Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хората на херцога (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
When the Rogue Returns, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 39гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata(2018)
Разпознаване и корекция
Epsilon(2020)

Издание:

Автор: Сабрина Джефрис

Заглавие: Желанията на херцога

Преводач: Силвия Желева

Година на превод: 2014 (не е указана)

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Издателство „Kalpazanov“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: английска

Излязла от печат: 12.12.2014

Редактор: Мая Арсенова

Технически редактор: Никола Христов

ISBN: 978-954-17-0296-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8055

История

  1. —Добавяне

Епилог

Лондон, декември 1828

Иза се чувстваше тъжна, когато пристигна в градската къща на херцога на Лайънс, където щеше да вечеря с него, херцогинята и Виктор. Но не искаше да разваля вечерта, затова изписа на устните си усмивка, преди да почука.

За нейна изненада този, който отвори вратата, беше съпругът й, при това сам. Обикновено къщата гъмжеше от лакеи и прислужнички.

Когато Виктор я поздрави с целувка, а после пое палтото й, тя се пошегува:

— Кажи ми, че не си напуснал „Мантън Инвестигейшънс“, за да започнеш работа като лакей в къщата на Макс.

— Съмнявам се, че Макс би одобрил лакеи, които целуват гостенките. Просто исках да остана насаме с теб.

Той я огледа изпитателно.

— Как е Якоба?

Трябваше да се досети, че съпругът й ще прозре право през доброто й настроение.

— Как мислиш, че е? Съпругът й е мъртъв, а тя след няколко седмици заминава за колонията в Австралия.

— Нали не съжаляваш, че я изправихме пред съда?

— В никакъв случай. Тя помогна на злия си съпруг да отвлече дъщеря ни! Никога няма да й го простя и Якоба го знае. Но когато я видях там, в Нюгейт, при другите жени, и като знаех, че скоро ще ни разделя половината свят…

— Спомни си за хубавите времена.

Иза кимна.

— Когато бях малка, тя беше тази, която ме глезеше, правеше ми топъл шоколад и се грижеше за мен, когато ме болеше гърлото. Мразя Герхарт, задето я изкриви и превърна в някого, когото вече не познавам.

— А аз го мразя заради теб.

Иза си пое дълбоко въздух и се насили да разведри намръщеното си чело.

— Е, стига толкова за Якоба. Трябва да се опитам да забравя за нея поне тази вечер. Не искам да натъжавам и Макс и Лизет.

По лицето му премина странно изражение.

— Сигурен съм, че ще разберат, ако си потисната.

Ръка за ръка двамата тръгнаха по коридора към салона. На Иза й отне известно време да свикне с пищния дворец, който минаваше за градска къща на херцога, но след два месеца в Лондон, през които записа Амали на училище в се настани в новия си дом заедно с Виктор, започна да се чувства много удобно тук.

Скоро трябваше да реши дали да отвори нов бижутериен магазин в Лондон, след като вече продаде дела си от магазина в Единбург на мистър Гордън. Засега обаче беше доволна да опознава съпруга си и новото му семейство, да запълва времето си с поправяне на миналото.

Двамата влязоха в кабинета и тя се спря. Това нямаше да бъде задушевна семейна вечеря с Макс и Лизет. И Дом, и Тристан бяха тук, както и мистър Гордън, доктор Уърт, Мери Грейс и Рупърт.

Амали се измъкна от тълпата и се приближи към тях, облечена в най-новата си и най-модна рокля.

— Мамо! Мамо, най-накрая дойде!

Амали трябваше да вечеря с една от приятелките си от училище!

— Как се озова тук? — възкликна Иза, а после погледна Виктор. — Какво става?

— Днес е десетата годишнина от сватбата ни, любов моя — отговори тихо съпругът й.

Смутена, тя разрови паметта си и осъзна, че е прав.

— Мили Боже… толкова съжалявам, Виктор. Съвсем забравих.

— Покрай процеса и Якоба е цяло чудо, че си спомняш дори как се казваш. Но аз не можех да не отбележа случая с празненство.

Той кимна към херцога и херцогинята, които се усмихваха.

— И тъй като нямаше да се съберем, ако не бяха роднините ми и „Хората на херцога“, реших, че няма да имаш нищо против, ако и те участват.

Всички се скупчиха около нея. Иза някак успя да изрече:

— Благодаря ви. Всички сте толкова мили.

И веднага избухна в сълзи. Виктор придоби леко тревожен вид и тя промълви задавено:

— Това е най-прекрасното нещо, което някой някога е правил за мен.

Лицето му се проясни.

— Значи всичко е наред — каза пресипнало, очевидно и той малко развълнуван.

Подаде й кърпичката си. Амали си проправи път към първите редици на тълпата.

— Още дори не си видяла тортата, мамо. Цялата е покрита с хералдически лилии!

— Искаш да кажеш, паяци — пошегува се Рупърт, приближи се към Иза, целуна я по бузата и добави тихо: — Надявам се, че ще дойдете на нашата десета годишнина след малко повече от десет години.

Мери Грейс застана до него и се изчерви както винаги. Иза се усмихна широко.

— Сгодени ли сте?

Не се изненада особено, макар че очакваше лейди Лохлау да вдигне повече шум.

— Мис Гордън ме направи най-щастливия мъж на света — потвърди Рупърт и взе ръката на младата жена в своята.

— Надявам се, че и тримата ще дойдете на сватбата.

— Разбира се! — възкликна Иза и прегърна и двамата. — За нищо на света няма да я пропуснем!

След като Рупърт и Мери Грейс се отдалечиха, Тристан сграбчи ръката й и я целуна драматично. Виктор го изгледа намръщено и той се засмя.

— Съпругът ти е забравил да ти каже истинската причина за това тържество — не иска да се сърдиш, когато ти съобщи, че следващата седмица има случай в Девъншир и ще отсъства поне две седмици.

Иза се засмя.

— Той вече ми каза.

— Добър опит — обади се самодоволно Виктор. — Но един умен съпруг никога не се опитва да заблуждава съпругата си, не и ако не иска да му се върне тъпкано. Приеми го като съвет за времето, когато ти се ожениш.

Усмивката на Тристан изглеждаше принудена.

— Защо да се женя, когато в лондонските салони има цял куп узрели прасковки, които само чакат някой да ги откъсне?

— Внимателно — предупреди го Виктор. — Прасковите имат костилки и може да се задавиш с тях.

— Отличен съвет — съгласи се доктор Уърт, приближи се и стисна ръката на Иза. — Жалко, че Боно едва ли ще му обърне внимание.

Тристан се засмя и Дом се приближи до него.

— Да, Виктор, желая ти късмет с опитите си да влееш малко здрав разум в главата на по-малкия ми брат. Той обича да живее опасно.

— Всичко друго е скучно — върна му закачката Тристан и се ухили на лекаря. — А освен това нали си имам Уърт! Ако си навлека някоя беля, ще ме зашие. Хайде, док, да отидем да си потърсим беля.

Младият лекар се остави Тристан да го завлече настрана и Дом поклати глава.

След като Виктор започна да работи с Дом, Иза наистина го бе харесала. Тристан беше идеалният човек за закачки и шеги, но беше и вбесяващ. Дом беше стабилен като Гибралтарската скала.

Той й се усмихна.

— Всички се радваме, че хвана окото на Лохлау и стана причина Виктор да замине за Единбург. Той заслужава малко щастие — рече Дом и погледна към Виктор, преди да продължи: — А освен това… ами… мислехме си да те попитаме дали не искаш от време на време да изпълняваш по някоя задача за нас. Да проверяваш химически съединения и да казваш на клиентите ни дали това или онова бижу е истинско.

— Малко помощ в офиса също ще им дойде добре — включи се Лизет и сложи ръка на видимо заобления си корем. — Боя се, че отсега нататък няма да съм им особено полезна. Просто ще имам прекалено много работа.

Херцогът обви ръка около кръста й и я погледна с любов.

— Жена ми е решила, че детската стая има нужда от основен ремонт, сега, когато сме решени да я напълним.

— О, имате ли бебе, Ваше благородие? — възкликна Амали. — Обожавам бебетата!

— Ти обожаваш всичко — усмихна се с обич Лизет и разроши косата й. — Точно сега нямаме бебе, но скоро ще имаме и когато пожелаеш да дойдеш да ни помогнеш, винаги си добре дошла.

— Татко, чу ли? Мога да помагам за бебето!

— Да, агънце, чух те — отвърна Виктор. — Всички в къщата те чуха.

Всички се засмяха. Опитваха се да учат Амали да не е толкова шумна, но това си бе голямо изпитание.

— И така, какво ще кажеш? — обърна се Дом към Иза. — Искаш ли от време на време да ни помагаш? Поне докато решиш какво ще правиш с магазина си за бижута?

— Звучи много интересно — отговори Иза. — Във всеки случай нищо не ни пречи да опитаме.

В салона влезе лакей и съобщи, че вечерята е сервирана. Докато всички вървяха към вратата, Виктор прошепна нещо на Лизет, която хвана Амали за ръката и я изведе от салона. После Виктор направи знак на Иза да спре и се провикна към останалите:

— Веднага идваме!

Колкото и да се стараеше да е дискретен, приятелите му, които вече бяха станали и нейни приятели, му отправиха дяволити погледи. Виктор стоически ги пренебрегна и веднага щом останаха сами, извади малка кутийка.

— Преди години бяхме толкова бедни, че не можехме да си позволим да ти купим пръстен — каза той. — Сега реших да наваксам.

Отвори кутията и Иза с изненада видя пръстен с няколко скъпоценни камъка в една редица.

Дъхът й секна. Лапис лазули, анандалит, смарагд, вермел[1], смарагд, кианит, смарагд. Lieveke.

Задушиха я сълзи.

— О, Виктор, прекрасен е!

— Скъпоценните камъни са истински — осведоми я той.

— Мистър Гордън много се измъчи, докато търсеше камък за „К“, но Лохлау предложи кианит, и готово.

Той сложи пръстена на пръста й. Беше й точно по мярка.

— Завинаги ще съм задължен на Лохлау — продължи Виктор и целуна ръката й. — Не само за кианита, а и защото той те върна при мен.

Иза сложи ръка върху неговата.

— Да. Макар че понякога, когато съм в по-особено настроение, ми е приятно да си мисля, че самотните ни сърца са се уморили да ни чакат да се открием и просто са надали вик в нощта и накрая са получили отговор. И точно това ни е събрало.

— Тази теория ми харесва — каза Виктор и я привлече в обятията си. После я целуна така, че за миг Иза отново се почувства на осемнайсет, точно както когато се измъкваше за тайна среща със своя смел млад войник.

Той се отдръпна и в очите му заблестя цялата любов на света.

— Защото със сигурност знам, че моето сърце винаги ще чува твоето.

Бележки

[1] Сплав от чисто сребро, злато и други скъпоценни метали, използвана в бижутерията. — Б.пр.