Елизабет Ноутън
Свързани (21)

Глава двайсет

Калия си мислеше, че сърцето й просто ще разтвори криле и ще хвръкне особено след като дълбоко и тежко дишащият Зандер отпусна глава върху гърдите й.

Тя все още трепереше от потресаващото наслаждение, но в главата й продължаваха да се въртят думите му. С цялата си душа арголейката искаше да му повярва, че дори след всичко случило се между тях, връзката им имаше шанс за бъдеще.

И тихо му напомни, докато го галеше по косата:

— Зандер, трябва да ставаме.

— Непременно, след като успея да помръдна — прошепна той в гърлото й.

Обля я топла вълна, когато си спомни защо Пазителят беше толкова слаб. Това, което направиха, усещанията, които изпитаха и колко искаше това да се повтори. Калия инстинктивно сви вътрешните си мускули около члена му, който все още беше нея и Зандер простена в отговор:

— По този начин наистина ще ме вдигнеш.

Калия се усмихна, защото сексът между тях никога не е бил проблем; дори тя беше разбрала, че този път нещата не опираха само до плътските утехи, а до нещо по-сериозно. Тя го осъзна, макар да не можеше да го облече в думи.

Спомни си за реалността и купчината проблеми и веднага престана да се усмихва.

Действителността разруши едва започналата да се формира фантазия. Техният син все още не беше намерен, а те изгубиха скъпоценно време в занимание в любов, когато трябваше да тръгнат да го търсят.

Освен това доведената сестра на Калия, Изадора, невестата на Зандер, беше на първия етаж в този дом и със сигурност се чудеше с какво се занимаваха двамата тук.

Арголейката внимателно побутна Зандер.

— Трябва да ставаме, искам да си взема душ.

Разрошеният воин бавно се повдигна на ръце и я погледна със сънени очи. И колкото и странно да беше, в него имаше нещо променено. Изглеждаше по-спокоен сякаш беше постигнал душевния си мир.

— Вече се каниш да измиеш миризмата ми от себе си ли?

Калия внимателно се вгледа в него, опитвайки се да долови какво се беше променило за тези няколко минути, но така и не успя. В миналото се бяха любили много пъти и да, сексът отпускаше Зандер. Но този път същината не беше в това.

Видяла, че той се мръщи, Калия отложи размислите си за после и се измъкна от леглото.

— Не, просто си спомних защо дойдох в света на смъртните.

Зандер се обърна на една страна, повдигна се на лакът и попита:

— А ти как попадна тук?

Калия бавно се обърна, докато оправяше презрамките на потника си.

— Дойдох с Изадора и Кейси.

— И трите сте тук? Как?

— Минахме през тайните портали, за които Иза знаеше.

— Къде?

— В гората.

Зандер недоволно отбеляза:

— В онези гори живеят вещици.

Той не започна да критикува постъпката й и мозъкът й просто зацикли, защото обикновено точно този Аргонавт обожаваше да указва на всички за всичко.

Странно.

Калия отново го обходи с поглед, замислена какво и защо се беше променило в него, но после се разсея с разхвърляните си дрехи и започна да ги събира.

— Другите сигурно вече недоумяват къде се губим. Не мисля, че да сляза долу, благоухаеща на секс, е добра идея. Те знаеха, че смятах да ти разкрася физиономията. И съвсем не ми се иска Изадора да усети върху мен миризмата ти.

Лечителката се отправи към банята с думите:

— Дай ми секунда.

Тя затвори вратата и въздъхна дълбоко. Ръцете й трепереха, а нервните й окончания направо горяха. Бързо пусна водата, свали потника си и застана под горещата струя.

Топлината й позволи да се отпусне. Калия затвори очи и отметна глава назад, за да може горещата вода да потече и по гърдите й. Опита се да не мисли за нищо, но… нямаше какво да направи. Тя просто се задъха от болка заради думите на баща си. Постави лице под водата. След това си спомни за разговора с Кейси и Изадора, пътешествието им до тук и начинът, по който си беше изляла гнева и разочарованието върху Зандер.

Не трябваше да го прави повече, не трябваше да повтаря грешките от миналото.

Дали Зандер я беше обичал още тогава? И сега това не беше ли без значение? Най-важното беше да намери сина си.

Всичко останало можеше да почака.

Сърцето на Калия притупа.

Потъналата в размисли тя усети лекото течение, но препалено късно осъзна, че кабината на душа се отворя и затваря. Обърна се и видя Зандер, който се наместваше под струята на водата до нея.

— Какво правиш?

— Ами реших, че аз също трябва да си взема душ.

Арголейката се стресна и отстъпи. Опита се да се измъкне, но Пазителят заемаше прекалено много място в тясната кабина.

— Добре, но защо не изчакаш отвън? Ще свърша след минута.

Красавецът се усмихна палаво.

— И защо изведнъж се запритеснява, Тея. Аз вече съм те виждал гола.

— Не се притеснявам — възрази му тя. Отстъпи отново и гърбът й опря в плочките. — Аз просто обичам уединението. След минута ще съм готова и тогава душът ще е изцяло на твое разположение.

— На мен ми харесва да се къпя с теб.

Аргонавтът посегна да я хване за ръката, но Калия се измъкна и присви рамене.

— Моля те, Зандер — изрече тя, като от притеснение едва изговори думите. И се притисна още по-силно гръб към плочките. — Просто ме изчакай отвън.

Той присви очи.

— Нещо не е наред ли?

— Няма нищо.

Той я хвана за рамото.

— Обърни се.

Калия се възпротиви и се втренчи във водата, стичаща се по загорялата му гръд.

— Не!

Зандер отново я подръпна, но дори и осъзнавайки цялата безполезност на поведението си, Калия се заинати. Воинът лесно я обърна, притисна гърба й към гърдите си и силно я прегърна.

— Казах ти, че така ще е по-добре — прошепна той до ухото й.

Не! Водата отново потече по гърба и раменете й. В желанието си да забрави последните десет години от живота си, Калия затвори очи. Но това беше невъзможно.

— Зандер, моля те…

— Аз вече съм виждал белезите ти, когато беше ранена. Не е нужно да се страхуваш.

— Аз не се страхувам.

— Тогава какъв е проблемът?

Калия стисна очи, съжалявайки, че разговорът им не пое в друга посока.

— На мен… ми е неприятно, когато другите гледат тези уродливи белези.

Той нежно я целуна по рамото.

— В теб няма нищо уродливо. — Повдигна глава, пусна я и отстъпи. Калия усети потръпването и знаеше, че той изучаваше белезите й. И макар че те се бяха превърнали в тънки бели линии, не бяха изчезнали никъде. Тя ги усещаше всеки ден и много добре знаеше на какво приличат. — Само като си помисля какво са направили с теб…

— Нищо не е станало против волята ми. Аз сама реших така.

Мълчанието на Зандер абсолютно точно отразяваше чувствата му. Добре, нали точно заради това Калия не искаше да говори за случилото се. С тази болка тя живееше всеки ден, но се стараеше да я задуши, за да продължи напред. Но сега страданието се стовари отгоре й като съкрушителна вълна.

— Аз… никой не ме е принуждавал. — Тя искаше да му обясни. — Зандер, аз сама помолих ритуалът по пречистване да бъде проведен.

— Защо? — попита зашеметеният Пазител.

Толкова сложно беше да облече станалото с думи.

— Защото по това време това ми се стори правилно. И аз предполагах, че съм в дълг пред баща ми, който беше рискувал положението си в Съвета заради мен. И защото аз… исках да забравя.

Калия присви рамене и погледна към силните ръце, които я прегръщаха.

Зандер мълча толкова дълго, че тя си помисли, че той изобщо не я беше слушал. Но Аргонавтът притисна чело до тила й и прошепна:

— Тея…

Тея. Това име прониза като с нож сърцето й. Защо беше толкова сложно да го освободи след толкова години? Сега не беше толкова глупава, за да не разбира, че няма как да разчита на общото им бъдеще. А това означаваше само едно — по-нататъшните им отношения щяха да им донесат само страдание. Защо тогава тя не можеше да го пусне?

— Аз ще взема това върху себе си — изрече воинът. Свали ръка от талията й и я прокара по гърба й. Притисна длан към белезите на Калия и тя усети топлина, която се разпространяваше от нея. — Аз не мога да те накарам да го забравиш, но ще взема тази вина върху себе си. Сега тя е моя, Тея, не твоя.

Топлината сгря дори най-хладното кътче на душата й, но Калия поклати глава.

— Ти не разбираш, Зандер. Аз не смятах да забравям за случилото се. Аз просто исках да забравя теб и чувствата ми към теб.

И двамата замълчаха. Въздухът сякаш се сгъсти от напрежение.

— Значи казваш, че вече си забравила? — прошепна той.

— Не, не забравих и никога няма да забравя. В това беше проблемът. Ритуалът не проработи. — Горчиви сълзи запариха в очите й. — Болката не освобождава, а отново напомня за загубата. А сега, в допълнение към всичко, имам и тези уродливи белези. И те ще останат с мен дори когато всичко свърши. Независимо от това дали ще намерим сина ни, или няма, след женитбата ти с…

Калия осъзна, че показва обидата си и съжали, че не задържа устата си затворена. Свали потника си, а Зандер така я обърна в обятията си, че водата отново потече по гърба й. Той прокара ръка по мокрите й коси и повдигна лицето на своята единствена към своето.

— Тея, отвори очи.

Калия го послуша и видя чувствата, бушуващи в очите му. В сребристите — не тъмносиви очи, а сияещи и заобиколени от син ореол.

— Зандер, очите ти…

— Аз няма да се оженя за Изадора. Когато всичко това свърши и ако ти все още ме искаш, аз съм твой. Но дори и да не съм ти нужен, аз пак ще ти принадлежа. Съгласих се да се оженя за принцесата само, защото сметнах, че ти си изгубена за мен. Нима смяташ, че бих сключил такава сделка, ако знаех, че за нас все още има шанс?

Калия не успя да отговори, тъй като Зандер притисна дланта й към гърдите си, за да усети тя пулса на сърцето му. И сложи другата й ръка върху нейното сърце.

— Усещаш ли? — попита той. — Ние сме свързани, аз и ти. И това е по-силно дори от любовта ми към теб. Тук става въпрос не само за проклятието на наречените. Всичко е в нас и в това, че аз също не можах да те забравя. — Зандер се приближи и топлината на тялото му я обгърна, докато лечителката не усети как сърцето й затуптя в унисон с неговото. — Това е много по-силно, Тея. Каквото и да се случи днес или утре, нас ни очаква нещо повече. Ти си моят живот и тази история не свършва, освен ако ние самите не го позволим.

Думите му подействаха на Калия по-силно, отколкото признанието му в любов. Сълзите безутешно потекоха по страните й. Зандер нежно се докосна до устните й — веднъж, втори път, сякаш тя беше крехка като стъкло. И отново прошепна:

— Тея, не разрешавай това да свърши.

О, Богове! Калия никога не беше успявала да му устои. Но Зандер беше прав. Тяхната връзка беше много по-дълбока, отколкото тя смяташе. И освен това беше уморена да се съпротивлява на съдбата, защото и нейното желание беше същото.

Калия отвърна на целувката му. И макар че едно тихичко гласче в главата й я предупреждаваше, че прави грешка и в крайна сметка отново ще бъде наранена, защото нищо нямаше да се оправи, тя все пак не успя да се сдържи. Прегърна Зандер през врата, повдигна се на пръсти и го опита. Пазителят я привлече към себе си така, че телата им се притиснаха едно до друго от гърдите до бедрата. Около тях пръскаше вода. Зандер плъзна ръка по дупето й, за да я притисне по-плътно до себе си.

— Тея, не мога да ти се наситя.

Тя също не можеше. Повдигна се и отново го целуна по устните, носа, скулата. И макар да помнеше, че долу в залата арголейци и мизоси обсъждаха план за действие и че те двамата също трябваше да са там, Зандер й беше нужен тук и сега.

Калия повдигна крак, опря бедрото си в неговото и Аргонавтът отново се оказа между краката й.

— Зандер…

Той дрезгаво и ниско изръмжа, демонстрирайки, че желае същото. Захапа възглавничката на ухото й и игриво тласна бедра напред.

— Тея.

Дървената врата на банята се отвори със замах и се блъсна в стената. Зандер се напрегна, пусна крака на Калия и я огради с тялото си от незвания натрапник.

— Мамка му, Зет, ето къде си бил!

Калия разпозна гласа на Титус, макар да не го виждаше иззад широките рамене на Зандер, който се възмути:

— Върви в Тартар, Титус!

— Майната му! — Влачейки крака по плочките, Титус се обърна и изрече остро: — Не съм очаквал да си толкова мръсен, че да си вземаш душ два пъти. — След което добави: — Здравей, Калия.

Зандер се намръщи още повече, докато гледаше към нея. И по някаква необяснима причина тази нелепа ситуация малко подобри настроението й.

— Здравей, Титус.

Зандер забели очи.

— Добре, готин, повесели се! Сега изчезвай оттук!

Калия внимателно гледаше Зандер, който не сваляше очи от нея. Изглежда, намесата на Титус не му се беше понравила, но тя не забелязваше у него нито злост, нито ярост.

Вгледа се в сребристите му очи.

— Така да бъде — отговори Титус сериозно. — Но мислех, че няма да е зле и двамата да научите новината: разузнавачите на Ник са докарали човек — шофьор на камион, когото са намерили на север в щата. Нападнали са го демони и са го ранили зле, но той мърмори нещо за момче, което му помогнало да избяга. Човекът е взел момчето от Британска Колумбия.

Калия престана да се усмихва, предчувствайки неприятните новини. И ако съдеше по суровото изражение върху лицето на Зандер, той също не очакваше нищо добро.

Аргонавтът се обърна в ръцете й и погледна праз матовото стъкло към Титус, като все още се опитваше да прикрие Калия с тялото си. Тя веднага видя тънките, почти незабележими белези в горната част на гърба му. Той нямаше такива, когато тя го преглежда и оперира. А тези белези бяха толкова познати.

Я почакай! Какво, по дяволите, ставаше тук!

— На колко е малчуганът? — попита Зандер.

— Около десет.

Калия чу отговора на Титус и премести поглед от белезите към лицето на Зандер, който отново се беше обърнал към нея. Не, това беше невъзможно…

— И, Зет… — добави Титус — … чуй това! Човекът казал, че хлапето е имало знаци по ръцете също като нас.

* * *

Тревогата тласкаше Зет и Калия напред по коридора. След излизането на Титус, двамата се облякоха бързешком. Лечителката мълчеше, но по лицето й се четеше същото безпокойство, което чувстваше и той дълбоко в себе си.

Зандер звучно тропаше по стълбите, докато се спускаше заедно с наречената си към първия етаж и се насочи към задната стълба, която водеше към болничното крило, разположено дълбоко под жилищната част. Тъй като колонията беше построена в естествените дълбоки пещери, скрити под Каскадските планини, тук беше прохладно. На всеки три метра бяха разположени свещи, за да се икономиса енергийният ресурс, а каменните стени поглъщаха почти всеки звук така, че това място приличаше на изоставено.

В началото на стълбата Калия зави наляво, към конферентната зала, където Ник обсъждаше военната стратегия с войниците си, но Зандер я дръпна на другата страна.

— Те са там.

— Откъде знаеш? Когато тръгвах към теб, те бяха тук.

— Защото медицинското крило е в тази посока.

Лицето й беше като отворена книга. И ако съдеше по бръчката между веждите й, Калия недоумяваше как Зандер беше разбрал за това. Но се отпусна, след като си спомни, че той беше тук, когато тя бе ранена. И не се беше отдалечавал дори на крачка.

А това бе странно, защото тя обикновено беше много сдържана. Зандер нямаше понятие от мислите й или какво чувстваше тя тогава. За разлика от сега, когато най-накрая беше престанала да се затваря от него.

— Мисля, че все още не съм успяла да ти благодаря за спасението си — прошепна тя.

Зандер я доближи, отмести косата от лицето й и я целуна по челото.

— Ще оправя всичко, Тея. — Повдигна с пръст брадичката й. — Вярвай ми, каквото и да се случи.

Калия тежко въздъхна и кимна. В погледа й прозираше решителност.

Зандер стисна ръката й и я поведе към медицинското крило. Едва бяха успели да свърнат зад ъгъла, когато дочуха гласове. Една врата беше отворена, а тъмният коридор се осветяваше от флуоресцентна светлина. Първо забелязаха на прага широкоплещестата фигура на Терон.

Командирът на Аргонавтите обърна глава при звука от стъпките им.

— Зет. — След което хвърли бегъл, въпросителен поглед към Калия, която Зандер водеше след себе си, без да пуска ръката й. — Тъкмо се канехме да изпратим някого за вас.

— Къде е той? — попита Зандер, без да обръща внимание на сарказма на Терон, и погледна вдясно към вратата, откъдето се дочуваха ясно шумовете и звукът на работещите медицински апарати.

— В другата стая. Лечителката на колонията също е там — отвърна Титус.

— Искам да го видя. Мога да му помогна — помоли Калия.

Зандер я погледна, а после обърна очи към Титус.

— Човекът в съзнание ли е?

Терон кимна.

— Беше в съзнание.

Калия пусна ръката на Зандер и се насочи към оборудваната с медицинска апаратура стая. Той я последва.

Раненият мъж беше включен към всякакви медицински апарати и тръбички. Върху лицето му имаше кислородна маска, а почти цялото му тяло беше омотано в бинтове. Съдейки по количеството им, мъжът имаше късмет, че беше останал жив.

Калия се приближи към леглото. Ник стоеше до него и гледаше към пациента, докато Лена следеше за показанията на приборите от другата страна на леглото.

— Как е той?

Ник кръстоса ръце.

— Как може да е, когато едва не са го сдъвкали жив?

Лена раздразнено му изшътка, след което се обърна към Калия:

— Засега състоянието му е стабилно, но се страхувам, че няма да можете да поговорите с него. Той току-що изключи под действието на анестетиците. А дори и да можеше да говори, нямаше да може да ви помогне с нищо.

Калия раздразнено попита:

— Той разказа ли какво се е случило? И какво е станало с момчето?

В кехлибарените очи на Ник проблесна жалост.

— Взел е на стоп момчето от Британска Колумбия. Спрели са на паркинг за камиони близо до Маунт Худ. Там се намира неголямо селище на мизоси и затова патрулираме в този район. Изглежда, че са били нападнати.

— Но какво е станало с момчето? — попита отново Калия. — То нали е било с този мъж?

Тревогата в гласа й се впиваше в Зандер. Той се приближи към нея и сложи ръцете си върху раменете й.

— Доколкото моите войници са разбрали от думите му, момчето е казало, че чудовищата са дошли за него — поясни Ник.

Калия се обърна и погледна към Зандер. Чувствата й отразяваха и неговите — тревога, страх, последните капки надежда. Но Пазителят предусещаше как свършва историята.

— Значи момчето е успяло да се измъкне? — попита отново Калия Ник.

— Не — отвърна Зандер вместо лидера на колонията. Усещаше как душата му слиза в петите. По покритото с белези лице на Ник и така всичко беше ясно. Той отново осъзна колко тясно беше свързан Ник с Аргонавтите.

— Ти не можеш да го знаеш — възрази му Калия. — Може би той е избягал, когато демоните са се нахвърлили върху този човек.

— Не — повтори Зандер, ненавиждайки се за болката, която щеше да й причини. Но сега не беше време за лъжи. — Ако това е нашият син, Калия, то той не би избягал, изоставяйки беззащитен човек.

Тя сърдито го погледна:

— Откъде знаеш? Той е само момче… Той е само…

— Той е Аргонавт и това му е в кръвта. — Зандер погледна към Терон и Титус, които също бяха влезли след тях в стаята. А после и към вратата, откъдето с интерес наблюдаваха Грифон, Финей и Церек. Спомни си за детството си и за своя собствен ужасен баща, за това как го възпитаваха и тренираха. От инстинкта си няма как да се избавиш.

— Ние всички сме били по-зрели от останалите момчета. Можеш да научиш Аргонавта да бъде воин, да сломиш чувствата му, да го лишиш от желания и да го възпиташ като убиец. И ако това наистина е бил нашият син и ако той наистина е пораснал при Аталанта, аз съм сигурен, че тя е направила точно това. Но няма начин тази мерзавка да е успяла да промени същността му. Тази същност, която принадлежи единствено на него, също както косата, очите и кожата му. Ако той е успял да избяга от нея и по време на нападението е бил именно с този човек, момчето би се сражавало и би го защитило.

Очите на Калия се напълниха със сълзи. Тя се обърна и погледна отново към мъжа, който лежеше неподвижен в леглото. И потокът от мъка, който извираше от нея, изпълни съзнанието, сърцето и душата на Зандер.

Всички мълчаха, докато тя сякаш в транс оглеждаше стаята. Чуваше са само шумът и пиукането на апаратите. Калия бавно се отдалечи и се приближи към стола, през чийто подлакътник беше прехвърлено яке.

— Това е… негово?

— Това яке държеше човекът, когато го докараха, — прошепна Лена. — И личните му вещи също са там.

Калия поднесе якето към лицето си и вдиша дълбоко. Материята беше скъсана и надрана, цялата в кръв, мръсотия и зелени петна, но за нея това не беше от значение. Арголейката затвори очи и притисна дрехата към гърдите си. Зандер не издържа, защото и неговото сърце също се разкъсваше. Преди няколко минути все още имаше някаква надежда, а сега…

Пазителят заобиколи леглото, обърна плачещата Калия към себе си и я притисна към гърдите си.

Зад гърба му се дочуха приглушени гласове, но точно в този момент не му пукаше за ничии коментари. Калия се тресеше от ридания, така че Зандер я притискаше силно, заедно с якето помежду им. Не му бяха останали сили дори да се моли ситуацията да се окаже различна. Защото шестото чувство му подсказваше, че държеше якето на сина си, който беше успял по някакъв начин да спаси живота на ранения мъж в стаята.

— Тея…

Разплаканата Калия се опита да каже нещо, стисна още по-силно якето и застина. След което озадачено се намръщи.

— Какво има? — попита Зандер.

Лечителката извади ръка и флуоресцентните лампи се отразиха в сребърния диск, потъмнял от времето и годините. Тежката верижка, прикрепена към него, се плъзна измежду пръстите й. Самият диск имаше четири празни вдлъбнатини, но в самия му център стоеше печатът на Титаните.

— Проклета да е Хера… — прошепна Зандер.

Очите на Калия се разшириха.

— Този диск напомня…

— Сферата на Кронос — възхитено продължи Терон от другия край на стаята.

Зандер и Калия погледнаха към командира на Аргонавтите, който изумено продължаваше да изучава диска. Стоящите до него Кейси и Изадора също мълчаливо и любопитно разглеждаха медальона.

Зандер не беше забелязал кога сестрите бяха влезли в стаята, но докато гледаше новата визия на Изадора — късата прическа, новите дрехи и недоумяващото изражение върху лицето й заради неговото отношение към Калия — се почувства виновен.

Обезателно трябваше да поговори с принцесата, за да й обясни какво се беше случило. И да й каже, че не може да се ожени за нея. Само не му беше ясно как това щеше да се отрази на наследяването на трона. Но ако дискът в ръцете на неговата единствена половинка бе точно това, което изглеждаше, че е, то тогава дори проблемите на монархията в Арголея трябваше да почакат.

— Почакайте, всички гледате на тази вещ като на Антихрист. Някой ще обясни ли на невежата полуарголейка какво става? — внимателно попита Кейси.

Терон, който най-накрая беше дошъл на себе си, притисна своята единствена половинка към тялото си.

— Кронос е бащата на Зевс, Хадес и Посейдон. Титан. А те били…

— Главните божества, докато не били победени от Олимпийските Богове — довърши Кейси. — Да, да, зная митологията. Но това не отговаря на въпроса ми.

— Това е само мит — включи се Ник.

Терон погледна към лидера на колонията.

— Митовете обикновено са основани на действителност. И нима тази дрънкулка не потвърждава думите ми?

Ник се намръщи и зае защитна поза. Усещайки напрежението в болничната стая, Зандер поясни на Кейси:

— Според легендата, когато Кронос разбрал, че Зевс с братята си възнамерява да свали титаните, той създал сфера, в която вложил цялата сила на подземния свят и четирите земни стихии — въздух, вода, огън и земя. Преди последното сражение между титаните и олимпийците във Великата война, Кронос дал сферата на съхранение у Прометей, като му казал да я използва само в краен случай.

Кейси се намръщи.

— Но нали Прометей бил титан?

— Да, бил е — отговори Изадора. — Но не е участвал във войната. И затова с още няколко титани не се е озовал в Тартар заедно с останалите. Когато войната завършила, Зевс затворил титаните в най-долния кръг на Тартар, като с това ги обрекъл на вечни мъки.

— И Прометей не се е възползвал от сферата, за да ги спаси — досети се Кейси.

— Не е — потвърди Терон. — Прометей преживявал за човешката раса и не пожелал сферата да попадне при някого от боговете. Той разпръснал четирите стихии по земята, и съгласно легендата, скрил празния диск там, където не биха могли да го намерят Зевс и братята му.

— Това е онази безценна вещ, скрита в Егейските планини на Арголея — промърмори Калия.

Зандер погледна към диска в ръката й. Дори той усещаше чистата енергия, която струеше от древния метал. Ако той е бил у сина им, по време на нападението на демоните, момчето най-вероятно би могло да им избяга.

Погледна към любимата си и видя, че Калия също се беше вкопчила в тази надежда.

— Ето това вече не го разбирам. Защо Прометей е скрил сферата? — попита Кейси. Тя се отдалечи от мъжа си и се приближи към Калия.

— Защото, според легендата, този, който носи сферата, заедно с всичките стихии, е способен не само да освободи Титаните от Тартар, но и да управлява целия свят — обясни Изадора.

И едва сега на Кейси й просветна.

— Аталанта е възнамерявала да заобиколи пророчеството.

— След което погледна първо към Изадора, после към Зандер и попита: — Имате предвид, че ако богинята получи запълнената със стихии сфера, то тя ще може да управлява света на смъртните?

— Да — потвърди Зандер. — Боговете никога не са успявали да контролират света на хората. Небесата, Подземния свят, моретата… те им принадлежат. Но света на смъртните винаги е бил независим. И докато сферата е у Аталанта, тя ще бъде най-могъщата и отново ще стане безсмъртна. А ако някой застане на пътя й… тя ще освободи Титаните и ще започне невиждана война.

Зандер гледаше към Аргонавтите, застанали до Терон, докато говореше. Всички те бяха наясно на какво беше способна тази дрънкулка и се безпокояха.

— О, Боже — прошепна Кейси, докато все още гледаше към диска. — Сигурно е добре, че сферата вече не е у Аталанта, нали? Но все пак не разбирам как това съкровище е изчезнало от Арголея и е попаднало у вашия син?

Изадора внимателно изучаваше медальона, след което процеди през зъби.

— Изнесли са я тайно. Сигурно някой я е намерил. Орфей!

— Ама че кретен — измърмори Ник.

— Не ми пука как сферата се е озовала в друг свят. Ако тя е била у момчето, значи то я е взело от Аталанта.

— Откраднал я е — прошепна Калия. — Затова се е оказал заедно с този човек. Сега е ясно и защо са го преследвали демоните.

Да, Аргонавтът също го беше разбрал. Имаше вероятност да убият момчето на място, ако вече не го бяха сторили.

— Почакайте — изрече Изадора, с което привлече вниманието на Зандер. — Иронията е в това, че Аталанта не може да управлява сферата сама.

— Защо да не може? — попита Калия.

— Защото нейното божествено начало произлиза от олимпийците, а не от титаните. Дори дванайсетте силни олимпийски богове не могат да управляват тази сила без ключа. Трябва им нещо, което принадлежи и към света на смъртните и към техния собствен. Трябва им…

— Трябва им идеалното съчетание — полубог и получовек — завърши изумената Кейси.

— Да — прошепна Изадора и погледна към сестрите си с разбиране. — Сега е ясно защо и трите имаме един и същи белег. Орите са свързани с равновесието, времето и порядъка. Ние с Кейси сме избраните; идеалното съчетание на полубожественото и получовешкото начало, но без теб, Калия, ние не можем да се уравновесяваме една-друга.

— Затова й трябва някоя от нас, която да управлява сферата — прошепна царската лечителка.

— Да — съгласи се Изадора. — Или някое от нашите деца. И тъй като ние с Кейси сме бездетни…

Калия се докосна до белега отзад на врата си.

— Аталанта е взела моето дете.

Изадора кимна.

— Аталанта е откраднала сина ти не затова, защото баща му е Аргонавт, а защото е разбрала за твоето потекло много по-рано от всички. И тъй като нашият баща, царят, е свързан с Темида, богинята на Титаните, която е родила Орите, то ние също сме свързани с нея. На Аталанта й е нужна някоя от нас или наше дете, за да получи онова, което й е необходимо — заключи тя, загледана в сестрите си.

Калия погледна към Зандер.

— Значи, тя няма да го убие?

— Почакай — помоли я той. Не искаше да дава на любимата си напразни надежди. — Ако Изадора е права и вие трите сте съвременни Ори, Хори или няма значение как се наричат, и ако на нея й трябва някой, който да управлява сферата, защо просто не те плени онзи ден? И как е успяла да узнае за вас?

— Не зная — поклати глава Калия. — Не мога да си представя как е разбрала, но аз не съм й необходима, защото едно дете много по-лесно се управлява, отколкото трийсетгодишна Арголейка, която е предана на своя цар. Аталанта е разбрала, че аз никога не бих й помогнала, а по-скоро бих умряла.

— Или може би по това време сферата не е била у нея — добави Кейси. И когато всички погледи се насочиха към нея, тя продължи: — Преди десет години Аталанта все още е била безсмъртна, живеела е в Тартар и е събирала армията си. Вие сами казахте, че тя е стратег и е постоянна в търсенето на начини за отмъщение. Затова би измислила и план Б, в случай че пророчеството се сбъдне. — После погледна към Изадора. — Ако ние се намерим една-друга, а тя стане смъртна, Аталанта е разчитала и на други варианти, за да получи желаното.

— С други думи — отмъщение — заключи Терон и процеди: — Трябва да върнем и трите ви обратно в Арголея.

— Какво? — в унисон попитаха и трите сестри и се обърнаха към командира на Аргонавтите.

— Терон… — опита се да му се наложи Кейси.

— Зандер, аз няма да се върна. Имам право да остана тук — заяви Калия.

Това беше така, но Терон също беше прав. Ако Аталанта беше изгубила техния син, значи съществуваше възможност да се опита да похити една от сестрите, когато намери начин да получи обратно диска. А това означаваше, че и за трите не беше безопасно да останат в света на хората.

— Жените са прави, герой — наддаде глас Ник, който все още стоеше до леглото на ранения.

Терон сърдито го изгледа.

— Млъкни, Ник! Това не те засяга.

Мизосът процеди в отговор:

— Всъщност, умнико, дори много ме засяга! Много повече от вас, защото моят народ живее тук, а вие все още се криете във Вълшебната си страна. — Ник погледна към Калия, Изадора и Кейси. — Вашите дами могат да останат в колонията толкова, колкото пожелаят. Ние ще им предоставим убежище.

— Ник, кучи син такъв! — извика Терон.

Но мизосът погледна към Изадора.

— Това не е цялата легенда. Разкажи им и останалото!

Изадора отмести поглед и по нейното раздразнение стана ясно, че не е във възторг от Ник, както и от това, че някой й заповядваше.

— Не зная за какво говориш.

Но дори Зандер разбра, че принцесата лъже.

Тъй като нямаше време за препирни, той се обърна към Ник:

— Можеш ли да ме откараш до паркинга, където твоите хора са намерили шофьора?

— Ще стане по-бързо с вертолета — отзова се Ник и потърка брадата си. — Имаме един на самолетната площадка в близост до Силвър Хилс. Мога да позвъня и да им кажа да го подготвят.

— Отлично. — Зандер вече мислено съставяше план. С крайчеца на очите си забеляза раздразнената Калия и усети разочарованието й, но предпочете да не й обръща внимание. Той беше готов за нападение и този път това не беше по служба, а лично.

— Имам само един въпрос: какво може да направи един шибан Аргонавт против орда демони?

— Той не е сам. Ако Аталанта е хванала един от нас, ние всички тръгваме, за да го измъкнем — обяви Терон.

— И аз… — отзова се и Калия.

— Не — отряза Зандер, без да я погледне.

— Аз…

— Не и този път, Тея. — От очакването, Зандер усети прилива на адреналин и съсредоточи цялото си внимание върху Ник. — Ще ни трябват карти на местността и ново оръжие. Кажи ми, къде мислиш, че се крие Аталанта с моя син?

— Имам всичко, но ще ни трябва нещо много повече, герой. Нещо ми подсказва, че ще ни е необходима благословията и на проклетите богове.