Сабрина Джефрис
Завръщането на негодника (19)

Глава 18

Иза ахна.

— Отвлякъл го е!

Не можеше да повярва. Още колко неща беше скрил Виктор от нея преди толкова години?

— Искаш да кажеш, че имаш полубрат някъде по широкия свят? Който е брат и на сегашния херцог?

— Полубрат на настоящия херцог, доколкото можем да кажем. И вече го няма. Мъртъв е. Почина четири години преди да се запознаем.

— Защо не си ми казал за него? — попита Иза, без да може да скрие болката, която прозвуча в гласа й.

— Защото тогава трябваше да ти разкажа и за баща си, а не исках. — Виктор впери невиждащ поглед в пътя пред себе си. — Баща ми твърдеше, че Питър бил негово копеле от някаква курва. Когато дойде при нас, беше на пет години. Аз бях на четири и за мен той открай време беше просто по-големият ми брат.

На устните му трепна мимолетна усмивка.

— Приличахме си като две капки вода — шумни, буйни, вечно готови да се впуснем в битки е пръчки вместо пушки и камъни вместо гюлета.

Сега в гласа му се появи болка.

— Питър ми помогна да не рухна през годините след като баща ми полудя. Брат ми открай време говореше как всички трябвало да се сражават с Бонапарт. Заради Питър постъпих в армията.

Виктор стисна юздите толкова силно, че кокалчетата му побеляха.

— Защото той загина в същия пожар като лудия ми баща в Геел, когато бях на шестнайсет.

— О, Виктор! — промълви Иза и потри с длан коляното му в опит да го утеши. — Толкова съжалявам.

Той стисна ръката й. Сега очите му изглеждаха замъглени.

— „Мантън Инвестигейшънс“ не ме „намери“ просто така в Антверпен, Иза. Семейството на Макс беше разбрало за пожара и от години знаеше, че момче, което отговаря на описанието на Питър, е умряло заедно с баща ми. Но не знаеха, че баща ми е имал жена и син. Затова, когато с Тристан започнахме да работим заедно и той забеляза една моя носна кърпичка с герба на семейството на Макс, решил, въз основа на някои неща, които бях споменавал, че Питър може би не е мъртъв. Че аз съм Питър.

Иза рязко си пое въздух.

— Доколкото разбирам, накрая сте решили, че не си ти.

— Да. Тристан запазил подозренията си в тайна, така че не разбрах какво си мисли, докато не се срещнах с Макс.

Гласът му стана по-суров:

— Точно тогава разбрах, че баща ми е бил още по-гадно копеле, отколкото го мислех. Разделил е горкия ми братовчед от брат му и е станал причина за лудостта и смъртта на бащата на Макс.

Виктор я погледна с отчаяние.

— Ние с теб не сме толкова различни, а? Моят баща беше прелюбодеец и похитител, а твоята сестра и зет ти са крадци. И твоето, и моето семейство ни объркаха живота.

Иза пъхна ръка под лакътя му.

— Да, но моят баща беше прекрасен човек. Научи ме на всичко, което знам за бижутата. А братовчед ти сигурно е добър човек, щом въпреки престъпленията на баща ти те е приел в семейството.

Виктор кимна.

— В рода Кейл няма никой друг, освен нас двамата. Толкова се зарадва, че е открил роднина — изобщо не го интересуваше на какъв човек дължим връзката помежду си. Ето затова знам, че Макс няма да те обвинява за деянията на семейството ти — защото и той самият преживя нещо подобно.

Виктор посегна и стисна за миг ръката й.

— Мисля, че ще го харесаш. И знам, че и той ще те хареса. — Вдигна вежда. — Жена му ще бъде очарована. Тя донякъде прилича на теб: упорита, дръзка, малко дива.

— Аз не съм дива!

Виктор понижи гласа си до дрезгав шепот:

— Онази нощ със сигурност беше.

Бузите й пламнаха.

— Не е никак джентълменско от твоя страна да ми го натякваш!

— Но аз и не съм джентълмен — напомни й Виктор и стана по-сериозен. — Във всеки случай не бях възпитан като такъв.

— Макар че баща ти е бил син на херцог?

— Освен това беше и престъпник, който не искаше да го открият. Затова е постъпил в армията, затова водеше живот на човек от долните съсловия заедно с майка ми. Всичко това е имало за цел да прикрие потеклото му. Да, вярно, че се погрижи двамата с Питър да получим добро образование, а освен това говореше и мислеше като благородник. Но не знаех, че съм син на благородник, преди да дойда в Англия.

Иза изпита огромно съчувствие към него.

— Промяната сигурно е била много… голяма.

— Меко казано — съгласи се Виктор и успя да се усмихне. — Братовчед ми е самата доброта. Държи се с мен като с брат. Но не ми е приятно да приемам издръжка от него. Просто имам чувството, че не е правилно. Затова бих предпочел да работя за „Мантън Инвестигейшънс“. А и имам известен опит в тази област.

Дъхът на Иза пареше в гърлото й.

— Но какво ще стане, ако се разбере, че имаш нещо общо с кражбата на кралските диаманти? „Мантън Инвестигейшънс“ ще трябва да скъса с теб, дори и само за да защити репутацията си.

Тялото му се скова.

— Точно затова трябва да се справим със семейството ти, преди да се разчуе. Всяка история може да бъде натъкмена така, че да завърши щастливо, стига участниците да се съгласят как точно да я разкажат. Точно затова не си чула нищо за баща ми и полубрата на Макс — защото истината така и не стигна до вестниците.

— Този метод може и да е сработил за теб и за богат херцог, при положение че и двамата сте имали да криете много неща. Но сигурно си полудял, ако си мислиш, че ще успееш да накараш семейството ми да излъже заради нас. Единствената причина, поради която биха се съгласили да си замълчат, е от страх самите те да не попаднат под ударите на съдебно преследване. А освен това може все пак да намерят начин да ни натопят, без да уличат самите себе си.

— Ще видим — отговори уклончиво Виктор, но изражението му беше мрачно.

Помежду им се възцари напрегнато мълчание.

Виктор бе намислил нещо, Иза беше сигурна.

— Да не би да подготвяш нещо, за което не си ми казал? Знаеш ли къде се крият?

— Още не. Но ще разбера.

— Радвам се, че си толкова сигурен — рече саркастично тя. — Току-що ми каза, че преди да се установят някъде за по-дълго, не можеш да ги откриеш. А докато тече забавата, не можеш да направиш нищо. Така че, освен ако не си намислил да накараш някого… — Иза млъкна и простена. — Виктор, моля те, кажи ми, че не си писал на приятелите си от Боу Стрийт Ранърс в Лондон.

Той не каза нищо и по гърба й пропълзя студена тръпка.

— Виктор! Нали решихме да не…

— Ти реши, Иза — поправи я той и впери поглед напред, към конете, които трополяха по пътя по-бавно от лудо биещото й сърце. — Ако си спомняш, аз не бях съгласен.

— Да, но имах сериозни основания! Докато не намерим сестра ми и зет ми, все още сме заподозрени в кражба! Аз изработих комплекта, а ти остави касата неохранявана достатъчно дълго, та крадците да проникнат в нея. Какво, според теб, ще си помислят приятелите ти?

Той я погледна гневно.

— Няма да ни съдят, уверявам те.

— Откъде знаеш?

— Защото Тристан е причината, поради която открих семейството си. Той рискува много, за да ме събере с Макс. Няма да направи нищо, с което да ми навреди.

— Да, но не знаеш дали няма да е готов да навреди на мен. Той не ми дължи нищо.

— Ще реши, че ти дължи — заяви твърдо Виктор. — Ти си моя съпруга.

— Да, и ти пострада заради мен. Приятелите ти може да не се примирят с това толкова лесно, колкото аз.

— Поне веднъж ми имай доверие. Така, както аз винаги ти имам.

Иза изсумтя.

— Не толкова, че да се съветваш с мен за решенията си или да се съобразяваш с желанията ми. — Кръвта й бучеше в ушите. — Да не би да си отишъл в Карлайл, след като ми обеща, че няма? Отведе ли Якоба и Герхарт до Амали?

— Не, разбира се! — В гласа му кипеше възмущение. — Дадох ти обещание, а аз държа на думата си. Но не съм ти обещавал, че няма да въвличам приятелите си в това. И няма да ти обещая, чуваш ли? Имаме нужда от тях, да го вземат дяволите! Просто ще трябва да ми се довериш. Ако си способна на това.

За него ставаше въпрос само за доверие, но за нея беше толкова повече. Като млада се подчиняваше на всичко, което искаше от нея семейството й, а след женитбата си прехвърли това покорство към съпруга си. И това подчинение едва не разби живота й.

Но сега, след като се справяше самостоятелно години наред, започна да вярва на инстинктите си, а те крещяха, че с Виктор трябва да пазят миналото си в тайна дотолкова, доколкото е възможно. Затова не можеше да приеме добре желанието му да поеме контрола над живота й така, сякаш тя не би трябвало да има право на глас.

— Иза — каза тихо Виктор. — Дяволски добре знаеш, че ако не разрешим този проблем с Герхарт и Якоба, един ден те ще се върнат — може би когато на Амали й предстои сватба или ти си бременна с второто ни дете. Тогава, когато най-малко ги очакваме. И отново ще се опитат да разрушат всичко. Аз по-добре от всеки знам, че семейните тайни рядко остават погребани.

Беше прав. Но този факт не намаляваше ужаса й от това, което можеше да се случи, когато отвореха кутията на Пандора и целият свят видеше миналото им.

Иза не отговори. Той взе ръката й, повдигна я към устните си и я целуна през ръкавицата.

— Вече е късно да спрем Тристан и Дом, lieveke. Снощи им изпратих спешно съобщение и доколкото ги познавам, ще пристигнат преди края на увеселението.

Той се поколеба и добави:

— Но не им казах защо ми трябват — само, че е спешно. Затова, ако по времето, когато пристигнат, все още не искаш да ги замесваме, няма да им призная защо издирваме роднините ти. Как ти звучи това?

В гърлото й заседна буца. Виктор се опитваше. Наистина се опитваше.

— Само за това те моля — да вземаш желанията ми под внимание, преди да последваш инстинктите си.

Виктор въздъхна.

— Ще положа всички усилия. Но мина много време, откакто живях като женен мъж.

— Знам. Както и откакто аз живях като омъжена жена.

Двамата най-после се усмихнаха един на друг и за известно време замълчаха.

После Иза заговори за това, за което не бе спряла да мисли, откакто по-рано заговориха за доходи:

— Никаква възможност ли няма да останем да живеем в Единбург? Навярно ще може да се занимаваш с детективска работа тук.

Изражението му стана замислено.

— Предполагам, че е възможно — съгласи се той и й хвърли бърз поглед. — Но едва започнах да опознавам роднините си. Бих искал да ги опозная по-добре, ако е възможно. А и няма причина ти да не можеш да отвориш магазин в Лондон. Там може да печелиш по-добре.

Иза го погледна подозрително.

— Братовчед ти ще остане възхитен да се сдобие с роднина търговка, сигурна съм.

— Убедителен довод. Ще трябва просто да изчакаме и да видим как ще реагира. Но пък семейството на съпругата му ръководи „Мантън Инвестигейшънс“, така че той очевидно не се интересува от етикета толкова, колкото би се очаквало от един херцог.

С всяка дума братовчед му започваше да й изглежда все по-интересен. Може би все пак нямаше да я посрещне с абсолютно презрение.

— Има и друга, по-важна причина — продължи Виктор. — Амали може да ходи на училище в Лондон и тогава няма да има нужда да я пращаш да живее другаде.

Иза не се бе сетила за това.

— Това наистина е важно съображение. И може да промени нещата — призна тя и хвърли бърз поглед към него. — Тя много ми липсва.

Виктор й се усмихна и сърцето й подскочи. Може би всичко все пак щеше да се уреди. Ако роднините й спрат да ги тормозят.

Съпругът й беше прав: не можеха да продължат напред, ако миналото продължи да виси като облак над главите им. Трябваше да разрешат проблема с Якоба и Герхарт, преди отново да е разбил живота им.