Елизабет Ноутън
Свързани (20)

Глава деветнайсет

Душът изобщо не охлади Зандер, във вътрешностите на когото бушуваше трескава буря и всяка излишна секунда в колонията само подхранваше мълниите й.

Аргонавтът загърна хавлията около бедрата си, без дори да си направи труд да се подсуши. В спалнята, която му беше дал Ник, за да се изкъпе и освежи, подпрян на стената стоеше Титус, а Лена вече подреждаше на масата ножици, игли и някакви други медицински глупости.

Колко мило! Титус беше останал, за да проследи Зандер да не се зъби на лечителката, на която изобщо не й пукаше за него. Тя просто беше дошла, за да си свърши работата.

Без излишни разговори той седна на мястото, към което му кимна Лена. Колко по-скоро го закърпеха, толкова по-скоро щеше да се отправи да търси сина си. Страхът и безпокойството, които го изпълваха отвътре, се превърнаха в ярост. Този път той имаше напълно конкретни и жестоки планове още към първия демон, който се изпречеше пред очите му.

Лена се зае с работата си, докато Титус мълчаливо дъвчеше клечката, която стърчеше от устата му, кръстосал ръце пред гърдите си.

Лечителката притисна краищата на раната с крайчеца на пръстите си.

— Не е толкова дълбока. Бързо ще е обработя.

Зандер не сваляше очи от бледожълтата стена, докато го кърпеха.

Лена го погледна.

— Ник ни разказа какво се е случило. — И когато воинът не отговори, тя заби иглата малко по-болезнено, за да привлече вниманието му. — Истина ли е, че синът ти е у Аталанта?

Само при споменаването на сина му, огненото торнадо вътре в него отново се надигна. Аргонавтът стисна зъби, докато се опитваше да сдържи яростта си. Стисна в ръце юмруци и се опита да не мисли за… нищо.

Само че не се получи.

Лена постави спринцовката на стола, взе иглата и вкара конеца в нея, без да отмества поглед от пръстите си.

— А… Калия знае ли?

Зандер не искаше да обсъжда нищо, особено Калия, но не искаше да дразни още една особа, способна да го извади от равновесие.

— Да, знае.

— И ти го търсиш. А къде е тя?

— Вкъщи.

— В Арголея, в безопасност?

В гласа й се долови неодобрение. Зандер стисна до болка зъби, за да успее да се въздържи от резките думи.

Лена вкара иглата в края на раната и започна да шие, без да го гледа в очите.

— Аргонавт, ти я недооценяваш.

Като че ли мнението на полуарголейката означаваше нещо за него.

Тя продължи да шие, а Зандер продължи да гледа стената. Надвисна тишина. Най-накрая лечителката направи възел, сряза конците и превърза раната.

— Това е всичко. Бих те посъветвала да я пазиш, но ми се струва, че ще направиш единствено онова, което искаш, така че няма да си направя труда.

Лена прибра инструментите си и погледна към Титус, който още подпираше стената.

— Аз приключих.

Титус кимна и Зандер се усети, че той играеше роля на негова бавачка.

И това го разгневи. Силно. Яростта в него отново закипя и се завихри.

— Надявам се, че ще намериш онова, което търсиш — Лена се спря, сложила ръка върху дръжката на вратата. — Само не се изненадвай, ако очакванията ти не се оправдаят.

Да, в сравнение с тази досадна лечителка, Титус беше направо мечта. Трябваше да се махне оттук, и то сега, докато не беше изпуснал юздите на самоконтрола си.

Зандер се изправи.

— Почакай, старче!

Титус се приближи до него с лека походка, премести клечката в устата си на другата страна и пъхна ръцете си в джобовете. Раменете му бяха отпуснати, но съдейки по внимателния му поглед, воинът имаше нещо наум.

Нямам време за това!

— Ами намери — измърмори Титус.

Зандер въздъхна тежко, защото дори в гнева си осъзнаваше, че битката с друг Аргонавт сега беше пълна глупост.

— Какво?

— Лечителката е права.

Зандер направо го продупчи с поглед.

— Калия има пълното право да бъде тук.

За нищо на света!

— Прекалено опасно е. — Зандер не успя да направи дори крачка, когато Титус застана пред него.

— За кого е прекалено опасно — за нея или за теб?

Зандер присви очи.

— За какво, дявол да го вземе, намекваш?

— Просто казвам, че ти трябваше да й дадеш право да реши сама, Зет, а не да постъпваш както си знаеш. И майната му как ще ти се отрази това.

Зандер без малко да опули очи. Титус знаеше, че тя беше неговата ахилесова пета? Майната му! После си спомни как Калия и Титус сякаш бяха намерили общ език и яростта му отново закипя.

— Не ми пука за мен! Ти ли не знаеш, че сега, ако демоните я хванат, ще стане хиляди пъти по-лошо? Няма да позволя на никого дори да я докосне с пръст. Тя и без това е преживяла много. Не ти харесват методите ми? Не одобряваш решението ми? Още по-зле! Тя не ти е наречена и не ти решаваш.

Титус се усмихна така, че на Аргонавта му се прииска да пробие с юмрук стената или… лицето на приятеля си. Общо взето нямаше никаква разлика.

— Така си и знаех — промърмори Титус и продължи със силен глас: — Послушай съвета ми, готин! Здравата си загазил! — и се отправи към вратата.

Зандер направо прогори дупка в гърба му със сърдития си поглед.

— Кажи ми нещо, което не зная!

— Направи си услуга, Зет, преди да се облажиш още повече. Кажи на Калия истината.

Зандер понечи да го последва, без да разбира за какво намекваше Титус. Той и преди не го разбираше добре, но сега съвсем беше изпуснал нишката на разговора им. Струваше му се, че събратът му се опитваше да му помогне, а не да задълбочава ситуацията. Дочу далечни гласове, но не разбра думите. В главата му все още се въртяха последните думи на Титус.

Да разкаже на Калия истината? Да бе, ей сега! Това щеше да предизвика само куп ненужни проблеми. Ако трябваше да бъде честен с нея, то щеше да пусне на свобода човечността си, а не беше обучен за това. Дали можеше да го направи? Да отслаби самоконтрола си, да разкрие душата си и да й се отдаде сега и завинаги? И точно тук Зандер си спомни за последствията. Легендите за Аргонавтите, потомци на Ахил, отдава бяха забравени. Щеше ли да се промени същността му? Поведението му? Онази негова съществена част, която го правеше Пазител? Безсмъртен воин, на когото разчитаха останалите? Освен това съществуваше и неговият син…

Наблизо се разнесоха стъпки, хлопна се врата. Зандер бавно повдигна глава и видя лицето, което си представяше мислено.

— Тея?

— Аз ти се доверих. — Очите й блестяха. — Ти обеща, че няма да скриеш нищо от мен. Аз ти повярвах, а ти ме остави и замина, за да си играеш на Бог.

— Тея…

— Не ме наричай Тея! — Калия се нахвърли върху него и заби пръст в гърдите му. Толкова сърдита Зандер не я беше виждал никога, но дори такава, тя все пак беше много по-прекрасна, отколкото във въображението му. — Нямаш право повече да ме наричаш така! Той е мой син, Зандер! Разбираш ли? Мой! Ти узна за него съвсем скоро.

— Калия…

Тя го плесна през ръката.

— Разкарай се в Тартар! Разбери, ти не си ми нужен! Аз мога да помоля Терон или някого другиго от Аргонавтите да ми върне сина. И дойдох тук само за да ти кажа следното: Ти няма да ме спреш — аз не разрешавам! — Очите й проблясваха, когато се обърна към вратата. — И не ме доближавай!

Беше хвала дръжката, когато Зандер я прегърна през кръста откъм гърба и я повдигна от пода.

— Почакай!

Тя започна да се съпротивлява и настоя:

— Пусни ме, Зандер!

— Не мога. — Притисна гърба й към гърдите си и думите, които досега не се решаваше да изрече, сякаш сами се измъкнаха от устата му: — Опитвах, о, Богове, опитвах, но напразно! Ти си ми нужна.

— Аз никога не съм ти била нужна! Това беше мимолетна интрижка, способ да подразниш Съвета и да си прекараш приятно времето.

— Това не е истина. — Тя се извиваше и дърпаше и макар че Зандер изобщо не се стремеше към това, беше безсилен да направи каквото й да е — кръвта му закипя и се спусна към слабините му. От близостта й сякаш го прониза електрически заряд особено когато дупето й се притисна към бедрата му. — Ти беше всичко за мен! Ти си всичко за мен.

— Лъжец! Ти без колебание повярва в най-лошото за мен! — Тя го изрита с пета по крака и той се смръщи от болка.

Така беше, тя беше права. И Зандер никога нямаше да си го прости.

— Но това не повлия на жаждата ми. Не съм престанал да те желая.

— О, да — насмешливо му отвърна Калия. — Аз дори вече усещам как ме желаеш. Но ти искаш единствено това от мен, нали така! Секс. Беше ни добре заедно, нали?

Гърдите му застудяха от думите й и Зандер пусна пленницата си.

Но тя не избяга, а бавно се обърна с очи, пламтящи от ярост, равна по сила на онази, която той сдържаше.

— Защо не ме вземеш, Зандер? И двамата знаем, че аз винаги съм желала само теб.

— Калия, престани!

Нещо в нея се беше променило. Нещо, което подхранваше ненавистта и силното привличане, което ги беше сближило още от самото начало.

— Защо? — Тя се намръщи, но в очите й вече нямаше насмешка, а само гняв, пламък и неразбиране. — Стори ми се, че съм ти нужна.

— Това е така. — Зандер отстъпваше, докато краката му не опряха в дивана. И повдигна ръце, надявайки се да удържи на натиска й. Аргонавтът не разбираше как толкова бързо всичко се беше обърнало с краката нагоре. — Аз те желая, но не по този начин.

Калия присви очи.

— Мисля, че точно това е начинът. Хайде, Зандер, аз съм само слаба жена. А ти притежаваш сила.

— Не, не аз. — В главата му прозвучаха тревожни звънчета. И макар че това беше неправилно и той разбираше, че поведението на Калия нямаше никакво отношение към него, а тя просто искаше да покаже своята гледна точка, съзнаваше, че няма да може да й се съпротивлява още дълго. Преди също не беше успявал. — Не, силата винаги е била в твоите ръце.

Калия присви виолетовите си очи и побърза да хване края на хавлията, увита около бедрата му, преди Зандер да успее да запротестира.

— Прав си, имам власт.

Калия дръпна плата и го захвърли настрани. След което погледна към него и, дявол да го вземе, към възбудения му член.

— Ти отказваш, но ето че тялото ти не е съгласно с теб. — Лечителката вдигна поглед, сложи длани върху гърдите му и се притисна към него. — Хайде, Зандер, покажи ми колко ме желаеш.

Кръвта препускаше по вените му. Нейният сладък, женствен аромат го обгърна, омагьоса и се впи в него, без да го пуска. Зърната й се притискаха към гърдите му, а уютното гнезденце между бедрата й обкръжи възбудения му член. Това го караше да полудява, но Зандер не можеше да забрави резките й думи.

Той я хвана за раменете и се опита да я отмести.

— Калия, не ме съблазнявай точно сега.

— А защо не? — Тя устоя на мястото си и го захапа за рамото. — Тогава, в пещерата, ти каза, че нямаш нищо против да ме изчукаш. — И с дрезгав шепот добави: — Сега ти се е паднала такава възможност.

Аргонавтът затвори очи, преглътна с труд и осъзна, че трябва да се махне, но не можеше да помръдне. Калия беше сърдита, обидена и опасно импулсивна след всичко, което беше узнала днес, затова си го изкарваше на него. Но дори и да го разбираше, Зандер все пак я желаеше.

О, Небеса, спасете ме!

Той пусна раменете й, прегърна я през кръста и зарови лице в косите й.

— Тея…

— Така си и знаех. — Тя повдигна глава и заби ноктите си в гърдите му. — Кучи син такъв! — И както тогава, в пещерата, тя погълна енергията от тялото му в ръцете си, след което я запрати обратно към него, удряйки го право в гърдите.

Ударът беше с такава сила, че Зандер шумно си пое въздух и се олюля. Но този път тя не успя да го доведе до ръба да загуби съзнание. Вместо това, той отново се опита да я прегърне през раменете, но Калия се отскубна от ръцете му.

— Разкарай се в Ада, Зандер!

Не успя да направи повече от три крачки, когато Зандер я хвана за ръката.

— Аз и без това прекарах там прекалено дълго време и не желая да се връщам.

— Занд…

Воинът притегли любимата си в прегръдките си и покри устните й със своите.

Жарката му целувка не остави никакви съмнения за това, което желаеше Пазителят. Той не пусна Калия дори когато тя започна да го удря с юмруци по гърдите. Когато арголейката се опита отново да го одере, той само я притисна по-силно. Едната му ръка обгърна талията й, докато другата се зарови в косите й, за да й попречи отново да захвърли в него собствената му болка. После тръгна напред и я притисна към дървената врата. Тя промърмори нещо, но Зандер не отслаби захвата си, а просто промени ъгъла на целувката. Той ласкаеше езика й със своя и захвърли всички мисли за последствията от постъпката си.

Изумените й виолетови очи горяха, когато той прекъсна целувката си, но това не го спря.

— Наясно съм, че не съм ти нужен. Но и ти ме разбери — аз не те защитих, когато беше необходимо и ще ми се наложи да живея с това. Но няма да повторя грешката си. И ако това означава стотици пъти да те оставя в безопасност в Арголея, ще направя точно това.

— Ти…

— А това… — каза той, имайки предвид тяхната прегръдка, — съвсем не е онова, което си помисли. Аз те търсих осемстотин години, а десет се опитвах да живея без теб. Ти си толкова близо и аз искам онова, което не мога да получа. Това не е само секс, Калия, това си ти и само ти. Единствената, която някога съм желал. — Зандер я пусна и отстъпи, без да сваля очи от нея, в случай че тя решеше отново да му се нахвърли. Във виолетовите й очи бушуваше толкова познатата му буря.

Устните на Калия бяха подпухнали и порозовели от целувката му. Косата й в безпорядък се стелеше по раменете. Арголейката го гледаше със сърдит поглед, докато гърдите й се повдигаха и спускаха в такт с накъсаното й дишане. Когато тя пристъпи напред, той се напрегна.

— Така не е честно — прошепна Калия.

— Аз никога не се сражавам честно.

— Проклятието на наречените е пълна глупост.

Той погледна към идеалното и до болка познато, прекрасно лице.

— Това е мой кръст, не твой.

— Ти искаш да извъртиш нещата. Зандер, аз не принадлежа нито на теб, нито на някого другиго. — И добави с шепот. — Сега всичко решавам сама.

После притисна устните си към неговите толкова бързо, че той не успя дори да въздъхне. Целуваше го също толкова настойчиво и грубо, както и той преди това, с всичката жар, страст и желание. О, Богове, помогнете ми! Не му пукаше дали поривът й се дължеше на гняв, разочарование, или на отчаяние, защото Калия му принадлежеше. Неговата единствена наречена, неговият живот и неговото сърце.

— Калия…

— Млъкни! — Тя го пусна и съблече пуловера си през глава. Дрехата падна на пода в краката им. Зандер успя да забележи материя и кожа, преди Калия да възобнови целувката им и да зарови пръсти в косата му.

Закръглените гърди на рижата красавица се притиснаха в неговите, а езикът й се плъзна в устата му. Тя триеше напрегнатите си под потника зърна в него, а той я прегърна през кръста и целуна в отговор.

На Зандер му се искаше тя да беше свалила потника заедно с пуловера си, заедно с останалите си дрехи. Жалко, че беше изгубил ума си от вкуса й и не можеше да забави и да се наслади на всяка секунда.

— Калия…

— Аха. — Тя отново отстъпи, разкопча копчетата на панталона си и го свали, като не му даде възможност да й се полюбува, а отново се притисна към него, гола и отдаваща му се.

— Никакви разговори!

О, милостиви Богове…

Калия зарови пръсти в косата му. Двамата се целуваха страстно. Лечителката наведе главата му така, както й се искаше и го зацелува с още по-голяма страст. Тя стенеше в устата му и го придърпваше все по-силно. Опиянен от неповторимия й еротичен вкус, Зандер не разбра как Калия го беше обърнала. Той се опита да я притисне, но тя се облегна на гърба на дивана.

— Вдигни ме — прошепна Калия право в устните му.

Той направи така, както тя искаше. Ръцете му я обхванаха под дупето и леко я сложиха на облегалката на дивана, докато той ласкаеше устните, езика и устата й със своите. Тя разтвори краката си, обви ги около бедрата му и го придърпа към себе си. Докоснал с върха на пениса си влажния й вход, Зандер разбра, че всичко ще свърши много по-бързо, отколкото му се искаше.

— Калия, аз…

— Млъкни, Зандер! — Тя захапа възглавничката на ухото му, като едновременно с това обхвана члена му с ръка. Той простена и се дръпна, а ухото лекичко го заболя. Много бавно Калия прокара ръка нагоре по твърдата цилиндрична форма на плътта му. А когато стигна до мястото под върха му, стисна, пое меката част на ухото му надълбоко в горещата си уста и… засмука.

Цялото му тяло се напрегна. Всички разумни мисли излетяха от главата му и остана само едно-единствено желание: да влезе в нея… веднага.

Той заръмжа ниско, освободи ухото си и навлезе с език в устата й. Целуваше я с диво желание, което не беше изпитвал от много години. Тя пророни „да“ и притисна члена му до входа на лоното си. Инстинктът победи, когато горещата и хлъзгава плът заобиколи неговата и Зандер навлезе в нея веднага и надълбоко.

Калия простена, помръдна бедрата и го пое още по-дълбоко; толкова, че му се стори, че няма повече накъде.

— Да, да, Богове, да! Зандер!

Желаейки повече, той излезе от нея и после отново нахлу. Тя се впиваше в раменете му, обвила крака около кръста му. Пазителят усещаше триенето на копринената материя на потника й върху гърдите си, когато Калия се нахвърли върху устните му. Зандер искаше да се докосне до кожата й със своята, но това беше толкова еротично; полуоблечената му възлюбена го обгръщаше здраво, докато той се движеше в нея и сексът ставаше все по-неистов.

По гърба му се плъзна електрически заряд. Той се изпоти. Калия го целуваше, без да спира и не му разрешаваше да говори. Всеки път, когато Зандер се опиташе да забави, Калия не му позволяваше; притискаше се по-близо и това го принуждаваше да се движи все по-бързо. Той дишаше тежко и забързано, докато се движеше в нея, а Калия беше обвила главата му с ръце и отчаяно го целуваше отново и отново.

Зандер беше сигурен, че ако умреше сега, то щеше да бъде вечно щастлив. Усещането за влажното й и стегнато лоно, приятният й вкус в устата му, ароматът на възбудена жена, която искаше само него… Това беше по-хубаво от всеки въображаем Рай.

Калия се напрегна цялата, заби нокти в раменете му и простена в устните му. Зандер се задвижи по-бързо. Той я целуваше още по-силно, защото знаеше, че е на границата на оргазма си. Той ли не познаваше признаците? Стараейки се да й даде необходимото, навлезе още по-навътре в тялото й, притисна бедрата й към своите и промени ъгъла на проникването си така, че върхът на члена му да докосва нужната точка отново и отново, и отново.

Тя се притисна към него, поизправи се в обятията му, откъсна се от устните му и дълбоко и гърлено простена, докато цялото й тяло вибрираше. В този момент Пазителят не се поколеба. Той засмука местенцето на врата й, докато Калия скачаше върху му, и облизваше сладката й плът. След което се отдаде на воля на усещанията, обхванали члена му, и свърши силно, както никога досега в живота си.

Изтощената Калия падна върху гърдите му и уютно сложи глава в извивката на рамото му. Гърдите й бурно се повдигаха и спадаха в такт със забързаното й дишане, докато пулсът й се нормализираше. Сърцето на Аргонавта се разкри, докато той се опиваше от нея, защото предполагаше, че този момент никога повече нямаше да се повтори.

— Тея…

— Аз… О, Богове! Не съм го планирала.

Зандер зарови пръсти в косата й, разтри тила й и ги прокара по родилния белег на врата, за който вече знаеше.

— Никой не се оплаква.

— Аз… — Тя се притисна към гърдите му в явен опит да успокои туптящото си сърце. — Няма да забременея, времето не е подходящо. Можеш да не се безпокоиш.

Да се безпокои? Как изобщо можеше да си го помисли.

— Не съм обезпокоен. Аз с удоволствие бих те гледал, закръглена с моето дете. Миналия път пропуснах. Аз…

Докосна с устни главата й. В гърлото му заседна нещо, но тялото му се стопли при мисълта за семейство. Истинско семейство. И когато намереха техния син…

— Само ми кажи кога и аз ще се постарая да намеря време.

Калия застина, а после бавно повдигна глава и впи виолетовите си очи в лицето му. В настъпилото мълчание Зандер не можеше да разбере мислите й.

Внезапно тя го блъсна в гърдите и се освободи.

— Трябва да тръгвам.

— Калия…

Тя се отдръпна от него и се изправи. Стана му студено без топлината й. Лечителката повдигна панталона си от пода.

— Това беше грешка.

Гърдите на Зандер го заболяха при тези думи и преди тя да успее да се изплъзне, той я хвана и я вдигна на ръце.

— Това не беше никаква грешка! Такива с теб не сме правили никога.

— Зандер, пусни ме!

За нищо на света нямаше да я пусне повече.

Аргонавтът стигна с нея до леглото, сложи я върху завивката и я покри с тялото си.

— Аз вече казах, че не мога. — Пазителят отпусна глава и притисна устните си към вдлъбнатината на гърлото й.

— Моля те, не трябва — прошепна тя.

Зандер се придвижи по-нагоре, целуна я по лявата скула, после по дясната.

— Помниш ли онази нощ, когато те чаках в гората зад къщата на баща ти? — започна той, прокарвайки пътечка от целувки до ухото й.

— Зандер, не трябва!

Пазителят целуна възглавничката на ухото й, засмука я и обгори кожата й с горещия си дъх.

— Не мислех, че ще дойдеш.

Калия потръпна под него и Зандер усети как тялото й се отпусна. Сякаш всички години на увъртания и неразбиране водеха до тази минута. И празнотата в гърдите му се изпълни с ново чувство.

— Твоят баща не беше радостен да ме види в клиниката този ден, но аз трябваше да те видя. Ти ми беше толкова нужна, Тея.

Калия стисна силно очи и Зандер разбра, че тя също си спомняше онази нощ. В неговото съзнание тези събития се носеха подобно на кадри от филм. В ъгълчето на окото й се появи сълза.

— Не беше ти причината. Баща ми никога не е искал да помагам на Аргонавтите и царя. Тогава все още не разбирах, но сега…

Сега той също го беше разбрал.

— Той вече знаеше за нас.

— Подозирал е, но не е знаел със сигурност — прошепна тя.

Зандер я целуна по брадичката, гърлото и стигна до чувствителното местенце на рамото й.

Калия затрепери под докосванията му. Това въодушеви Зандер и го възбуди още повече.

— Можех да мисля единствено за теб. Знаеш ли колко трудно беше да не изкрещя на целия свят, че си моя? И да пазя отношенията ни в тайна? Желаех те дори в клиниката. Исках да се изкача на верандата и да те взема в постелята ти. И малко обезумях онази нощ, когато ти не дойде.

Калия конвулсивно въздъхна, когато той прокара пътечка от целувки към ключицата й, свали презрамките на потника й и притисна устните си към гърдите й.

— Аз… аз не можах да си тръгна. Той седя при мен до късно, четеше откъси от произведенията на Омир и говореше за Съвета. Изглежда е подозирал. Трябваше да изчакам, докато заспи.

Зандер се надяваше, че Калия не просто така го беше накарала да чака онази нощ, но да чуе разказа й след толкова години…

Той смъкна втората презрамка от рамото й и освободи идеалните й гърди. Стисна в ръка единия закръглен хълм и обви с горещия си дъх зърното й.

— Ти не можеш да си представиш какво почувствах, когато те видях да бягаш към мен през гората. Тея, помниш ли какво се случи онази нощ?

— Ти… ме целуна. — Арголейката срамежливо прокара ръце по раменете му и ги зарови в косата му.

— Къде?

— Ето тук. — Калия изви гръб и поднесе гърдите си към устните му. Не му дремеше дали красавицата го беше направила инстинктивно, или специално. Той пое с устни зърното и го засмука, докато партньорката му не затрепери. От устните й се отрони гърлен стон, толкова еротичен, че Зандер отново се възбуди. Той насочи вниманието си към другата й гръд и повтори ласката си. Езикът му обходи кожата, докато зъбите му леко хапеха връхчето. Тя отново се изви срещу него и разтвори крака. И той притисна възбудения си член към влажния й вход.

След което прошепна:

— И после?

— Ти… о… — Калия движеше бедрата си, позволявайки на върха на члена му да се трие в напрегнатия й клитор. — Ти ме положи на земята и ме съблече.

Да, направо на полянката. Беше толкова нетърпелив.

— А какво направи ти?

— Помагах ти — прошепна Калия.

— Ти ме желаеше.

— Да. — Арголейката простена, когато Зандер прокара устни покрай ръба на сваления й потник.

— Ти искаше аз да те целуна ето тук? — Той отново се докосна с устни към стегнатия й корем, след което се плъзна още по-надолу.

— Да.

— А тук? — Той се притисна към местенцето между бедрото и пъпа й.

— Да — простена Калия и се напрегна.

— Може би тук?

— О, да!

— А какво искаш сега, Тея? Искаш ли да те докосна с устни ето тук?

Зандер докосна с пръсти нежните й гънки. Тялото на Калия затрепери, а опияняващият аромат на възбудата й го прониза до дъното на душата му.

— Да — въздъхна тя.

Зандер близна входа на лоното й и се спря на клитора й. Облиза го и го засмука, докато тя не застена и не започна да се извива под него. Той не спря да я води към върха отново, и отново. Сладкият мед на възбудата й го удари в главата и сломи съпротивата му, като призова онази негова част, която беше неразривно свързана с нея.

С устните си той ласкаеше бедрата, корема и гърдите на Калия. Арголейката така и не отвори очи, когато Зандер пламенно пое с уста зърното й, разтвори широко краката й с коленете си и се повдигна над нея. Устните му се докоснаха до гърлото й, притиснаха се в потната й кожа и оставиха смучка. След това отпусна бедрата си така, че пулсиращият му член да се окаже точно там, където му се искаше най-много.

Зандер повдигна глава, притисна се към ухото й и внимателно навлезе в нея само с връхчето си. Калия застена. Тя обхвана с ръце дупето му, натисна го и се опита да го накара да навлезе по-надълбоко, но той се сдържа.

Прошепна в ухото й:

— А какво се случи после?

— Ти прави секс с мен.

— Не, аз правих любов с теб, Тея. Отвори очи.

Тя повдигна мигли и погледна с виолетовите си очи в неговите сини. Колко му се искаше да потъне в тези очи завинаги. Те му издадоха, че дори ако тя никога не го обикнеше така, както той нея, нямаше да бъде грешка да й отдаде себе си и своята човечност.

— Аз те обичах още тогава, разбрах го онази нощ на поляната. Когато дъждът заваля, а ти свърши в ръцете ми. Не ти го казах, защото се боях да не ме отблъснеш. Смятах, че е прекалено рано, че твоите чувства към мен не са такива. Мислех… — От наплива на емоции гърлото му сякаш се запуши, но Зандер стисна зъби, наясно, че трябва да довърши: — Мислех, че имам всичкото време на света, за да те накарам да се влюбиш в мен. Грешал съм. Ако можех да се върна в миналото и да променя нещо, то щеше да бъде именно това.

Очите на Калия се напълниха със сълзи. Зандер се отпусна на лакти, изтри влагата от страните й и цялото му съпротивление се стопи.

— Ако можех да се върна в миналото, щях да ти призная любовта си. И не само заради това, че ти си моята единствена. Ако мойрите ми бяха избрали някоя друга, аз щях пак да обичам теб.

— Зандер. — Калия стисна очи, придърпа лицето му към своето, повдигна бедра и пое члена му в коприненото си и горещо лоно.

Съединението им беше бавно и не приличаше на бързия първи път. Беше по-дълбоко, страстно и хиляди пъти по-силно. Движейки се в нея, Зандер сплете пръсти с нейните. Той гледаше в лицето на любимата си. Целуваше я по устните, носа и страните, безсилен да отмести погледа си, докато наслаждението й растеше. Пазителят смяташе, че му беше съдено да изживее вечността без сърце, но ето, то отново биеше вътре в него. И в нея.

Калия простена името му и изви гръб. Влажната й плът се стегна около него в предшествие на оргазма. Той навлизаше в нея все по-силно и по-дълбоко, стараейки се да й даде желаното. И когато Калия свърши, а тялото й потръпна в оргазма, той се изкачи на върха заедно с нея. И прекрати дългата борба със самия себе си. Най-накрая й се беше отдал целият.

* * *

Краката и дробовете му сякаш бяха обхванати от огън. Макс огъваше тънките стъбла, провирайки се сред гъсталака и дори усука глезена си, след като го закачи на стърчащ корен. Но не спря. Беглецът усещаше, че демоните го настигаха, но не се обърна да провери колко са близо. Разбираше, че ако ги види…

Подхлъзна се върху леда и замаха с ръце, за да се задържи, но не успя да падне, защото се блъсна в ствола на едно дърво. Болката обхвана корема и краката му. Той прегърна спасителния си пояс и успя да остане прав.

Зад гърба му се разнесе рев.

Макс напълни дробовете си с мразовития въздух, отблъсна се от дървото и се хвърли надясно. Захлъзга се по покрития със сняг склон по дупе и ръце към горския път, по който явно бяха пренасяли дърва.

Падна настрани, но побърза да се изправи, докато отчаяно се опитваше да се добере до подножието на склона. Чуваше шума на вода. Ако успееше да се добере до реката, то водата щеше да го отнесе далеч от тези чудовища. Беше по-добре да замръзне до смърт, отколкото да се превърне в тяхна закуска.

С безумно туптящо сърце той допълзя до долу и се изправи на крака. Някъде горе, над него, сред дърветата, се дочу трясък и рев. Макс успя да застане стабилно и побягна с всичка сила с надеждата да стигне до широката, бушуваща река.

Едва беше успял да се добере до другата страна на пътя, когато пред него се приземи демон.

Макс опита да се спре, но загуби равновесие. Падна по гръб и удари глава в твърдата, замръзнала земя. Пред очите му проблясваха звезди. Изкрещя от болка, но муцуната срещу него бързо го накара да замлъкне.

Фрайс беше станал много по-голям и силен, откакто се бяха видели за последно.

— Съвършено вярно. Аз съм твоят най-лош кошмар — потвърди наведеният над него демон.

Макс отпълзя назад.

Фрайс ли беше сега архидемон?

От паника и страх гърдите му се присвиха. Той се измъкваше заднешком като рак, докато не се блъсна в нечии ботуши. От ужас момчето се разтресе и когато повдигна глава видя сияещи в зелено очи и зъби, от които капеше слюнка.

Фрайс го хвана за яката и го вдигна високо.

Макс започна да рита с крака. Ноктите на звяра пробиха плата на ризата му и се впиха в кожата му. Болката прониза гърба му.

— Ти си бил непослушно момче, Максимус. Какво да правим с него? — попита Фрайс другия демон.

— Имам няколко варианта — отвърна му той.

— И аз имам. — Фрайс приближи Макс към себе си. Демонското му зловоние изпълни ноздрите и гърдите му, като предизвика гадене. — До разсъмване, момче, ще съжаляваш, че изобщо си се родил на този свят.

Сълзите запариха в очите на съпротивляващия се Макс. Човечността не го беше спасила, както го уверяваше старицата, но той хранеше надежда, че Джеб беше успял да избяга.

— Тогава не чакайте — прошепна той и усети как една самотна сълза се плъзна по скулата му.

Фрайс се разсмя:

— Това не мога да ти обещая. Твоята съдба сега е в ръцете на Аталанта.

Той хвърли Макс върху рамото си и влезе в гората. Вторият демон го следваше по петите.