Йорген Бреке
Заспивай сладък сън (26)

Двайсет и пета глава

Сингсакер бавно си проправяше път през снежната виелица. Беше се запътил към участъка, главата му бе натежала от мрачни мисли. Изпрати есемес на Фелиша. Същият, който вече бе изпратил няколко пъти тази сутрин: „Къде си? Искаш ли да говорим?“ Тя имаше пълното право да реагира по този начин, но защо трябваше да изчезва точно сега, когато из града бродеше убиец психопат? Сингсакер отново и отново си казваше, че Фелиша бе кораво момиче и трениран полицай и знаеше как да се грижи за себе си. Освен това убиецът нямаше причина да отвлича нея. Но тези мисли не го караха да се чувства по-добре. Все пак извършителят бе влизал в нейния уебсайт.

Бе посетил дома на семейство Едвардсен и бе видял как Грунгстад прибира замръзналия труп на санбернара в найлонова торба. Той се държеше така, сякаш смъртта на кучето бе добра новина, защото означаваше нови доказателства. Сингсакер, от друга страна, виждаше в нея поредния им провал и дори си помисли, че бе напълно възможно съвсем скоро да открият и замръзналия труп на Юлие. Този път нямаше представа какво да каже на родителите, така че остави тази работа на Йенсен. Неговият колега не се справи много по-добре. Какво неприятно начало на деня. За първи път, откакто бе започнал да се къпе в ледена вода, той нямаше търпение. В момента едно студено гмуркане щеше да му се отрази повече от добре.

Сингсакер не можеше да спре мрачните си мисли. Колкото и да опитваше да не мисли за Фелиша, лицето й все изникваше пред очите му. Можеше да вини само себе си за онова, което се бе случило.

Може би бе черният колан, който Сири бе носила около кръста си, докато се бяха любили по време на онова напрегнато разследване в края на миналото лято. След това бе лежал под измачканите й завивки, потен и изпълнен с мрачни предчувствия за последствията. Беше предположил, че ще има неприятности на работа, тъй като Сири беше важен свидетел в случая. Ако Братберг бе разбрала, че е правил секс със свидетел, нищо нямаше да го спаси. Но странно защо мисълта, че могат да го уволнят от полицията, не го бе разтревожила толкова много. След мозъчната операция той бе започнал да осъзнава, че работата вече не е толкова важна за него. Независимо какво правеше, ранената му глава винаги бе с него. И понякога работата ставаше прекалено трудна и досадна. Днес определено бе такъв ден. Но грешката, която бе направил със Сири Холм, не се бе отразила на работата му. Лошите решения не бяха лоши, ако не водеха до последствия, от които боли. След като бе срещнал Фелиша, той бързо бе осъзнал, че има по-лоши неща от това да загуби работата си. Станалото между тях бе истинска катастрофа, но той знаеше, че рано или късно ще се случи. Просто не бе видял знаците.

Когато Сингсакер стигна участъка, Гран имаше изненадващи новини за него.

— Хойбротен се върна.

— Да не сте открили нещо за него? — попита Сингсакер, чудейки се дали това ще оправи настроението му. Съмняваше се.

— Не става дума за случая с музикалната кутия, за съжаление. Надя Торп събра смелост и реши да го издаде. Каза ни, че е опипвал много от момичетата в хора и че една вечер след репетицията я е помолил да остане, след което се опитал да я изнасили на една маса. Тя успяла да избяга. Имаме предостатъчно доказателства, за да го обвиним. Тази сутрин, след като го извикахме в участъка, той призна на Братберг. Напълно се срина. Разциври се като малко дете. А после помоли да говори лично с теб.

Сингсакер влезе в стаята за разпити. Професорът седеше вътре заедно със своя адвокат.

Инспекторът седна срещу тях.

— Не очаквам нищо в замяна — започна Хойбротен. — Моят адвокат вече ми каза, че норвежките полицаи не обещават по-леки присъди в замяна на информация, както правят американските ченгета по филмите.

— Има ли нещо, което искате да ми кажете? — попита Сингсакер и забеляза, че вялата отпуснатост, която бе изпитвал само преди пет минути, бе заменена от напрегнато очакване.

— Той знаеше нещо за мен, но и аз знаех нещо за него — рече Хойбротен. — Затова не ви казах нищо. Беше ме страх да не ви каже за… момичетата.

— Какво имате предвид?

— Знам кой е откраднал писмото, което бе намерено в имението „Рингве“ — отвърна професорът. — В него става дума за Йон Блунд и то трябваше да бъде предадено на библиотека „Гюнерус“.

— Продължавайте — каза Сингсакер.

Хойбротен кимна и заговори.