Елоиза Джеймс
Три седмици с лейди Хикс (38)

Глава 38

През всички години, които последваха, Индия никога не забрави мига, в който Фред влетя във всекидневната й, следван по петите от иконома на Аделаид.

— Той умира, милейди — изхриптя той — и момиченцето иска да дойдете.

За миг думите на Фред просто се завъртяха в главата й като стихове на песен, която бе рецитирала, но никога не бе пяла.

Умираше ли? Как, за бога, бе възможно Торн да умира? Но страхът, изписан на лицето на Фред, й подсказа, че не преувеличава.

Тя скочи от стола си и се втурна към каретата на Торн без палто, без чантичка, без Аделаид.

Фред скочи на капрата и каретата зави с трополене край ъгъла. Индия заби нокти в дланите си. Умът й бушуваше като снежна буря, толкова бяла и свирепа, че през нея не можеше да си проправи път нито една мисъл, нищо, освен биенето на сърцето й. Всеки удар беше молитва, вик, молба.

Торн не можеше да умре. Без него светът нямаше да означава нищо. Тя не можеше дори да си го представи: самото й сърце отхвърляше тази мисъл.

Болката приличаше на биене на барабан, което отбелязваше секундите.

Най-накрая каретата се люшна и спря пред къщата. Индия изскочи навън и се втурна по пътеката, влетя през вратата, мина покрай безмълвния иконом, качи се по стълбите и влезе в стаята на Торн. Над леглото се бе надвесил лекар.

Когато зърна Торн, коленете й поддадоха и тя едва успя да се хване за колоната на леглото. Беше гол, покрит от кръста надолу с чаршаф. Кожата му бе загубила всякакъв цвят. Беше бял, бял като пудра, което не беше нормално. Миглите му бяха черни, като изписани с въглен, на фона на бледите му бузи.

Още по-лошо: на челото му тъмнееше огромен прорез. Тя видя как лекарят прави поредния правилен, точен шев, за да събере зейналата рана. По ръцете му течеше кръв и се просмукваше във възглавниците.

— Не е мъртъв — промълви тя задъхано. — Какво се е случило?

— Господин Дотри ли? — попита лекарят, без да вдига глава. — Още е жив.

Направи още един шев, а после още един.

— Има ли други рани?

— Не и ако не броим удавянето.

— Какво?

— Доколкото разбирам, са го извадили от Темза. Цяло чудо е, че са успели да възстановят дишането му. Но още не е дошъл на себе си. Досега трябваше да се е събудил. Възможно е дробовете му да са пострадали. Или да е получил сътресение на мозъка от сблъсъка.

По ръката му закапа още кръв и някаква жена, навярно икономката, пристъпи напред с руло от мокър плат.

Светът отново си дойде на мястото и Индия я хвана за китката.

— Тази кърпа чиста ли е?

— Занимавам се с прането в понеделник — отговори жената и брадичката й потрепери. — Само преди ден-два.

— Аз ще я взема, ако обичате — каза Индия и омекна, когато видя зачервените очи на икономката и сълзите, които се търкаляха по бузите й. — Как се казвате?

— Госпожа Стела — отговори жената.

— Аз съм лейди Зенобия. Ще ви бъда благодарна, ако ми донесете много плат — чист, неизползван. Поръчайте да доставят лед всеки ден през следващата седмица. Освен това искам да приготвя лапа от яйца, розово масло и терпентин.

Тя взе плата и избърса кръвта от лицето и шията на Торн, като внимателно избягваше самата рана.

Докторът вдигна глава.

— Ако не дойде на себе си, няма да има нужда нито да лекувате раната, нито да се опитвате да предотвратите треската.

— Той ще се събуди — заяви категорично Индия.

Лекарят изсумтя, довърши последния шев и отряза конеца с малък нож.

— Това е всичко, което мога да направя — каза той и избърса ръцете си в края на чаршафа. — Или ще се събуди, или няма.

— Трябва да има някакво лечение за такива наранявания на главата! — настоя Индия, без да откъсва поглед от доктора. Жилетката му беше опръскана с кръвта на Торн.

— Ако има, то аз не знам. Можете да се опитате да му дадете вода, но ако не отвори очи, няма да оцелее дълго. Това струва една лира, плаща се веднага — добави отсечено той.

— Фред, моля те, придружи този човек до вратата. Икономът ще ви плати — каза Индия и отправи към лекаря поглед, който го накара забързано да тръгне към вратата и да заслиза по стълбите.

Индия седна на леглото и взе ръката на Торн в своята.

От раната все още се процеждаше кръв, но тя не искаше да я докосва, преди да са й донесли чист плат. Един лекар веднъж й беше казал, че според него замърсените рани се инфектират по-лесно. А Темза наистина беше мръсна.

— Торн — прошепна тя. — Аз съм Индия.

Той не помръдна.

— Моля те, върни се — продължи тя, наведе се и устните й докоснаха бузата му. — Не мога да загубя още един любим човек заради тази река, Торн. — Гърлото й се сви. — Моля те, моля те, събуди се.

Фред се върна. Изглеждаше разтревожен.

— Прислужникът на господин Дотри се чуди дали моментът е подходящ да измие речната вода и да смени чаршафите.

Индия вдигна глава.

— Ще го направя аз.

Лакеят изглеждаше ужасен, но Индия нетърпеливо махна с ръка.

— Ще ми трябва помощ за чаршафите. Как се казва прислужникът на господин Дотри?

— Господин Пендъл.

— Моля те, кажи на господин Пендъл да донесе чисти чаршафи и нощни дрехи, както и топла вода. Госпожа Стела ще донесе чист плат. А дотогава аз ще отида при госпожица Роуз.

— Тя е в детската стая — каза Фред, поколеба се и добави: — Тя, госпожица Роуз, настоя да изпратим карета за вас, милейди. Надявам се, че сме постъпили правилно. Когато го донесоха, настъпи такава бъркотия, че тя я чу от стаята си. Херцогът и херцогинята са в дома си в провинцията, затова ви повиках. Изпратих съобщение и на херцога, разбира се, но имението му е на два дни път.

— Бил си абсолютно прав да ме повикаш — успокои го Индия. — Гледала съм много болни. Би ли изпратил човек при лейди Аделаид, за да й съобщи за случилото се? И къде са хората, които са извадили господин Дотри от реката?

— В момента господата Бинк, Дюсо и Джорди се къпят и преобличат.

Индия се намръщи.

— Кои са тези хора? Искаш да кажеш, че живеят тук?

— Те са бивши гмуркачи в тинята — обясни Фред — и много се гордеят с този факт. Те са хората, които са спасили господин Дотри. Доколкото разбрах, са го накарали отново да започне да диша.

— По-късно ще им благодаря — каза Индия. Точно сега трябваше да отиде при Роуз.

Когато стигна до детската стая, детето слушаше учителя си, който четеше от една история на древен Рим. Роуз седеше на стол с права облегалка. Антигона беше сложена на люлеещата се крава до нея.

При влизането на Индия Туинк млъкна. Роуз вдигна Антигона и се изправи, здраво стиснала куклата. Учителят стана и се поклони. В ъгъла Клара направи реверанс.

— Господин Дотри е жив — каза бързо Индия. — Докторът току-що си тръгна.

— Той събуди ли се? — гласът на Роуз беше висок и напрегнат.

— Още не — отговори Индия, приближи се към нея и коленичи. — Той ще се оправи, миличка.

— Така казаха и за баща ми — отговори Роуз.

— Може ли да те вдигна? — попита Индия.

Роуз кимна Индия я вдигна на ръце, занесе я на дивана и седна. Момиченцето седна съвсем изправено в скута й.

— Много съм ти благодарна, че си изпратила карета да ме доведе — каза Индия и го погали по гърба.

— Лейди Аделаид каза, че правите чудеса — напомни й Роуз.

Аделаид нямаше предвид това, но Индия кимна.

— Ако някое чудо може да помогне, аз ще го направя — изрече тя яростно. — Обещавам ти. А ако това чудо не се случи…

Насили се да изрече думите, защото трябваше да ги каже. Не можеше да остави детето във властта на абсолютния ужас.

— Ако загубим Торн, Роуз, ти ще дойдеш да живееш с мен.

Почувства как Роуз потрепери.

— Навярно ще ме изпратят в Америка, при леля ми.

— Не това би искал Торн — не това иска. Той иска да живееш тук, в Англия. И помниш ли? Аз казах на половината свят, че си моя дъщеря.

Ръцете й притиснаха момиченцето по-здраво, като го примамваха отново да се облегне на рамото й.

— Не мога да си представя, че на този свят може да има по-голяма привилегия от тази.

Роуз издаде тих задавен звук, но не каза нищо. Все пак тялото й се отпусна в ръцете на Индия, а главата й — на рамото на младата жена.

— Тон няма да умре, нали?

— Не и ако мога да му попреча.

Индия допря буза до ярката коса на Роуз и започна да я люлее.

— Как е Антигона? — полита тя.

— Не се чувства много добре — прошепна Роуз. — Лошо й е, сякаш и тя е нагълтала вода от реката.

— Трябва да я успокоиш.

Индия сложи детето да стъпи на земята и го погледна в очите.

— Кажи й, че много хора я обичат, че ще е на сигурно място и ще е топло. Кажи й, че Торн би искал тя да се надява и никога да не се предава, защото той не е от онези хора, които се предават, нали?

Роуз поклати глава.

— Никога.

— И аз не съм — каза Индия. — Няма да се откажа от Торн, нито пък ти. Сега ще се върна при него и ще сложа лапа на челото му. Ако се притесняваш и искаш да разбереш как е, просто изпрати Клара при мен.

— И аз няма да се откажа — заяви смело Роуз.

Индия я прегърна и хукна към вратата.