Елоиза Джеймс
Три седмици с лейди Хикс (9)

Глава 9

20 юни 1799 година

Странноприемницата „Рогът и еленът“

Точно след зазоряване на следващата сутрин Индия вдигна Аделаид от леглото и я завлече обратно в Старбъри Корт.

— Защо трябваше да идваме толкова рано? — попита Аделаид и се прозя преди следващото изречение. — Не горя от нетърпение да видя отново скулптурите на Джъп.

— Имам толкова много работа. Нямам време за губене — и Индия влезе в преддверието, обзета от нарастващо чувство на въодушевление.

Аделаид се повлече след нея.

— На утринна светлина статуите изглеждат абсолютно отблъскващи, нали?

Някаква птица — или цяло ято птици — неприкрито бяха свили гнезда на главите на статуите, както и върху други части от анатомията им; всички фигури бяха щедро декорирани с бяло. Това не я интересуваше. Първата й задача бе да направи опис на стаите. След това щеше да се заеме с почистването с помощта на всяка прислужница, която успееше да открие в селото и околността.

Аделаид се понесе през фоайето с навъсено лице и вдигнати над праха поли. Обичаше да придружава Индия от къща в къща главно защото това й даваше извинение за продължителни гостувания у познатите й. Индия обичаше предизвикателството, но Аделаид обичаше компанията.

— Тук не ме грози опасност да се окажа компрометирана — заяви Индия. — Днес по обяд ще бъда заобиколена от работници, от градинари до прислужнички.

— Вярно — призна Аделаид и побутна една от статуите с облечения си в ръкавица пръст. — Мисля, че това е копие. Гипс, а не мрамор.

— Защо не се върнеш в странноприемницата? Можеш да изпратиш камериерката ми с каретата и да прекараш деня в почивка и четене на книга в онзи прекрасен салон.

— За нищо на света не бих могла да те оставя сама!

— Мари ще пристигне съвсем скоро, Аделаид. А тъй като Дотри нае цялата странноприемница, твоето присъствие ще осигури на съдържателя и жена му някакво занимание.

— Ами…

— Настоявам — заяви категорично Индия, изведе Аделаид през вратата и я поведе към каретата. — Ще се видим на вечеря, скъпа. Ще съм много благодарна, ако съдържателят може да ми изпрати лек обяд.

След като кръстницата й си тръгна, Индия се върна вътре. Ехото в огромната къща й доставяше удоволствие. В гърдите й забълбука въодушевление. Да обзаведе голяма къща и да я снабди с персонал, започвайки от самото начало — това щеше да е съвършената лебедова песен на кариерата й.

Щеше да вдъхне на Старбъри Корт усещане за достойнство и традиция, идеалното съчетание на красота и удобство. Интересно, но мебелите, останали в къщата, не отговаряха на скандалната репутация на Джъп. В една от спалните имаше доста злополучни тапети от дамаска, но това беше въпрос на вкус, а не на поквара. А ако Джъп наистина бе украсил леглото си с крещящо червено кадифе, някой отдавна бе отмъкнал плата.

Индия извади къс хартия. На един лист щеше да опише всички предмети в къщата, а на друг — да нахвърля идеи за стените и обзавеждането. В рамките на следващия час тя отвори всяко чекмедже в кухнята, сбърчи нос при миризмата на нужниците и проучи съдържанието на килера на иконома, където намери единствено празни лавици, застлани с филц, там, където трябваше да има сребърни прибори.

Когато от селото пристигнаха три жени, тя обеща да им плати обичайната им надница плюс още половин отгоре. Камериерката й Мари пристигна и обяви, че с радост ще помогне. Всички се заеха да влачат мебели по стълбището и дори да изхвърлят някои от тях през прозорците с помощта на конярите на Аделаид.

Уважаеми господин Дотри,

Прилагам списък на всички мебели в къщата, които могат да се използват. Най-важен е един извънредно красив шкаф с вратички от екзотично дърво с инкрустирани с перли лебеди. Подписът е на майстора Жан-Анри Райзене, който е един от най-прочутите майстори на шкафове във Франция.

Както виждате, списъкът е кратък, тъй като за нещастие повечето мебели са повредени или откраднати. През следващата седмица ще направя много покупки и ще се погрижа да ви изпратят направо сметките. Освен това ще сключа договори за картини и гоблени за стените.

Искрено ваша Лейди Зенобия Индия Сейнт Клер

Уважаема лейди Зенобия,

Радвам се, че не сте пропаднали през някой нестабилен под и не сте си счупили врата. Лебеди и още лебеди… какво направихте с Леда? Не мога да кажа, че много обичам лебедите. Знаете ли, че захапката на мъжките е толкова здрава, че може да счупи детска ръка?

Торн

Уважаеми господин Дотри,

Изпращам ви тази бележка по коняря, който ми донесе вашата. Имахме късмет — открихме, че избите са непокътнати. Разполагате с прекрасна колекция от вина, в която има и портвайн от преди почти двайсет години. Когато намерим иконом, ще трябва да попълним дупките в колекцията, но, разбира се, утайката в новите бутилки няма да слегне навреме за събирането ви.

Освен това ще останете доволен да чуете, че в реката, която граничи с градините ви, няма лебеди. Пратих Леда на тавана — такава пищна гръд може да ужаси някоя неподготвена камериерка.

Искрено ваша Лейди Зенобия Индия Сейнт Клер

Уважаема лейди Зенобия,

От името на всички мъже в къщата ви уверявам, че гръдта на Леда беше най-прекрасното нещо у нея.

Торн

— Няма да има отговор — обърна се Индия към коняря, който бе прекарал целия ден в препускане до Лондон и обратно. По всички правила би трябвало да хвърли подобно безобразно послание в огъня.

Вместо това го сгъна и го пъхна в джоба си.