Елоиза Джеймс
Три седмици с лейди Хикс (41)

Глава 41

След известно време Торн пусна торбичката обратно в скута на Индия и настоя тя да му направи удоволствието да я отвори.

В скута й се изтърколиха огърлицата и обеците на майка й. Бяха потъмнели, но тя видя проблясък на диаманти, сияние на старо злато…

Ръцете й се стрелнаха към устата и от устните й се изтръгна тих вик.

— Къде ги… — започна тя, млъкна и се обърна ужасена към него. — Изложил си живота си на опасност, за да намериш бижутата на майка ми?

Той кимна.

— Но ти мразиш реката, Торн. И виж какво стана: тя едва не те уби!

Ръката й приглади косата му, погали раната, която щеше да остави белег на челото му — постоянен подарък от реката.

— Никое бижу не си струва да рискуваш живота си!

— Твоите родители са те обичали, точно както те обичам аз — каза Торн. — Не са те напуснали, така както и аз никога няма да те напусна. Ще ти го докажа още днес следобед.

Индия съвсем се обърка.

— Как би могъл да го докажеш?

— Ти вярваш, че си недостойна за любов — продължи Торн, без да обръща внимание на въпроса й, — но аз се влюбих в теб само след пет минути в твоята компания, а Вандър — след още десет. Всички тези мъже, които са искали да се оженят за теб — тези, за които казваш, че са те искали само заради титлата ти, — всички те са те обичали. Да не говорим за зидарите, художниците и всички други мъже, чиито сърца си разбила.

— О! — прошепна тя.

— Направих същото като теб — продължи той.

— Какво искаш да кажеш?

— Опитах се да ти покажа къде ти е мястото, дори да те отблъсна, защото не можех да повярвам, че би обикнала един гмуркач в тинята, едно копеле.

Гласът му бе дрезгав от порива на усещанията.

През тялото на Индия се плисна гореща вълна, вълна от толкова дълбоки чувства, че не можеше да ги изрази с думи.

— Засрамваш ме — промълви тя, когато най-после успя да проговори, макар и със запъване. — Караш ме да се чувствам…

Камъните се изтърколиха и паднаха от леглото. Нито един от двамата не забеляза.

По-късно същия ден един учтив посетител, господин Фартингейл, влезе в библиотеката на Торн и обясни на Индия и Аделаид, че е бижутер и преди години сее запознал с маркиза на Ренуик.

— О! — промълви Индия и стисна ръката на Торн, много силно.

— Познавам добре магазина ви — обади се ведро Аделаид — Точно до „Блекфрайърс“, нали така?

— Да, милейди — потвърди господин Фартингейл и наведе глава. После погледна благо към Индия и каза: — Лейди Зенобия, доколкото разбирам, искате да разберете нещо повече за моята среща с баща ви.

— Да — успя да промълви тя. Сърцето й биеше силно.

— Негово благородие притежаваше малък комплект от диаманти, наследен от семейството на съпругата му. Помоли ме да оценя бижутата, тъй като обмисляше възможността да ги продаде.

Индия не знаеше какво да каже, затова кимна.

— Маркизът и маркизата обмисляха продажба, за да финансират дебюта на дъщеря си и да й осигурят зестра — и господин Фартингейл тактично млъкна.

— Заради мен? — прошепна Индия.

— Родителите ти са имали причина да не продадат веднага бижутата на господин Фартингейл — намеси се Торн и й се усмихна.

Господин Фартингейл наведе глава. Погледът му бе изпълнен със съчувствие.

— Според мен накрая щяха да ми ги продадат, но искаха да се посъветват с дъщеря си — с вас, лейди Зенобия — преди това.

Няколко минути по-късно Индия стана, за да се сбогува. Чувстваше се замаяна, сякаш главата й бе пълна с въздух. Родителите й не се бяха опитали да избягат от нея. Бяха я обичали. Бяха мислили за бъдещето й.

— Вашата новина ми донесе голяма радост — обърна се тя към господин Фартингейл.

— Ако някога решите да ги продадете… — измърмори той и се поклони.

— Никога — намеси се Торн, преди Индия да успее да каже същото.

Тези бижута бяха единствената осезаема връзка с родителите й, а освен това олицетворяваха всичко, което Торн й беше дал… както и това, което едва не бе загубил заради нея.

Тази нощ, след като се любиха, Индия се сгуши до него, загледа се в мрака и си позволи да си припомни родителите си.

Майка й имаше навик да отмята косата си назад и да се смее — радостен звук, който извираше дълбоко от гърлото й. Баща й не го биваше да се държи като джентълмен или да управлява имение, но тя си спомни как седеше с нея часове наред и й помагаше да подрежда стъклени плочки точно така, както трябва. Той я бе научил на уменията, които й позволяваха да превърне всяка стая в прекрасен оазис.

Спомни си дори как майка й се смееше и казваше: „Знаех си, че ще измислиш нещо, кукличке“, когато Индия отиваше да им каже, че е успяла да намери пиле за вечеря или е направила супа от гъби.

Бодрото доверие на майка й я подтикна да се научи да пече хляб, да замазва стени, да лъска сребърни прибори.

Родителите й бяха попътният вятър зад гърба й във всяка къща, която бе организирала и преобзавела, а тя така и не им благодари. Дори не го осъзна.

Торн й ги бе върнал. Те не бяха традиционни, не бяха особено аристократични и със сигурност не бяха я закриляли. Но я бяха обичали.

На следващата вечер господата Бинк, Дюсо и Джорди се насладиха на преживяване, което бе единствено по рода си: вечеряха във величествения дом на един херцог и една херцогиня, които им бяха дълбоко признателни, задето бяха спасили живота на най-големия им син.

Не само че седяха срещу херцога и херцогинята на Вилиърс, но към компанията се бе присъединил и още един бъдещ херцог, лорд Броуди. Новината как Торн се е разминал на косъм със смъртта се бе разнесла из цял Лондон и Вандър бе дошъл, както каза, „защото знаел, че главата на Торн е по-корава от всеки камък, но все пак искал да се убеди лично“

С толкова аристократи на една маса Джорди, по-конкретно, не можа да обели и дума, докато икономът на Вилиърс не се смили над него и не донесе на масата халби бира.

Торн се ухили широко на баща си, който придирчиво отклони предложението; на мащехата си, която не само прие бирата, а и отпиваше от нея с вид на човек, на когото му е много приятно; на най-добрия си приятел, който бе приел поражението безкрайно елегантно; и най-накрая на жената, която скоро щеше да му стане съпруга.

По-рано следобед архиепископът неохотно бе дал на адвоката на Торн второ специално разрешение — този път не празно, а узаконяващо съюза конкретно на господин Тобаяс Дотри и лейди Зенобия Сейнт Клер.

Щяха да се оженят сутринта в присъствието на един херцог, една херцогиня и трима членове на братството на гмуркачите в тинята. Евандър Броуди, наследник на херцога на Пиндар, щеше да е шафер на Торн, макар че през смях предложи на булката последен шанс да стане херцогиня.

— За нищо на света! — изръмжа Торн и привлече годеницата към себе си по крайно неприличен начин. Наведе глава и я целуна по шията, на която блестяха диаманти… възстановени благодарение на вещите грижи на господин Фартингейл.

— Тия бижута на нищо не приличаха, когато Бинк ги изрови — обърна се Дюсо към херцога на Вилиърс. — Сега, като ги гледам почистени, не бих ги познал.

Той се ухили, както и Бинк, и Джорди. Влязоха в Темза и тя не ги победи.

И Торн изпитваше същото. Реката едва не го уби, но му донесе Индия, а тази награда си струваше всичко на този свят. Ако навремето не беше гмуркал в тинята, никога нямаше да стане мъжът, когото Индия искаше.

Стисна здраво ръката й под масата.

На устата на херцога на Вилиърс играеше дяволита усмивчица. Той започна да разказва на Индия защо е пратил Торн в Пигълстън.

— Реших, че Тобаяс има нужда да разбере колко много те обича.

Той повдигна очите си под тежките клепачи и погледна към съпругата си.

— Все пак той е мой син. Когато става дума за жени, и двамата сме глупаци.

Елинор се наведе и косата й се отърка във великолепно облеченото рамо на херцога.

— Съпругът ми се е правил на Купидон — каза тя — Приятно му е да го прави.

Индия се разсмя и Торн отново си помисли, че до края на живота си може да слуша смеха на тази жена — точно на тази.

Нощта, която прекара в Пигълстън, вярвайки, че Индия всеки момент ще се омъжи за Вандър, бе изгорила сърцето му. Но баща му не беше сбъркал: тази нощ му бе показала какво иска най-много на този свят.

Не само какво иска, а единственото нещо, което има значение.

Под масата ръката му стисна по-силно тази на Индия. А после си спомни, че не е никакъв джентълмен. Беше гмуркал в тинята, седнал на една маса със себеподобни.

Улови лицето на Индия в дланите си и я целуна. Ръцете й се обвиха около врата му.

Беше скандално.

Възмутително.

Съвсем редно.