Сабрина Джефрис
Опасна съблазън (16)

Глава 15

На Зоуи и се зави свят. Сестра му! Дрина беше сестра на Милош?

Не. Как е възможно? Огледа го колебливо, търсейки някаква прилика със самата себе си, но в загрубялата му кожа и брадатото лице не откри нищо, което да й даде някаква сигурност.

За разлика от повечето цигани, които бе видяла днес, той беше огромен — не просто висок като Тристан, а с широки гърди и талия. Под опърпаното си черно палто носеше покрита с бродерия жилетка, а на врата си бе завързал шалче в червено и жълто.

Е, в облеклото му определено имаше цвят. Но същото важеше и за Джереми, а той може би все пак изобщо не и беше роднина.

Но фактът, че когато зърна лицето и, в очите на Милош прочете, че я е познал, нямаше как да се изтълкува погрешно. А Ратмур Парк се намираше само на два часа път с кон от Уинбъро. Освен това Тристан каза, че семейство Кори често зимува в Йорк.

Кори. Тя преглътна с усилие. Ако всичко това беше вярно, значи истинското и име беше Кори.

— Значи… значи Дрина ви е била сестра?

При звука на гласа и Милош примигна. После мургавите му бузи побледняха от ужас.

— Не… Искам да кажа, да, сестра ми. Но това не може да сте вие. Прекалено сте млада. Тя вече е почти на четирийсет. И така, коя… как…

Тристан се намеси:

— Зоуи е моя клиентка. Нае ме да открия майка и, за която твърди, че се е казвала Дрина.

Зоуи не можа да не забележи, че Тристан не изрече пълното и име и титлата й. Слава богу, че мислеше бързо! Тя самата изобщо не можеше да мисли. Имаше вуйчо. Вуйчо.

Тристан сложи ръка на рамото и, за да я успокои, и се взря в Милош.

— Да разбирам ли, че не знаеш къде е сестра ти?

— Не. Не съм я виждал повече от двайсет години.

Милош огледа жадно Зоуи, сякаш се опитваше да анализира всяка черта, точно както тя току-що бе направила с него.

— На колко си години, момиче?

— На двайсет и една.

В очите му проблесна пламъче.

— Значи си ми племенница? Дъщеря на Дрина?

— Ако е същата Дрина…

— Ти си и откъснала главата, chai. Приликата е прекалено голяма, а възрастта съвпада. Трябва да си нейна дъщеря!

Намръщена, жената на Милош се приближи към него и двамата започнаха да спорят на цигански. Зоуи постоянно чуваше да повтарят една дума — marhime.

Сърцето й се бе качило чак в гърлото. Тя се обърна към Тристан.

— Какво казват?

— Изглежда, Дрина е била прогонена от рода Кори, защото се е събрала с gadjo.

— С татко? — попита Зоуи с треперещ глас.

— Не знам. Така предполагам. Не мога да разбера всичко, което казват, но изглежда, че жената на Милош настоява, че са обявили Дрина за marhime, или „нечиста“, задето се е отдала на разврат с gadjo. Казва, че това означава, че и ти си нечиста. Милош трябва да те прогони.

„Нечиста“. Стомахът на Зоуи се разбунтува. Тази дума звучеше почти по-лошо, отколкото „копеле“.

Тристан я погледна загрижено.

— Добре ли си?

Тя обви ръце около кръста си.

— О, да, добре съм. Чувствам се чудесно. Никога не съм била по-добре.

Долови нотката на истерия, която се надигаше в гласа й, но не можеше да я спре.

— Не само че е възможно татко да е нарушил клетвите си пред мама, за да бъде с жената, която е моя майка, но сега чувам, че майка ми е била прогонена заради това.

Помъчи се да си поеме въздух, да се ориентира в този нов свят.

— Нищо чудно, че ме е продала.

В очите й запариха сълзи. Дали побоят, понесен от родната й майка, е бил свързан с прогонването й? Затова ли бе изоставила детето си? Или Дрина просто се бе чувствала неспособна да отгледа бебето, което й бе донесло толкова много скръб?

По бузите й потекоха сълзи. Тристан обви ръка около раменете й.

— Съжалявам, принцесо.

Зоуи поклати глава.

— Исках да разбера истината. А ти… ме предупреди, че може да е болезнено.

Спорът на двамата Кори приключи също толкова бързо, колкото бе започнал — Милош изръмжа нещо, което накара жена му да се върне с войнствена стъпка.

Циганинът се обърна към тях, видя ръката на Тристан около раменете на Зоуи и се намръщи.

Боно веднага отпусна ръка.

— Не разбирам, Милош. Дори не знаех, че имаш сестра.

Кори не спираше да поглежда крадешком към Зоуи, сякаш искаше да потвърди това, което виждаха очите му.

— Когато ти и аз се сприятелихме, Дрина вече беше прогонена от няколко години. Беше със семейството ми само през първото лято, което прекарахме в Ратмур Парк, когато двамата с теб бяхме момчета. Тя беше на осемнайсет и вече обещана на един циганин, затова я държаха настрана от момчетата, особено момчетата gadjo.

— Но ти никога не си я споменавал. Никога дори не си изричал името й! — промълви невярващо Тристан.

— Не ми беше позволено. Тя беше marhime! Когато прогонят някого, той престава да съществува. За всички тези години, в които ми беше приятел, не го ли разбра?

Тристан поклати глава.

— Не си давах сметка, че е толкова… окончателно.

— Е, добре, окончателно е.

Милош хвърли поглед към намусената си жена и понижи глас:

— Но аз така и не приех напълно решението на kris. Все се надявах, че някой ден може да се върне при нас, че може да имам възможност да се опитам да прекратя прогонването й.

Той погледна към Зоуи.

— Каза, че си я търсила. Тя кога изчезна? Сама ли те отгледа? Или си е намерила друг покровител или добър съпруг, след като е напуснала Хъкър?

— Хъ-Хъкър? — Земята сякаш се разтвори под краката на Зоуи. — Хъкър на Джордж?

До нея Тристан се бе сковал.

— Какво общо има с това Джон Хъкър?

Милош незабавно застана нащрек.

— Ти не си знаел.

— Какво да съм знаел? — процеди през зъби Тристан.

— Мислех, че затова си дошъл — защото си узнал нещо за Хъкър.

На лицето на Милош се изписа тревога, когато видя реакцията, която думите му събудиха у тях.

— Хъкър е съблазнителят на сестра ми. И ако се съди по възрастта на Зоуи, той трябва да е бил този, който е направил дете на Дрина.

Направил… дете… на… Дрина. Хъкър, ужасният човек, който бе помогнал да изтръгнат всичко от Тристан, Лизет и Дом. Ужасният човек, който тормозеше жени и деца.

Ужасният човек, който беше неин баща. Нейният чудовищен, ненавистен…

Всичко се разми пред очите й. Зрителното й поле се стесни единствено до стреснатото изражение на Милош. Кръвта й бучеше в ушите, Зоуи залитна напред и някой я хвана. През някаква мъгла тя дочу гласове, които викаха и искаха нещо. После всичко потъмня.

Когато дойде на себе си, установи, че лежи подпряна на купчина възглавници, а Тристан държи до устните й чаша силен алкохол и настоява да отпие. Тя отпи една глътка, изохка, когато алкохолът изгори устните й, и отпи втора.

— Сега по-добре ли си? — попита Боно.

Зоуи кимна и се помъчи да седне.

— Може би трябва да полежиш още малко — предложи неловко той.

— Добре съм. Наистина. — Но продължи да седи — не беше сигурна, че може да разчита на краката си.

Тристан безмълвно сключи ръцете й около чашата. Тя изпита благодарност, дори и само защото това попречи на ръцете й да треперят.

Огледа се наоколо и осъзна, че се намира в задната част на сергията. Тук беше по-топло, навярно защото някой бе пуснал едно чергило отпред и бе затворил сергията. Жената и синът на Милош бяха изчезнали и бяха останали само те тримата.

Милош — нейният вуйчо, за Бога! — седеше кръстосал крала на замръзналата земя, а Тристан се бе настанил на едно столче до възглавниците. И двамата я погледнаха със загриженост, която при други обстоятелства щеше да стопли сърцето й. Обстоятелства, при които да не е дъщеря на злодей.

Пак й се зави свят и тя отпи нова глътка от това, за което подозираше, че е бренди. То я затопли, успокои я малко. Само малко.

Милош отправи бдителен поглед към Тристан.

— Щом не си дошъл, защото си чул за Хъкър, тогава защо дойде?

Боно вдигна рамене.

— Ти си ми приятел и циганин от Йоркшир. Зоуи ме нае да открия родителите й и ми се стори логично да започна от теб.

Това не беше цялата истина, но Зоуи предполагаше, че в момента няма смисъл от цялата истина.

— Значи сестра ми е изчезнала, така ли? — обърна се Милош към нея.

— Тя е изчезнала още от раждането ми — прошепна Зоуи. — Била съм осиновена от една… английска двойка. Осиновителката ми, която сега е мъртва, е казала на сестра си, че татко ме е купил от жена на име Дрина.

Милош изруга.

— Това е лъжа. Дрина никога не би проявила такава безсъвестност — да продаде дете, родено от нея.

Може и да се държа глупаво, като отиде в леглото на Хъкър, но това…

Той поклати глава.

Тристан отправи злокобен поглед към приятеля си.

— И ти си сигурен, че Дрина е забременяла от Хъкър, а не от друг? Защото ние обмислихме възможността виновникът да е осиновителят на Зоуи, който може да е направил Дрина своя любовница.

В сърцето й избухна надежда. Сто пъти би предпочела неин баща да е майорът, със или без изневяра, отколкото този… този ужасен звяр Хъкър. Особено след като чу какво е причинил на Лизет, Тристан и Дом.

— Да, може би сестра ти е била с баща ми, с когото се е срещнала…

Къде биха могли да се срещнат? Както бе казала на Тристан, не беше вероятно пътищата на баща й и Дрина да са се пресекли в Хайторп поради омразата на селяните към циганите.

— Съжалявам, chai — заяви Милош с прозаичен тон, — но твоят баща определено е Хъкър. Дядо ти залови Дрина в леглото на онзи мръсник. След като я прогониха, тя отиде да живее в една изоставена ловна къща в Ратмур Парк, където двамата се срещаха. Не знаех, че очаква дете, когато през зимата напуснахме имението и заминахме за Йорк, но не съм изненадан да чуя, че е било така.

— А аз така и не съм чул нищо за това? — възкликна Тристан.

— Те пазеха връзката си в тайна заради Джордж.

— Джордж! — повтори Тристан с глух глас. — Я ми кажи пак, кога се е случило това?

— Помниш ли онова лято, когато той завърши „Итън“ и баща ви искаше да замине за Италия, затова остави Джордж да управлява имението?

Лицето на Тристан посивя.

— Помня. Джордж беше дребнав тиранин, само крачеше напред-назад и раздаваше заповеди.

Милош кимна.

— Щеше да прогони моите хора от имението, ако баща ти не беше дал изрични инструкции, че можем да останем. Въпреки това ситуацията с Дрина и Хъкър беше неприятна за нашия rom baro, затова той реши да отидем в Йорк. Последния път, когато видях сестра си, тя каза, че Хъкър смятал да се ожени за нея.

Гласът му стана по-суров.

— Но когато на следващото лято се върнахме и аз отидох да я потърся, Хъкър заяви, че тя го била напуснала.

Милош се намръщи.

— Знаех, че е лъжа. Тя беше влюбена в него. И ако бях осъзнал, че му е родила дете, щях да знам със сигурност, че не го е напуснала по своя воля.

Погледът на Тристан стана блуждаещ.

— Значи затова когато откраднах коня, ти ме предупреди за лъжите на Хъкър. Не е имало нищо общо с Джордж. На Хъкър си нямал доверие.

— Не вярвах нито на единия, нито на другия и не се съмнявам, че и ти не им вярваше — отговори Милош. — Но да, мислех главно за Хъкър. Знаех, че Дрина никога не би го напуснала, освен ако той не я е принудил.

— Ето защо са я намерили пребита на пътя, по който са минали родителите ми! — възкликна Зоуи. — След като ме е родила, Хъкър сигурно я е накарал да се махне и тя е тръгнала към Йорк с надеждата, че семейството ви ще я приеме обратно.

На лицето на Милош се изписа унищожително изражение.

— Пребита? Този мръсник е пребил сестра ми?

Той се изправи и погледът му стана ужасяващо студен.

— Ще го убия. Ще го обеся за страхливия врат и после ще…

— Нищо подобно няма да направиш — скочи на крака Тристан. — Ако обвиниш Хъкър, след като са минали двайсет и една години, той ще иска да разбере как си научил какво се е случило с Дрина. Ще стане подозрителен, ще се запита защо си го нарочил чак сега, когато вече си знаел, че тя си е отишла.

— Ще му кажа, че Дрина ми е признала — предложи начумерено Милош.

— В такъв случай той ще очаква да я види заедно с теб. Ще иска да знае къде е била. Проклятие, ще започне да задава въпроси за детето си и когато ти не можеш да им отговориш, ще започне да се опитва да разбере с кого си се срещнал.

Разяреният му поглед беше вперен право в Милош.

— Аз разпитвах из какви ли не цигански катуни за Дрина и Зоуи ме придружаваше. Достатъчно е само един да ги свърже с мен… Не, той не бива да разбира за нея. Не може. Ще отиде право при Джордж, а ти знаеш какво ще означава това за Зоуи.

Сърцето й бучеше в ушите й. Мили Боже, човек като Хъкър… Ако някога узнаеше коя е тя, че не е истинска наследница на титлата и имението, щеше да започне да изнудва баща й, да изнудва нея…

— Тристан е прав. Не можеш да му кажеш за мен. — Тя се помъчи да се надигне на крака. — Не бива.

Милош скръсти ръце на гърдите си.

— Но не мога да пренебрегна и това, че е пребил сестра ми! Къде е тя? Какво се е случило с нея?

— Не знаем, по дяволите! — извика Тристан. — И точно затова не можеш да се втурнеш нататък неподготвен. Зоуи е чула от втора ръка, от сестрата на осиновителката си, историята за това как се е озовала у осиновителите си. До момента осиновителят й отказва дори да потвърди, че такова нещо изобщо се е случило. Някой от тях спокойно може да е измислил онази част за побоя.

— Хъкър спокойно — възрази Милош — може да е принудил Дрина да продаде бебето си на двама gadjo. Или лично да го е продал. Само той знае какво наистина се е случило. — Милош стисна юмруци. — И аз възнамерявам да го накарам да ми каже, дори да трябва да го смажа от бой!

— Слушай — започна да го увещава Тристан, — вече са минали двайсет и една години, така че какво толкова ще ти струва да почакаш още малко, преди да получиш отговори на въпросите си? Сега, когато разполагаме с някои факти, можем да се изправим срещу осиновителя на Зоуи и да разберем истината от негова гледна точка. Няма смисъл да ходим при Хъкър, преди да сме научили повече от осиновителя й.

— Добре — съгласи се Милош и нахлупи на главата си една шапка. — Да вървим да говорим с него.

Обзета от паника, Зоуи погледна умолително Тристан, но той вече клатеше глава.

— Още не. Трябва да подходим внимателно. Той дори не знае, че дъщеря му е започнала да търси родителите си. Ще е необходима деликатност…

— Нещо, което ти никога не си притежавал! — изръмжа Милош.

Тристан се вцепени.

— Вече не съм онова момче, което познаваше някога. Повярвай ми, научих едно-две неща от времето, когато скитахме из Ратмур Парк, досега.

Кори продължи да го гледа намръщено и Боно добави:

— Ако се набъркаш слепешката в тази история, приятелю, може да разбиеш живота на няколко души. Не само на Зоуи, но и на баща й и леля й…

— И на Тристан — прекъсна го тя и сложи длан върху ръката на вуйчо си. — Моля те, не бъди припрян. Тристан и мистър Мантън ръководят детективска агенция и нейната репутация ще бъде съсипана, ако тази ситуация се разчуе и навреди на мен или на семейството ми. Всъщност ако изобщо подозирах, че родният ми баща може да е… — Тя преглътна сълзите си. — Моля те, остави Тристан да те направлява в това. Умолявам те, вуйчо Милош.

Дъхът му секна. Едва сега Зоуи осъзна, че за първи път го е нарекла „вуйчо“.

Изражението му се смекчи и Милош сложи ръка върху нейната.

— Ти не разбираш, миличка. Сега си част от семейството ми. Трябва да се грижа за теб.

— Аз си имам семейство, вуйчо. Те се грижат много добре за мен.

— Тогава защо търсиш циганската си майка?

Уместен въпрос. Тристан и за това се оказа прав.

Зоуи трябваше да остави цялата история в миналото и да се надява Дрина никога да не изплува оттам, за да й навреди.

Да, но не можеше да съжалява, че не го направи. Сега поне знаеше от какъв живот са я спасили майка й и баща й — живот, в който би била дъщеря на човек като Хъкър. Зоуи потръпна.

Осъзнала, че Милош все още очаква отговора й, тя промълви:

— Трудно е да обясня защо я търся. Аз… ъъъ…

— Тя ще се омъжва — намеси се спокойно Тристан, — а нали ги знаеш gadjos — дори и най-нископоставеният джентълмен няма да иска безценният му род да се омърси от циганска кръв. Затова искаше да разбере дали родната й майка ще се върне, за да разруши брака й.

— Да, точно така — съгласи се Зоуи.

Това донякъде беше вярно… преди. Но сега и дума не можеше да става да се омъжи за Джереми. И не защото Хъкър слухтеше наоколо, готов да унищожи семейството й, ако някога научи истината. Не това беше проблемът.

Тя погледна скришом към Тристан. Проблемът беше, че единственият мъж, за когото искаше да се омъжи, стоеше до нея.

Нямаше значение, че той дори насън не би помислил да се ожени за дъщерята на врага си. Или че и бездруго нямаше желание да се жени за никоя. Нямаше значение, че е невъзможно, че това не би й помогнало по никакъв начин в сегашната й ситуация, че все още трябва да се тревожи за Уинбъро.

Мисълта да се омъжи за друг, докато изпитва това към Тристан, й се струваше ужасно погрешна. Не можеше да причини това на Джереми. Или на самата себе си.

— И така, нали разбираш — обърна се Тристан към Милош, — все още не можеш да погнеш Хъкър. Трябва ни време.

— Колко? — попита Милош.

— Няколко дни, за да уредим всичко. Не можеш ли да ни дадеш поне това заради племенницата си и семейството й?

— Имаш предвид семейството, което я е откраднало от нейния народ?

— Семейството, което я е прибрало, когато рождените й родители са я изоставили — поправи го Тристан със суров глас.

Милош се изчерви, но не оспори обвинението. Потърка брадата си и погледна към Зоуи.

— Добре. Няколко дни. Но ако дотогава не си ми пратил вест, погвам Хъкър.

— Разбирам — увери го Тристан.

— Благодаря, вуйчо Милош — промълви Зоуи, вдигна се на пръсти и го целуна по бузата. — Представа нямаш какво облекчение изпитвам.

Той кимна отсечено. Очевидно за циганите гордостта беше също толкова важна, колкото и за английските лордове.

— Трябва да вървим — обърна се Тристан към Милош, — но ще се върнем при първа възможност. Кажи ми къде отсядаш през деня, в случай че трябва да се свържа с теб.

Милош избъбри нещо на цигански, а после кимна на Зоуи и продължи на английски.

— Грижи се за племенницата ми.

Тристан изпъна рамене.

— Аз винаги се грижа за клиентите си.

Тези думи я изпълниха с отчаяние. За него тя завинаги щеше да си остане просто клиентка, особено след това разкритие.

И Зоуи не можеше да го промени.