Елоиза Джеймс
Три седмици с лейди Хикс (39)

Глава 39

Когато се върна в спалнята на Торн, Индия вече се беше успокоила. Най-добре се владееше по време на кризи, когато другите изпадаха в истерия. Спря се, за да се представи на иконома на Торн, който очевидно не бе на себе си от тревога.

Двамата се погрижиха да намерят работа на всички в домакинството, от госпожа Стела до конярите, които можеха да се заемат да изчистят каретата от речната вода.

— Довечера ще се запознаете с гмуркачите в тинята, милейди — каза икономът. — Току-що тръгнаха към Чипсайд за някакво лекарство без рецепта, за което знае господин Дюсо.

В какво, за бога, се бе забъркал Торн? Възможно ли бе това да е някакво чудновато събиране, на което четиримата са се гмуркали в реката и са си спомняли за детството си? Индия обаче нямаше време за разговори. Тя забърза обратно към спалнята на Торн и изгони личния му прислужник, който бе сменил чаршафите, но още не бе преоблякъл господаря си.

Индия заговори и без да спира, натопи чист плат в топлата вода и започна да мие Торн. Каза му колко много й е липсвал и колко много й липсва сега. Може би дори си поплака, особено когато дръпна чаршафа, за да измие краката му. Никога не бе виждала ясно всички белези, които ги покриваха, бледите резки, които разсичаха грубите косми, без да могат да прикрият мускулите отдолу.

Мъжеството му бе притиснато към крака и изглеждаше съвсем различно от всеки друг път в нейно присъствие. Също като него, и то бе унило в неопределеността на времето.

Индия продължи да говори и да го мие едновременно — разказваше му с тих глас истории за по-необикновените домакинства, които бе виждала.

От време на време спираше и поднасяше до устните му лъжица вода. Повдигаше главата му, така че част от водата се изливаше в гърлото му.

Точно когато дърпаше чаршафа на мястото му, на вратата се почука. Влезе госпожа Стела, следвана от прислужник с още гореща вода. Очевидно се бе съвзела и бе експедитивна както винаги.

— Поръчах съставките, които искате, и възложих на Роуз и Клара да надзирават готвачката, докато пече специална торта за господаря.

Индия й се усмихна.

— Прекрасна идея. Благодаря, госпожо Стела.

Когато вратата отново се затвори, Индия насочи вниманието си към косата на Торн. Кръвта и речната вода я бяха сплъстили на корав шлем, затова тя започна да я мие търпеливо. През цялото време продължаваше да му говори с тих успокояващ глас, макар че от време на време спираше и го молеше да се събуди.

Когато реши, че е достатъчно чист, леглото вече бе подгизнало. Тя дръпна шнура на звънчето и под нейно наблюдение слугите го преместиха в съседната спалня — онази, която бе предназначена за господарката на къщата. Ирония, която не й убягна.

Вечерта продължаваше; икономът дойде и я попита дали иска да се присъедини към господата Дюсо, Бинк и Джорди за вечеря. Тя отклони поканата, но отиде да ги поздрави.

Господни Бинк пъхна в ръката й кафява бутилка.

— Това е магийно-електрически ободрител — каза й той със сериозен, настойчив глас — Най-доброто средство в цял Лондон. Веднага ще го събуди. А ако не подейства, ще намеря някоя от ония таблетки, които правят за събуждане на мъжествеността. Това ще свърши работа!

Индия му благодари и забърза обратно към леглото на Торн. Нещо дълбоко в нея вярваше, че като му говори, го държи свързан с този свят и че ако се предаде и го остави на тишината, той може просто да премине в небитието.

По-късно през нощта, изтощена, тя започна да размазва думите си и най-накрая избухна в плач.

Мразеше да плаче. Още като дете бе разбрала, че с плач не се постига нищо. Човек можеше да плаче часове наред, но когато спреше, къщата още щеше да е тъмна и кънтяща. Плачът нито стопляше човека, нито засищаше глада му.

Но сега чувствата се надигнаха в гърлото й и тя не можа да спре. Когато се овладя достатъчно, за да проговори пак, думите, които излязоха от устата й, вече не бяха нежни и успокоителни.

— Защо… защо си влязъл в реката? — попита тя и гласът й се прекърши. — Не трябваше да рискуваш живота си, когато баща ти и Елинор те обичат, когато Роуз те обича… когато аз те обичам!

Отново се задави и с ужас откри, че почти крещи, когато трябваше нежно и любящо да го примамва да се върне в съзнание. Но вече бе използвала всички нежни думи, които знаеше.

— Обичам те — каза отново тя и гласът й се прекърши в ридание, — но и те мразя, защото това е първият път, когато ти го казвам, а ти дори не ме слушаш. Мразя те, задето ме накара да се влюбя в теб. Мразя те, задето искаш да се ожениш за някоя, която е сладка и пухкава като патенце, а не за мен.

Най-ужасното от всичко бе нейното собствено участие в драмата: тя бе захвърлила единственото красиво нещо в живота си. Дори да не умираше. Торн бе приключил с нея. Освен това заслужаваше нещо по-добро от нея.

Тя го излъга в най-интимните им мигове. Така и не му се довери, не му призна най-важните истини: нито че преди него не бе лягала с мъж, нито това, че точно тя за нищо на света не би изоставила детето си.

Любовта към него беше болка, която изпитваше в цялото си тяло, сякаш две кости се триеха една в друга.

— Ти разби сърцето ми! — извика тя. — Ти разби… ти разби сърцето ми!

За свой абсолютен ужас осъзна, че подчертава думите си, като го удря по гърдите — не достатъчно силно, за да го заболи, но все пак признак какъв зъл човек е.

— Знам, че не съм с… сладка — провикна се тя. Сълзите й капеха по чаршафа. — Предполагам, че съм загубила цялата си сладост още като дете. Но това не означава, че от любовта не ме боли точно толкова, колкото и всички други. Не означава, че нямам нужда някой да се грижи за мен, също като Лала. Само защото мога да се грижа за себе си, не значи, че искам.

С тези думи тя се свлече надолу и зарови лице на гърдите му. Цялото й тяло се тресеше от ридания.

Плачеше толкова силно, че за малко да не чуе как един глас прошепва:

— Индия.

Но го чу.

Изправи се, видя, че очите на Торн са отворени, и нададе вик.

— Обичам те — провикна се тя. Гласът й беше пресипнал от сълзи. — О, Торн, толкова се страхувах. Но ти се върна!

— Чух те как крещиш и след известно време ми се стори по-лесно просто да отворя очи.

Гласът му беше дрезгав, но ъгълчетата на устата му се извиха нагоре.

— Съжалявам — извини се тя. — Не исках да си изпускам нервите.

— Ти си си ти — отговори той. Пръстите му се свиха около нейните, а очите му отново се затвориха. — Обичам те.

Миглите му отново се спуснаха над бузите, но този път Индия знаеше, че е в плен на съня, а не на нещо по-мрачно и близко до смъртта.