Фред Банда, шампионът на Блекбъри, страшно се тревожеше.

— Никога няма да успея, татко! — ревна той пред Еймъс Банда. — Този танц е твърде бърз! Десетки яйца ще потроша!

— Не, тези няма да ги строшиш! — прошепна Еймъс и вдигна кутия с порцеланови яйца. — Знам, че това е измама — продължи той — но залогът е честта на Блекбъри!

Щом двамата състезатели заеха позиция за надиграването за титлата в Първенството по танц с яйца на графство Коравчакъл, тълпата притихна.

На пода около тях наредиха яйца в сложни фигури, отново извадиха превръзките за очи, а военният оркестър на Първи артилерийски полк на графство Коравчакъл подхвана началните тактове на онази страхотна танцова мелодия, „Ирландската перачка“.

И те заиграха.

Всички хора в съдийската шатра се бяха скупчили на входа. Яйчената купа от злато и сребро стоеше самотна на масата. И един нож, с който се боравеше много внимателно, прорязваше цепка в задната стена на шатрата.

Плужечето Нейлс, пременен с подходящ костюм за мошеници (пуловер на черно-бели райета, маска на очите и шапка с плоско дъно — такива напоследък не се виждат много-много), бръкна вътре и внимателно пусна купата в торба с надпис ПЛЯЧКА.

Междувременно на Джем Якбицепс не му вървеше. Танцът се ускоряваше, а той беше наясно, че вече е счупил няколко яйца. Обаче не проумяваше защо яйцата на Фред Банда само се търкулват, щом ги настъпи — чуваше ги как се чукат едно в друго, но не се чупят!

— Няма никакво съмнение — обади се един от съдиите. — Представителят на Блекбъри повежда.

Еймъс Банда, кметът на Блекбъри, се ухили до уши. Алис Банда, която бе на страната на Джем и гледаше от седалката на каручката му, нервно дъвчеше носната си кърпичка.

Каручката беше височка и затова Алис първа видя Плужечето и Мутрицата да се измъкват на пръсти зад навалицата към старата си бричка, понесли голяма торба, която с нещо напомняше по форма открадната купа по танц с яйца.

— Разбойници! — провикна се тя. — Хванете ги.

Джем спря да танцува сред хрущене на изпотрошени яйца. Смъкна превръзката от очите си и с един скок прелетя от платформата до каручката си, и само след миг двамата с Алис се носеха с гръм и трясък през ливадата подир колата.

Музиката секна сред грохота на изпотрошени ноти. Няколко мига бяха нужни на всички да осъзнаят какво става. А после гонитбата се почна!

Колата на мошениците се носеше стремглаво през практически опустелия Блекбъри. Каручката с Джем и Алис Банда я следваше плътно. А след тях, в посочения ред:

• Оркестърът на Първи артилерийски полк на графство Коравчакъл в джип, като не спираше да свири

• Няколко полицаи на колела

• Кралският кметски ролс-ройс на Блекбъри, шофиран от освирепелия Еймъс Банда

• Двайсет други разнородни леки коли и каручки

• И една тайфа псета.

Мошениците се шмугнаха зад ъгъл и се понесоха надолу по улица „Долчинка“. Но каручката на Джем ги следваше плътно, а той се бе изправил да прецени какво разстояние ги дели. Като внимателно уравновесяваше тежестта си, прескочи коня и кацна върху каросерията на колата.

Мутрицата Нейлс се обърна, изпаднал в пълен ужас, и за четири твърде оживени секунди колата помете два осветителни стълба, пощенска кутия, кошче за боклук и автобусна спирка. Торбата с купата изхвърча високо във въздуха.

Щом падна надолу, Алис Банда я улови.

Джем излази от отломките с по един мошеник, метнат на рамо, тъкмо когато пристигнаха останалите преследвачи.

— Брей, брей, брей! — възкликна Еймъс Банда.

— Много благодаря, че ни върна купата! Хубаво ще стои на полицата над камината на Фред — нали знаете, според Правило 198 Джем е дисквалифициран, защото е напуснал танца преди края му!

Преди някой да успее и да гъкне, Фред Банда излезе напред.

— Щеше да е вярно, само дето аз танцувах върху изкуствени яйца. Тате ми ги даде.

— Фред! — ахна Еймъс.

— Извинявай, татко — отвърна посрамено Фред. — Но просто не можех!

И тъй, всички се върнаха на ливадата, където връчиха на Джем Яйчената купа, за да си я задържи, защото я печелеше за трети път. А когато Джем обяви, че двамата с Алис ще се женят, на Еймъс не му оставаше какво да каже, освен да уреди с епископа да се венчаят в катедралата на Блекбъри.

Вечерта завърши с танци и фойерверки, а над града изгря грамадна оранжева луна.^[4]

Бележки

[1] В Ранното средновековие — во време оно, чак през 70-те години на XX век — магазините във Великобритания веднъж седмично работели на половин ден. А в неделя били затворени! ↑

[2] И ако бяхте виждали въпросния дядо, щяхте да знаете и защо. ↑

[3] Гретна Грийн — село в Южна Шотландия, известно с това, че там са сключвали бракове избягали любовни двойки. Законът в Шотландия е позволявал да се сключва брак без родителско съгласие за момчета над 14 г. и момичета над 12 г. — Бел.прев. ↑

[4] Такава луна в днешно време не виждаме често, но графство Коравчакъл винаги си е поизоставало от времето. ↑