Йорген Бреке
Заспивай сладък сън (33)

Трийсет и втора глава

— Къде, по дяволите, би могло да е това?

Братберг говореше по-силно от обикновено по телефона. Сингсакер знаеше под какво напрежение бе тя напоследък.

— Може да е навсякъде — въздъхна той, зави по улица „Принсенс“ и се насочи обратно към центъра.

Тя му разказа за пресконференцията и водопада от въпроси, който я последвал. Голяма част от тях били свързани с това дали полицията смята, че Юнас Рьоед е психически нестабилен, и знае ли колко много психически нестабилни хора кръстосват улиците. Репортерът Владо Танески бил решен да превърне този въпрос в скандал.

Братберг нямаше нова информация по случая. Не бяха успели да намерят друг адрес, където Рьоед можеше да се е скрил. Двамата с жена му бяха водили изолиран живот и не бяха поддържали близки отношения нито с приятели, нито с роднини. Не притежаваха лятна вила или планинска хижа. Досега никой от разследващия екип не се бе свързал с човек, който знаеше за място, където двойката бе отсядала по време на почивка. Допълнителни полицаи бяха изпратени на възлови пътища и всички превозни средства, напускащи града, бяха проверявани. Но засега без резултат. Братберг бе изпратила още полицаи и в музея „Рингве“.

— Екипът на Грунгстад все още обработва къщата на улица „Бернхард Гетц“. Рано е за окончателни диагнози, но имаме доказателства, включително кучешката каишка и биологичен материал, открит в мазето, че Юлие Едвардсен е била там. В едната от стаите има кръв, но тя е предимно стара и най-вероятно принадлежи на Силе Ролфсен. Има и няколко пресни капки, които може да са дошли или от Юлие, или от Рьоед.

— Мислиш ли, че вече я е убил? Стори ми се, че е жива, когато я видях.

— Вярвам, че все още е жива. Може да я е пребил. Но още не са готови с анализа на кръвта. Родителите й разгледаха каишката и потвърдиха, че е принадлежала на кучето й. Компютърът на Рьоед съдържа предимно информация за музикални кутии и най-различни техники за спане и анализи на сънища. Има и много музикални файлове с шведски балади. Но не мисля, че дори някой психолог би предположил, че компютърът е принадлежал на опасен престъпник.

— А Хаймдал?

— В момента само Муна Гран е там. Преглежда различни документи, надявайки се да намери нещо. Въпреки че Рьоед има компютър, изглежда, е предпочитал да пише на ръка. Ще те помоля да отидеш да й помогнеш. Но първо трябва да си починеш и да хапнеш нещо.

Сингсакер погледна часовника си. Винаги се радваше, когато началникът демонстрираше загриженост за него. И тя бе напълно права. Беше почти пет часа, а не бе ял нищо от закуска. Но изобщо не беше гладен.

Приключи обаждането.

Без да е решил какво да прави, той вкара ключа и го завъртя. Двигателят се събуди с рев. Един от другите ключове на връзката привлече вниманието му. Той бавно потегли, хапейки долната си устна. Бе решил какво да прави. Нещо му подсказваше, че някъде в неговия разровен и разбъркан мозък се криеше отговорът на загадката къде е отишъл Юнас Рьоед. Това, от което имаше нужда в момента, бе време, за да събере мислите си. А за тази цел можеше да отиде само на едно място.

 

 

Ледена мъгла се носеше над леда. Отдолу се виждаха тъмните дълбини на фиорда. Сингсакер знаеше, че ако скочи, ще пробие тънката ледена кора и ще изчезне надолу в мрака.

Днес се съблече до кея, тъй като Йенсен не беше с него. Слезе по трите стъпала и скочи във водата, преди да е променил решението си. Леденостудената вода веднага скова тялото му. Издигна се до повърхността по-бързо от обичайното. Но вместо да заплува обратно към стъпалата, както обикновено, той остана на място, усещайки как изтръпва от студ. Незнайно защо се замисли за чистенето на сняг. Имаше нещо в това чистене, което бе важно, и трябваше да разбере какво е.

Лежеше по гръб, опитваше се да не потъне. Бившата му жена Аникен умееше да прави това много по-добре от него. Можеше да се носи по водата дълго, неподвижна, с часове. Сингсакер така и не се бе научил да се носи по вода. Според Аникен причината бе, че тялото му никога не бе в покой. Най-вероятно беше права.

Със сигурност не можеше да стои неподвижно в тази леденостудена вода. Почувства как краката му натежават и тялото му потъва. Започна да рита и да маха с ръце. Заплува бавно към кея. Погледна нагоре, към тъмното зимно небе. Нощта се спускаше, първите звезди се бяха облещили.

Изведнъж му хрумна нещо. Обърна се и бързо заплува към брега. Изкачи стъпалата, избърса ръцете си с хавлията и извади телефона от джоба на палтото си.

— Здрасти, Сингсакер — каза нежен глас.

— Здрасти, Гран — отвърна той. — Отдавна ли си сама в къщата?

— Криминалистите си тръгнаха преди около час. Сега съм само аз. Всъщност в момента те чакам, защото не искам да се връщам в центъра с метрото.

— През цялото време ли си вътре в къщата?

— Да. Защо?

— И не си видяла или чула нещо необичайно?

— Видях доста необичайни неща. В момента седя тук и чета тетрадка, пълна с несвързани брътвежи. Този мъж е много болен. Чуй това: „Нощ без сънища превръща деня в кошмар. Това, което смяташ за реалност, изчезва и потъваш в един дълъг, буден кошмар, от който не можеш да избягаш.“

— Поетично — коментира Сингсакер.

— Струва ми се, че това е нещо като дневник. Но не е писал в него от доста време. Спрял е много преди убийството. Жалко, че е решил да превърне живота на други хора в кошмар. Писането му става все по-странно и откачено.

— Ясно. Но аз питах дали си видяла или чула нещо необичайно.

— Ами… в момента слушам Satyricon. Някои хора биха казали, че това е необичайно, но това е техен проблем.

— С други думи, не си могла да чуеш нещо, идващо от двора на къщата?

— Не. Защо?

— Искам да излезеш и да хвърлиш един поглед в гаража. Но внимавай. Не влизай вътре, ако решиш, че там има някой. И не затваряй. Искам да чуя какво ще стане.

— Разбрано, шефе.

Той я чу как става и прекосява стаята. Няколко секунди по-късно отвори една врата, после още една. Задиша по-шумно, щом излезе вън. Чуваше снега, който хрущеше под краката й. Предположи, че бе преполовила пътя до гаража, когато изведнъж спря.

— Сингсакер — прошепна тя, — там ли си?

— Тук съм — отвърна той. — Какво виждаш?

— Вратата на гаража е отворена. Беше отворена и когато дойдох. Но сега там има паркирана кола.

— Върни се в къщата и се обади за подкрепление. Пълно подкрепление! — нареди той. — Идвам.

Започна да се облича, въпреки че още бе мокър. Едва не падна, когато панталоните му се оплетоха около коленете.

Щом най-накрая се облече, хукна към колата. Не спря да заключи вратата на басейна.

Скочи в автомобила и включи двигателя.