Кинли Макгрегър
Мрачният рицар (19)

Глава 18

Роуина спря, докато Страйдър поставяше последните й вещи в една от товарните каруци. Колко странно, че когато бе пристигнала, последното нещо, което някога бе очаквала, бе да напусне Хексъм със съпруг и дете. И все пак ето я, държаща ръката на Александър, докато баща му товареше багажа за пътуването им до новия им дом. Повечето от благородниците вече си бяха отишли, а на другия ден Елеонор и Хенри също щяха да отпътуват.

Свен все още бе по-скоро груб с тях, но днес като че ли малко по-малко, тъй като яздеше между Вал и Уил, а едното му око бе насинено. Рейвън водеше малката кобила на Александър и бе пожелал да пази момчето от неприятности, докато пътуваха.

Щеше да им отнеме няколко дни, да стигнат до дома на Страйдър, където щяха да останат Вал и Рейвън, докато Свен и Уил да се отправят на север, за да проверят как са Кит и останалите.

Чичо й застана до нея със сълзи в очите. Страйдър с удоволствие му бе позволил да остане в Съсекс като негов васал, за да наглежда хората и земите.

— Ще ми липсваш, феичке — каза той, преди да я целуна по бузата.

— И ти на мен, чичо. Ще ми пишеш ли?

— Винаги.

След като и последната кола бе препълнена, Страйдър се присъедини към нея.

— Готови сме за тръгване, когато и ти си готова, графиньо моя.

Тя кимна и хвана полите си, но преди да успее да направи крачка, видя Деймиън да се насочва към тях. Дългото му наметало се развяваше около него и бе обграден от двама огромни мъже. Когато се приближи, хората му се отдръпнаха. Той застана пред тях, без да казва нищо и както всеки друг път, когато го бе срещала, Роуина не можеше да каже в кой от тях двамата се взира.

След един дълъг миг, той пристъпи напред и протегна облечената си в ръкавица ръка, за да разроши косата на Александър. Погълна го усещането за неимоверна тъга.

— Грижи се за семейството си, Страйдър — каза той дрезгаво. — Не позволявай да им се случи нищо лошо.

Деймиън вдигна Александър и го постави на гърба на кобила му. Без да каже дума, той се обърна и ги остави да се взират след него.

— Това беше странно — прошепна тя.

— Той е неспокоен мъж — каза тихо Страйдър. — Само се надявам, че един ден ще намери мир в себе си.

Страйдър подаде ръка на чичо й.

— Пазете се, милорд. Ще ви видя скоро.

— Да — съгласи се чичо й. — Страхувам се, че без Роуина и нейните дами в залата ще бъде твърде тихо за моя вкус. Ще ви посетя в най-скоро време.

Роуина му махна за довиждане, когато Страйдър я вдигна и я понесе към коня й. Той я сложи на седлото, а след това й подаде юздите.

— Готова ли си, милейди?

— Да, лорде. Отведи ме в бъдещето ми каквото и да е то.

Защото сега, когато имаше своя принц, тя знаеше, че бъдещето със съпруга й никога няма да бъде мрачно. Любовта наистина побеждава всичко — дори двама твърдоглавци, които са длъжни да отглеждат още по-упорити деца за в бъдеще.

Но според нея това бе хубаво. В крайна сметка светът се нуждаеше от герои, които да могат да владеят както мечовете, така и думите с еднакво умение.