Сабрина Джефрис
Завръщането на негодника (14)

Глава 13

През целия ден Иза продължи да работи върху пръстена на търговеца. Накрая мистър Гордън дойде в работилницата от магазина.

— И така… — каза той и седна срещу нея на работната й маса. — Негова светлост ни покани с Мери Грейс на забавата в замъка си.

— Да, той ми каза.

— Просто се чудя защо.

Иза се съсредоточи върху камъните, с които работеше.

— Предполагам, защото ви смята за интересни.

Мистър Гордън изсумтя.

— Негова светлост със сигурност не е хвърлил око на свадлив дъртак като мен. Все едно, не мога да оставя магазина — не и щом и ти ще ходиш.

— И за мен няма причина да ходя — побърза да отговори Иза. Това със сигурност щеше да улесни нещата.

— Налага се, ако Мери Грейс се съгласи. Ще й трябва придружителка.

— О! Разбира се.

А Мери Грейс отчаяно искаше да отиде. Иза го разбра по-рано днес на обяд, когато разпита младата жена. И през ум не й беше минавало, че Мери Грейс може да храни чувства към Рупърт, но изглежда, хранеше. И когато Иза я побутна малко — и намекна, че я интересува мистър Кейл, а не Рупърт, — Мери Грейс стана удивително словоохотлива.

Негова светлост беше толкова надарен. Негова светлост беше толкова красив. Негова светлост беше най-невероятният мъж на света.

— Е, добре — каза Иза, — с удоволствие ще й стана компаньонка.

Особено ако това щеше да реши проблема с намирането на съпруга на Рупърт — съпруга, която да не е тя самата.

Мистър Гордън я изгледа продължително.

— Но ако ще подканвам бащата на момичето да й позволи да присъства, трябва да знам доколко Негова светлост се интересува от нея. Ако вие сте тази, на която е хвърлил око, и просто смята, че ще ви зарадва, ако я покани…

— Не мисля, че е това. Мисля, че се интересува от нея.

— Тя със сигурност се интересува от него — отговори сухо мистър Гордън. — Цял ден не е спряла да говори за Негова светлост. — Поклати глава. — Макар че ако интересът му стане сериозен, майка му ще получи апоплексия.

Иза се подсмихна.

— Със сигурност — съгласи се тя, преди отново да стане сериозна. — Но Мери Грейс все пак не идва от калта. Баща й е уважаван търговец на кафе, а зестрата й е значителна.

— За богатите благородници това не означава нищо и вие го знаете. Баща й е търговец, както и всичките й роднини.

— Парите са си пари, дори за благородниците. Освен това Рупърт не е като другите аристократи. Съпругата му трябва да е много специална жена, каквото и да мисли майка му. Мери Грейс може и никога да не стане достатъчно добра за лейди Лохлау, но щом Рупърт е щастлив, това няма значение.

— Наистина ли мислите, че той ще бъде щастлив с моята племенница? — попита настойчиво мистър Гордън. — Мери Грейс не сте вие.

— Знам. Рупърт може да ме е… харесвал малко, но мисля, че чувствата му вече са започнали да се променят. Ако тя го насърчи, може да се променят още повече. А освен това между мен и него не може да има нищо. — И Иза погледна мистър Гордън в очите. — Никога няма да се омъжа за него.

Мистър Гордън я изгледа изпитателно.

— Заради мистър Кейл ли?

Тя примигна.

— Защо питате?

— Не съм глупак, мисис Франки. Всеки човек с очи на главата може да види, че вие двамата се познавате отпреди. Бих казал, че дори сте се познавали много добре.

Ненадейното туптене в гърдите на Иза й попречи да диша. Трябваше да се досети, че мистър Гордън ще започне да се пита защо Виктор се интересува толкова от нея.

Може би беше време да му разкрие истината. Той заслужаваше да я узнае, особено когато толкова много бе заложено на карта. И Иза искаше мистър Гордън да я чуе от нея. Тогава можеше да се подготви за последствията, до които можеше да доведе жаждата на Виктор за отмъщение, ако Иза не успееше да убеди съпруга си да прояви предпазливост.

— Трябва да ви кажа нещо — започна тихо тя. — Преди много години, когато се запознахме в Париж, ви излъгах.

Тя си пое дълбоко въздух, за да се успокои, и се подготви да види стъписването му.

— Не се казвам Софи Франки. Аз съм Изабела Кейл. Виктор Кейл е мой съпруг.

* * *

Когато Иза затвори магазина, дълго след като мистър Гордън си тръгна, вече минаваше шест часът следобед. Съдружникът й прояви учудващо разбиране към положението й. Тя му разказа всичко, дори за престъплението на семейството си.

Мистър Гордън обаче съвсем не беше толкова изненадан, колкото очакваше. Това донякъде се дължеше на странните въпроси на Виктор, но имаше и друго: оказа се, че без Иза да има представа за това, мистър Гордън също е имал подозрения, породени от настойчивото й желание никой да не научава нищо за личния й живот. Като човек, работил в търговията с диаманти, той знаеше колко безскрупулни хора има. Каза, че знае и друго: че Иза не е от тях.

Очите й се наляха със сълзи. Мистър Гордън беше толкова добър с нея, а тя беше такава късметлийка! Почувства се дори засрамена от лекотата, с която съдружникът й прие миналото й. И от това, че й повярва, когато го увери, че няма нищо общо с кражбата.

Само че не й помогна със съвет какво да прави с Виктор. Разбираше гледната й точка, но разбираше гледната точка и на Виктор.

Истината бе, че и Иза я разбираше. И колкото повече време прекарваше с Виктор, толкова повече желаеше да си върнат това, което имаха някога. Но сега животът й бе съвсем различен. И дори не знаеше какъв е неговият.

Тя заключи вратата и подскочи, когато от сенките излезе един мъж.

— Рупърт! — възкликна Иза. — Сърцето ми за малко да изскочи! Какво правиш тук?

— Имаме проблем — съобщи й той с тъжен глас.

— Какъв проблем?

Той тръгна след нея към конюшнята, която даваше коне под наем и подслоняваше коня й през деня.

— Мистър Кейл не ми е братовчед.

Това не я изненада особено.

— Нямаше го в „Дебрет“?

— Да. Не. Искам да кажа, имаше го в една притурка, напъхана в справочника. Но притурката не беше за моето семейство. Беше за херцога на Лайънс. Изглежда, че мистър Кейл е първи братовчед на херцога.

Сърцето й подскочи. Как бе възможно? И защо Виктор просто не го беше казал?

— Наистина ли? — успя да изрече тя.

— Има и друго, още по-лошо.

— Не мога да си представя какво е то.

— Когато видях споменаването на херцога, си спомних къде съм виждал името на мистър Кейл — в една статия във вестник преди няколко месеца, за него и херцога. В мига, в който се сетих, накарах библиотекаря да ми помогне да намеря статията. Отне ни половин ден, но накрая я открихме.

Пулсът й започна да препуска.

— И какво пишеше в нея?

— Изглежда, че са открили братовчед ми — мистър Кейл, искам да кажа — в Антверпен. Открила го някаква компания на име „Мантън Инвестигейшънс“. Доколкото разбирам, тези хора имат връзки на Боу Стрийт, а са свързани и с херцога на Лайънс. Наричат компанията „Хората на херцога“.

Боу Стрийт. Всемогъщи небеса! Дори и тя знаеше за Боу Стрийт Ранърс^[1].

— Изглежда, че допреди няколко месеца херцогът не е подозирал за съществуването на мистър Кейл. Очевидно бащата на мистър Кейл е бил английски войник, отчужден от семейство Кейл, макар че в статията не пише защо. Но тази „Мантън Инвестигейшънс“ го търсела от името на Лайънс и го довела обратно в Англия. През цялото това време е бил в Лондон с истинския си братовчед, херцога.

— Докато не е дошъл тук — прошепна Иза. Виктор навярно бе наел същите хора, които го бяха открили, да намерят и нея. Сега най-накрая очевидно разполагаше със средства да го направи.

Но как я бяха намерили? Виктор твърдеше, че не е знаел дори, че е отишла в Париж, а за живота й в Шотландия със сигурност не беше подозирал. Тези детективи сигурно бяха страшно добри.

Което означаваше, че вече може да са разбрали за Амали.

Не. Виктор не можеше да е чак толкова добър лъжец, че да скрие това от нея.

„А защо не? Нали скри от теб половината си живот?“

А тя беше скрила от него Амали. Но имаше причина. Каква причина би могъл да има той да крие от нея роднинските си връзки с английски аристократ?

Може би братовчед му херцогът имаше нещо общо с това? Лайънс може би искаше Виктор да се ожени за жена с безупречна репутация и затова да е пожелал Виктор да я намери и да се разведе с нея.

Не, нямаше логика. Виктор изобщо не се нуждаеше от присъствието й, за да получи развод в Амстердам, както й беше изтъкнал.

Така че може би херцогът искаше нещо друго — да се разправи със съпругата на братовчед си, крадлата? Тези знатни благородници не обичаха скандали, които да петнят семействата им. Макар че нямаше как да разбере със сигурност, преди да е говорила с Виктор.

— Разбира се, веднага разбрах какво става — продължи Рупърт и в гласа му се промъкна гняв.

Иза се напрегна. Рупърт бе открил истината за нея и Виктор съвсем сам?

— И какво е то?

— Майка ми е наела „Мантън Инвестигейшънс“, за да разбере всичко за вас и да може да ни раздели. А от агенцията са изпратили Виктор.

Заля я облекчение. Рупърт не се бе досетил за истината.

— Глупости. Щом е братовчед на херцог, няма нужда да работи като детектив.

— Защо тогава се прави на приятел на майка ми? Защо разпитва за вас из целия град? Ако е мой братовчед, би имало логика, но ако не е…

Дъхът на Иза секна. Рупърт имаше право. Ако всичко наистина беше дело на Виктор, който я търсеше — било заради себе си, било заради херцога, — тогава защо да замесва лейди Лохлау? Възможно ли бе баронесата да е наела „Мантън Инвестигейшънс“? А те да са уведомили Виктор, че са се натъкнали на съпругата му?

Умът й препускаше. Това би обяснило как я е открил Виктор. Той й каза, че „съдбата“ ги е събрала пак. Може би е говорил сериозно.

Но ако наистина не искаше да й навреди, тогава защо все още криеше причината за идването си?

— Какво ви каза мистър Кейл, когато го попитахте какво означава това? — попита Иза.

Рупърт я погледна неразбиращо.

— Не съм го питал. Открих всичко това, след като се разделихме.

— Как така? — Иза бе готова да се закълне, че Виктор тръгна с Рупърт точно за да попречи на барона да започне да рови в работите му. — Нима сте се разделили веднага щом сте си тръгнали от обущарницата?

— Изобщо не отидохме в обущарницата. Реших да задържа обувките, в случай че… ами… някоя друга дама ги поиска.

Тя бе прекалено притеснена за Виктор, за да я интересува дали има предвид Мери Грейс.

— Значи сте се разделили веднага щом излязохте от магазина?

— Не, първо отидохме в… — започна баронът и се намръщи. — Няма значение.

— Ако мистър Кейл е дошъл с вас, за мен със сигурност има значение. Трябва да ми кажете, Рупърт.

— Не мога. — Бузите му се бяха изчервили. — Това е изненада.

— Повярвайте ми, не ми трябват още изненади.

Тя го изгледа изпитателно и продължи с по-мек глас:

— Има някои неща, които не знаете за мен, неща, които мистър Кейл навярно е дошъл да разбере. Няма да знам как да се справя с него, преди да съм разбрала какво знае.

— Той не знае нищо от посещението ни в цветарския магазин насетне! — възрази Рупърт. — Много внимавах адресът ви да не се вижда, когато го дадох на цветаря — обясни той и пак се намръщи. — По дяволите, исках да е изненада!

Сърцето й се спусна чак в стомаха.

— Значи сте ми изпратили цветя.

Рупърт се поколеба и кимна.

— На кого беше идеята? Ваша? Или на мистър Кейл?

— Моя, разбира се! — отвърна Рупърт и сбърчи замислено чело. — Е, идеята да ги доставят у вас беше негова.

Иза пребледня и той добави:

— Знам какво си мислите, но бях прекалено умен за него. Не му дадох да види къде изпращам цветята.

— И той си тръгна веднага след това?

— Да. Каза, че има работа.

Несъмнено тази работа беше да проследи разносвача. Разбира се, на Рупърт и през ум не би му минало, че някой може да е толкова непочтен.

Тя изписа на устните си насилена усмивка.

— Е, благодаря ви за всичко, което сте открили. Много сте мил. — И влезе в конюшнята. — Трябва да тръгвам.

Повечето единбургски цветари правеха доставки вечер. Ако тръгнеше веднага, може би щеше да изпревари разносвача и да е готова до пристигането на Виктор, така че той да не може да разпита съседите й или Бетси и да разбере за Амали, преди да е готова да му каже.

Беше време да му каже — трябваше да му каже, — но преди това трябваше да разбере какво е намислил.

Рупърт влезе след нея в конюшнята.

— Чакайте! Какво ще правим с майка ми?

— Нищо. — И Иза му се усмихна със стиснати устни, докато конярят отиваше да доведе коня й. — Рупърт, вие и само вие разполагате с живота си. А това означава, че можете да правите каквото искате, независимо какво казва майка ви. Оставете я да се занимава с машинациите си — няма да й донесат никаква полза. Аз ще се оправя с господин Кейл. Вие само се грижете за себе си, и всичко ще се оправи.

Рупърт въздъхна.

— Аз наистина мислех, че ми е братовчед. Помолих го за съвет. Доверих му се.

— Знам. И искрено вярвам, че доверието ви не е неоправдано. — Молеше се да не е. — Той ви харесва. Сигурна съм.

Конярят дойде с коня си и тя позволи на Рупърт да й помогне да се качи на седлото.

— С удоволствие бих поговорила с вас по-подробно за това, но трябва да тръгвам. Важно е.

Лицето на Лохлау помръкна и Иза добави:

— А вие трябва да започнете с подготовката на забавата, нали така? Тя е вдругиден.

— Нали все пак смятате да дойдете? — попита нервно Рупърт.

— Разбира се. За нищо на света няма да я пропусна.

Иза взе поводите. Баронът попита:

— А… ъъъ… мистър Гордън и мис Гордън? Те ще дойдат ли?

Иза потисна усмивката си.

— Мистър Гордън каза, че не може да отсъства от магазина за толкова дълго, но ще говори с бащата на Мери Грейс. Не вижда защо тя да не дойде, стига да съм там като придружителка.

Сияйна усмивка озари лицето на Рупърт.

— Прекрасно.

Докато Иза излизаше от конюшнята, той извика след нея:

— Надявам се, че цветята ще ви харесат. И ще разкажете за тях на всички. На всички!

Иза поклати глава, помаха му и побутна коня да препусне в тръс. Би си помислила, че Рупърт се опитва да настрои нея и Мери Грейс една срещу друга, ако не знаеше, че не е способен на подобни игри.

Намръщена, тя излезе в галоп от Единбург и се отправи към дома си. Виктор обаче играеше чудесно тези игри. И чудесно манипулираше горкия Рупърт. Щеше да му каже какво мисли за това веднага щом го види.

Движението по пътя към къщата й беше по-натоварено от обикновено, но Иза внимаваше да не пропусне разносвача от цветарницата. Когато не видя такъв, въздъхна с облекчение. Това щеше да й даде малко време да подготви Бетси за пристигането на Виктор.

Затова се учуди, когато стигна до къщата и видя, че той я чака отвън. Беше се облегнал на стената и я наблюдаваше с този поглед, който сякаш я разкъсваше. Въпреки всичко дъхът й секна, когато го забеляза, толкова решителен и красив.

Тя скочи от седлото и подаде юздите на Роб. Изчака го да заведе коня в плевнята и едва тогава предпазливо се приближи към Виктор.

— Много си умен, да изиграеш така горкия Рупърт, за да ти разкрие къде живея, нали?

Това като че ли го стресна.

— Говорила си с Лохлау?

— Да. Очевидно все пак е намерил „Дебрет“ и е разбрал, че не си му братовчед.

Виктор видимо се напрегна и Иза добави:

— Но не това е било истинската изненада. Не, изненадата дошла, когато разбрал, че си братовчед на херцог Лайънс.

На лицето на съпруга й се изписа тревога и тя продължи:

— И така, кажи ми, Виктор, заради себе си ли реши да дойдеш, заради лейди Лохлау, заради „Мантън Инвестигейшънс“ или заради братовчед си, херцога?

Той не можа да се сдържи и изруга. После се отлепи от стената.

— Заради всички тях, освен заради последното. Братовчед ми дори не знае за съществуването ти. Засега.

Иза преглътна с усилие.

— Значи Рупърт е прав. Наистина те е наела майка му.

— Майка му нае „Мантън Инвестигейшънс“. А аз бях в бюрото им, когато ми показаха досието ти.

Виктор пъхна ръце в джобовете на палтото си.

— Не ми трябваха особени усилия, за да се досетя, че ти и Софи Франки сте едно и също лице.

Иза се мъчеше да си поеме въздух. От самото начало е дошъл заради нея.

— Защо не ми каза?

— Знаеш защо. Отначало си мислех, че си престъпница. Надявах се да намеря доказателства за това.

Тя изтри потните си ръце в полите си и настоя:

— А след като разбра как са ни излъгали? Защо не ми каза тогава?

— Поради същата причина, поради която ти не искаше да ми кажеш къде живееш — защото все още се опитвах да реша какво да правя. Как ще продължим сега, когато животът ни е толкова различен.

— Имаш предвид сега, когато си братовчед на херцог, който може да не одобри роднина като мен.

— Не ми пука дали одобрява — отвърна ядно Виктор. — Той няма нищо общо.

— Но „Мантън Инвестигейшънс“ има. Знаех, че има нещо подозрително в начина, по който ме намери, но и през ум не ми мина, че са те изпратили английските власти. Ако вече си им казал за мен, тогава ще трябва да ме предадеш в техни ръце.

Виктор се намръщи, сбърчи вежди.

— Те не са властите, по дяволите! Работят само за себе си и аз нищо не съм им казал. Знаят само, че барон Лохлау ухажва Софи Франки. Не знаят за теб и мен. Не исках да им казвам нищо, преди да съм сигурен, че ти си мисис Франки.

— Но накрая ще трябва да им кажеш — изтъкна тя, — когато им предадеш доклада си. И тогава те ще разберат за кражбата и аз ще се озова зад решетките.

— По дяволите, Иза, никъде няма да се озоваваш!

Той се приближи към нея и заговори по-тихо:

— Нали не мислиш, че след всичко, което се случи помежду ни, ще позволя да те арестуват?

— Вече не знам какво можеш да направиш. Дори след всичко, което се случи помежду ни, ти скри от мен целта на идването си. Кажи ми истината, Виктор: за да си отмъстиш ли дойде?

Един мускул заигра на брадичката му. Очите му се приковаха в нейните. За един дълъг миг той остана загледан в нея, преди да въздъхне рязко.

— Да. Но това е минало.

— Така ли? — попита Иза с треперещ глас. — И какво ще кажеш на клиентката си?

Виктор повдигна с пръст брадичката й.

— Че съм намерил съпругата, която съм смятал за изгубена. След което няма да има смисъл лейди Лохлау да продължава да те проучва. Ще измислим и останалото, кълна се. Няма да позволя отново да те загубя.

Наведе глава, сякаш искаше да я целуне, но Иза се отдръпна.

— Не тук навън. Всеки може да ни види.

Той измърмори някакво проклятие, но когато Иза забърза към къщата, я последва. Иза обаче не стигна далеч — остана прикована на място от гледката, която се разкри пред очите й в мига, в който прекрачи прага.

Преддверието й бе пълно с пурпурни гергини. Бяха стотици, подредени във вази, аранжирани в букети, оставени небрежно на купчини върху масата. През целия си живот не беше виждала толкова много гергини.

Очите й се насълзиха. Не можеше да повярва, че след толкова години Виктор още помни любимото й цвете. Или че е казал на Рупърт какво е то.

С тръпнещо сърце тя се обърна, за да погледне въпросително към Виктор.

— Не се тревожи — каза той. — Макар че насърчих младия Лохлау да ги поръча, се върнах при цветаря, след като той си тръгна, и помолих да ми изпратят сметката във вилата. И да ми позволят лично да ги доставя.

На устните му трепна лека усмивка.

— Едно от предимствата да си братовчед на херцог е, че цветарите са готови да нарушат правилата, ако ги помолиш. И слава богу. Защото никой мъж, освен мен няма да изпраща цветя на жена ми.

Очите му се впиха в нейните, изпълнени със страст и копнеж. Гърлото на Иза се сви. И тогава тя разбра с абсолютна сигурност: Виктор говореше искрено, когато й каза, че вече не е тук за да й отмъсти. Беше тук заради нея, само заради нея.

Иза го озари с ослепителна усмивка, на която той отвърна с готовност. Но преди да успее да я вземе в обятията си, Бетси се появи забързано от коридора.

— Дойдохте си! — провикна се тя. — Не е ли прекрасно? Знам, че сигурно ги е изпратил баронът, но нахалникът, който ги достави, настоя да ви изчака да се върнете. Не го пуснах да влезе, имайте предвид, но…

Тя се спря във фоайето и очите й се разшириха, когато зърна Виктор.

— О! — промълви Бетси. — Виждам, че вие сте го пуснали.

Виктор погледна към Иза, вдигна вежда и тя се поколеба. Но макар че можеше да има доверие на Бетси, трябваше да каже на Виктор за Амали, преди да го представи като свой съпруг. И трябваше да го направи веднага, насаме.

— Бетси, това е мистър Виктор Кейл — каза тя. — Двамата с него сме добри познати от времето, когато живеех на континента. Това е дълга история и ти обещавам, че по-късно ще ти разкажа всичко, но преди това трябва да говоря насаме с него. После ще искаме вечеря, но засега ще сме в салона и не искаме никой да ни прекъсва.

Бетси изглеждаше объркана, но кимна.

— Както желаете, госпожо. Просто ще се погрижа да има достатъчно храна за двама души.

Веднага щом Бетси се отдалечи, Иза дръпна Виктор към салона.

— Все още не си готова да ме представиш като свой съпруг, а? — попита той с напрегнат глас, докато Иза затваряше вратата.

— Не е това. Но преди да продължим, трябва да ти кажа нещо.

Тя започна да кръстосва стаята. Не беше сигурна откъде да започне. Как щеше да се почувства той, когато разбере, че има дъщеря? И колко точно щеше да се разгневи, когато разбере, че Иза е запазила това в тайна от него?

— Работата е там, че… — започна тя.

Звукът от гласове в коридора я накара да спре.

А после някой почука на вратата на салона. Иза преглътна ругатнята си и отиде да отвори.

На прага стоеше Бетси с разширени очи.

— Една дама е дошла да ви види, госпожо.

— Просто я разкарай — отвърна раздразнено Иза. — Казах ти, че не искаме да ни…

— Знам. Не съм я пуснала. — Бетси погледна нервно през коридора към входната врата. — Но си помислих, че ще искате да разберете, защото… ами… тя твърди, че ви е сестра.

Иза замръзна.

— Моя… моя сестра?

— Да. Беше ми трудно да разбера какво казва, защото почти не говори английски, но съм сигурна, че каза „сестра“. О, и си каза името. Мисис Хендрикс. Якоба Хендрикс.

Господ да й е на помощ! След всички тези години семейството й я беше открило. И сега тук щеше да настане ад.