Сабрина Джефрис
Опасна съблазън (18)

Глава 17

Проклятие!

Виеше му се свят и стъпките му го отвеждаха право към ръба на скалата. Защото никога не бе копнял за нищо така, както за тази жена. Беше се отказал да се опитва да разбере защо. Знаеше само, че когато погледне към нея, вижда създание като самия себе си — ни риба, ни рак, което живее навсякъде, но мястото му не е никъде.

Само че тя поне имаше възможност да си намери място някъде. Можеше да получи имението, за което копнееше, позицията, която бранеше така свирепо. Трябваше единствено да се омъжи за братовчед си. Мъж, който нямаше да я оцени, нямаше да проумее какво съкровище е тя, нямаше да…

Тристан стисна зъби. Това нямаше значение. Единственият начин да я опази от Хъкър и Джордж беше да изчезне от живота й. Или още по-добре, да я накара да го прогони от живота си, за да може да се омъжи за Кийн без съжаления.

И Тристан знаеше точно как да го постигне.

— Като какъв? — попита той и си наложи да изрече с насмешка думите, които Зоуи бе запратила в лицето му по-рано. — Като любовник?

Зачака лицето й да помръкне. Да я види как избухва и се нахвърля отгоре му. Да го изблъска от стаята си и да го прогони от своя океан веднъж завинаги. Това бе единственият благоразумен избор.

Затова остана стъписан, когато тя се надигна на пръсти и прошепна в ухото му:

— Ако това е единственото, което си готов да ми позволиш… тогава — да.

Пулсът му се ускори. Значи го желаеше въпреки риска за бъдещето си, за имението си, за репутацията на своето семейство? Никоя жена не го бе желала по този начин и в никакъв случай жена като нея. Това усещане му се стори опияняващо.

Навлизаха в опасна територия. Ако не внимаваше, можеше да започне да копнее за този водовъртеж от желания. Ако не внимаваше, можеше да се удави в разочарование.

Тристан отдавна се бе научил да е много внимателен.

— Ти изобщо знаеш ли какво прави един любовник? — попита той, все още без да я докосва. Боеше се да си повярва да я докосне.

Зоуи го целуна по бузата, после прояви дързостта да го близне по ухото.

— Надявам се да са много от нещата, които направи с мен по-рано.

Тристан мигновено си припомни усещането за мократа й плът под пръстите си, вкуса на гърдата й в устата си… опияняващата гледка на полуголото й тяло, със замъглените екзотични очи и разтворени в екстаз сочни устни.

Членът му се надигна. Проклет вечен ад, виждаше всичко прекалено ясно! Затвори очи, за да прогони образа, но това само го направи по-ясен. А после тя смъкна палтото от раменете му и очите му рязко се отвориха.

Господ да му е на помощ, неговата циганска принцеса действително се опитваше да го съблазни!

Никога нямаше да оцелее след това. Нито пък тя.

Щом всичко свършеше, Зоуи щеше да се намрази. А той все още нямаше да може да й направи предложение заради нейния… заради Хъкър, проклетия негодник, който я бе създал, а после бе изоставил майка й.

Проклятие, не беше ли загубил достатъчно заради този мръсник? Трябваше ли да загуби и шанса си с нея?

Тя му свали ръкавиците и започна да разкопчава жилетката му.

— Кажи ми, какво още прави един любовник?

Боно се опита да измисли нещо — нещо друго, освен това колко отчаяно искаше да забрави света в нея.

— Ще ти кажа какво не прави. Ако има и капка разум, не обезчестява една жена, когато баща й, леля й и годеникът й всеки момент ще се приберат вкъщи.

— Леля Фло и татко са поканени на бал след изложбата, така че ще се приберат много късно. А и техните стаи са на долния етаж. Няма да разберат, че сме тук. Пък и бездруго няма да ме обезпокоят, защото ще решат, че спя.

Тя разкопча жилетката му.

— Колкото до Джереми, и аз, и ти знаем, че сигурно няма дори да се прибере с тях. Освен това той не ми е годеник.

Тристан й позволи да му свали палтото, отчасти защото се чудеше докъде ще стигне и отчасти защото никога досега не го бе съблазнявала невинна жена. Преживяването беше заинтригуващо, изкусително… изкушаващо.

Той се намръщи. Проклятие, вече се давеше!

— О, но скоро ще ти стане годеник — каза, за да го напомни колкото на нея, толкова и на себе си.

— Няма — заяви Зоуи и развърза шалчето му. — Беше прав. Не мога да се омъжа за мъж, когото не желая. А аз не желая Джереми.

Това го изненада.

— Значи смяташ да прелъстиш мъжа, когото желаеш? Това ли е?

Тя смъкна шалчето от врата му и го хвърли на стола при палтото му.

— Защо не?

Фактът, че избягваше погледа му, бе прекалено многозначителен, за да позволи това да продължи. Зоуи посегна към копчетата на ризата му и Тристан я хвана за ръката.

— Защото след това аз няма да се оженя за теб.

Тя потръпна. Челюстта й се скова и Зоуи отблъсна ръцете му, за да продължи да работи върху ризата му.

— Аз и бездруго не искам да го правиш.

Тези думи го улучиха като юмрук в корема.

— Заради проклетото ти Уинбъро? Защото трябва да защитиш семейството си?

— Защото любовниците не се женят, нали така?

— Зоуи, бъди честна! — каза остро Тристан. — Всъщност не искаш това да се случи.

Тя го погледна войнствено право в очите.

— Знаеш ли какво наистина не искам да се случи? Да прекарам остатъка от живота си, без да знам какво е да споделям леглото ти. Да се откажа от всяка възможност да бъда с теб заради някаква слаба вероятност, че това може — само може — да ми попречи да загубя всичко.

Гласът й стана по-суров:

— Отказвам да позволя на този ужасен Хъкър да победи. Ти също не трябва да му позволяваш.

Това наистина го стъписа.

Зоуи си дръпна ръцете от него и се извърна настрана.

— Разбира се, ако ти нямаш желание да легнеш с мен, защото смяташ, че е отвратително да легнеш с дъщерята на мъжа, когото ненавиждаш…

— Ти не си дъщеря на Хъкър — прекъсна я пламенно Тристан, — независимо от рождението си. Ти си лейди Зоуи Кийн. За мен винаги ще си останеш лейди Зоуи Кийн, моята циганска принцеса и най-прекрасната жена, която съм познавал някога.

Тя го погледна предпазливо и Боно добави:

— Точно затова не искам да разруша живота ти.

— Знаеш ли какво, Тристан? — попита Зоуи и по лицето й премина лукаво изражение, докато пръстите й разкопчаваха палтото й. — Ти си ужасно благороден за развратник.

Докато наблюдаваше как работата й бавно напредва, дишането му стана по-тежко, учестено. Но когато тя остави палтото да падне от раменете й и да разкрие ризата, корсета и фустите й, дъхът му съвсем секна.

— Аз просто… те предупреждавам — едва изрече той през свитото си гърло.

Красивите й устни се извиха в престорено свенлива усмивка. Зоуи се приближи към него с плавна стъпка.

— А сега, когато отстранихме този проблем, защо не минем към по-важните неща?

Хвана го за ръката и я сложи с отворена длан на гърдите си.

— Например, защо не ми покажеш как точно съблазнява един развратник?

И просто така, Тристан потъна.

Изруга задавено, привлече я в прегръдките си и покри устните й със своите. Сега тя щеше да бъде негова — не на Кийн или на когото и да било другиго. Щеше да я задържи толкова дълго, колкото можеше, без да рискува да й навреди.

Зоуи обви ръце около шията му и се отдаде на целувките и ласките му със същото безразсъдно опиянение като този следобед, придърпа го във водовъртежа със себе си.

Проклет вечен ад, устата й беше толкова прекрасна, а зърното й веднага се втвърди под галещата му длан. Изпълнен с отчаяно желание да я усети още по-добре, с другата си ръка Тристан освободи косата й от фуркетите, докато кълбото се развърза и падна чак до кръста й, като се разпени в ръцете му като безжалостните вълни на морето.

А после, без да спира да я целува, той премина към шнуровете на корсета й, започна да ги разкъсва и спря едва когато корсетът се разхлаби достатъчно, за да го изхлузи през главата й. Очите й блестяха като ярки изумруди, докато Боно развързваше ризата й и я смъкваше, за да разкрие гърдите й за погледа си. Зоуи се изчерви и бялата й кожа заблестя — той го видя дори на светлината на огъня.

— Боже, съвършени са!

За първи път ги виждаше голи. Видя как кафявите като орехи зърна се втвърдяват в сладки малки пъпки, които той отчаяно искаше да вкуси.

Привлече я към леглото и седна. После я дръпна да застане между краката му, та прекрасните й гърди да бъдат точно там, където искаше. Започна да ги смуче и дразни с езика и зъбите си, докато накрая Зоуи започна да пъшка и да стиска главата му с ръце, за да го задържи до себе си.

— Харесва ти, нали, принцесо? — прошепна Тристан срещу кожата й.

— О, да! Никога не съм мислела, че гърдите могат да са толкова… толкова чувствителни…

Той преметна един кичур от косата й над зърното и с удоволствие чу стона, който се изтръгна от устните й.

— Ако мъжът знае какво прави, много части от женското тяло могат да се превърнат в източник на удоволствие.

— Покажи ми.

— Добре, любима. Всичко, което пожелаеш.

Целуна сгъвката на лакътя й и Зоуи изстена тихо.

Тристан прокара език по сгъвката, а после зацелува жадно ръката й от вътрешната страна.

Сега Зоуи трепереше. Господи, тя откликваше така вълшебно като за невинна! Членът му се втвърди болезнено. Но всъщност Зоуи никога не се държеше така, както се очакваше. Точно това обичаше у нея.

Обичаше?

Той се скова. Само израз, това беше всичко. Може и да бе достатъчно луд да легне с нея, но не чак толкова, че да й предостави средството да го удави.

Тристан близна мястото, на което пулсът биеше в китката й, и изпита наслада, когато усети как ударите му се учестяват.

— Тялото е като пиано, любима. Един добър любовник трябва да умее да удря всеки един клавиш, за да чуеш и почувстваш симфонията.

— И… и има ли места, на които… да мога да ударя твоите клавиши?

Кръвта му препусна в паническо бягство. Той придърпа ръката й и я допря отстрани на врата си.

— Погали ме там, и съм твой.

Зоуи вдигна вежда.

— Не искаш ли да… погаля твоя… ами, нали знаеш? Това, което направих преди?

— Може би си спомняш какво се случи, когато го направи преди?

Тя се намръщи и Боно добави:

— Този път възнамерявам да съм в теб, когато свърша. А ако ме погалиш там, няма да издържа дотогава, уверявам те.

Той се наведе и подръпна ухото й със зъби.

— Освен това искам първо да направя с теб толкова много неща. Както ти казах преди, няма да бързам.

Дъхът й излизаше прекрасно накъсан, задъхан, и това накара страстта и тревогата му да нараснат. С лукава усмивка тя не само го погали по врата, а се наведе да го целуне точно там, където туптеше пулсът му, и това го подлуди.

— Много… си добра. Можеш да побъркаш един мъж — изхриптя Тристан.

Трескаво развърза фустите й и ги смъкна. После я освободи от ризата, за да може да я огледа хубаво, цялата, от ямката в основата на шията й до изящните къдрави косъмчета между краката й.

До този миг почти вярваше, че може да спре, стига само да я види гола, да има нещо, за което да си спомня, след като си тръгне. Каква глупост! Защото когато зърна своята хубава принцеса гола, само пламна от копнеж по нея, като моряк, който копнее за морето.

— А аз кога ще те видя гол? — прошепна тя.

— Когато пожелаеш.

Зоуи го стрелна със зноен поглед, повдигна крака му и започна да събува ботуша му.

Никоя никога не бе правила това за него. Досега се бе чукал с жени най-вече в гримьорни или в квартири, които партньорките му деляха с други. Винаги се опитваше да не бърза с любовния акт, но пълното събличане не беше практично. Никога не знаеше кога някой може да ги прекъсне. Затова да бъде събличан от жена беше преживяване, единствено по рода си.

Ооо, какво бе пропуснал! Фактът, че една богиня с гола гръд бе коленичила в краката му и му събуваше ботушите, болезнено напомняше за семеен уют… и беше безкрайно еротичен.

Той напълни ръцете си с пищната й коса, пищната й гръд, всичко, до което можеше да стигне. Какво ли би било да прави това всяка вечер с нея? Самата мисъл го възбуди толкова, че когато Зоуи се изправи усмихната и посегна към копчетата на панталона му, Тристан разбра, че няма да може да мине през това, без да стигне до края, за свой огромен срам. Само като си спомни как го докоснаха ръцете й този следобед, и беше на косъм.

Той отмести дланите й, смъкна си ризата, а после и панталона и гащите, за да застане на свой ред пред нея чисто гол.

Очите й го погълнаха, макар че се отклониха от възбудения му член.

— Погледни го! — изръмжа Тристан.

Може би ако го стореше, щеше да се стресне и да се отдръпне. Той отчаяно копнееше да си поеме въздух, да спре това безумно гмуркане в нейния океан, преди да е станало късно. Но когато Зоуи изпълни нареждането му и очите й се разшириха от гледката — макар че очевидно не от страх, — Боно осъзна, че няма връщане към брега.

Все пак трябваше да бъде сигурен, че тя разбира в какво се забърква. Постави ръката й върху издутия си член.

— Този звяр е това, което искам да вкарам в теб, принцесо. Ще те нарани, страхувам се, и никога вече няма да си същата.

Тя прокара пръст по дължината на члена му и се усмихна леко.

— Надявам се, че няма. Какъв смисъл има от съблазняването, ако след това човек си остане същият?

Той изстена. Само Зоуи би погледнала на нещата по този начин.

— Тогава бог да ни е на помощ.

И я привлече в обятията си за дълга страстна целувка, която подпечата съдбата и на двама им.