Елоиза Джеймс
Три седмици с лейди Хикс (42)

Епилог

12 май 1807 година

От госпожица Аделаид Дотри в Старбъри Корт

До нейните родители на Хановер Скуеър 40. Лондон

Скъпи татко,

Много ми липсваш. Кога ще се върнете ти и мама? Роуз се държа ужасно с мен целия ден. Казва, че сега, когато е на 14, вече не може да играе с мен. Тя нарани чувствата ми и аз направих нещо лошо. Сега господин Туинк казва, че трябва да ви пиша и да си призная. Най-напред искам да кажа, че не съжалявам, защото трябваше да ми прочете приказка, когато я помолих, а освен това тя вече не играе с Антигона.

Отрязах малко от косата на Антигона.

Моля ви, върнете се веднага. Няма ви от години!

Аделаид

От госпожица Роуз Самърс в Старбъри Корт

До нейните настойници на Хановер Скуеър 40. Лондон

Скъпа Индия.

Знам, че заминахте само преди два дни, но тук вече паднахме до нивото на животните, а цивилизацията е само смътен спомен. Помниш ли, когато посетихме Италия и татко четеше на глас „Ад“? Точно това е Старбъри Корт за мен в този момент. Знам какво ще кажеш: че Ади е наследила темперамента си от теб, но за това, което направи, няма оправдание: подстрига косата на Антигона късо отпред! Знаеш колко обичам Антигона. А сега горкичкото ми сладкишче е с отрязана коса и изглежда, сякаш е болна от треска.

Как успявате вие двамата да прекарвате толкова много време в Старбъри Корт? Аз определено умирам от досада. Приключих с изследването на Хераклит и Ксенофан, с което се занимавах, но Туинк не може да води философски разговори, когато е зает да гони Ади. Наистина мисля, че й трябва гувернантка, на Питър също. Що се отнася до мен, броя дните, които ми остават, преди да се върна на училище.

Моля те, направи така, че бебето да се роди утре, защото искам двамата да имаме един и същ рожден ден.

От мастър Питър Дотри в Старбъри Корт

До родителите му на Хановер Скуеър 40, Лондон

Мила мамо,

Господин Тинк твърди, че трябва да пиша, но не искам да пиша.

От господин Дотри в Хановер Скуеър 40. Лондон

До иконома му в Старбъри Корт

Фред,

Благодаря, че ни изпрати писмата на децата. Моля те, съобщи на досадното ни потомство, че бебетата идват, когато те решат, и че аз и майка им ще се върнем в Старбъри Корт веднага след като новото им братче или сестриче реши да се появи.

Дотри

На разсъмване

— Марго е съвършена — прошепна Индия и прокара пръст по извитите вежди на новородената си дъщеричка. — И е толкова спокойна! Подозирам, че ще заспива по-лесно от Ади и Питър. Помниш ли как ревеше Питър?

Новороденото бе отворило очи съвсем за малко, точно колкото да видят, че са сиви като на баща му, и незабавно отново бе потънало в сън.

— Аз не бих бил толкова сигурен. — Торн мереше едно от крачетата на бебето спрямо палеца си. — Предполагам, че Питър и Ади също са били толкова мънички, но ми се струва невъзможно. Роуз ми стига почти до рамото, а преди четиринайсет години краката й трябва да са били колкото на Марго.

— Но вече е четяла — напомни му Индия и се засмя. В семейството се шегуваха с твърдението на Роуз, че четяла, откакто съм се родила.

— Марго, ти вече можеш ли да четеш? — обърна се бащата към бебето.

Марго с готовност би отговорила с „да“ (тя страстно копнееше да прилича по всичко на най-голямата си сестра), но вместо това продължи да спи, дори когато баща й се престори, че й хапе пръстчето, после пусна крачето и целуна майка й, а мъничето се озова в опасност от задушаване, когато двамата си зашепнаха нещо.

Тя спеше невинния сън на новородено, което никога няма да гладува, никога няма да изравя неща от тинята на Темза, което ще израсне сред семейство толкова любящо, че дори след като децата пораснат и напуснат родния си дом, Старбъри Корт ще си остане тяхна опорна точка. Щеше да ги привлича обратно заедно с половинките им, а по-нататък щеше да привлича и децата им, а още по-нататък — внуците им.

С времето щяха да построят ново крило, поне отчасти с цел да подслони камарите от книги (главно на Роуз, макар че и Марго щеше да има сериозен принос). Кухнята щеше да се сдобие с нови железни печки, водните шкафове да се заменят от бани с керамични вани, а къщата щеше да стане първият електрифициран дом в цялото графство. Внукът на Питър с гордост щеше да вкара в двора един от първите автомобили в Кралството.

Но въпреки всички модернизации, Старбъри Корт си остана топлият удобен дом, създаден от Индия през 1799 година: сърцето на нейното семейство и потомците й, мястото, където те се научиха да се смеят, да танцуват (защото розовата бална зала стана прочута в три графства), да обичат… накратко, да живеят.

И дори двеста години по-късно полилеят, които Индия откри във Венеция по време на първото им пътуване до Италия, все още виси на почетно място в трапезарията, украсена с лястовици.