Елоиза Джеймс
Три седмици с лейди Хикс (23)

Глава 23

Докато чакаше Индия, Торн изпи две чаши бренди. Никога досега не беше изпитвал такава дяволска нерешителност. Всъщност никога не изпитваше нерешителност. Абсолютно никога. Обикновено решаваше кой път е най-добрият и тръгваше по него.

Инстинктивно усещаше, че Лала е жената за него. Тя беше сърдечна, мила и у нея нямаше нищо сложно. Жалко, че беше също така и малко отегчителна, особено сега, когато научи за детската смъртност. Торн не изпитваше абсолютно никакъв интерес към темата, но това можеше да го преживее.

Обичта на Лала щеше да послужи за основа на сплотено семейство. Нещо повече, тревогата й за детската смъртност подсказваше, че ще положи всички усилия да се грижи за децата им и да ги възпита по най-добрия възможен начин.

Индия, от друга страна, беше като картинна мозайка, като някой от новите пъзели, които бе купила на Роуз Нито едно от парченцата не пасваше на другите, а половината от тях загатваха за някаква непозната страна, богата, дълбока и неоткрита.

Макар че нарочно покани Вандър на събирането, когато приятелят му му благодари, че го е запознал с Индия, и в погледа му се четеше чувство, каквото Торн бе виждал у тях само на надбягванията… е, тогава си помисли, че иска да го убие.

Абсурдно!

Започваше да си губи ума. Отпи още една глътка от брендито. Навярно просто се опитваше да се състезава с Вандър. Индия бе една от най-красивите жени, които бе виждал, а освен това беше дъщеря на маркиз, интелигентна, духовита и невероятно богата.

Да не споменаваме, че никога не бе изпитвал по-голяма наслада в леглото. Само като я погледнеше, пропадаше в черен кладенец, в който не съществуваше нищо друго, освен аромата й, вкусът й, допирът на пръстите й.

Един мъж никога не биваше да се поддава на най-долните си инстинкти. Торн се бе научил да владее желанията си, да понижава силните чувства до категория, наречена „интересна“. Лала щеше да стане негова съпруга, а Индия беше и щеше да си остане негова приятелка.

Странно бе да има жена за приятел, но ако Индия се омъжеше за Вандър, той щеше да я вижда…

Преди да се усети, вече бе скочил от стола. Тялото му бе опънато като тетива на лък. Въображението му бе сътворило картина как Индия, в онази синя нощница, се усмихва на Вандър в първата им брачна нощ. Той изруга, хвърли чашата си право в камината и я разби.

— За бога, какво правиш?

Той се обърна. Индия стоеше на прага. Изглеждаше объркана. Плътният аромат на брендито се разля из стаята. С една крачка той се изправи лице в лице с нея, а после тя се озова в обятията му. Този път той не си даде труда да си губи времето с цивилизованост, не и сега. Не я примами да отвори устата си, а превзе устните й с цялата насъбрана сила на мъж, който току-що си бе представил невъобразимото.

Езикът му завладя устата й, обсеби я, обяви я за своя. Негова. Негова.

Не на Вандър. Никога на Вандър.

Той я стисна здраво с едната си ръка, а после опита вкуса й и устните й бяха по-сладки, отколкото си спомняше. Целувката им бе по-пламенна, по-влажна, по-дълбока. Когато отдели уста от нейната, вече я бе притиснал към стената, хълбоците му се забиваха в мекотата й, а едната му ръка се бе заровила в тази великолепна коса. Тялото му крещеше от страст и огън, мускулите му се бяха стегнали, готови за заповедта да я отведат в леглото. По дяволите, да я повалят на пода, на дивана или дори само срещу стената.

Просто да я обладаят.

Той погледна надолу към замаяния й поглед и устните с цвят на зряла череша. Действителността нахлу в съзнанието му с гръм и трясък, той изруга и отскочи назад. Индия се олюля застрашително, когато я пусна, затова той посегна, хвана я и я занесе до дивана.

Смяташе да седне срещу нея, но някак си се озова седнал не сам, а с нея в скута си.

Тя все още не бе изрекла ни то дума.

— Индия… — каза той и се поколеба.

Тя обърна глава. Устните й бяха само на един дъх разстояние от неговите.

— Какво беше това?

Гласът й беше също толкова несигурен, колкото краката й и Торн си помисли, че цялото й тяло трепери. Едва забележимо, но трепереше.

— Нали се разбрахме, че предишната нощ не може да се повтори.

Тя заслужаваше честен отговор.

— Състезание — каза той.

В очите й проблесна нещо… нали не можеше да е болка? Но когато проговори, гласът й бе спокоен.

— Състезание? За мен?

— Състезание между мен и Вандър — потвърди той. Всяка дума излизаше насила от устата му.

— Значи се състезавате за мен?

Тя се отдръпна, за да вижда по-добре очите му, и Торн с ужас откри, че дори това малко разстояние помежду им не му харесва. Някаква частица от ума му смяташе, че разговорът е само губене на време и вместо това трябва да целуне малката вдлъбнатинка в основата на гърлото й. Да я оближе И да продължи да я ближе все по-надолу, до извивката на гърдата й.

Искаше да разбере дали вкусът и е все така сладък навсякъде, дали всеки сантиметър от нея е същият. Снощи останаха някои части от нея, които не успя да целуне.

— Инстинктивно е — обясни той и отклони мисълта си от леглото — Вандър е най-близкият ми приятел, както и един от малкото хора на този свят, на които вярвам. Сравнявам се с него, откакто бяхме в „Итън“.

— Когато не е успял да те сравни със земята — леката неприязън в тона й разкриваше какво си мисли за този тип мъжко поведение.

Това наистина беше лудост. Освен това, за жалост, беше и природата му.

— В това отношение с Вандър сме леко смахнати — призна той, без да обръща внимание на факта, че ръката му си играе с косата й.

— Значи току-що ме целуна само защото се състезаваш с Вандър?

— Да — отвърна безцеремонно той.

— Това е абсурдно! — избухна тя и се поизправи на дивана, което притисна извивката на задните й части към краката му. И към члена му.

— За мъжете има логика — успя да изрече той, което бе цяло чудо, защото се намираше в плен на желание, по-силно от всичко, което бе изпитвал досега.

— Мъжете са абсурдни — отсече категорично тя. — Не трябва да се поддаваш на импулса да целунеш някоя жена само защото приятелят ти проявява интерес към нея.

— Не е само заради това — каза той и погледът му се прикова в устните й. Без да мисли, той се претърколи, притисна я под себе си и тялото му възликува, когато потъна в меките й извивки.

— Проклет вечен ад — прошепна той право в топлината на устата й. — Караш ме да си губя ума, Индия.

Тя не отговори, само плъзна ръка в косата му и придърпа устата му към своята.

Торн не беше джентълмен. Още от самото начало не беше и никога нямаше да стане И все пак, още докато помръдваше, колкото да може да прокара ръка по пищните гърди на Индия, съвестта започна да го гризе.

Не можеше да направи… това, към което отиваха работите. Но не можеше и да спре, защото в мига, в който ръката му докосна гърдата й, тя ахна и отметна глава назад, разкривайки шия, също толкова прекрасна, колкото и останалата част от нея. Той се наведе да я целуне, при което хълбоците му се притиснаха към тялото й и у него се събуди вълна от страст, по-свирепа от всичко, което бе преживявал, откакто беше подрастващо момче.

Прокара ръка по шията й — ласка, нежна като шепот — и целуна линията на челюстта й.

— Индия — прошепна той.

— Какво беше това? — попита тя и той почувства колко й е трудно да накара гласа си да прозвучи спокойно. — Пак ли съревнование?

— Ти си дяволски красива, Индия На този свят няма чистокръвен мъж, който не би желал да бъде на моето място. Проклятие, съжалявам всички онези мъже, които са се влюбвали в теб, къща след къща. Навярно си унищожила всичките им шансове за щастлив брак.

Устните й бяха станали тъмночервени от целувката му и той установи, че няма сили да се разкае. Извиха се в бавна усмивка и той почувства тази усмивка в собственото си тяло. Между краката си.

— Косата ти е като нажежено до бяло слънце, когато впериш поглед право в небето.

— Косата ми не е бяла — възрази тя. — Не съм толкова стара. Мисля, че състезателната ти страна щеше да ми хареса, ако не беше фактът, че аз съм кокалът, за когото се дърлите с Вандър. — И се поправи, преди да е успял да отговори: — Не: за който се дърлите с Вандър.

Торн не искаше да мисли за Вандър.

— Какво му беше грешното, когато го каза първия път?

Тя се намръщи. А после челото й се проясни и тя отговори:

— Ти, разбира се, не знаеш, защото си бил гмуркач в тинята. Ако кажа „когото“ за неодушевен предмет, това не е граматически правилно. Понеси мисля, че не е.

Торн започнала навива около пръстите си кичури светла коса. Никога досега не бе докосвал нещо толкова копринено меко.

— Ако беше блудница, щях да платя цяло проклето състояние, за да усетя как всичката тази коса се плъзга по голата ми кожа.

— Торн!

Беше я шокирал. Мъничко.

— Защо се притесняваш за граматиката? На кого му пука дали изречението е съвсем правилно?

— На мен. И на теб трябва да ти пука. Трудно ми е да наваксам, защото нямах гувернантка. С теб сигурно е същото. Изостанал си. Трябва да наваксаш.

— Защо?

Въпросът беше съвсем прост, но Индия сбърчи чело.

— Защото е важно.

— Да си идеален?

Торн напълно осъзнаваше, че съвършенството е извън възможностите му. Нещо повече, виждаше го у баща си и го смяташе за страшно надценено.

— Да бъдеш възможно най-добрият — уточни тя.

— Тогава защо не си имала гувернантка?

Изражението й се промени и това не му хареса. Той се наведе и отново завладя устата й — безразсъдна, първична целувка, в която езиците им подражаваха на това, което можеха да направят телата им. Когато най-накрая отметна глава назад, и двамата дишаха тежко, а сърцата им биеха силно срещу тялото на другия — навярно в един и същ ритъм, както си помисли той.

— Сега ми кажи — прошепна той и прокара пръсти по извивката на челюстта й. — Защо не си имала гувернантка?

Очите й бяха полузатворени.

— Не можехме да си го позволим. Родителите ми изобщо не искаха гувернантка, защото майка ми смяташе, че обществените ограничения са уморителни.

Последните й думи прозвучаха подчертано жизнерадостно, сякаш цитираше буквално думите на жена, която отдавна бе умряла.

— Знаех си, че има причина да израсна на улицата — отговори Торн и наведе глава, та устните му да могат да последват пътеката на пръстите. — Фактът, че не познавах нито едно от тези ограничения, означава, че никога не ми се е налагало да се притеснявам за тях.

Тя обърна глава и устните му се плъзнаха по бузата й.

— Трудно ми е да си представя, че точно ти ще се притесняваш за каквито и да било правила — обществени или каквито и да били.

— Не можем да продължаваме така, Индия, в противен случай пак ще се озовем в леглото — предупреди я честно той. — А това не можем да го направим.

— Разбира се, че не можем — съгласи се тя, без да помръдне. — Последното, което искам, е да се окажа принудена да се омъжа за мъж, който ме целува само заради някакво съперничество от детските години.

— А аз ще се оженя за Лала — напомни й той с нежен глас.

— Никога не бих застанала на пътя на женитбата ви. Знаеш ли, Торн, мисля, че ако обществото я видеше такава, каквато беше на масата тази вечер, никога нямаше да я сметнат за глупачка.

— Глупачка ли? — Това го изненада.

— Както виждаш, това изобщо не е вярно — настоя Индия — и аз ще смажа тези слухове веднага след започването на новия сезон. Тази вечер Лала разцъфтя. Мисля, че за част от проблемите й е виновна майка й.

Торн не искаше да говори повече за бъдещата си съпруга. Или да мисли за нея, макар да трябваше да признае, че думата „глупачка“ не му харесва.

Мислите на Индия се бяха насочили в съвсем различна посока, защото на устните й трепна малка крива усмивчица.

— За нещастие на твоята състезателна страна, Торн, аз харесвам Вандър.

Самодоволството в стомаха му се изпари.

— Ти беше съвсем прав за него — продължи тя, очевидно без да забелязва, че той се е сковал. — Той е мъжествен, също като теб. Интересен е, забавен и умен. И видя колко прекрасно се държа с Роуз преди малко. От него ще излезе чудесен баща.

Торн рязко претърколи и двама им така, че да седнат.

— Ако приемеш предложението на Вандър, Индия…

— Той не ми е направил предложение! — възрази тя.

— Ако ти направи, никога не бива да му казваш, че сме били интимни Никога.

— Заради вашето съревнование ли?

— Защото сме такива приятели, каквито сме.

Двамата с Вандър бяха свързани като братя и разривът щеше да бъде смъртоносен Всъщност имаше неприятното чувство, че независимо дали Вандър ще узнае истината, или не, самият факт, че Торн е спал с бъдещата му съпруга, може да направи връзката им на пух и прах.

— Много добре — съгласи се тя и отметна косата си зад раменете. — Сега наистина трябва да се връщам. Торн, Аделаид ще се чуди къде съм.

Торн я погледна и изведнъж разбра какво може да подтикне един мъж да наруши всички обществени норми, за да обвърже една жена към себе си. Интелигентността и страстта на Индия, изящните й форми, устата й, смехът й, дори онази бенка — всичко това бе достатъчно да докара един мъж до лудост.

— Трябва да ми кажеш в мига, в който Вандър ти предложи — заяви той.

Тя се намръщи.

— Какво се опитваш да ми кажеш? Че имам нужда от благословията ти?

— Не трябва да има нито една целувка повече, след като се обречеш на друг.

— Намекваш, че…

Той й се ухили. Лала все още не беше негова, а Индия не беше на Вандър. Затова я целуна.

Нещо обаче все още го притесняваше.

— Днес ти беше трудно да вървиш — каза той и прокара пръст по долната й устна.

В очите на Индия се четеше желание, което го накара да изпита копнеж да я бутне по гръб и просто да нахлуе в нея. Нямаше да го направи, но искаше.

О, боже, колко искаше!

— Какво не съм направила?

— Когато обикаляше салона с Вандър… движенията ти бяха доста сковани.

Замаяният израз в очите й изчезна, тя стана и го погледна намръщено. Но устните й бяха подути от целувките му и това мръщене само го накара да се възбуди още повече, засили жаждата му. И все пак… трябваше да разбере.

— Вървеше така, сякаш до снощи си била девствена — изрече той с равен глас.

Ако лейди Зенобия Индия беше лека жена, обиграна между чаршафите, преследваща собственото си удоволствие навсякъде, това беше едно. Той никога не би обвинил една жена за подобни склонности, не повече, отколкото би обвинил себе си.

Но ако бе прелъстил девственица… Всъщност тази мисъл го накара да изпита странно облекчение В такъв случай трябваше да се ожени за нея. Навярно щяха да са много нещастни заедно. Но нямаше да има друг избор.

— Индия?

Прозвуча като заповед, макар че той искаше само да й зададе въпрос.

Тя прибра няколко тежки кичура копринена коса и ги отметна зад рамото си.

— Не виждам причина да споделям историята на интимните си преживявания с теб. Както ти казах, не бях девствена.

Той я наблюдаваше внимателно.

— Не съм убеден, че ти вярвам.

Тя скочи на крака. Изглеждаше разярена, като Юнона, готова да се впусне в битка с Юпитер. Това можеше да е съдбата му. Торн не можа да се сдържи и й се ухили, което само я разгневи още повече.

— Значи настояваш да покажа пак? Добре. Ти не ми беше първият.

Е, това определено беше окончателно. Торн отлично знаеше, че е абсурдно да изпитва тръпката на разочарование, която го прониза. Беше я принудил да признае нещо, което не би искала да оповести никоя дама. Наистина беше грубиян — безмозъчен грубиян без капка възпитание.

— Голям съм глупак — призна той — Стори ми се, че вървиш сковано.

Тя му отправи един последен яростен поглед и се завъртя на пета.

— Сега ще се кача в двуколката и ще се върна в къщата, а ти можеш да се върнеш сам, господин Дотри.

С тези думи тя изчезна.

Торн се качи по стълбите и влезе в детската стая. Роуз спеше, свита на една страна, прегърнала Антигона. Гъстата й, подобна на пух на патенце коса се бе разпиляла по завивките. Той се наведе и я целуна по челото.

Вместо да се върне в основната къща, той се отправи към къщичката на вратаря, към спалнята, в която облада Индия предишната вечер.

Съблече се до голо, защото винаги спеше така, и се мушна между чаршафите, които все още излъчваха една доловимо мириса на Индия. Тя нарече парфюма си „маргаритка“. Никога не го беше чувал.

В Лондон навярно нямаше маргаритки; по течението на Темза със сигурност нямаше цветя. Той остана буден дълго време с ръце зад главата, вперил поглед в тавана.

Може би беше време да остави Темза в миналото. Уморил се беше да преценява живота си според това дали един гмуркач в тинята ще знае какво е маргаритка. На кого му пукаше? Същината, най-важното беше, че Индия ухаеше на жена под този деликатен аромат на цвете.

И то не на коя да е жена. На Индия: тръпчиво, сладко, дръзко. На желание.

Никога досега не бе обладавал жена като нея. Само като си помислеше за начина, по който стенеше, ниско долу в гърлото си, се възбуждаше до болка.

Животът му обаче бе планиран. В него нямаше място за жена, която го караше да се чувства люшкан от ветровете. Трябваше да изтика цялото това чувство в някоя дупка в земята и да го погребе там.

Не беше здравословно. Някаква лудост го обземаше, караше го да си представя отново и отново връщането от вратарската къщичка в главната къща. Щеше тихо да се качи по стълбите, да завие наляво и да влезе в спалнята на Индия.

Тя спеше дълбоко и нямаше да се събуди при влизането му. Не и преди той да отметне завивките и да се вмъкне в леглото гол и възбуден. Да плъзне ръце под нощницата й. Само при мисълта да я докосне членът му запулсира.

И това го върна грубо обратно към действителността. Ума ли си беше загубил? Една жена, една нощ, и вече забравяше всякакъв разум, всякаква логика? Той не беше джентълмен, но това не означаваше, че няма задължение към Лала.

Защото имаше.

А освен това Индия беше точно това, което искаше Вандър. Бракът им щеше да бъде като този на баща му и Елинор. Точно това, за което говореше Вандър. Децата им щяха да наследят косата на Индия.

Той и Лала… е, техният брак нямаше да е такъв. Тя не беше глупачка, не и такава, каквато си мислеха всички в обществото, но не беше и Индия. Щяха да имат деца.

Жалко, че при мисълта за бебета с боязливото изражение на Лала, дори да наследят зашеметяващата й красота, леко му се гадеше, но това беше истината Той щеше да се държи добре със съпругата си и тя щеше да го следва така, както патенцето следва майка си, тихо, кротко, покорно… сладко и пухкаво.

Торн се надигна, удари с всичка сила възглавницата си и пак легна. От сега нататък вече нямаше да целува Индия, да докосва Индия, да се люби с Индия…

Сега това щеше да го прави Вандър.