Сабрина Джефрис
Завръщането на негодника (10)

Глава 9

Иза изстина.

— Значи аз съм виновна, че си станал толкова суров — прошепна тя. — Обвиняваш мен за това, което се е случило с теб.

Как би могъл да не я обвинява? Тя се бе оставила Якоба и Герхарт да я убедят, че Виктор ще направи нещо, което беше изцяло против природата му.

А освен това съпругът й е разполагал с десет години да я проклина, десет години, за да се превърне в озлобения мъж, който я гледаше сега.

— Наистина те обвинявах. Но сега не знам какво да мисля, кого да обвинявам.

Поне и той се чувстваше също толкова объркан, колкото и тя.

— Мислиш ли, че лъжа? Че съм била пряко замесена в кражбата?

— Разбира се, че не — и Виктор потърка лицето си с длани. — Просто… По дяволите, не проумявам как си могла да им повярваш! Как изобщо си могла да помислиш, дори за миг, че ще им помогна да откраднат каквото и да било?

— И ти си си помислил същото за мен. Каква е разликата?

— Но аз не го повярвах! — отвърна яростно той. — Отначало не.

Иза преглътна с усилие.

— Какво имаш предвид?

— Тъй като през първата седмица никой не заподозря, че е имало кражба, мислех, че си ме напуснала и това е всичко. От срам си замълчах за причината за изчезването ти. Казах на бижутера, че ти и семейството ти сте отишли в Брюксел, за да се погрижите за болен роднина.

Ръцете му се свиха в юмруци.

— Не можех да приема, че си ме изоставила. Мислех — надявах се, — че ще се върнеш. Бях готов да тръгна да те търся, но освен че не знаех откъде да започна, а нямах и толкова пари, трябваше да мисля и за работното си място. Бижутерът беше много любезен и ми позволи да запазя поста си, затова не смеех да рискувам да го загубя, когато мислех, че цялата причина да ме напуснеш, е задето ще остана без работа.

— О, Виктор… — промълви Иза и отново я прободе разкаяние.

Той отклони погледа си, без да обръща внимание на съчувствието й.

— Освен това семейството ти уж беше тръгнало да те търси и бях сигурен, че ще те убедят да изпълниш своя дълг към съпруга си. — Изруга приглушено. — Трябваше да се досетя. Не оставиха никакъв адрес, никакъв начин да се свържа с тях. Цялата история си имаше всички белези на някакъв престъпен замисъл, още от самото начало. Но те бяха оставили всичко в къщата си непобутнато, затова реших, че накрая ще се върнат.

— Всичко беше ипотекирано, дори и мебелите — призна смутено Иза.

— Да, разбрах по-късно, когато кредиторите дойдоха да търсят семейството ти и решиха, че може да знам къде са отишли. — Челюстта му се стегна. — И кредиторите не бяха единствените, които ги търсеха.

Сърцето й заблъска оглушително, когато осъзна какво намеква той.

— Защото са открили имитациите.

Погледът му беше мрачен и обвинителен.

— Да.

— Значи наистина са обвинили теб.

— А ти как мислиш? — изръмжа Виктор, повтаряйки предишните й думи. — Аз бях пазачът. За диамантите отговаряхме или аз, или бижутерът — през цялото време, преди да ги занесат в двореца. А освен това не бях казал на никого, че за малко съм поверил магазина на Якоба. Нямаше причина — мислех, че става въпрос за нещо лично между мен и жена ми. Затова се превърнах в главния заподозрян — човека, за когото бяха убедени, че е извършил подмяната и е задържал истинските бижута.

— Господи, не! — промълви Иза и изпита болка, когато осъзна какво унижение е било това за горд човек като него. — Но след като си им казал за Якоба, несъмнено са обвинили нея.

От устните му се изтръгна горчив смях.

— Може би щяха да я обвинят, ако им бях казал. Но не го направих.

— Защо, за бога?

— Защото така щях да обвиня и теб, тъй като и тримата изчезнахте. А ти ми беше съпруга. Вярваха, че си под мой контрол. Ако възникнеше и най-малкото подозрение, че си откраднала бижутата, деянието ти щеше да се превърне не само в твоя, а и в моя отговорност.

— Но това не е честно!

— Може и да не е, но законът рядко е честен.

Виктор прокара пръсти през косата си.

— Във всеки случай щях да изглеждам още по-виновен, ако бях признал, че съм оставил Якоба сама в магазина през нощта. А това щеше да доведе до въпроси защо съм го сторил и истината щеше да се разкрие — че си ме напуснала. Това щеше да ги накара да помислят, че има някакъв заговор…

Погледът му се прикова в нея.

— Не можех да поема този риск. Особено след като не бях сигурен, че си откраднала каквото и да било. Все още се молех тримата да се върнете, за да се защитите. Нямаше смисъл да рискувам живота си — или твоя, като стана дума за това — само заради едни голи подозрения, когато знаех, че властите не могат да докажат нищо.

— Значи си скрил участието на Якоба? — промълви невярващо Иза. — И моето?

В гласа му се появи стоманена нотка:

— Направих това, което трябваше, за да се спася. Казах им същата лъжа, която казах и на другите — че сте отишли да посетите болен роднина в Брюксел. Знаех, че не разполагат с никакви доказателства, които да ме свързват с престъплението. Претърсиха апартамента ни, къщата на Хендрикс и магазина на баща ти и не откриха нищо — нито инструменти за изработване на фалшиви диаманти, нито пари, нищо, което да уличава когото и да било от нас четиримата.

— Якоба взе всичко това с нас — каза тихо Иза.

— Разбира се. А без доказателства и без истинските диаманти те не можеха да повдигнат обвинение срещу никого — не и когато беше възможно някой да е проникнал в двореца и да е извършил подмяната. Реших, че ще е по-добре да ме вземат за будала, отколкото за съучастник и будала. Единственият начин да се спася беше да не отстъпвам при разпитите и да се преструвам, че не знам нищо.

— Да спасиш и нас.

Той си пое дъх мъчително.

— Да.

Иза се беше питала толкова пъти какво ли се е случило с него. Но и през ум не й беше минавало, че може да се е съпротивлявал на властите, които са се опитали да обвинят него в кражбата. Нищо чудно, че при първата им среща изглеждаше готов да я удуши.

— И те са ти повярвали.

— Накрая.

В тази единствена дума беше стаена такава горчивина!

— Какво ти сториха? В затвора ли те хвърлиха?

Виктор навярно бе усетил болката в гласа й, защото на лицето му се изписа израз на безнадеждност, която прободе сърцето й като кама.

А после очите му станаха ледени.

— Не искам да говоря за това. Минало е.

— Очевидно не е. Не и след всичко, което каза.

Той се приближи към нея и обви ръка около талията й.

— Няма значение.

— За мен има — дръпна се от него Иза. — Трябва да знам до какво са довели действията ми.

Виктор се наклони над нея и зарови нос в косата й.

— Твоите действия не са довели до нищо. Нали ми обясни, че отговорността е на семейството ти, а не твоя.

В гласа му имаше нотка, която й подсказа, че все още не вярва съвсем на разказа й. Всъщност и тя не вярваше, не докрай.

— Да, но аз им позволих да ме използват. Да ни използват и двамата. Когато ми казаха, че си се съгласил да им помогнеш, им повярвах. А през това време ти…

Задави я ридание. Тя обхвана главата му с длани и го накара да я погледне в очите.

— А през това време ти си бил… какво? Не мога да знам как да компенсирам случилото се, без да разбера какво е то.

За един дълъг миг Виктор остана загледан в нея. Лицето му беше сковано, дъхът му излизаше на бързи тласъци.

А после дишането му се забави и в погледа му светна нещо по-плашещо от гняв.

— Искаш да компенсираш случилото се, така ли? — попита той със суров дрезгав глас и вдигна ръцете й към шията си, преди да я сграбчи за кръста. — Тогава ела в леглото ми. Тази вечер. Сега. Докажи ми, че спомените за брака ни не са фалшиви. Че някога наистина си ме обичала.

Мрачният блясък в очите му й подсказа, че говори сериозно.

Както и ужасяващата тръпка, която пропълзя по гърба й. При мисълта отново да бъде с него през тялото й премина копнеж, от който стомахът й се сви, а гърлото пресъхна.

— Любенето никога не решава нищо — възрази немощно Иза.

По устните му премина мимолетна сянка на усмивка, Виктор се наведе и обсипа с целувки ухото, бузата, врата й.

— При нас винаги е решавало всичко.

После се спря и ръцете му притиснаха по-силно кръста й.

— Но може би не е помогнало при теб и някой друг.

— След теб в леглото ми не е имало друг мъж — призна Иза.

Той въздъхна дълбоко, а после си пое въздух.

— Да, да. А твоят Рупърт е само приятел — изръмжа и в гласа му се долови отчетлива нотка на ревност.

Иза се дръпна назад и го погледна косо.

— Нали се запозна с него. Видя ни заедно. Наистина ли мислиш, че помежду ни има нещо повече от приятелство?

Виктор не сваляше поглед от нея.

— Ангъс Гордън казва, че си влюбена в този глупак.

— Мистър Гордън иска двамата с Рупърт да сме влюбени. Но това е само негово желание, нищо повече. Той смята, че съм свободна, а ние и двамата знаем, че не е така. — Тя се усмихна насила. — Дори да бях свободна, можеш ли да си ме представиш като баронеса? Абсурдно е.

Виктор не се засмя.

— Изобщо не е абсурдно — отвърна сериозно. — От теб ще излезе прекрасна баронеса. Просто не за момче като Лохлау.

Погледът му се плъзна по нея и събуди топлина във всички части, по които мина.

— Мястото ти е в леглото на мъж, не на момче. В моето легло.

— Вик…

Той я прекъсна със завладяваща целувка, която събори всичките й защитни стени.

Не можеше да се съпротивлява. Сетивата й се изпълниха с усещанията за него — аромата, вкуса, топлината му. Умът й се замъгли, здравият й разум изчезна.

Виктор я стисна за ръцете, повдигна я на пръсти за гореща, жадна целувка, която подхрани собствената й нужда, и Иза обви ръце около шията му, за да не падне. Беше забравила колко е силен, колко много навремето обичаше точно ръста му. Бе забравила колко дребна изглежда до него, с тези негови широки рамене и могъща гръд.

Спомни си за онези упойващи дни, преди Якоба и Герхарт да ги разделят, и не можа да не изпита желание. Този миг… Тайно мечтаеше за това още от момента, в който Виктор я намери.

Проклет да е, задето имаше такава власт над нея! Той беше един похотлив негодник, сладкодумен дявол, но това не я интересуваше — не и докато Виктор беше нейният негодник, нейният дявол.

Той откъсна устни от нейните и прошепна:

— Ела в леглото ми, Иза.

Продължи да я целува ненаситно по брадичката и Иза се задъха. Загуби разума си. Не си спомняше преди да е бил толкова настойчив. По онова време това навярно щеше да я уплаши.

Сега я възбуди.

— Не мисля, че е разумно.

— Естествено, че не е разумно. Не беше разумно и да идваш тук сама посред нощ, но ти дойде.

Той я стисна за ръката и тръгна към отворената врата на спалнята си.

— Не може да не си знаела, че това ще се случи.

— Не знаех.

Наистина ли? Някаква малка частица от нея, частицата, която все още си спомняше радостните дни, в които беше негова жена, не беше ли дошла тук, за да го съблазни?

Твърдо решена да го отрича, Иза издърпа ръката си от неговата.

— Не — отсече. — Не знаех.

Заповяда си да бъде силна, да не отстъпва, докато нещата помежду им не се успокоят малко. Докато се увери напълно, че може да му се довери.

— И определено не мисля, че трябва да вляза там с теб.

Звучеше почти убедително.

Ъгълчето на устата му се повдигна.

— Добре, щом така искаш.

Иза потисна мигновено пронизалото я разочарование.

— Така искам.

Виктор вдигна рамене с преувеличена небрежност.

— В такъв случай предполагам, че просто ще трябва да останем тук.

И с многозначителна усмивка започна да разкопчава палтото й за езда.

— Стига! — извика Иза и сграбчи ръцете му. — Нямах това предвид и ти го знаеш! Исках да кажа, че не смятам да идвам в леглото ти.

— Няма да идваш там — отговори нехайно той. — Ще дойдеш на моя… ъъъ… — огледа се. — На дивана ми. В това няма нищо непочтено.

— Да, но има в това, което ти искаш да направиш на него — измърмори Иза. — И диванът не е твой. За бога, дори къщата не е твоя!

Опита се да се отдалечи, но Виктор я дръпна назад. Очите му блещукаха.

— Домакинът ми няма да има нищо против, уверявам те — и бързо разкопча останалите й копчета. — Ако повредим нещо, ще го възстановя.

— Можеш ли да си го позволиш? — попита със съмнение Иза.

Той смъкна палтото й за езда и го метна настрана.

— Мога да си позволя всичко, което трябва, за да те имам отново, lieveke.

„Мъничка сладичка“. Фламандското галено обръщение й напомни за родината й и я размекна по начин, по който Mausi така и никога не успя. Наистина трябваше да го спре. Изобщо не биваше да стои тук като някоя глупачка, да вдъхва аромата му на мускус и да се взира в кривата му усмивка.

Кривата му съблазнителна усмивка, която сложи край на всички останали възражения. Иза си спомни как устните му се извиваха в тази усмивка, когато се приближаваше към нея в малката спалня в апартамента им. Спомни си как я виждаше, как знаеше какво означава и как я запленяваше скритото зад нея обещание.

Проклет да е!

Дишането му се ускоряваше. Той развърза лененото парче плат над деколтето й и го захвърли настрана, разкривайки прекалено изрязания й корсет за езда, изпод който ризата едва се подаваше. Иза застина, когато погледът му се плъзна към полуоголената й гръд. Виктор прокара опакото на ръката си по гърдите й с нежност, от която сърцето й запърха.

Глупаво сърце! Колкото и да го учеше, то все още беше абсурдно податливо за Виктор.

Сякаш прочел мислите й, той впери поглед в очите й.

— Кажи ми, че не ме желаеш така, както те желая аз. Че брачното ни легло не ти е липсвало изобщо пред тези десет години. Кажи го, и ще те пусна да си тръгнеш още в този миг.

Тя затвори очи с надеждата, че ако не го вижда, ще излъже по-лесно… но пръстите му изгаряха кожата й като огън, а ароматът му, толкова близо, замая главата й. Иза не можеше нито да продума, нито да излезе от стаята.

— Този отговор ми стига — изхриптя Виктор и бързо я обърна, за да развърже шнуровете на корсета й с трескави движения.

Иза се олюляваше срещу него. Усещаше възбудения му член, притиснат към задника й, но преди да успее да реагира, Виктор обви ръка около кръста й и я привлече по-силно към себе си.

— Копнеех за това още от събота вечерта — прошепна в ухото й, докато ръцете му смъкваха корсета й надолу, за да се затворят над гърдите й, да ги разтриват и възбуждат. — Исках да те съблека и да те обладая там, до онази колона, да обявя пред Бог и пред всички, че си моя.

— Щеше да предизвикаш обществен скандал. Какво щеше да каже семейството ти?

— Семейството ми ли? — попита той, плъзна ръка по полите й, после я погали с длан между бедрата и гласът му стана по-остър: — Аха, имаш предвид барона.

Започна да я разтрива грубо отдолу. Тя изохка и започна да се гърчи.

— Който те отмъкна, докато аз още се мъчех да се овладея.

Самоконтрол, който сега отказваше да й позволи, защото я възбуждаше с порочните си ласки. Едната му ръка я измъчваше отгоре, а другата й доставяше удоволствие отдолу.

Изтънчено мъчение. Опасно удоволствие. Иза не можеше да си позволи нито едното, нито другото.

Тя заби пръсти в мускулестите му бедра, но не можеше да се насили да се отскубне от ръцете му.

— Рупърт ме заведе у нас… — успя да изрече Иза — … защото аз го помолих.

— Защото си страхливка и не можа да се изправиш срещу мен.

Виктор изви зърното й и пронизващото удоволствие я накара да изстене. Verdomme, той открай време знаеше как да я възбужда!

Иза се обърна в ръцете му, развърза халата му и го бутна да падне от раменете му.

— Сега се изправям срещу теб — прошепна тя, измъкна се от разхлабения си корсет и го захвърли настрана.

Виктор изстена, развърза ризата й и я смъкна толкова, колкото да оголи гърдите й, наведе се и пое в устата си първо едната, а после другата. Езикът му се плъзгаше по плътта й, измъчваше я и я правеше неспособна да мисли. Все по-нарастваща нужда я накара да започне да се полюшва срещу него, а той я притисна с гръб към вратата на спалнята. Спря се само колкото да й свали полата, фустите, бельото и чорапите, които пусна на купчинка около краката й.

— Липсваше ми — прошепна той и плъзна поглед по нея. — И това ми липсваше.

Дивата страст в погледа му призова дивата страст в душата й, напомни й за онзи Виктор, когото познаваше — онзи, който не можеше да откъсне ръце от нея, чийто поглед я поглъщаше като дракон, който пирува с телата на девици.

Само че Иза вече не беше девица, макар че след толкова години въздържание се чувстваше точно така. А сега, когато той стоеше пред нея и я изкушаваше, й беше толкова трудно да е предпазлива.

Част от нея трябваше да разбере дали любенето им наистина е било толкова съвършено, колкото си го спомняше. Образът на Виктор, който си бе изградила през миналото десетилетие, рухваше, но Иза все още не беше сигурна каква част от него, каква част от брака й е била илюзия и каква част е била истинска. Трябваше да разбере.

И въпреки това следващите й думи изненадаха дори нея:

— Съблечи се.

Този гърлен глас дори не звучеше като нейния.

По лицето му просветнаха жажда и изненада.

— Придобила си смелост, а? — изхриптя Виктор, но на практика откъсна копчетата от ризата си в бързината да я съблече.

— Да — отговори Иза и позволи на погледа си да го изпие, докато той си събуваше панталона. — Нямах друг избор, освен да се променя, за да мога да се грижа за себе си. Сега съм съвсем друга жена. Сигурен ли си, че можеш да понесеш това?

Неистово напрегнатият му поглед накара пулса й да подскочи.

— Може би ти трябва да се увериш, че можеш да понесеш мен.

Без предупреждение той я вдигна на ръце и я понесе към другата стая. Положи я на много елегантно легло. Иза все още лежеше там стъписана, когато тялото му покри нейното.

Виктор подпря ръце от двете страни на главата й и се изправи над нея, преди да добави:

— Сега и аз съм съвсем различен.

Когато подчерта думите си с тласък срещу нея, Иза изпита тръпка на страх и възбуда. Този нов Виктор можеше да се окаже много опасен. Тя все още не знаеше как я е намерил, защо е дошъл тук, ако наистина е дошъл за отмъщение. Всичко това трябваше да я накара да се замисли.

Вместо това обаче то само й вдъхна още повече смелост.

— Наистина ли?

С лукава усмивка тя пъхна ръка под долните му гащи и обхвана члена му с длан.

— На пипане не си различен.

Той изсъска през зъби:

— Някои неща никога не се променят, съпруго моя.

Членът му пареше в дланта й.

— И започвам да си мисля, че страстта ми към теб е едно от тях.

Преди Иза да успее да изпита ликуване, той завладя устата й със своята.

След това тя цялата се превърна в инстинкт и пориви, надигна се да отвърне на целувката и го остави да изследва каквито части от нея пожелае. Нещо още по-хубаво: и тя изследваше каквито части от него пожелае, нещо, което никога не би дръзнала да стори през седмицата след сватбата им.

Някои неща наистина не се бяха променили. Например тялото му. На гърдите му все още имаше приятни на пипане косми, а по корема му все още се очертаваше мрежа от здрави мускули. Като млада Иза едва събираше смелост да докосне тези мускули, но сега нямаше търпение да ги проучи с устни и език.

За нейно удоволствие мускулите му се свиха и потръпнаха под устните й, кожата му се напрегна, а ласките му станаха все по-смели, все по-страстни и все по-настойчиви, докато накрая тя цялата затрептя под тях.

— И аз те желая — прошепна Иза. — Виктор… моля те…

Той изръмжа, свали докрай долните си гащи и започна да вдига ризата й.

— Кога си се превърнала в такава изкусителка? — промълви дрезгаво.

— След като ме изостави — потърка тя с нос наболата брада по челюстта му. — Когато осъзнах, че не съм взела онова, което исках, а е трябвало.

В погледа му се четеше само и единствено неприкрита нужда.

— Вземи го сега. Покажи ми какво искаш.

— Теб.

Тя вдигна коленете си, за да му направи място между бедрата си.

— Вътре в мен.

Пламналият му поглед се спусна надолу към нея.

— Благодаря на Бога.

И с гърлен стон Виктор нахлу в нея с един-единствен силен тласък.

Ненадейното движение я накара да се напрегне и той замръзна.

— Много ли съм груб? — успя да изрече задавено.

— Не — прошепна Иза и посегна да обхване с длани голите му хълбоци. Извънредно твърдите му хълбоци. Мили Боже! Стисна ги и изпита женска наслада от стона му и от това, че членът му вътре в нея стана още по-корав. — Просто мина прекалено дълго време, откакто за последно бяхме заедно, това е всичко. Но сега съм готова.

Думите й се подсилваха от факта, че се гърчеше под него. Погледът на Виктор се превърна в разтопено злато.

— Аз съм готов от цяло десетилетие.

Той започна да се движи, отначало бавно, сякаш преценяваше отговора й. Но когато тя се надигна, за да посрещне тласъците му, движенията му се ускориха, докато накрая единственото, което можеше да направи Иза, беше да го стисне за раменете и да се държи с всички сили.

Не можеше да повярва, че е забравила усещането той да я изпълва изцяло, усещането да я обладава мъж, който я искаше, нуждаеше се от нея. Да усеща топлината му върху кожата си, ръцете му навсякъде по тялото си.

Да усеща как Виктор прониква в нея толкова дълбоко, че да вижда само прозрачния слой пот по кожата му и блясъка на жадния му поглед, докато я обладава, да усеща само притискането на тялото му към своето, докато вихрушката се надигаше от някакво скрито място, за да я сграбчи и отнесе по-нависоко… по-надалеч…

— Стигни до върха — изхриптя той, без да спира тласъците си. — Стигни до върха, както някога, моя красива… изкусителке, съпруго моя…

И тя го стори. Освобождението я прониза като светкавица, раздели настоящето от миналото й с един-единствен огнен блясък и я запрати в бъдещето. С дрезгав вик Иза се изви към него и тогава и той свърши и изля семето си в нея, преди да рухне отгоре й.

И докато вихърът се забавяше, стаята спираше да се върти, а тялото й преминаваше от чисто удоволствие към чисто удовлетворение, Иза осъзна едно нещо. Спомените й със сигурност не са били илюзия.