Елизабет Ноутън
Свързани (12)

Глава единайсет

Калия издърпа Зандер и го накара да се изправи. Аргонавтът се олюля, но тя успя да го стабилизира и задържи прав.

А разправяше, че няма нужда от помощ! Ама че глупост!

— Дръж се за мен — изрече тя и обгърна пациента си с ръце. Ух, Зандер сякаш тежеше цял тон.

Той опря длани в раменете й и я увери:

— Всичко е под контрол.

Но това не беше така. Ни най-малко.

Калия се плъзна под лявата му ръка, сложи я върху раменете си и го прегърна през кръста, за да му помогне да остане прав. Одеялото, в което го беше обгърнала преди това, се плъзна на земята и в слабата светлина Калия видя голото мъжко тяло.

Не обръщай внимание!

Тя може да се държи професионално. Беше гледала голо мъжко тяло и то неведнъж поради естеството на работата си. Но никой, дори най-известните Адониси, не я бяха възбуждали така.

Защото никой от тях не беше Зандер.

Отхвърли тази мисъл и по-здраво притисна ръката му към рамото си.

— До водоема има само няколко метра. Там е доста горещо.

Калия му беше благодарна, че той не каза нищо, докато двамата бавно се придвижваха напред. И макар температурата в тази част на пещерата да беше подобна на тази в сауната, върху кожата на лечителката изби пот. Тя не беше забравила, че е по бельо, но имаше ли друг избор? Щеше да се наложи да влезе с него във водата, за да го придържа, а не беше взела друг чифт за смяна. Мокрото бельо беше нищожна цена срещу тази за живота на пациента й, още повече че нямаше опасност да умре от студ.

Стигнаха до първия водоем и Калия помогна на Зандер да приседне на каменната издатина. Съжали, че не взе фенер със себе си, защото в тази част на пещерата не беше толкова светло. Сенките заиграха върху тялото му, когато Аргонавтът седна, потопи палеца си във водата, но веднага го издърпа обратно.

— Ската!

— Предупредих те, че водата е гореща.

Калия я беше пробвала по-рано просто за всеки случай, и знаеше, че е нагрята до около четиресет градуса; което никак не беше лошо, освен ако пациентът ти не беше премръзнал до кости. И докато Зандер се опитваше да потопи крак в горещата вода, Калия скочи вътре и се задъха, когато тя покри тялото й.

Горещата течност беше като шок за организма й, но след няколко секунди мускулите й започнаха постепенно да се отпускат. Водата стигаше до гърдите й. Дъното на водоема представляваше една голяма плоска скала под стъпалата й. Тя се насочи към края на естествения воден басейн, където чакаше Аргонатът. Той беше отпуснал ръце върху коленете си и беше успял полека да потопи крака във водата — беше свикнал с температурата й.

Богове, Зандер беше изумително красив! За миг Калия почти спря да диша, загледана в голото му тяло, цялото в красиви линии и контури, изпъкнали в светлината на фенера, горящ в най-далечния край на помещението. Калия го беше виждала гол много пъти, но не знаеше дали някога щеше да може да спре да се възхищава на красотата му от естетична гледна точка. И определено нямаше да е сега.

Зандер имаше широки рамене и мускулеста, релефна гръд, а движението на тези мускули под кожата му беше толкова плавно, сякаш мъжът беше изваян от мрамор. Мускулите на корема му образуваха плочки, а ръцете и краката му си оставаха все така силни, явно благодарение на постоянните тренировки.

Тъничка, окосмена ивица преминаваше от гърдите към пъпа му, а след това по-надолу и като мигаща стрелка я караше да продължава да я следва.

Калия си пое дъх и мислено си заповяда да се стегне. Тя беше лечителка, а той — неин пациент. Тяхното минало беше приключило зле и това не беше някаква лоша шега.

Без да гледа надолу, Калия се наведе леко към него и го подхвана под мишниците. Краката му се разтвориха и след няколко секунди тя усети как голата му гръд се притисна към нейната. Заедно с още нещо. И то точно там, където не искаше.

Сърцето й се разтуптя от близостта му, също както в царския кабинет, когато го преглеждаше. Наложи се да стисне зъби, за да проговори равномерно:

— Хайде, ще започнем с малко. Ще се почувстваш много по-добре, когато свикнеш.

Зандер промърмори нещо от типа мислех-че-това-е-моя-реплика, или поне така й се стори, но тя не успя да попита, защото той се плъзна във водата. Наложи й се да се съсредоточи, за да не му позволи да загуби равновесие.

Аргонавтът конвулсивно вдиша и после бавно издиша. Калия го придържаше, докато заедно навлизаха все по-навътре. Водата стигна до раменете й. Дишането на Зандер се нормализира. Беше затворил очи, но не се отдръпна от помощничката си. Калия реши, че той или разбираше, че има нужда от помощ, или просто не осъзнаваше, че тя все още го прегръща. Водата ги облекчаваше и придвижването им ставаше по-лесно. Двамата бавно приближаваха големите плоски и удобни камъни в другия край на водоема. Тя го подпря на най-удобния, но все още го обгръщаше и придържаше, страхувайки се да не падне във водата и да се удави.

Около тях се кълбеше пара. Крайчетата на влажните й коси прилепваха по раменете й. Зандер със стон отпусна глава на камъка зад себе си.

Калия извади ръка от водата, изтръска капките от кожата си и изтри потта, оросила челото му.

— Хм, толкова е хубаво — изхъмка Зандер, когато усети докосването на пръстите й.

Лек намек на усмивка се появи върху устните й, преди да успее да се сдържи. На Зандер винаги му беше харесвало, когато тя масажираше челото или прокарваше пръсти през косата му.

— По-добре ли е?

— Много по-добре.

— Аз ти казах, че беше замръзнал.

— Но вече не съм, защото отново усещам пръстите на краката си.

Усмивката й стана по-широка. Това определено бяха добри новини.

Калия продължи да го гали по челото, слепоочията, прокара пръсти надолу по носа му. Нима го беше чупил? Тази неравност я нямаше преди. Погледна към гърлото му, около което се обвиваше неравен белег, който Зандер вероятно беше получил в поредната битка. Него помнеше превъзходно, тъй като използваше пръстите и езика си, когато…

Опасност! — разнесе се тих, предупредителен глас. — Ако не престанеш да го докосваш, ще преминеш чертата в отношенията лекар-пациент…

Калия се намръщи. Нима тя все пак не беше човек? Нима не беше заслужила поне няколко минути покой? След последните часовете, дори дни, тя заслужаваше не само няколко минути отдих. Проклятие! Заради онова, което беше изтърпяла през последните десет години, заслужаваше да има доживотен отпуск. Защо да не можеше да се отпусне и да се наслади на няколкото откраднати минути със Зандер? И то без гнева и омразата, които ги бяха управлявали толкова дълго? Нима беше прекалено много да поиска само няколко минути и то за да си спомни, защо се беше влюбила в него?

Да, разбира се, че беше много. Близостта й с него щеше да завърши ужасно.

И докато седеше тук, гледаше го и спореше сама със себе си, измъчвана от чувство за вина, Калия искаше тези мигове да не свършват. По някаква незнайна причина тя имаше нужда от тях.

И сякаш дочул гласовете в главата й, Зандер отвори очи и помете спокойствието. Калия застина, когато видя, че той гледаше право в нея. Ирисът на сиво-сините му очи беше ясен, както винаги.

— Какво? — попита тя нерешително.

— Защо дойде?

— Аз… — Добре де. Да вървят по дяволите тези негови способности за изцеление. Зандер определено беше дошъл на себе си. — Защото Титус ме помоли.

— Можеше и да откажеш.

Беше истина. Калия дори го обмисляше няколко секунди. Но като идиотка, не можа да захвърли Зандер на произвола на съдбата.

— Заклела съм се да помагам на нуждаещите се.

— Дори на мен.

Той констатираше факт. И двамата го разбраха. Тя си припомни как той беше успял да обърне гръб на нуждаещите се. И времето на спокойствието им изтичаше.

Калия отпусна обратно ръка във водата и се втренчи в белега около гърлото му, за да не вижда очите му.

Капки вода блестяха по загорялата му кожа и се стичаха по неравната й повърхност.

— Дори на теб.

Помежду им надвисна мълчание. Калия чуваше само дишането му и ромона на водата, обливаща камъка.

— Къде отиде? След това? — най-накрая попита Зандер.

Тя се изуми от думите му. Беше потресена, че той изобщо я попита за това, сякаш не му е било безразлично. Бяха изминали толкова години, какво значение имаше сега? Отначало си помисли да не отговаря, но после реши: защо пък не?

— Аз… аз имах нужда от време и останах там, в Гърция.

Той кимна. Калия неволно се замисли. Нима той не е знаел за местонахождението й през онези години?

— До мен достигнаха слухове, че си останала да учиш в медицински университет в света на смъртните.

Достигнали? Това беше ново за нея. Защо изобщо го е било грижа? Калия можеше да попита, можеше да уточни, но се отказа. Той не трябваше да се вълнува и ако това беше само нездравословно любопитство, тя щеше да го уважи. Този път.

— Да, учих в Университета в Солун.

Зандер извади ръката си от водата и почеса наболата си брада.

— Не се ли страхуваше? Да живееш сама в света на хората? Арголейците са основната плячка на демоните.

Калия присви рамене, докато гледаше капката вода, която се стичаше надолу по скулата му към силната челюст, после по врата и покрай белега на гърлото му.

— Отначало малко се страхувах. Но Солун е голям град и аз никога не оставах сама. Демоните не обичат да устройват сцени пред хората, ако могат да ги избегнат.

— Така беше преди, но сега нещата са променени — тихо изрече Зандер.

Да, бяха се променили. Аталанта отново беше смъртна и на демоните не им пукаше за онези, които стояха на пътя им. В онзи ден тя просто беше извадила късмет…

Стомахът й се разбунтува, но Калия сподави спомена си.

— Моят баща остана с мен известно време. И ми даде възможност да свикна.

— Ама, разбира се — с презрение изрече Зандер. — Твоят баща. И защо това не ме изненадва.

Калия погледна в очите му и видя същото презрение, което той и преди изпитваше към баща й, изписано върху лицето му. Макар че и сега не разбираше защо след толкова време Зандер все още го ненавиждаше. Веднъж Аргонавтът беше обвинил наречената си в това, че разрешава на баща й да управлява живота й. И дълго време беше точно така. Но когато настъпи време да вземе най-важното си решение, тя тръгна против желанията на баща си. И за това заплати най-високата цена.

Калия погледна към водата, която тихо се плъзгаше по кожата на Зандер, и се опита да забрави болката си.

Но мъката така и не изчезна никъде.

— Нима искаш да говорим за баща ми?

— Не!

Бързият му отговор не я учуди. Тогава защо грубото му „Не!“ я нарани толкова?

— Искам да знам само едно. Защо се върна? Ако в света на смъртните е толкова хубаво, защо ти изобщо се върна в Арголея?

Какво правдоподобно обяснение можеше да му даде? Не искаше да споменава, че баща й я умоляваше да се върне. Или това, че растящата активност на демоните в района я изплаши толкова, че Калия предпочете света, в който с жените не се съобразяваха. И тя не искаше Зандер да узнае за онзи демон, на когото налетя една вечер, когато се прибираше вкъщи от занятия. Онзи инцидент я отрезви. Особено погледът, с който звярът гледаше към нея така, сякаш я беше разпознал. Калия имаше късмет, че наоколо минаваха хораи затова тя остана цяла и невредима. Не искаше да разказва това на Зандер и още повече да гледа самодоволната му физиономия с изражение аз-нали-ти-казах.

Така че тя само повдигна рамене и отвърна:

— Просто настана време.

Зандер изучаващо я погледна сякаш знаеше, че тя не му казва всичко. Калия извърна очи и отново ги спря върху белега на гърлото му. Сърцето й забързано затуптя под настойчивия му поглед.

По време на разговора им тя беше спряла да го подкрепя, но Зандер изглежда се справяше добре с удържането на равновесие, още повече че разговорът им се беше превърнал в прекалено интимен. Тя нямаше нужда, освен всичко останало, да чувства и тялото му.

В момента, в който Калия възнамеряваше да му каже да престане да я нагрубява и да спре да я гледа втренчено, Зандер присви рамене и с отнесено изражение на лицето се плъзна по-дълбоко във водата.

— Сигурно е добре да имаш гръб в Съвета, за да можеш да отиваш и да се връщаш, когато си поискаш. Болшинството от арголейците нямат този късмет.

„Късмет?“ Тя усети потръпването в белезите на гърба си и си спомни за първите месеци след завръщането си. По никакъв начин не можеше да се нарече късметлийка. И нещастна описваше по-добре нещата.

Не успя да измисли какво да отговори, когато главата на Зандер изчезна под водата.

И всичките й чувства — раздразнение, гняв и дори нещастие, изведнъж се изпариха от главата й.

— Зандер! — Тя се поизправи и замаха с ръце под водата около нея, за да го намери. Но той беше изчезнал. Точно под носа й.

Паниката я стисна за гърлото. Тя не виждаше в тъмнината, а повърхността на водата напомняше на огледално черно нефтено петно. Защо не се беше сетила да донесе фенера по-близо?

— Зандер!

Главата му се показа над водата. Той я разтърси и я обсипа с водопад от капки.

— О, Боже, колко е горещо!

Калия едва не изкрещя от облекчението и гнева, които бушуваха в кръвта й. Тя закръгли очи, стисна ръце в юмруци и удари пациента си по здравото рамо с всичките си жалки сили. В лицето му полетяха капки, когато тя заудря с ръце по повърхността на водата.

— О, Богове! Изплаши ме до смърт! Защо го направи?

Той имаше наглостта неразбиращо да я изгледа.

— Кое по-точно?

И тогава всичко: съгласието му да се ожени за Изадора, раняването му, близостта му, разговора им и уплахата й, когато Зандер изчезна под водата, просто я препълниха. Калия въздъхна и със стон се отпусна във водоема, позволявайки на течението да я подхване, да отмие умората й и за миг да свали товара от плещите й.

И да ги отнесе колкото се може по-надалеч, за да не се налага да мисли за нищо.

— Калия? Какво… Ската! Върни се тук!

Зандер я хвана за глезена. Тя усети как я задърпа, но не се възпротиви на внимателните му докосвания дори когато водата заля лицето й и прекъсна притока на въздух към дробовете й. Беше толкова уморена, а емоциите й скачаха нагоре-надолу. Зандер беше прав. Идването й тук беше огромна грешка. Нима смяташе, че ще може да бъде до него? Не, така не ставаше. Тя трябваше да си тръгне сега и то веднага. Трябваше са се върне в клиниката, където всичко си беше нормално. И предсказуемо. И дявол да го вземе… безопасно.

Тя докосна с крака, а после и с колене гърдите му. Усети как Зандер се наведе над нея, а след това я прегърна през талията. Арголейката нямаше сили да се съпротивлява дори когато той я издигна от водата, притисна я към гърдите си, а след това я плъзна по цялата дължина на тялото си.

Калия кашляше и плюеше, докато се опитваше да си поеме дъх, а водата се стичаше по лицето й.

— Проклятие! За какво, по дяволите, си мислеше? — раздразнено попита Зандер.

Калия отново се разкашля и се опита да махне водата от ушите си.

— Аз ли? Нали ти беше този, който изчезна!

— Аз само намокрих косата си, а не отплувах към открития океан за среднощно плуване. Ти не знаеш накъде отива това течение и какво те очаква в тъмнината! Отначало Титус, сега и това! Опитваш се да ме накажеш ли?

Калия застина в обятията му и повдигна очи към разстроеното му лице. Веждите му почти се допираха, а върху челото му се бяха образували бръчки.

Какво общо имаше тук Титус? И от къде накъде Зандер смяташе, че го наказва?

Водата се стичаше от косата й и капеше върху широките му гърди, докато тя все още гледаше към озадаченото му лице и невярващо поклащаше глава, мъчейки се сама да се убеди, че това просто й се е сторило.

— Ти… или ти все още не си на себе си от лекарствата, или нещо с мен не е наред.

Зандер се намръщи още повече.

— С един от нас определено нещо не е наред.

— Защо?

— Защото, да го вземат дяволите, мисля, че ще те целуна.

Най-накрая мускулите й заработиха. Калия стисна с ръце раменете му, докато все още го гледаше изумено.

— И от къде накъде, в името на Хадес, ти…

Зандер беше толкова близо, че Калия не успя да стори нищо. Устните му завладяха нейните в изгаряща целувка, която стигна чак до пръстите на краката й. Устата му беше твърда и непоколебима. Аргонавтът здраво я държеше до себе си, притискайки я толкова плътно, че на нея не й оставаше нищо друго, освен да се държи за него или да се изплъзне във водата и да се удави.

Тяхното привличане винаги беше напомняло на взривна вълна. И определено беше опасно за здравето, ако си спомнеше за последствията от отношенията им. Боговете знаеха, че тя не заслужаваше да преживее отново болката от миналото. Тогава защо не го отблъскваше?

Зандер плъзна крайчето на езика си по стиснатите й устни.

— Отвори се за мен, Калия — и прокара езика си още веднъж. — Пусни ме вътре.

О, не… не трябваше. Едно докосване и тя беше готова. Веднъж вече Зандер я беше разглезил с порочните си обещания за удоволствие. И ако тя го пуснеше сега…

Ръцете му се плъзнаха надолу по гърба й. Той стисна дупето й, повдигна я и я намести така, че твърдият му член се притисна в падината между бедрата й. Калия ахна.

Зандер не дочака покана и не даде възможност на мозъка й да съобрази какво става. Езикът му решително нахлу в устата й. Той я целуваше, вземайки желаното, докато Калия едва не обезумя от докосванията му след толкова много години.

Десет години. Нима тя съвсем беше забравила какъв беше вкусът му тогава? И на докосване? Тя простена, когато вчерашните й спомени се сблъскаха с днешната реалност. Сладък като мед. Тъмен като опасност. Загадъчен като истински забранен плод. Всичко това превръщаше Зандер в опасна, чувствена смес, която изкушаваше Калия да остави всичко на самотек. Това вече се беше случвало преди, И арголейката знаеше какво ще се случи, ако се поддадеше на изкушението.

Тя стисна с пръсти раменете му. Цялото й тяло се напрегна. Знаеше, че това беше последният й шанс. И ако не го спреше сега, нямаше да има път назад.

Най-накрая в главата й нещо прещрака. Тя отблъсна гърдите му и се отдръпна. По някакъв начин успя да се освободи от съблазнителните му и умели устни.

— Аз не мога, Зандер, аз…

— Можеш, аз вече видях. — Розовите му устни бяха толкова близо и така изкушаваха. Калия преглътна. — И няма да ти дам време, за да измислиш причина за отказ.

Зандер отново я целуна с още по-голямо усърдие и още по-голяма сила. Калия простена, когато той започна да хапе устните й, като по този начин променяше ъгъла на целувката им. Както и от това, че нахлуваше дълбоко в устата й, ласкаейки я с език, докато тя не се опияни от тръпчивия му вкус. След което я притисна към бедрата си, докосна с твърдата си и гола плът нейната най-чувствителна точка и всичкото хладнокръвие, за което Калия се беше вкопчила с последни сили, се изпари.

Тя се разтопи. Застена и се втурна към необуздания екстаз, който можеше да й подари само Зандер.

Зарови пръсти в косите му, стисна златните му кичури и отвърна на ласката му. Той одобрително простена и задълбочи целувката си. Започна да я повдига и спуска във водата, търкайки се все по-неистово в нея точно там, където тя го желаеше най-много.

Електрически заряди преминаваха по нервните й окончания. Водата се плискаше върху гладките камъни зад гърба му при всяко движение на тялото му. Калия вдъхна сладкия му, мъжествен аромат, докато се наслаждаваше на вкуса му върху езика си.

Зандер изведнъж я обърна, и то толкова бързо, сякаш беше лека като перушина, и тя усети гладките камъни зад гърба си. Но Калия виждаше единствено сексуалния и великолепен Аргонавт пред себе си. Устните му се плъзнаха към ухото, гърлото и по-надолу към падината на ключицата й; към онова място, което винаги диво я възбуждаше. Лечителката се замисли за миг дали той беше достатъчно укрепнал, за да прави секс, но бързо отхвърли колебанието си. Раните му се бяха затворили, а във водата тя самата не тежеше почти нищо.

— Зандер… — Тя отметна глава назад и затвори очи. Повдигна леко бедра и започна да се трие в него. — О…

— Богове, толкова си вкусна. — Той я повдигна още по-нагоре. — Искам още.

Желанието запулсира в лоното й. Калия не успя да запротестира, защото той свали презрамките на потника й. Въздухът и стичащите се капки вода по гърдите й бяха превърнали зърната й в твърди връхчета. Зандер одобрително простена от гледката, което разгорещи кръвта й още повече и желанието й да подскочи нагоре.

— Опитай ме — прошепна тя.

С една ръка той я стисна по-здраво за талията, а чудесният му, възбуден член, притиснат към бикините й, запулсира още по-силно. Зандер обхвана едната й гръд и стисна, след което наведе устни и пое зърното в уста.

И това беше… по-хубаво, отколкото го помнеше. Горещо, влажно.

Езикът му я изгаряше. Това усещане беше дори по-еротично от сънищата й. Цялото тяло на Калия потръпна, когато Зандер облизваше зърното, докосваше със зъби самия му връх и отново дълбоко го засмукваше.

Аргонавтът я премести, прехвърли се върху другото й зърно и се разсмя на неговата напрегната готовност.

— О, да, давай! Свърши за мен.

Тя беше на границата. Калия само беше чувала за жени, способни да изпитат оргазъм единствено от стимулация на зърната, но тя самата не го беше изпитвала никога. Повдигна се и притисна гърдите си към него. А после усети, че се трие в бедрото му като разгонена кучка.

Засрамена, Калия замря нерешително. Но Зандер завладя устните й, преди тя да може да каже каквото и да е. Той я премести така, че членът му отново се притисна към лоното й, покрито от меката тъкан.

— Ето така, остани с мен — шепнеше той.

Калия застена и го целуна. Затрепери, когато пръстите му напипаха края на бикините й и се плъзнаха по коприната до вътрешната страна на бедрата й.

— Искаш ли да те докосна?

Тя едва можеше да мисли свързано, камо ли да говори. Желанието сякаш я беше стиснало за гърлото, когато Калия здраво го прегърна през врата, повдигна бедра и му предостави достъп. И само като по някакво чудо успя да кимне.

Усмивката му беше малко самодоволна и изкушаваща. Зандер отново завладя устните на наречената си, плъзна два пръста в бикините й и ги прокара по гънките й.

— О, Боже, толкова си влажна — изрече той, докато дъхът му ласкаеше ухото й, а горещото му дишане пареше чувствителната кожа на гърлото й. Той прокарваше пръсти нагоре-надолу и обикаляше в кръг, докато Калия не застена, приемайки ласките му.

— Искаш ли да вляза в теб?

Калия кимна и по-здраво се вкопчи в косата му. Едва не свърши, когато той отново заобиколи клитора й.

— Кажи го на глас!

— Да, влез! — издиша тя.

Той вкара един пръст.

— По този начин ли? — И го извади.

Калия буквално усещаше как напрежението се покачва.

И искаше Зандер да продължава.

— Ох…

— Още?

— Да — простена тя, когато той повтори, но този път я изпълни с два пръста. — Зандер, о, Богове — Аргонавтът я погали вътре така, както тя харесваше. Отново завладя устните й, навлизайки с език в устата й по същия начин, по който пръстите му навлизаха в тялото й. Калия беше на границата на оргазма, така че не й трябваше много. Тя се напрегна върху него, наслаждавайки се на всяко плъзгане и докосване, но желаеше повече. Притисна го по-близо като му отдаде всичко, което можеше. И се наслади на стоновете му, когато започна да смуче езика му като завоевател, който пируваше върху плячката си.

Пръстите му толкова рязко излязоха от жаркото й гнезденце, че Калия протестиращо застена, когато устните му се откъснаха от нейните. Успя да простене „да“, когато ръцете му започнаха да я подръпват и опъват. Зандер сваляше бикините й, докато ръмжеше:

— Никакви игрички повече!

Бельото прелетя над главата й и се приземи някъде на камъните зад нея. Очите му жадно горяха, когато я притисна към себе си, без да спира да я гледа. Тя беше толкова разгорещена и обхваната от желание, че не възрази, когато потникът й беше смъкнат около талията. Калия дори не се замисли, че ако не внимаваше, Зандер щеше да види белезите по гърба й. Сега единственото, което имаше значение, беше той и онова, което възнамеряваше да стори с тялото й с нейното пълно съгласие.

— Кажи ми, че ме желаеш — прошепна той, обгърна талията й и отново я повдигна във водата.

Калия ахна, когато Зандер се намести между краката й, облегна я на плоския камък отзад, наведе се и пое с горещата си и влажна уста меката част на ухото й. Между бедрата й пулсираше твърдият му и дебел пенис, който се плъзгаше напред-назад по влажните гънки на входа й.

— Кажи ми — настоя Аргонавтът и продължи да засмуква възглавничката на ухото й, докато кожата не я заболя. Но всъщност болка нямаше. Докосването му носеше единствено удоволствие. Зандер повдигна бедра, триейки се нагоре и надолу, докато се насочваше към лоното й.

Всичките й желания през последните десет години водеха към тази минута.

— Искам те — прошепна тя. — О, Зандер… да…

Зандер направи лек тласък с бедра и Калия ахна, усетила как в нея навлиза върха на члена му. Тя простена и завладя устните му със своите. След което го зацелува страстно. Беше изминало толкова време, че гинайката беше забравила колко голям е той, колко сила беше събрана в тези твърди като въжета мускули и колко невероятно грешно беше да го усеща между крака си.

Зандер излезе напълно, а след това влезе малко по-надълбоко. И застена сам, докато я ласкаеше с език.

— О, Богове, Калия! Толкова си тясна, по дяволите! Няма да издържа много, ако не се отпуснеш малко. Ти нали си защитена?

Калия трепереше, тъй като почти нищо не я делеше от оргазма. А той беше вкарал само върха си. Тя продължи да трепери при мисълта за всичката тази плът, която щеше да се движи в тялото й.

Зандер отново излезе, наведе се и я ощипа по зърната. Калия ахна, когато нещо подобно на електрически заряд премина между бедрата и гърдите й.

— Е?

— За какво говориш? — измърмори тя и се опита да го придърпа обратно. За какво бяха всички тези разговори, когато всичко, от което имаше нужда, беше само той?

— Защита — поясни Зандер. Наведе глава и прокара език по зърното й. — Не мога да рискувам да забременееш отново, когато ще се женя за Изадора. — Той пое зърното в устата си и започна да го ближе и смуче както преди.

Само че този път устните върху гърдите й имаха съвсем друг ефект. Нещо вътре в нея замръзна; онова, което само преди няколко секунди пламтеше ярко.

— Ти… — Тя преглътна с труд — … ще се ожениш за Изадора?

— Разбира се. — Той премина към другото зърно. Близна го. Сви пръсти около члена си и го допря до нейните нежни листенца. — Вече дадох дума на царя.

Аргонавтът не се шегуваше, а говореше напълно сериозно.

И сякаш изведнъж върху главата й се стовари мълния. Това не беше възсъединяване, както по глупост се мъчеше да се убеди сама. Докато тя се къпеше в чувствата, дължащи се на неговата близост след толкова години, за него беше важен единствено сексът. И не би го спрял дори фактът, че докато я съблазняваше тук, в двореца го очакваше годеницата му.

На Калия й се догади, докато в главата й се въртеше една-единствена мисъл: „Аз ти казах!“

Лечителката опря длани в раменете му и го отблъсна. Силно.

— Зандер, спри! Почакай! Трябва да ти кажа нещо.