Сабрина Джефрис
Завръщането на негодника (18)

Глава 17

Два дни по-късно, около обед, Иза пъхна в куфара си и последните вещи, които щяха да са й необходими за забавата в замъка. Не можеше да спре да мисли за Виктор. Не беше го виждала, откакто излезе от къщата, за да търси Якоба и Герхарт, и отсъствието му я караше да се чувства така, сякаш са й ампутирали крайник.

Той каза, че иска отново да са семейство, и тази надежда я крепеше въпреки всичките им проблеми. Когато си спомнеше колко нежно и пламенно я любеше той, проблемите сякаш ставаха съвсем незначителни.

Но ако не го видеше скоро, щеше да полудее! Мистър Гордън трябваше да дойде всеки момент с Мери Грейс и да ги закара до замъка Кинло. Иза щеше да е по-спокойна, ако преди това успееше да се увери, че Виктор е добре.

Бетси застана на прага.

— Негова светлост пристигна.

Иза примигна.

— Рупърт ли? Защо?

— Не знам. Но не ми изглежда никак доволен. Как мислите, дали е чул, че мистър Кейл е ваш съпруг?

— Зависи дали Виктор вече е говорил с лейди Лохлау.

Бетси подсмръкна неодобрително.

— Е, добре, трябва да кажа, че през последните два дни мистър Кейл е забележително отсъстващ за съпруг, върнал се при жена си след цели десет години.

— Все пак той много се старае да открие роднините ми.

Иза беше разказала всичко на Бетси, уверена, че прислужницата няма да я предаде. Но не беше очаквала, че Бетси може да започне да изпитва подозрения към Виктор.

Всъщност за шотландката Иза и Амали бяха като членове на семейството й: готова беше да ги брани до последен дъх. Съгласна беше, че Виктор е много красив и смел — а морето от гергини наистина бе поразклатило твърдостта й, — но не можеше да му прости лекотата, с която преди десет години е повярвал във вината на Иза. Предаността на Бетси наистина не знаеше граници.

— Ако прибереш багажа вместо мен — каза Иза, — ще отида да видя защо е дошъл Рупърт.

Тя получи отговора си още щом влезе в салона, където баронът маниакално оправяше картините й на стените, за да са идеално прави — знак, който безпогрешно показваше, че е превъзбуден.

— Добро утро, Рупърт. Мислех, че вече сте на път към замъка Кинло заедно с майка си.

Той се обърна и я погледна. Иза видя, че устата му е мрачно стисната.

— Няма да ходя.

— Какво? Не можете! Това е вашата забава! Трябва да присъствате.

— Не трябва — поправи я начумерено той. — Аз съм баронът. Мога да постъпвам както пожелая. Хората и бездруго ме смятат за полулуд, така че на кого му пука дали ще реша да не ходя?

— На мен — каза Иза.

— Не е вярно — промълви той с тон, в който личеше рана от дълбоко предателство. — Вие ме излъгахте. Казахте ми, че сте вдовица, а не сте.

Иза въздъхна.

— Разбирам, че мистър Кейл е говорил с майка ви.

— Да — потвърди Рупърт. — Тази сутрин — и се намръщи. — А тя с огромно удоволствие ми съобщи, че с мистър Кейл сте женени от десет години. Десет години! Защо не ми казахте нищо?

Господ да й е на помощ! От последната им среща не бе спряла да се бои, че този миг ще дойде.

— Защото не можех. Докато вярвах на ужасните лъжи, които ми наговори семейството ми за моя съпруг, се боях, че той може да ме открие, затова се превърнах в Софи Франки. Когато той наистина ме откри, разбрах, че и двамата сме станали жертва на огромно недоразумение. Оттогава не съм спряла да се питам как да ви призная.

Обяснението й обаче ни най-малко не намали гнева му.

— Аз ви вярвах! Вярвах, че сте вдовица. Исках да се оженя за вас!

Тя преглътна. Всичко беше толкова мъчително!

— Съжалявам за това. Изобщо не бях разбрала, че гледате на мен като на потенциална съпруга, преди да се случи цялата тази бъркотия с Виктор — с мистър Кейл.

— Да, защото вие никога не сте гледали на мен като на потенциален съпруг — измърмори сприхаво баронът. — Защото не разбирам жените, нали? Защото не съм светски мъж, защото купувам обувки вместо цветя и…

— Не, Рупърт, разбира се, че не.

Иза пристъпи към него, сложи длан върху ръката му и изпита облекчение, когато той не я отдръпна.

— Аз съм по-възрастна от вас и с далеч по-ниско обществено положение. И насън не съм си представяла, че може да ме сметнете за подходяща съпруга. Мислех, че сме приятели. Добри приятели, но нищо повече.

Рупърт все още не поглеждаше към нея, но вече не беше чак толкова намръщен.

— Ние наистина сме добри приятели, нали?

— Винаги ще бъдем добри приятели. Вие сте най-добрият и мил човек, когото познавам.

— Повече дори и от мистър Кейл?

Иза потисна смеха си. Виктор беше много неща — енергичен, пламенен, прелъстител, — но не и „мил“.

Един бърз поглед към гергините, изпълнили целия салон, я накара донякъде да промени мнението си. Понякога Виктор наистина можеше да бъде мил.

— Вие и мистър Кейл сте съвсем различни — каза тя съвсем искрено. — И аз харесвам и двама ви по различен начин.

— Но него го обичате.

Дъхът на Иза секна. Обичаше ли го наистина? Някога, да. Би ли могла да го обикне пак?

— Важното е друго: че вас не ви обичам, за което не сме виновни нито аз, нито вие, просто така стоят нещата.

Тя му се усмихна.

— А всъщност и вие не ме обичате истински, нали?

Рупърт се намръщи.

— Не знам. Не разбирам от любов. Приятно ми е да съм с вас. Но ми е приятно да съм и с много други хора.

— Мери Грейс? — осмели се да попита Иза.

Бузите му се изчервиха.

— Тя е толкова красива, с тези червени къдрици и луничките. И толкова висока. Високите жени са елегантни, не смятате ли?

Иза никога не би описала Мери Грейс като елегантна, но сега, като се замисли, момичето наистина имаше потенциал да стане такова. Ако Иза му дадеше някои напътствия.

— Да, така мисля.

Лицето на Рупърт помръкна.

— Но не е възможно тя да ме харесва. Младите дами ме разбират не повече, отколкото аз тях.

— Мери Грейс не е типична млада дама, точно както и вие не сте типичен млад джентълмен. Дайте й възможност. Може да ви изненада. — Иза го потупа по ръката. — Ако я чуе човек как говори за вас, ще реши, че сте най-умният, най-прекрасен мъж в цяла Шотландия.

— Наистина ли? — попита Рупърт и се изчерви още повече.

Иза кимна.

— А освен това знам, че наистина очакваше с нетърпение забавата ви, просто защото вие я поканихте лично. Ако не отидете и разочаровате всички хора там, които ви очакват, може да си развали мнението за вас.

Този довод сякаш го притесни.

Някой почука на вратата. От преддверието долетяха тихи гласове.

— Това сигурно е тя, защото до замъка ще ни закара нейният прачичо. — Иза му хвърли лукав поглед. — Разбира се, ако сте дошли с двуколката си, Мери Грейс може да пътува с вас, а аз и мистър Гордън просто ще ви следваме.

Това очевидно го обърка.

— Аз… предполагам, че така ще е добре — измърмори Рупърт и изпъна рамене. — Ако отида, искам да кажа.

— Хайде, момчето ми, трябва да отидете — обади се един глас от вратата.

Дъхът на Иза секна. Съпругът й най-после дойде!

Рупърт видимо се напрегна, обърна се към Виктор и се намръщи.

— Вас какво ви е грижа дали ще отида?

— Защото и аз ще ходя. И макар всъщност да не съм ви братовчед, вашето приятелство може да се окаже от голяма полза за мен.

Рупърт го погледна скептично и той добави:

— Според жена ми вече сте разбрали, че влязох в английското общество само преди няколко месеца. Все още ми е трудно да се ориентирам в този свят. За мен ще означава много, ако ми помогнете да разбера как да се държа.

Рупърт изсумтя.

— Помощта ми изобщо не ви трябва. Нали сте братовчед на херцог!

— Да, но не го знаех. И със сигурност не съм възпитан като такъв.

Рупърт изглеждаше изненадан. Виктор погледна към Иза и тя му се усмихна окуражително.

Той въздъхна тежко и обясни:

— Баща ми беше войник и израснах по бойните полета. Знам как се зарежда оръдие, но не и как се играе на фараон. Умея да ловувам, но за да си набавя храна, а не за спорт. Дори не съм ходил на лов за лисици.

— Не думайте! — възкликна Рупърт, очевидно стъписан.

— Мога да забия меч в сърцето на човек, но не умея да танцувам. Пиша доклади, не стихове. Не знам нито една песен, която да не е прекалено вулгарна за присъствието на дами, а сонетите — ами, не знам нито един. Когато някоя знатна личност влезе в стаята, все още имам нужда от приятел, за да ми обясни как да се държа.

В гласа на Виктор се прокрадна раздразнение:

— И ако може някой да ми каже какво означава да „ухаеш на майски парфюми“? Мога само да предположа, че е свързано с цветя.

— Това означава, че двама души се ухажват. Дори и аз знам това, братовчеде! — възкликна Рупърт, а после се усети и се намръщи. — Извинете. Все забравям, че не сте ми роднина.

— Не, но се надявам, че съм ви приятел — отвърна Виктор най-искрено. — Защото наистина ще ми трябва приятел, за да избутам тази забава. Майка ви настоява да присъствам.

— Много я бива да настоява — отвърна мрачно баронът. — И много я бива да ми съсипва живота. Изглежда, все пак успя да ме раздели с мисис Франки — искам да кажа, мисис Кейл.

Виктор се усмихна със стиснати устни.

— Не беше тя, а фактът, че преди десет години с Иза се оженихме. А вие не бихте искали да я накарате да встъпи в двубрачие, нали така?

Рупърт погледна скришом към Иза.

— Тя и без това нямаше да се омъжи за мен. Току-що ми го обясни съвсем ясно.

— Не би могла да се омъжи за вас, без да наруши закона — възрази Виктор. — Но това всъщност е много хубаво. Защото когато пристигнах, мистър Гордън тъкмо се задаваше с Мери Грейс и тя ни чака отвън. Чака вас. Смея да предположа, че би била много нещастна, ако се ожените за която и да било друга.

За един дълъг миг Рупърт продължи да гледа втренчено Виктор. После въздъхна.

— О, добре! Ще отида на забавата. Но само при едно условие.

— И какво е то? — попита Виктор.

— Вие ще вземете двуколката ми и ще ми дадете файтона си.

— Той не е мой… — започна Виктор и млъкна. — Разбира се.

Иза се зачуди дали не трябва да предупреди Виктор как кара Рупърт и докато се двоумеше, съпругът й попита:

— Но защо?

Рупърт се изчерви.

— Мис Гордън положително ще се впечатли от файтона.

Иза се съмняваше, че Мери Грейс може да различи файтон от двуколка, но щом това щеше да зарадва Рупърт, защо не?

— Аха.

Виктор пристъпи напред и протегна ръка.

— Е, добре, разбрахме се.

Рупърт погледна надолу към ръката на Виктор и се поколеба. Когато я стисна, Иза въздъхна дълбоко. Ако двамата се сприятеляха, това щеше да й е от голяма полза, когато истината за измамата й се разпространеше сред единбургското общество.

Виктор се обърна към нея:

— Щом Лохлау ще закара мис Гордън до замъка Кинло, няма смисъл мистър Гордън да те кара. Можеш да пътуваш в двуколката на Лохлау с мен.

— Звучи прекрасно, благодаря — каза тя и пое ръката, която Виктор й предложи.

— Имението далеч ли е? — попита той, докато вървяха към вратата. — Ще ни трябва ли кошница за пикник?

— На няколко часа път е — отговори Иза. — И съм сигурна, че при пристигането ни ще ни очаква голяма вечеря.

— Един момент! — провикна се зад тях Рупърт. Гласът чу звучеше паникьосано. — Какво да кажа на мис Гордън?

— За какво? — попита Иза.

— За всичко — отговори Рупърт и се приближи към нея. — Не знам как да разговарям с жени.

Иза му се усмихна.

— С мен разговаряхте съвсем нормално. А аз дори не разбирам всички тези глупости за атомната теория, докато Мери Грейс ги смята за много интересни. Така че защо не започнете оттам?

— Не мисля, че ще се наложи да говорите много — обади се сухо Виктор. — Тази сутрин са занесли в дома й прекрасен букет от рози, подарък от барон Лохлау. Тя ще е доволна просто да седи до вас и да се изчервява.

Очите на Рупърт се разшириха.

— Но аз не съм й пращал никакви цветя!

— Знам — съгласи се Виктор и намигна на Иза.

Рупърт все още изглеждаше объркан, затова Иза обясни внимателно:

— Виктор казва, че той ги е изпратил от ваше име.

Тя хвърли дяволит поглед на съпруга си.

— Това е най-малкото, което е можел да направи, след като преди два дни ви е заблудил в цветарницата.

— Ооо! — измърмори Рупърт и погледна към Виктор. Този път погледът му беше по-дружелюбен. — Благодаря, стари приятелю!

След което наклони глава.

— Сигурен ли сте, че ще ви трябва помощта ми на забавата?

Виктор се подсмихна.

— Повярвайте, за благотворния ефект от изпращането на цветя разбрах от другаде, а не от краткото си пребиваване във висшето общество. — Потупа ръката на Иза. — Разбрах го от жена си преди години. Всички жени обичат цветя.

— Така ли? — попита Рупърт. — Ще трябва да го запомня.

Иза не се съмняваше, че Мери Грейс ще се погрижи за това.

— Има още едно нещо, което трябва да запомните — каза тя и му се усмихна насърчително. — Вие сте баронът на Лохлау, както и прекрасен млад мъж. И аз, и Виктор мислим така. Не позволявайте машинациите на майка ви да ви попречат да водите свой живот, по своите правила.

За миг Рупърт я погледна несигурно, но после кимна.

— Все едно, не мисля, че майка ми ще одобри, че съм тръгнал към замъка сам, вместо да пътувам с нея в каретата, нищо че е с файтон.

— Точно затова трябва да го направите — намеси се Виктор, който очевидно се мъчеше да потисне усмивката си. — Това ще й покаже, че отсега нататък ще правите това, което пожелаете.

— Да! — съгласи се Рупърт и изпъна рамене. — Със сигурност ще й покаже.

Когато излязоха навън, Рупърт изненада Иза, като прие съвета им присърце: много учтиво помоли мистър Гордън за разрешение да откара Мери Грейс с файтона и обеща, че Виктор и Иза ще пътуват непосредствено след тях. А после, точно както предсказа Виктор, придружи силно изчервената млада жена до екипажа на херцога.

Четиримата потеглиха към замъка Кинло. Иза вдиша свежия есенен въздух и благодари на Бог, че денят е толкова безоблачен и ясен, че вижда пътя на цели мили пред себе си. Това беше полезно, защото само някой луд можеше да поддържа темпото на Рупърт.

Виктор изруга, когато баронът набра преднина и файтонът се килна леко на една страна на пътя пред тях.

— Защо не ме предупреди, че Лохлау кара като кавалерийски офицер, който влиза в битка?

— Помислих си да ти кажа, но се уплаших, че тогава няма да поиска да дойде. А това щеше горчиво да разочарова Мери Грейс.

— Мисля си, че може би щеше да предпочете да остане разочарована, но жива.

Иза се разсмя.

— О, ще стигнат до замъка живи и здрави. Рупърт винаги успява да избегне злополуките, макар че не знам как.

Тя докосна Виктор по ръката.

— Благодаря, че се държа толкова мило с него.

Виктор само изсумтя и подкара конете им по-бързо.

Между каретите все още имаше достатъчно разстояние и всяка от двете двойки можеше да си говори, без да чува разговора на другата, което беше хубаво, защото Иза имаше цял куп въпроси към съпруга си.

— Откри ли Якоба и Герхарт? — попита тя.

— За жалост не, но разбрах къде са били отседнали. Наели са стаи в Стария град. Проследих ги дотам вечерта, след като се разделихме с теб. Когато обаче стигнах дотам, вече бяха изчезнали — без да си платят наема, което говори, че сестра ти е казала истината, когато твърдеше, че им трябват пари.

Иза изсумтя презрително.

— На тях все им трябват пари. Това не означава, че ще им дам и едно пени.

— Не исках да кажа, че трябва да им дадеш — успокои я Виктор. Управляваше двуколката много по-плавно, отколкото Рупърт бе успявал някога. — Казвам просто, че Якоба не е излъгала за това. Но подозирам, че сме били прави за друго — Герхарт не е болен. Човекът, който им е дал стаите, каза, че не е видял у наемателя си нищо, което да говори за болест. Така че навярно това е било само лъжа, с цел да ти измъкне пари.

Иза се загледа към калните участъци, през които минаваха, без да ги вижда.

— Мислиш ли, че са си отишли завинаги?

— Съмнявам се. — Лицето му изглеждаше мрачно. — Но докато не намеря някаква следа към местонахождението им, не мога да направя нищо.

— Може би са се отказали.

Той я погледна накриво.

— А може би довечера тази двуколка ще полети към луната. Аз обаче няма да чакам полета със затаен дъх. Тези двамата няма да спрат, преди да получат това, което искат. А аз няма да спра, преди да се добера до тях.

Точно това я тревожеше. Но не само то.

— Лейди Лохлау наистина ли е настояла да отидеш на забавата?

— Всъщност сега, когато те разделих с Лохлау, тя ме нае с друга задача, за която е необходимо да присъствам. Изглежда се тревожи за всички тези „странни учени“, които е поканил синът й. Иска наоколо да има някой „хубавеляк и мъжествен“, за да ги държи под контрол.

Иза се усмихна въпреки волята си.

— Съвсем в стила на лейди Лохлау.

— Това беше причината, която ми изтъкна. Но мисля, че истинската причина е да натрие носа на клетия Лохлау, като постоянно му напомня, че аз и ти сме заедно.

— О, Боже! В такъв случай никак няма да се зарадва да разбере, че сега синът й си има нови планове — съвсем нови и лично негови.

— И аз мисля, че няма — съгласи се Виктор и й се ухили. — А това ще ти хареса: пък и иска да попреча на всеки, на когото му хрумне да открадне бижутата й.

Иза не можа да сдържи смеха си.

— Слава богу, че не знае за миналото ни!

— Смея да предположа, че ни очаква много интересна седмица в замъка Кинло.

Меко казано.

— И така, как ще се представим на това събитие? Като мистър и мисис Кейл?

Той й хвърли кос поглед.

— Защо не? Ти нали си казала на Гордън и Лохлау, а аз казах на баронесата. Но ако всички тези хора в Кинло разберат, мислиш ли, че Амали може да дочуе нещо, преди ние да успеем да й кажем?

— Не вярвам, не и в Карлайл. Но за всеки случай изпратих на директорката й писмо, в което обясних ситуацията, доколкото можах. И й казах, че ще отидем там веднага щом успеем да се измъкнем. Ако по някаква случайност Амали чуе разни слухове за нас, директорката ще знае как да реагира.

Челюстта му се стегна.

— Мразя, че съм пропуснал толкова много от живота на дъщеря си.

— И аз го мразя — съгласи се Иза и сложи ръка върху неговата. — Но ще направим всичко възможно, за да наваксаме загубеното време.

Съпругът й само кимна рязко в отговор.

Време беше да сменят темата.

— И така, доколкото разбирам, лейди Лохлау не се е разстроила от новината, че сме женени.

— Прие я доста добре, макар че имаше и друга причина, а не само това, че вече не представляваш опасност за сина й — каза той и я погледна озадачено. — Изглежда, предпочита да смята, че бракът ни обяснява защо отхвърлих опитите й да… ъъъ…

— Да те вкара в леглото си? — попита дяволито Иза.

— Точно така. Лейди Лохлау беше убедена, че би трябвало с радост да се съглася да й правя компания там, затова безразличието ми беше оскърбление за гордостта й. Бракът ми й предостави приемлива причина затова че не й позволих да ме прелъсти. Навярно е изпитала голямо облекчение.

— Ами бракът ти трябва да е бил причината — отсече строго Иза. — Така, както на теб не ти е приятно да ме ухажват други мъже, и на мен не ми е приятно да те съблазняват други жени.

Виктор се подсмихна.

— Не бих легнал с нея, дори да бях свободен и тя да беше последната жена на този свят.

Това я изненада.

— Защо? Тя е много красива.

— Да, ако една акула може да е красива, lieveke. Който се хване с тази жена, ще трябва постоянно да вади зъби от тялото си.

Иза потисна смеха си.

— Радвам се да видя, че има нещо, за което сме на едно мнение.

За един дълъг миг Виктор остана мълчалив.

— Предполагам, ще се окаже, че сме на едно мнение за много неща. Просто досега нямахме възможност да разберем какви са те.

— А сега ще имаме тази възможност? — попита тихо тя. — Новият ти братовчед може да не ме одобри. Може да не иска да продължиш брака ни.

— Въобще не ми пука, по дяволите! — избухна Виктор, но после гласът му се смекчи. — Той няма право на глас по въпроса, но наистина мисля, че просто ще се зарадва за мен.

— Дори ако… те отнема от него?

Виктор й отправи остър поглед.

— Какво имаш предвид?

— Ами аз имам процъфтяващ бизнес тук. А ти… ъъъ… не знам как…

— Притесняваш се, че нямам доходи — прекъсна я напрегнато Виктор.

— Не е това. Просто…

— Това е. И не те обвинявам, че се тревожиш. — Гласът му стана малко по-студен. — Както красноречиво се изрази Якоба, тогава нямах „и пукнат гулден“. А работата ми беше само временна. Но това се промени, уверявам те. Първо, моят братовчед ми дава щедра издръжка, макар че бих предпочел да не разчитаме на това.

— Особено предвид обстоятелствата. Ако се разчуе за миналото ни в Амстердам, братовчед ти няма да ти отпуска щедра издръжка с такава готовност.

— Съмнявам се. Щом можа да ме приеме след всичко, което причини баща ми на семейството му…

Той млъкна и Иза попита:

— Какво имаш предвид?

Виктор изруга приглушено.

— Само това, че ти не си единствената с… недотам почтени роднини.

Иза положи длан върху бедрото му.

— Кажи ми.

Виктор въздъхна.

— Защо не? И бездруго ще разбереш всичко, когато се запознаеш с Дом и Тристан. А точно сега ни предстои дълъг път.

Той не каза нищо и Иза го подкани:

— Какво би могъл да е направил баща ти, за да навреди на семейството на богат и могъщ херцог?

Виктор впери поглед в далечината. Лицето му бе сковано и напрегнато.

— Както изглежда, много неща. Първото му престъпление е било, че е започнал връзка с майката на Макс и е заразил и нея със сифилис, а тя на свой ред е заразила бащата на Макс. Навярно това е причината, поради която бащата на Макс е полудял, също като моя.

Дъхът на Иза изсвистя между зъбите й. Съвсем беше забравила какво й каза мистър Гордън — че семейството на херцога преди години е дошло в Единбург, за да потърси лек за лудостта му.

— Но второто — и по-страшното — от престъпленията на баща ми било извършено по времето, когато се е оттеглил от флота. Открил, че майката на Макс е родила дете от връзката им. Момчето се казвало Питър и било наследник на херцога.

Гласът му потрепери.

— Затова баща ми го отвлякъл и го завел Белгия. Тогава Макс за последен път видял по-големия си брат жив.