Елоиза Джеймс
Три седмици с лейди Хикс (10)

Глава 10

22 юни 1799 година

Портман Скуеър, Лондон

Домът на лорд и лейди Рейнсфорд и тяхната дъщеря Летиша

Госпожица Летиша Рейнсфорд, позната на семейството и приятелите си като Лала, беше обзета от чиста, неподправена паника. Господин Дотри скоро щеше да пристигне за чая. Тази сутрин майка й вече бе получила три пристъпа и на Лала й се струваше, че самата тя е на ръба да получи първия такъв.

Той щеше да дойде. Господин Дотри. Синът на херцога на Вилиърс. Нейният обожател. Беше направил намеренията си съвсем ясни, макар че за пръв път щеше да ги посети у дома. Лала се запозна с него преди един месец в Кенсингтън Гардънс. Тогава Дотри недвусмислено й заяви, че смята да я ухажва, след което си уговори среща с баща й.

Тя наистина оценяваше прямотата и решителността му, защото винаги се объркваше, когато хората започваха да водят умни разговори. Светски разговори.

Лала мразеше светското общество.

— Лала!

Тя се обърна и видя майка си, застанала на вратата на салона. Стискаше кърпичката си и изглеждаше като самото въплъщение на саможертвата.

— Това ли смяташ да облечеш?

— Да, тази рокля — отговори Лала и стисна силно ръце зад гърба си, та майка й да не види, че треперят. — Боя се, че няма време да се преобличам, мамо. Господин Дотри ще дойде всеки момент.

— Предполагам, че това е най-доброто, което можеш да направиш — призна лейди Рейнсфорд и огледа ханша на Лала. — Той навярно няма особени възражения към фигурата ти, след като прие поканата ни за чай.

— Останах с впечатлението, че няма нищо против телосложението ми — заяви Лала, която си възвърна дар слово. Леля й й беше казала, че са я обявили за най-красивата дебютантка на сезона, но майка й така и не спомена нито дума за това — беше обсебена от прекалено пищните й хълбоци. — Фигурата ми не е ужасна, мамо.

Това пък откъде дойде? Тя никога не се опълчваше на майка си.

Изненадващо, но лейди Рейнсфорд не отвърна със сърдита забележка. Вместо това влезе в стаята, седна и обяви:

— Той е копеле. На харизан кон зъбите не се гледат.

Лала преглътна и възрази:

— Мамо! Господин Дотри няма нужда от харизан кон. Той е извънредно богат.

— Дъще! Една дама никога не говори за пари по такъв прям и вулгарен начин.

Майка й вдигна мелодраматично ръка към челото си като лош актьор в жалка пиеса.

Според Лала, като се имаше предвид фактът, че дами като майка й харчеха пари с огромно удоволствие, темата не можеше да бъде забранена.

— Джулия чула от една приятелка, че неотдавна е купил имение в провинцията, защото смята да се ожени.

Майка й изправи гръб.

— Кое имение?

— Старбъри Корт.

Лейди Рейнсфорд се отпусна обратно на дивана, сбърчила чело по начин, от който щеше да получи сърцебиене, ако се видеше в огледалото.

— Това е имението на граф Джъп — преди родът да загине, разбира се. Дотри навярно го е купил на безценица.

— Двайсет хиляди лири — поправи я Лала, изричайки първата огромна лъжа в живота си. Това беше най-голямата сума, която можеше да си представи.

— Е, предполагам, че парите му компенсират потеклото — отвърна майка й, без да реагира на цифрата, макар Лала да знаеше, че със сигурност е впечатлена. — Седни, ако обичаш. Разсейваш ме, като стърчиш така. Не забравяй, скъпа, че на открито е по-добре да си прикриваш задните части, а не да ги показваш.

— Разбирам, че не обичаш да говориш за пари, мамо, но знам, че татко се измъчва от липсата на средства и би предпочел да не плаща за втори сезон.

— О, баща ти! — отговори лейди Рейнсфорд и главата й клюмна като прежадняло лале. — Той пък кога не е нервничил за едно или друго? Крехкото ми здраве се дължи на неговите постоянни оплаквания.

— Господин Дотри няма да се интересува, че нямам зестра — заяви прямо Лала. — А освен това е много вероятно да даде на татко голяма сума, ако се оженим.

— Повярвай ми, на тази тема лорд Рейнсфорд е в състояние да говори за трима! — провикна се майка й. — Май нито ти, нито той разбирате какъв позор би било да омъжа дъщеря си за копеле!

— По-добре омъжена за господин Дотри, отколкото изобщо неомъжена.

Лала бе прекарала целия сезон обсадена от обожатели, но баща й ги отхвърли всичките. Тя знаеше защо: той бе решил, че красотата й заслужава огромна сума. Накратко, никой не му предложи достатъчно, за да изплати дълговете си.

— Ако само ядеше по-малко, сезонът ти можеше да завърши съвсем различно! — отвърна майка й и гласът й стана малко писклив. — Сложиха те да седиш до лорд Броуди, наследника на херцога на Пиндар, за цели шест блюда. Можеше да станеш херцогиня!

Според Лала неуспехът й с лорд Броуди нямаше нищо общо с фигурата й. Той не я хареса, защото беше глупава. Тя не можеше да следва нишката на разговори, които отскачаха в различни посоки като топки за тенис, и на умни изрази, които летяха между събеседниците. Негова светлост изглеждаше отегчен още преди края на първото блюдо.

— Татко не може да си позволи още един сезон — върна се тя към единствения довод, който можеше да повлияе на майка й. — Тоест, ако не се омъжа за господин Дотри, може изобщо да не се омъжа.

— Няма нужда да се правиш на мъченица — сряза я майка й, стиснала кърпичката си така, че заплашваше да я разкъса. — Ти сякаш наистина искаш да получа втори нервен пристъп. Убедена съм, че всички ние искаме ти да се омъжиш, дори и за…

Икономът отвори вратата и обяви:

— Господин Дотри.

Лала отлично знаеше, че гласът на майка й се чува във фоайето, дори през вратата. Когато чуеше този рязък тон в салона, се качваше на пръсти по стълбите.

Но господин Дотри влезе в стаята нехайно като лъв, който се връща в бърлогата си — така си помисли Лала, която неочаквано и нетипично прибегна към метафора. Само дето очите на лъвовете бяха златисто кафяви и хищни, а тези на господин Дотри имаха цвета на небето в дъждовен ветровит ден: студени, без чувство. Разрошената му черна коса беше малко по-дълга, отколкото диктуваше модата, но пък, доколкото знаеше Лала, той нямаше нищо общо със светското общество, така че защо да следва модата? И все пак тя забеляза с облекчение, че палтото и панталонът му са ушити от майстор. Майка й никога не би могла да прости второкласен шивач.

— Такова удоволствие е да ви видя пак, господин Дотри! — промълви Лала и пое риска да разкрие формата на задните си части, като стана от стола си. — Майко, мога ли да ти представя господин Дотри?

Той се поклони и Лала осъзна, че майка й реагира на мъжествеността, която го обгръщаше като втора кожа. Вече не стискаше кърпичката си, а леко я размахваше, разкривайки усещане за уязвимост.

Господин Дотри не беше мъжът, когото Лала би избрала за съпруг: беше прекалено груб и мъжествен с тези негови сурови очи и начина, по който въздухът като че ли леко вибрираше около него. Но това нямаше значение.

Както би казала майка й, на харизан кон зъбите не се гледат.

Докато се суетяха над подноса с чай, Лала си каза, че няма да седи като камък, без да си отваря устата. Щеше да прояви остроумие. Бе си подготвила някои умни неща, които да каже, и бе помолила камериерката си да прочете на глас последния брой на „Морнинг Поуст“. Ако разговорът не потръгнеше, смяташе да каже — ведро: „Не е ли чудесно, че толкова бързо потушиха онези ужасни бунтове в Кралския флот?“.

Слава богу, не й се наложи да го изтърси незабавно, защото майка й питаше за „скъпата херцогиня“, мащехата на Дотри, макар Лала да знаеше отлично, че познанството на майка й с херцогинята на Вилиърс е в най-добрия случай бегло.

Дотри очевидно бе наясно, че майката на Лала не се движи в такива висши кръгове. Същевременно обаче сякаш не се интересуваше от преструвките й, че се познава с херцогинята. Въпреки нервите си Лала почувства как в ъгълчетата на устните й потрепва усмивка. Дотри й се усмихна в отговор — само с очи, но тя го видя.

— Херцогинята е голяма приятелка с госпожа Уърсли, нали така? — казваше майка й. — Госпожа Уърсли е толкова оживена на вечеря. Винаги направлява разговора.

Дотри не отговори, Лала — също. Отдавна бе разбрала, че при разговорите с майка й отговорите не са задължителни.

— Не знам как бих могла да говоря като нея — толкова подробно за политиката и по въпроси от областта на високата култура. В това има нещо недодялано, не сте ли съгласен, господин Дотри?

— Намирам госпожа Уърсли за интересна събеседница.

— Мъжете наистина мислят така, нали? — възкликна лейди Рейнсфорд. — Тоест, тя умее да разговаря с всеки мъж така, сякаш го обожава.

— А с всяка жена така, сякаш я презира — допълни господин Дотри. — Предполагам, че за мен това положение е изгодно. Сега обаче дойдох с определена цел, лейди Рейнсфорд. Дъщеря ви ми каза, че имате изтънчен вкус.

Лала никога не бе споменавала нещо подобно, но усети подхода на майстор и се усмихна така, сякаш наистина го бе уверила в това.

— Неотдавна придобих едно провинциално имение, Старбъри Корт.

— Да, чухме — отговори майката на Лала и добави с вулгарност, за която нямаше извинение: — Срещу двайсет хиляди лири.

Типично за майка й: упрекваше Лала, когато споменеше за пари, но смяташе, че собственото й положение в обществото е толкова сигурно, че може да казва каквото поиска.

Господин Дотри очевидно не обичаше да обсъжда финансите си. Но когато Лала го погледна умолително, премълча упрека, който майка й заслужаваше. Вместо това отговори:

— Този слух не е бил точен. Сумата беше почти два пъти по-голяма, а земите са много обширни.

Изражението му очевидно напомни на лейди Рейнсфорд, че се е държала много арогантно; кърпичката отново затрепка около лицето й и тя надникна над ръба й.

— Във всеки случай — продължи господин Дотри, — ще бъда много благодарен за съветите, които може би ще ми предложите за имението, лейди Рейнсфорд. Мисля си за малко събиране в новата ми къща, точно с тази цел.

— Всички в това семейство сме ужасяващо бездейни — отговори майката на Лала, като продължаваше да си играе на ку-ку с кърпичката си. — Въпреки това постоянно бързаме напред-назад заради светските си ангажименти. Кога ще се състои събирането ви, господин Дотри?

— След три седмици, ако ви е удобно.

— Ще погледна календара с ангажиментите си. — Лейди Рейнсфорд имаше вид на благодетел, който дава цял шилинг на някой просяк.

Лала разгада изражението му без проблеми: той смяташе, че майка й е ужасна. Тя се изправи, защото предполагаше, че ухажорът й е издържал толкова време с лейди Рейнсфорд, колкото може.

— Господин Дотри, много се радвам, че ви срещнах пак.

Дотри скочи на крака с бързината на състезателен кон.

— Извинете, че не ставам — обърна се към него майката на Лала. — Моето здраве постоянно тревожи хората, които ме обичат, и аз полагам всички усилия да съхраня енергията си, за да не ги тревожа.

Едва след като Дотри си тръгна, Лала осъзна, че през цялото време не е изрекла нито дума, нищо, освен „здравейте“ и „довиждане“. Сърцето й се сви. Дотук с плановете й да се покаже като умна и забавна.

Пак оплеска всичко.

— Такава глупачка си! — обади се майка й, сякаш искаше да потвърди мисълта й. — Как очакваш от един мъж да прекара целия си живот с жена, която дори не се опитва да го развлича? Това е най-малкото, което може да направи една съпруга, нали разбираш. Те ни хранят, обличат ни, грижат се за нас, а в замяна ние ги забавляваме.

— Да, мамо — отговори послушно Лала.

— Ние ги омагьосваме с красотата си и с умението си да водим разговор, облекчаваме грижите от изминалия ден.

На Лала й се прииска баща й да беше тук, за да чуе тази лекция. Това можеше да го разсмее за пръв път от седмици насам.

— Да, мамо — повтори тя.

Уважаеми господин Дотри,

Купих коприна за стените на салона. Цената е приблизително 300 лири, но ще изпратят сметката направо на вас.

Лейди Зенобия Индия Сейнт Клер

Уважаема лейди Зенобия,

Сметката за коприната пристигна. 350 лири.

Освен това получих сметка от някакъв италиански художник на име Маркони, който иска 150 лири за картини с лястовици. Къде са тези лястовици? Сигурно са от течно злато, затова искам да съм сигурен, че ще ги забележа.

Торн

Уважаеми господин Дотри,

Лястовиците ще бъдат разположени върху стените на трапезарията. Тъй като цените, изглежда, ви притесняват, накарах да оценят статуите ви Ще се зарадвате да узнаете, че бронзът наистина е дело на Бенвенуто Челини и може да струва много пари Ако желаете, мога да уредя продажбата на творбата.

Лейди Зенобия Индия Сейнт Клер

Уважаема лейди Зенобия,

Предложете я на викария. Ако по някаква странна причина не я пожелае, може да ви я дам като сватбен подарък.

Торн

Уважаеми господин Дотри,

Викарият ще остане много обиден и аз няма да направя подобно нещо. Нито пък желая сватбен подарък от подобен характер.

Лейди Зенобия

Уважаема лейди Зенобия,

Мисля, че ще ви нарека лейди Хикс. Звучи така екзотично. Имам чувството, че пиша на съдържателката на някой проспериращ бордей. (В случай че се чудите, никога не съм го правил.)

Торн

Уважаеми господин Дотри,

Кръстена съм на царица, която е завладяла цял Египет, а не на съдържателка на бордей. Ако бяхте обръщали внимание на уроците си по история, навярно щяхте да го знаете.

Лейди Зенобия

Уважаема лейди Хикс,

Моля ви, не забравяйте, че сте моя временна съпруга. С други думи, на мое разположение през следващите три седмици. Започвам да виждам духовна цел във всички тези пари, които харча, за да укротя египетската царица. Моята първа заповед е да ме наричате Торн.

Торн

Уважаеми господин Дотри,

И двамата знаем, че сте незаконороден, но нямаше нужда да се кръщавате на бодлив трън^[1]. Струва ми се прекалено скромно от ваша страна.

Лейди Зенобия

Уважаема лейди Хикс,

Ще се наложи да си представите отговора ми. Не бих могъл да го изразя в писмен вид.

Малкото ми име е Тобаяс — прекалено скромно име, което не ми отива. Съобщиха ми, че ще се казвам така, когато бях на дванайсет години, и по онова време то вече беше неподходящо.

Торн

Уважаеми господин Дотри,

Името Тобаяс ми харесва. Звучи интелектуално. Човек, кръстен така, би трябвало да е в състояние да рецитира наизуст старогръцка поезия.

Лейди Зенобия

Приключих с изложението си.

Торн