Елоиза Джеймс
Три седмици с лейди Хикс (34)

Глава 34

Индия се събуди рано сутринта, все още изтощена. Искаше й се да изпита въодушевление, задето ще се омъжи за Вандър и един ден ще стане херцогиня. Наистина й се искаше. Предишната вечер го пусна в спалнята си с мисълта, че той може би ще я съблазни.

Тогава идеята й се стори добра: ако се окажеше прелъстена от този красив лорд, който я гледаше с такова обожание, беше логично да спре да мисли за Торн.

Но накрая дори не се целунаха.

Никога нямаше да стане съпруга на Вандър. Просто не изпитваше към него такива чувства.

Към Торн обаче…

Той навярно щеше да слезе за закуска. При тази мисъл сърцето й заби по-бързо. Предполагаше, че след поведението на лейди Рейнсфорд няма да иска да се ожени за Лала.

Това не означаваше, че ще се обърне към нея. Навярно нямаше.

Тя щеше да му пожелае всичко най-хубаво, да се държи с достойнство, но дружелюбно. Беше й останало единствено самоуважението, но дори и то бе разбито на хиляди късчета.

Все пак се почувства по-добре, след като се изкъпа, да не говорим, след като се облече в една от онези впити рокли с виолетов горен пласт и дълбоко деколте. Чувстваше се така, сякаш отива на война, и в такъв случай спокойно можеше да се облече в своя собствен вариант на броня.

Но в стаята за закуска не видя никого другиго, освен иконома.

— Негова светлост и лорд Броуди още не са станали — оповести Флеминг, докато я придружаваше до стола й.

— А господин Дотри? — попита Индия, като се постара гласът й да прозвучи небрежно.

— Господин Дотри не си е вкъщи.

Тя не очакваше това. Тъкмо разгъваше салфетката си, но се спря и вдигна глава.

— Не си е вкъщи ли? Къде е?

— Боя се, че не мога да ви кажа, милейди — отговори той и добави: — Снощи замина с каретата на херцога на Вилиърс.

— Защо не е тръгнал със своята?

Бръчките край устата на иконома станаха по-дълбоки.

— Беше заета.

Индия се намръщи. Флеминг, разбира се, беше икономът на Торн, но в известен смисъл винаги щеше да бъде неин. Все пак нали тя го нае!

— За бога, Флеминг, сигурно можеш да ми кажеш кой е взел каретата на господин Дотри?

Икономът затвори вратата и понижи глас:

— Бяха доктор Хатфийлд и госпожица Рейнсфорд, милейди. Преди два дни по искане на господин Дотри изпратих човек да вземе специално разрешително за брак от архиепископа на Кентърбъри.

Дори с трепване на окото не издаде, че разрешителното е било предназначено за Индия и за неговия господар, макар че със сигурност трябваше да знае истината. Дългогодишният опит на Индия я бе научил, че икономите винаги знаят всички тайни в къщата.

— Скоро след сблъсъка с лейди Рейнсфорд пред къщата — продължи Флеминг — доктор Хатфийлд поиска да се срещне с нея и се боя, че последва размяна на още реплики в библиотеката.

— Лейди Рейнсфорд е прекарала много тежък следобед — отбеляза Индия. Дори не се помъчи да се престори на ужасена.

— Да, милейди. За съжаление направи цял куп енергични — би могло да се каже дори ругателни — забележки, преди да се оттегли в стаята си. Вратата на библиотеката беше отворена и беше невъзможно да не чуя разговора — добави той.

Индия нетърпеливо махна с ръка. Щеше да е необходима свръхчовешка воля, за да не се заслуша човек.

— И госпожица Рейнсфорд ли беше в библиотеката?

— Не. Но херцогът на Вилиърс беше. След като лейди Рейнсфорд се оттегли, Негова светлост предложи на доктор Хатфийлд специалното разрешително на господин Дотри и докторът го прие.

Индия ахна.

— Прие ли го? И съобщи ли за това на господин Дотри?

— По това време господин Дотри беше във вдовишката къща с госпожица Роуз — осведоми я Флеминг и се поколеба. — Боя се, че е възможно Негова светлост да е подценил чувствата на господин Дотри към госпожица Рейнсфорд.

— Разбирам — промълви с немощен глас Индия.

— Когато господин Дотри се върна, аз бях на подземния етаж. Но разбрах, че когато чул за бягството им, той хукнал след тях възможно най-бързо с надеждата да ги спре, преди да се е състояла сватбата.

За миг сърцето на Индия спря да бие. Торн бе тръгнал след Лала. Отчаяно се бе опитал да й попречи да се омъжи за друг. Навярно наистина я обичаше.

Тя самата беше само едно удобно тяло и нищо повече.

Щом щеше да се превръща в паднала жена, най-малкото можеше поне да се опита да опази сърцето си.

Но не… тя така и не спря да обича родителите си, дори когато забравяха да я нахранят, и навярно нямаше да спре да обича и Торн. Точно сега се чувстваше като ранено животно. Болеше да обичаш някого толкова много.

Против волята й очите й се наляха със сълзи, а долната й устна затрепери. Флеминг загърби правилата за поведение на икономите и сложи ръка на рамото й. В очите му се четеше дълбоко съчувствие.

— Добре съм — промълви Индия, преглътна с усилие и дори не се опита да прикрие болката — Ще се оправя. Мисля… мисля, че трябва веднага да се върна в Лондон, ако си така добър да повикаш каретата ми, Флеминг. Камериерката ми може да се върне заедно с кръстницата ми, когато лейди Аделаид реши да си тръгне.

Само по някакво чудо успя да се сдържи да не избухне в сълзи, преди да се качи в каретата си. А фактът, че Флеминг лъхна в ръката й четири току-що изпрани кърпички, й показа, че икономът знае кога точно ще се излеят тези сълзи.

Оказа се, че започнаха от мига, в който каретата излезе на пощенския път, и не спряха през цялото пътуване до Лондон.

— Всичко е наред, Питър — обърна се тя към разтревожения иконом на Аделаид, когато прекрачи прага на дома си. — Денят беше много… много уморителен.

Коя жена не би се влюбила в Торн? Той беше съблазнителен и все пак нежен и мил. Наистина я слушаше и продаде каучуковата лента „Индия“ по неин проект Беше вулгарен, груб и истински, по начин, по който никога не бяха истинските джентълмени.

Макар да не беше джентълмен по рождение, от самото начало бе безкрайно честен. Нямаше намерение да й завърта главата. Погледна я в очите, и то неведнъж, и й каза, че връзката им е само временна и че смята да се ожени за Лала.

От гърдите й се изтръгна ридание. Най-глупавото нещо в цялата история беше това, че мъжете от години се опитваха да се потъркалят с нея в кревата. Предполагаха, че след като наемат жена и й плащат, преспиването с тази жена си върви в комплект с предоставяните услуги.

Тя сама се провали. Забрави за защитите, които си бе изградила още преди години, уроците, които бе научила от баща си и майка си за живота. За любовта.

Сега изпитваше чувството, че са изтръгнали от тялото й жизненоважен орган. Кой би си представил, че любовта може да боли толкова?

Трябваше да си изгради нов живот — живот без тази агонизираща болка.

Живот без Торн.