Елоиза Джеймс
Три седмици с лейди Хикс (13)

Глава 13

Денят на Торн започна зле и продължи да се влошава. На закуска Роуз му съобщи, че мрази гувернантката, която бе наел, след което изчезна. Последваха два часа на все по-нарастваща паника, докато всички в къщата я търсеха; едва когато госпожа Стела я измъкна от скривалището й под бюрото в библиотеката му, той разбра, че е в безопасност.

На този етап той си изпусна нервите, след което се почувства още по-зле, защото Роуз избухна в плач и каза, че баща й никога не крещял. Торн не се съмняваше, че е вярно. Уил може и да беше упорит, но открай време беше с благ характер.

Той самият не беше. Беше магаре, което току-що се държа като магаре към едно малко момиченце, което не го заслужаваше.

Накрая двамата седнаха в едно голямо кресло, той започна да я люлее напред-назад и се опита да й обясни.

— Само при мисълта, че си се загубила в Лондон, кръвта ми се смръзна. Всъщност смятам това, че не започнах да ругая като моряк, за нещо като личен триумф.

Роуз повдигна обляното си в сълзи лице от гърдите му и каза:

— Много е невъзпитано човек сам да се поздравява. Особено когато е сгрешил.

Последва кратка пауза, след което тя добави:

— Смяташ ли, че са изпратили татко в рая, защото е бил светец?

— Доколкото успя да разбере адвокатът ми, британската армия не се отнася много добре с хората си. Един човек там е допуснал грешка и в резултат баща ти е умрял.

Навярно трябваше да излъже и да каже, че Уил е бил прекалено добър за този свят. Което щеше да накара приятеля му да се разсмее гръмогласно и да го обсипе с какви ли не епитети.

След като обеща на Роуз, че ще й намери гувернантка, която да й харесва, и я предаде обратно на госпожа Стела, Торн отиде във фабриката си само за да чуе, че не е възможно да създадат достатъчно големи ленти от каучук, за да закрепят сандък на покрива на карета. Дори след тричасови опити да измислят начин да заобиколят спънките, двамата с управителя му не стигнаха доникъде.

И все пак сега, с Индия в Старбъри Корт, той се усмихваше. Това беше истинско чудо.

— Покажете ми трапезарията, Индия — повтори той. — Умирам от глад.

Индия, изглежда, беше от жените, които крачат със замах, когато се ядосат, защото сега тя закрачи към трапезарията пред него, с което му даде възможност да оцени наистина прелестните й извивки отзад. Това още повече повдигна настроението му.

Достатъчно, за да го накара да изсипе куп похвали по адрес на лястовиците, нарисувани от някакъв нещастен цапач, който очевидно беше влюбен в Индия, макар че тя не го забелязваше. Беше разбрал, че предложенията, за които бе споменала — и за брак, и от друг вид — навярно са само черешката на тортата, когато ставаше дума за мъже, влюбени в лейди Зенобия Индия Сейнт Клер.

Трябваше да й окачат предупредителна табела на врата. Преди да се усети, човек затъваше така дълбоко, че не можеше да излезе, падаше на колене и започваше да дрънка някакви глупости, прекалено запленен от живота и страстта, които горяха у нея, за да помисли да се спаси.

Самият той можеше да свърши в същите окови, ако на много ранен етап от живота си не бе решил за каква жена иска да се ожени. Летиша беше най-подходящата. Тя щеше да обича и него, и децата им по начин, лишен от усложнения.

Индия обаче си беше усложнение. Всичко у нея беше сложно. Дори в детството й имаше нещо, което Торн не разбираше.

— Къде е лейди Аделаид? — попита той, като се сети за предполагаемата й компаньонка.

— Върна се в Лондон, за да избере мебели. Господин Шератон е прекалено важен, за да изпрати тук различни мебели и да чака да избера. Аделаид отиде да го прикотка да ни даде мебели, които е изработил за други хора.

— Това законно ли е? — попита той, макар че всъщност не го интересуваше.

— Разбира се, че е законно! — ухили се Индия, очевидно забравила, че му е сърдита. — Ще му платите много повече, отколкото би получил от другите клиенти, и всички ще са доволни. Е, освен първоначалните клиенти. Но той ще им направи други мебели. Всичко, което излиза от работилницата му, е превъзходно. Казах на Аделаид, че ще вземем всичко, което ни даде.

Тя седна и започна да сваля капаците от блюдата, подредени в средата на масата.

— Кухнята ви трябва да започне да работи съвсем скоро. Оправихме комините, има и две нови пещи. Все още водя преговори с готвача, но съм обнадеждена.

Торн седна срещу нея.

— Лейди Аделаид знае ли, че съм дошъл да видя къщата?

— Знае, разбира се. Помоли да ви поздравя.

— Не е изпитала никаква нужда да ни надзирава?

— Обожанието ви към Лала е толкова открито, че ви постави в категорията на възрастните чичовци. Аз по-скоро си мисля за това като за братска любов. Предвид начина, по който ме поздравихте с целувка.

Той й хвърли ироничен поглед.

— Имам си достатъчно сестри, Индия.

Фред донесе още един поднос.

— Ягодова пита, лейди Зенобия — обади се бодро той. Очевидно с Индия вече бяха станали първи приятели.

— Благодаря, Фред — каза Индия и се обърна към Торн: — Споменах ли, че ви намерих прекрасен иконом на име Флеминг? Утре ще пристигне. Съвсем скоро трябва да дойдат трима нови лакеи, а Фред може да продължи да изпълнява длъжността главен лакей — освен ако не искате да го вземете обратно в Лондон?

— Мисля, че предпочитам да го влача напред-назад със себе си — отговори Торн. — Много е полезен. Просто донеси храната, Фред, и ние ще си сипем. Не, един момент! Искам бутилка от това шампанско.

— То е за събирането! — възрази Индия.

— Проклет да съм, ако похабя всичкото това вино за майката на Летиша. След последната ни среща с вас пак ходих у тях на чай — тази жена е истинска харпия.

Индия не каза нищо, което значеше, че е съгласна. По дяволите? Нищо чудно, че бе почувствал, че някой трябва да спаси Летиша.

— Шампанско — повтори той.

— Ще намериш бутилките в избите, Фред — обади се Индия, сложи на една чиния резен с пиле, половината птица — на друга, и му я подаде.

— Как мина денят ви?

Торн нямаше желание да признава как се е разкрещял на Роуз.

— Почти целия го прекарах в една от фабриките си, недалеч оттук. Произвежда галванизиран каучук. Опитваме се да създадем ленти, които да са достатъчно здрави, за да закрепят сандък на покрива на карета. Но няма да се получи.

— Затова ли бяхте сърдит, когато дойдохте?

— Не бях сърдит — отговори той.

— Раздразнителен? Мрачен? Стиснал зъби?

Тя беше истинско дяволче и най-тревожното нещо в цялата ситуация бе, че той искаше да я целуне така, че да я накара да млъкне.

— Какво означава „галванизиран“? — попита Индия.

— Галванизацията е процес, който предпазва каучука от разтопяване. — Все си от пилето и се насили да отклони поглед от пълната й долна устна.

— Защо не можете да накарате лентата да сработи?

— Прекалено е голяма за нашите машини. — В гласа му се промъкна раздразнение.

— Ще можете ли да направите по-малка?

— За какво?

— Каучукът е еластичен, нали така? Много бих искала да имам лента, която да мога да увивам около снопчета хартия и карти за игра. Ще бъде ли възможно да направите лента, която да е достатъчно голяма, за да се увие около кутия, щом не става за куфар?

— Може би.

— Освен ако кутията не е изработена извънредно добре, под капака остава пролука, през която влиза прах. Би било прекрасно, ако изобретите лента, която да може да държи кутията и капака плътно притиснати, така че съдържанието да не се напраши. Например обичам да слагам лавици на таваните на всяка къща, по която работя, с кутии…

Половин час по-късно Торн изплува от мъглата на замайването, по време на което бе подложил Индия на разпит за всички възможни начини, по които лента от каучук може да се използва в домакинството. Той вдигна поглед от хартията, на която бе нахвърлял възможни аспекти, и видя, че събеседницата му се усмихва, подпряла буза на ръката си.

Отново го обзе импулсът да я целуне. Този път поривът беше толкова силен, че тялото му замръзна за миг.

— Държа се като глупак — измърмори той и пъхна листа в жилетката си. Наля и на нея, и на себе си шампанско от бутилката, която бе открил Фред. — Да пием за лентата на Индия от каучук!

— „Каучукова лента“ звучи по-добре — отбеляза тя.

Той вдигна чашата си, убеден, че след този разговор фабриката му ще оцелее.

— Двайсет и шестима мъже ги грозеше опасността да загубят работата си, но вашите каучукови ленти ще го предотвратят.

Шампанското, което бе купила Индия, имаше вкус на ябълки и беше силно. Той все пак би предпочел бренди, но питието не беше ужасно.

— Стига толкова за каучука — каза той. Осъзна, че погледът му продължава да се плъзга към пищните й гърди, и чувството му за самосъхранение веднага се задейства. — Какви качества искате да притежава съпругът ви, лейди Зенобия Индия Сейнт Клер?

— Трябва да е благ и много спокоен — отговори с готовност тя на нелогичния му въпрос. — И бих предпочела да прави нещо с живота си и да ме остави аз да ръководя домакинството.

— Скъпа моя — ухили се Торн, — той ще прави нещо. Мога да ви уверя в това.

Думите му сякаш не я скандализираха ни най-малко, може би защото пак се бе замаяла. Лейди Зенобия имаше много добродетели, но способността да носи на алкохол очевидно не беше сред качествата й. Той изля в чашата й последните капки от шампанското, посегна и дръпна връвта на звънеца.

— Знаете ли, че много мъже тайно са неспособни? — попита събеседницата му и го изгледа внимателно. — Вие от тях ли сте?

— Не.

Думата прозвуча по-свирепо от необходимото. Макар че приказките й за спаружени зеленчуци и недостатъци — а сега и неспособност — звучаха като предизвикателство, беше почти сигурен, че Индия е девствена. Вярно, лейди Аделаид не беше сред най-прилежните компаньонки, но у Индия имаше някаква невинност, подсказваща, че никога не е отстъпила пред нито един от многото мъже, които се бяха просвали в краката й.

— Бракът не е заради това — заяви тя. — Бракът е споразумение, договор, който да направлява поведението и в най-добрия случай е изгоден и за двете страни, но всеки един от партньорите трябва да прецени ползите, които ще получи от него. Точно затова аз… — и млъкна.

— Точно затова вие какво? — попита Торн.

— Бях на петнайсет, когато Аделаид ме помоли да организирам домакинството на една нейна приятелка — обясни Индия. — Приех заплащането, защото баща ми не ми остави нищо друго, освен титла. Без зестра едва ли бих успяла да си намеря прилична партия, да не говорим за блестяща.

— Затова сама сте си спечелили зестра.

— Да.

Тя му се усмихна и Торн почувства как по гърба му преминава тръпка. Когато Индия забравеше да се усмихва като дама… Прогони тръпката.

— Според мен сега имате достатъчно основания за преговори, за да се омъжите за когото пожелаете.

Тя си играеше с чашата си. Тънките й пръсти се плъзгаха по столчето, сякаш свиреха на музикален инструмент. Слабините му се стегнаха и той отново насочи вниманието си към темата за идеалния съпруг, когото си представяше тя.

— Най-важното съображение няма нищо общо с титлата — заяви той. — Успехът на един брак зависи от личните качества на двамата партньори.

Тя наклони глава.

— Много мъдро от ваша страна.

— Имам си своите блестящи мигове — ухили й се той. — Напълно осъзнавам, че Летиша няма да е подходяща за всекиго, но за мен е. Вие вече срещнахте ли този ваш идеален мъж?

— Честно казано, обикновено съм прекалено заета и не мога много да мисля за мъже.

Според Торн това беше една от причините за успеха й. Омъжените жени инстинктивно усещаха, че Индия не е заплаха за брака им, макар че съпрузите им отстъпваха пред всичките й искания.

Тя имаше лице като на Клеопатра — онова, което караше мъжете да падат на колене. Торн бе готов да се обзаложи, че след като подареше на някой мъж тази мимолетна малка усмивка, която играеше на устните й в този миг, той просто щеше да й даде картбланш да прави каквото пожелае с къщата му — точно както бе постъпил самият той.

— Съпругът ми ще трябва да се целува много добре — продължи Индия. В очите й се четеше чиста, сънена лукавост. — Един мъж ми каза, че не се целувам много добре, затова трябва да се омъжа за специалист.

— Индия! — предупреди я Торн. Играеха опасна игра.

Тя сбърчи нос. Изглеждаше така възхитителна, че той изпи на един дъх последните глътки от шампанското, та да се освести малко от студеното вино.

Фред пристигна с втора бутилка точно когато Индия подаваше на Торн парче ябълков пай и приемаше парче от ягодовата пита. След като лакеят си тръгна с празните чинии, Торн каза:

— Индия, вие не се целувате лошо.

— Нали казахте, че се целувам. — Но в очите й се таеше лека усмивка.

— Втората ни целувка не беше просто хубава — каза той, — както вие очевидно знаете. Беше…

Но не можеше да намери думите.

— Нима ми казвате, че не се целувам ужасно?

— Индия…

Тя пак отпи от шампанското си и го погледна. Влажните й устни блестяха.

— Мислех си, че може би ще ми предложите уроци по това изкуство, а аз, разбира се, ще откажа.

Самоконтролът на един мъж си имаше граници. Торн стана, заобиколи масата и вдигна Индия на крака.

— Индия, моите целувки са ужасяващи. Страшни. Бихте ли ми предложили уроци?

Тя го погледна право в очите и заяви:

— Съвършенството се постига с упражняване.

А после се разхихика. Лейди Зенобия Индия се разхихика.

Торн я привлече в обятията си.

— Нали помните, че смятам да се оженя за Летиша?

— Какво си мислите — че една-две целувки може да ме накарат да поискам да се омъжа за вас?

Неподправената изненада в погледа й беше като ритник отзад.

Дъщерята на един маркиз никога не би погледнала някого като него, колкото и да й харесват целувките му. За бога, на нищо ли не го бяха научили всички тези години като извънбрачен син на херцог?

Индия обви ръце около шията му.

— Ние с вас сме приятели. Нямам истински приятели, защото никога не съм имала време за тях. И когато бях малка, пак нямах заради родителите си. Вие сте първият ми истински приятел.

А после го целуна. Беше пийнала, беше дама и нямаше компаньонка…

Но не се целуваше лошо.

Имаше вкус на ягодова пита, на пенливо вино, на жена… на Индия. Облегна се на него, зарови пръсти в косата му, затвори очи и остави мислите си да отлетят. По време на целувката в тялото й нямаше никакво напрежение — тя й се отдаваше със същата страст, с която сякаш се отдаваше на всичко в живота си.

Това бе най-еротичното преживяване в живота му И въпреки това той си наложи да се овладее. Ръцете му се плъзнаха по нейните, от раменете надолу, и почувстваха, че кожата й е гладка като атлаз.

Той повдигна една от слабите й ръце и целуна сгъвката на лакътя й. Дъхът й секна, затова той я близна по същото място. Някъде отдалеч в главата му едно гласче му напомни, че могат само да се целуват.

Нищо повече.

Никога досега не бе обръщал внимание на женските ръце. Сега целуна деликатните синкави вени от долната страна на китката й и почувства как мъжествеността му става още по-корава, сякаш самият й вкус можеше да го доведе до върха.

Когато се изправи, тя обви ръце около шията му и отново започна да го целува. Езикът й се отдръпваше, възпламеняваше кръвта му, танцуваше напред и в ума му избухваха видения за това, което можеше да направи тя с този език…

И тогава разбра, че трябва да спре. Да целува Индия беше едно. Тя не приличаше на нито една от жените, които бе срещал — беше любознателна, смела и независима. Беше негова приятелка. Но не биваше да позволява нещата да стигнат прекалено далеч.

Не искаше да разруши всичко.