Елоиза Джеймс
Три седмици с лейди Хикс (27)

Глава 27

Тази вечер на вечеря Вандър не спря да я обсипва с внимание, но Индия не можеше да се насили да се развълнува. Чувстваше се апатична, сякаш светът летеше напред без нея. Най-вероятно накрая щеше да се омъжи за Вандър. А Торн щеше да се ожени за Лала.

Очевидно не бе прекарал следобеда във фабриката си, не и при положение че Лала изглеждаше по този начин. Навярно бе прекарал цялото това време с нея, въпреки че тя уж почиваше в стаята си с главоболие.

Точно сега Лала седеше на масата, порозовяла и сияеща… Наистина ли си мислеше, че няма да забележат любовното ухапване на шията й? Лала бе пъхнала в деколтето си фишу, но Индия не беше глупава Можеше да разпознае кога една жена е прекарала следобеда в целувки.

Или в нещо повече.

Най-лошото беше, че Индия се чувстваше като някоя лекомислена жена, както би се изразила Аделаид. Като курва, ако трябваше да се изрази по-грубо. Този следобед Торн бе съблазнил друга жена, а тя все още го желаеше.

За щастие тази вечер той не седеше до нея. Беше начело на масата, а Индия бе сложена доста по-надолу. Толкова далеч, че си позволи да го погледне скришом изпод мигли.

Продължи да среща погледа му, което беше смущаващо. И всеки път през тялото й преминаваше вълна от страст и тя се размърдваше на стола. Краката й не можеха да си намерят място. Почувства се унизена, когато той я видя да го прави. Торн знаеше какво изпитва тя.

Веднъж дори се разсмя на глас след срещата на погледите им и това накара ума й да се разбушува.

Мъжете бяха странни. Как можеше да я гледа така, след като бе прекарал следобеда с Лала? Само един поглед към момичето бе достатъчен да разкрие, че Лала е потънала в щастлива омая, че се чувства обичана и ценена.

Индия го погледна с присвити очи, а после премести поглед надясно, към Вандър.

— Вие с Торн да не би да водите двубой?

— Съвсем не — отговори Индия и отпи от виното си — Макар че ако можех, щях да го накажа, задето изчезна за цели часове. Добрият домакин не се държи така.

Погледът на Вандър се спря замислено на Лала и стомахът на Индия се сви. Разбира се, всички се досещаха къде е бил домакинът им или поне какво е правил.

— Смятам, че може би си мислим едно и също — каза тя и се насили да се усмихне.

— И това е…?

— Предполагам, че Торн е помолил Лала да се омъжи за него — прошепна тя. — Вижте я само.

Лала подреждаше приборите си с разсеяно изражение и на устните й играеше лека усмивка.

— Не съм убеден — отговори Вандър и очите му се стрелнаха към Торн.

— На врата й има белег.

Вандър отново погледна към нея, крайчето на устата му се повдигна и Индия усети, че се изчервява. Навярно не трябваше дори да знае за любовните ухапвания.

— Наистина изглежда щастлива — съгласи се той.

Лорд Броуди беше красив. И не беше незаконороден, макар че това не я вълнуваше. Другите обаче се интересуваха. Ако родителите й бяха живи и ако се интересуваха от тези неща, биха предпочели дъщеря им да се омъжи за Вандър.

Той дори ухаеше добре — на вятър с лек примес на дъжд, навярно защото прекарваше повечето време на гърба на коня.

Индия взе решение. Нямаше да се унижава, като зяпа като влюбена глупачка мъж, който скоро ще се ожени за друга. Вандър беше красив, силен и идеален. Тя му се усмихна с широката усмивка, която Торн мразеше.

Вандър не я мразеше. Той й се усмихна в отговор и покрай очите му се появиха онези абсолютно привлекателни бръчици. Индия слепешком посегна, взе отново чашата с вино и започна да разпитва Вандър за оборите му.

Не погледна отново към горния край на масата. Всъщност продължи да седи с обърнато рамо. Беше се вкопчила в достойнството си с всички сили и не спираше да обсипва Вандър с усмивки.

Той беше нейното бъдеще, а бъдещето на Торн беше Лала, и толкова.

Когато Елинор стана, всички дами станаха след нея и стаята зажужа от тих говор и шумолене на рокли по мраморния под.

— Сега дамите ще ме придружат да пийнем чай в малкия салон — каза херцогинята.

Индия бе обзавела салона точно с тази цел. Помещението беше красиво и женствено, с групички диванчета и дори маса за игра, в случай че някой иска да играе пикет.

— Приятна вечер, господа — продължи ведро Елинор и хвана Аделаид за ръката, без да обръща внимание на факта, че лейди Рейнсфорд се върти наблизо — очевиден намек, че би желала тя да върви редом с херцогинята.

Индия се спря да поговори с Флеминг, който й съобщи, че супените лъжици не са стигнали и че втората прислужница на първия етаж се е спънала на задното стълбище и си е изкълчила глезена.

— Малко е тромава.

— Ще свикне — заяви Индия.

Торн изникна зад рамото на Флеминг и попита:

— За какво толкова говорите, по дяволите?

Изведнъж сърцето на Индия започна да препуска лудо, а ударите му закънтяха в ушите й. Той отново бе раздразнен, но не това бе причината пулсът й да се ускори. Беше заради неподправената мъжественост, която се излъчваше от него, дори докато стоеше в потъналия в сенки коридор, полускрит зад иконома си.

— Просто за недостига на супени лъжици — отговори тя. — Благодаря, Флеминг.

Икономът се поклони и отправи остър поглед към Торн. Индия нямаше да се учуди, ако разбереше, че знае всичко. Икономите винаги знаеха.

— Няма нужда да се безпокоиш за супените ми лъжици — каза Торн и направи крачка към нея. Беше стиснал зъби, а очите му изразяваха нещо… Индия не беше сигурна какво.

Остана прикована на място от близостта му и измина един миг, преди да осъзнае какво й казва. Разбира се, че нямаше нужда. Сега той си имаше съпруга. Или поне почти.

— Разбирам — отвърна тя с високо вдигната глава. — Ще дам на Лала адреса на майстора, който ги изработи.

Той изръмжа.

— Стига!

— О! Добре, сега ще отида при дамите.

И тя кимна към вратата към малкия салон.

Но вместо да я остави да мине, Торн направи още една крачка към нея. Индия инстинктивно отстъпи назад и установи, че той я е вкарал в малка стаичка, замислена като килер за ливреите на прислугата.

Все още не бяха сложили подходящи шкафове и като временна мярка Индия бе прикрила алкова с опушеносива завеса Сега завесата се затвори зад Торн и той нежно я избута докрай в малката стая.

Двамата едва се побираха и светлината леко проникваше през рехавата ленена тъкан. Тя погледна към навъсеното му лице и нещо в сърцето й се разтвори, съвсем мъничко.

Беше се влюбила в мъж с хладни сиви очи, същия цвят като плата зад рамото му. Бе му създала идеалната обстановка, без дори да подозира, че го прави.

— Торн — каза тя, — трябва да се върна при дамите Ще се чудят какво е станало с мен.

— Спря да ме гледаш — каза той намръщено.

— Нямах причина да гледам към твоя край на масата.

Той подпря едната си ръка на стената над главата й и се наведе още по-близо.

— Преди ме гледаше.

Гласът му звучеше така, сякаш говореше през стиснати зъби.

Беше смущаващо да открие, че само един поглед към устните му кара коленете й да омекват. Все пак тя успя да призове на помощ самоуважението си.

— Трябва да прекарваш повече време с Лала. Тръгвай!

Той не й обърна внимание.

— Знаеш ли, че повечето хора ме намират плашещ?

Индия го погледна в очите, пое си дълбоко въздух и понечи да се обърне на една страна, да избяга на свобода.

Но тялото му я притисна, а устните му се спуснаха над нейните. Целувката им беше дълбока и влажна, не нежна, а изгаряща, сякаш целия въздух на света беше този, който Индия можеше да поеме от устните на Торн.

Тази отчаяна целувка беше мълчалива, толкова пламенна, че Индия действително почувства как устните и се разраняват. Ръката му се зарови в косата й и фуркетите, които придържаха на място пирамидата от сложно фризирани букли издрънча на пода.

— Не! — изохка тя, но устните му отново намериха нейните. Тя едва осъзна, че се е отблъснала от стената и сега е долепена до него, толкова близо, сякаш се опитваше да се разтопи и да се влее в него.

Всъщност отначало не забеляза, че ръцете му са се пъхнали под полите й. Не и преди да осъзнае, че сега стискат задните й части, повдигат я по-високо и отново я подпират на стената. Краката й инстинктивно се обвиха около хълбоците му и той притисна слабини към нейните. По краката й избухнаха вихрени пламъци.

Тя промълви нещо с позорно слаб гласец. Можеше да е било „не“ Още по лошо, можеше да е било „да“

Какаото и да беше, той не му обърна внимание. Пръстите му се плъзнаха в копринените кичурчета между бедрата й В мига, в който я докосна, устните й се разтвориха във вик, който той улови в устата си.

Целувките и ласките му я потопиха в замая. Виеше й се свят, не можеше да вижда, не можеше дори да диша. Вкопчи се в него и онези негови умели пръсти разпалиха в кръвта й треска. Жаждата се надигна в тялото й като мрачна буря.

— Не! — прошепна дрезгаво тя и се отскубна от целувката му. — Не можеш да прекарваш следобеда с Лала, а после да идваш при мен. Не можеш да ме съблазняваш, когато си сгоден за друга.

Той я погледна в очите. Лицето му бе напрегнато от желание, но объркано.

— Не съм сгоден Не съм споменавал нищо за брак нито на Лала, нито на някоя друга жена.

Индия впери поглед в него. Беше й трудно да мисли, когато тялото й трепереше. Пръстите му се бяха укротили, но все още бяха там и я докосваха.

— Сигурен ли си, че не си сгоден? Дори неофициално?

Той поклати глава. Очите му бяха потъмнели като буря над морето, а пръстите му подновиха онази ласка, докосваха я с честота, която я караше да изпитва болка от желание и правеше тялото й странно отпуснато и напрегнато едновременно.

Сякаш чакаше… чакаше нещо.

— Говорих с бащата на Лала, но предвид обстоятелствата около рождението ми той каза, че ще обмисли въпроса само ако получа одобрението на лейди Рейнсфорд. Никога не съм молил Лала за ръката й.

Думите излязоха от гърлото му дрезгаво и Индия му повярва. Кой беше виновен, че Лала си мечтаеше да се омъжи за него? Навярно всяка втора жена в Лондон мечтаеше за него.

А после тази мисъл се отнесе някъде далеч, защото Торн я повдигна с една ръка — сякаш не тежеше нищо — и разкопча панталона си с другата. Извади члена си. Тя ахна, когато телата им отново се сляха, и бедрата й инстинктивно се стегнаха около хълбоците му.

— Не съм прекарал следобеда с Лала — изръмжа той. Гласът му беше пресеклив, сякаш се намираше в неудържимо препускаща карета — Бях в каучуковата фабрика, опитвах се да накарам оная проклета машина да заработи.

— О! — промълви Индия, докато той побутваше най-мекото й интимно място.

— Може ли? — изръмжа той. Очите му не се откъсваха от нейните.

Ръцете й се стегнаха около врата му. Не можеше да му отговори с „не“, така както не можеше да каже на слънцето да не изгрява. Започна да се гърчи срещу него точно в същия миг, в който той нахлу в нея.

Щеше да закрещи, но устата му отново покри нейната — трескава целувка, която съвпадаше с ритъма на грубите му тласъци В крайниците й забушува диво удоволствие, докато той продължаваше, без да спира, подпрял гърба и с ръка, за да я предпази от стената.

„И двамата сме луди“ — помисли си едва-едва Индия Всъщност не мислеше, просто чувстваше: силата на ръката, която я държеше изправена, начинът, по който бяха свързани, и могъщите му тласъци в нея, сякаш тя бе самият живот.

А после…

А после стигна до върха. Главата й се отметна назад, а тялото й се разтресе, сякаш падаше в дълбок кладенец, пълен със звезди И тези звезди се разхвърчаха до самия край на пръстите й. Удоволствието бе така огромно, почти болезнено. И не свършваше.

Торн изстена, подпря се на стената и…

Беше различно. Усещаше го различно. Намираше се дълбоко в нея, дишаше хрипливо, хълбоците му не спираха да се движат. Дишането му ставаше все по-забързано и той загуби контрол.

Беше като прегладнял, като обсебен И с тази мисъл тя отново стигна до удоволствието, остави се на ритъма на хълбоците му… ритъма на сърцето му.

След миг дъхът й излезе като ридание. Торн все още бе обвил ханша й с ръка. Сега обаче бе облегнал глава на стената и трескаво се мъчеше да си поеме въздух. Продължиха да стоят мълчаливо един до друг. Тялото й изпитваше блаженство, а в ума й не бе останала никаква мисъл.

Най-после разумът се върна, а с него дойде безумен ужас.

— Торн, ти не използва балончето! — прошепна тя. — Забрави!

Чу как той рязко си пое дъх, а после и отговора му — дума, която не бе стигала до ушите й никога досега. Но разбра какво означава. Означаваше, че Торн я пусна на пода с бързината на дете, което пуска котка. За разлика от котките, Индия падна накриво, залитна с едната от малките си елегантни италиански пантофки и съумя да остане права само като се вкопчи в ръкава му.

Той не забеляза.

Индия знаеше какво си мисли. Че сега ще го накара да се ожени за нея. Че ще го впримчи и ще го отдели от милата, удивителна Лала. Нямаше да го стори.

— Никога преди не съм губил контрол — изръмжа той.

— Сигурна съм, че всичко е наред — изчурулика бодро тя в стила на Аделаид. — Майка ми се опитва да зачене второ дете години наред, но така и не успя.

Пусна ръкава му и разтръска полите си, без да обръща внимание на факта, че краката й пулсираха.

— Баща ми има шест копелета — напомни й той. — Ако се беше оженил за твоята майка, навярно щяха да ти се родят седемнайсет братя.

— Глупости! — отсече тя намръщено. — Мога ли да ти напомня, че Елинор роди само едно дете? Наясно съм, че изпитваш силни чувства по този въпрос, но мога да те успокоя, че всичко ще се оправи. Аделаид ми каза… ами, зачатието е свързано с определено време от месеца и бъди спокоен, няма да ставаш баща.

Той я погледна със стиснати устни.

Унижението се надигаше у нея и ако се отприщеше, Индия по всяка вероятност щеше да избухне в плач.

Едно беше да имаш романтична връзка, сладък спомен за блаженството на една-единствена нощ. Торн обаче дори не я отведе в спалня, а просто я бутна зад една завеса и й вдигна полите, сякаш беше само някаква нощна труженичка.

Най-лошото бе, че й хареса. Тя на практика го умоляваше да го стори, макар да знаеше, че ще се ожени за друга. И че Лала мечтае за този брак.

Сама си го причини. Сама наруши собствените си стандарти. Самопрезрението запълзя по гърлото и като киселина.

Цял живот бе презирала родителите си, но те никога не бяха правили нещо подобно. Танцуваха голи, но намеренията им бяха чисти, дори и селяните да не разбираха. Майка й и баща й наистина вярваха в Диана, богинята на луната.

Не бяха се забърквали в разни долнопробни действия, притиснати до стената, когато всеки прислужник можеше да влезе във всеки един момент. Уважаваха се — не, обожаваха се. Може и да бяха ексцентрични, но бяха женени Сега за пръв път в живота си Индия се държа по начин, който би засрамил родителите й, вместо обратното.

— Трябва да тръгвам — каза тя. Поне сълзите ги беше овладяла.

— Трябва да поговорим — настоя Торн Гласът му беше тихо боботене.

— Не можем! Някой може да мине по този коридор всеки момент!

Очите им се срещнаха и тя видя, че е разбрал неизречените й думи: устните й бяха подути, косата — разпиляна по гърба. Дори миришеше като тях двамата.

— Отивам си в стаята — заяви тя — и това не се е случило. Никога повече няма да се случи.

Издърпа ръката си от хватката му, дръпна със замах завесата и хукна с всички сили към задното стълбище. Когато се добра до стаята си, без да я хванат, изпита желание да отправи благодарствена молитва към богиня Диана.

Просто за всеки случай.