Елизабет Ноутън
Свързани (11)

Глава десет

Някой пееше. И този някой определено не беше той. Зандер не можеше да запее нито една мелодия дори ако това беше необходимо, за да спаси живота си.

Звукът ласкаеше слуха му, а гласът го успокояваше. Песента не му беше позната, думите — също, но на Зандер му беше все едно. Напевът беше прекрасен сам по себе си, макар объркващ и приглушен. Нещо го докосна по челото. Ръка? После по рамото, по бедрото. Нежни пръсти се движеха по крака му. Аргонавтът въздъхна дълбоко и се отпусна още повече, докато се вслушваше в кадифения звук на гласа, който ставаше все по-силен и звънък. Усещаше копринената гладкост на ръката, която докосваше кожата му.

Кракът му…

Зандер отвори очи. Той усещаше крака си.

Само че… мамка му… защо всичко беше черно?

— Очите ми… — Почакай, нима това беше неговият глас? Звукът беше прекалено груб и скърцащ.

Пеенето рязко спря.

— Зандер?

Калия? Какво, по дяволите, правеше тя тук? Той се порови в спомените си, опитвайки се да подреди късчетата от пъзела. Нищо не се получаваше.

— Не виждам нищо.

— Всичко е наред. — Лечителката отново докосна с ръка челото му.

Богове, наистина беше много приятно да усеща пръстите й навсякъде върху кожата си. Аргонавтът обърна глава към звука на гласа й и дълбоко вдиша аромата й — сладък, като летни рози. О, да, това определено беше Калия.

— Страничен ефект от лекарствата. Ще мине.

Уф, какво облекчение! Но за какво му бяха лекарства?

И тогава си спомни… Демоните, схватката, раняването и събуждането в пещерата с Калия и Титус.

Ако тя беше с него, значи той беше жив. Но… в главата му проблесна спомен за това, как Титус я докосваше и кръвта моментално се устреми към главата му.

— Отпусни се, Зандер. — Ръцете й натиснаха раменете му. — Все още не трябва да се изправяш.

Гласът й го успокои и намали съпротивата му. Нима това ме беше странно? Докато не я чу, той дори не осъзнаваше, че се движи.

— Така е по-добре — прошепна Калия.

Аргонавтът присви очи, защото пред него не всичко беше толкова черно. Над него се беше склонила тъмна фигура. Всичко все още беше размито, но придобиваше контури.

— Къде е Титус?

— Тръгна да търси Деметрий.

А, Пазителят не беше глупак!

— Деметрий привлякъл вниманието на демоните върху себе си, когато са те ранили — обясни Калия.

Нима? Зандер се намръщи.

— А какво е станало с мизосите?

Лечителката въздъхна тежко и Зандер отново почувства ръката й върху крака си. Сваляше бинтове ли? Не разбираше, но остротата на зрението му постепенно се възвръщаше.

— Някои… не са преживели нападението.

— А децата?

— Легни, Зандер! — Калия отново натисна раменете му.

След което се върна към десния му крак и тихо отговори:

— Шест… Те… Прекалено много демони и малко…

Не довърши. Не беше нужно. Той лесно се досети за останалото. Малко Аргонавти.

Зандер отметна глава и затвори очи, когато гаденето преобърна стомаха му.

— Там имаше момче, на не повече от осем…

— Не зная какво е станало с него — прошепна Калия.

Помежду им надвисна мълчание, докато тя продължаваше да си върши работата. Зандер мислеше за момчето със сините очи. С всяка изминала минута тази война ставаше все по-кървава, а той възнамеряваше да напусне службата си, докато Изадора не родеше наследник. Още колко деца трябваше да загинат заради това, че Аргонавтите бяха малко на брой?

Сети се за Деметрий. Ами ако той беше ранен и Титус не успееше да го намери? А ако все пак успееше, дали щеше да му помогне навреме? В схватката участваха най-малко седем демона, преди Зандер да падне на земята. Седем срещу един, или дори двама, беше тежък случай. Но ако някой беше толкова безразсъден, колкото беше Зандер, то това бе Деметрий.

Проклятие! Но за разлика от Зандер, Деметрий не беше безсмъртен. И нямаше никакви шансове.

Зандер трябваше да ги намери. И да им помогне, вместо да се търкаля като шибан инвалид. Това беше най-малкото, което можеше да направи, преди царят да го извади от редиците на Аргонавтите.

Раненият се изправи на лакти.

— Не — веднага го отряза Калия и натисна силно раменете му. Тя беше поне два пъти по-слаба от него, но по непонятни за него причини все пак успя да го спре. — Не си в такова състояние, че да тръгнеш сега нанякъде.

— Добре съм — отговори й инатливецът, докато гледаше покрай нея и се мъчеше да разбере къде се намира.

И доколкото можеше да прецени, явно бяха в пещера. Дали същата онази? Не, тази сякаш изглеждаше по друг начин. Струваше му се, че таванът беше поне десет метра и почти се губеше нагоре в тъмнината. Някъде недалеч шумеше и се плискаше вода, но Аргонавтът можеше да вижда само на няколко метра пред себе си. Бяха запалени два фенера. Единият гореше в краката му, а вторият — някъде зад главата му. Меката им светлина хвърляше сенки върху каменния под, както и върху лицето на Калия.

Колкото и да се стараеше, Зандер не можеше да откъсне очи от лицето й. Рижите й коси бяха хванати на опашка на тила, а светлината на фенерите подчертаваше извивката на скулите й, дългата линия на врата и нежните й, заоблени устни. Калия гледаше надолу към крака му, докато Аргонавтът оглеждаше помещението. Но лечителката усещаше, че той я наблюдава и затова не се осмеляваше да вдигне очи.

Какво правеше тя тук? И защо досега не си беше отишла? Дори да изпитваше безпокойство по повод тежката му рана, той сега се чувстваше добре. Калия можеше да си тръгне по всяко време.

Очите му подозрително се присвиха, когато я погледна. Тя беше все така великолепна и прекрасна, както винаги, но съвършено чужда. Това предизвика усещане за болка в гърдите му, а негодуванието, с което се бореше винаги когато червенокосата красавица се оказваше наоколо, само нарасна.

Но имаше и още нещо. Нещо, което не беше наред с Калия. Тя беше бледа, а под очите й имаше тъмни кръгове. И съдейки по напрежението в раменете й, сякаш целият свят лежеше върху им.

Това не е твоя работа!

— Трябва да намеря Деметрий и Титус.

— Не, не трябва — възрази му лекарката и продължи да превързва крака му, без да повдига очи.

— Ако Деметрий е ранен…

— Тогава ти няма да можеш да му помогнеш. Просто легни и се отпусни.

Кипейки от раздразнение, Зандер се опита да седне.

— Глупости!

Калия отмести ръцете си от ранения му крак и го бутна назад, принуждавайки го да се опре на лакти.

— Глупост е увереността ти в това, че си непобедим. А това не е вярно. Така че просто легни и престани да се държиш като петгодишно дете.

Зандер се вбеси.

— Не ми трябва бавачка, Калия. Аз вече оздравявам, ако случайно не си забелязала. Проклятие, не разбирам защо си тук? Аз съм безсмъртен. И не се нуждая нито от твоето, нито от нечие друго лечение.

— Илитиос! — Калия толкова бързо скочи на крака, че главата му рязко се отметна, докато следваше движението й. Но когато тя погледна от горе на долу към него, в очите й гореше такъв огън, какъвто той не беше виждал никога преди. — Преди шест часа имаше куршум в гръбнака. Ти разбираш ли какво означава това, Зандер? Наложи ми се да те разрежа, за да извадя оттам парчето метал. А след това отново да те изцеля. И това не беше просто някаква си там обикновена процедура. Може и да си безсмъртен, но без мен би останал парализиран. И няма да ходиш никъде, докато не бъда удовлетворена от здравословното ти състояние. Не съм си превивала гърба само за да си навредиш още повече!

Калия го прекрачи и се скри в тъмнината. А той остана сам там, където си лежеше, опрян на лакти, отворил уста и облещил очи след нея. Аргонавтът беше загубил дар словото си, но не от думите й, макар че никога преди не я беше чувал да ругае така, а от изражението на очите й.

Разбира се, тя се беше ядосала и разстроила и това бе очевидно. Но страхът беше взел връх над всичките й емоции. Истински ужас. Такъв страх, какъвто изпитваш само когато си мислиш, че много скъп за теб човек се намира на прага на смъртта.

Калия се страхуваше. За него.

Сърцето в гърдите на Зандер неистово затуптя. Аргонавтът затвори очи, пое си дълбоко дъх и отново легна, опитвайки се да увери сам, че това нямаше никакво значение. Но беше важно. А той не беше чак такова магаре, за да не разбира колко много.

Мамка му! Той трябва да се сгоди за Изадора след няколко дни. Нямаше нужда неговата наречена отново да се връща в живота му. Толкова години минаха. Сега вече беше късно.

За завръщането на Калия му извести шумът от стъпките й, чието ехо отекваше в пещерата. Тя беше пуснала косата си свободно и сега рижите кичури частично скриваха лицето й. Лечителката се опитваше да не среща очите му, затова просто го заобиколи, коленичи и продължи да се занимава с крака му.

И макар да не му харесваше никак, Аргонавтът се почувства като овен. Особено когато пръстите й отново докоснаха бедрото му и електрическите заряди пробягаха по кожата му при този допир.

Зандер мълчеше, докато Калия обработваше крака му. И с всички сили се стараеше да не реагира на всеки поглед или докосване до кожата му, които сега усещаше много по-остро след неотдавнашните си размишления. Но когато ръцете й замряха и тя погледна към гърдите му, Зандер си пое дъх и замря в очакване.

— Ти трепериш. Студено ли ти е?

Дали му беше студено? Това беше странно. Той дори не беше обърнал внимание на състоянието си.

— Не, добре съм — изрече той. Но преди да успее да добави още нещо, тръпката така разтресе цялото му тяло, че всичките му зъби изтракаха.

— Илитиос — отново прошепна Калия. Стана и се отдалечи към тъмния ъгъл на пещерата. Върна се с одеяло и започна да го подпъхва под тялото му. — Имала съм старци за пациенти, с които ми беше много по-лесно, отколкото с теб. Дори царят не е такъв трън в задника.

Зандер не можа да се сдържи и се усмихна накриво. Калия винаги успяваше да го накара да се усмихне дори когато беше и лошо настроение.

Тя опипа челото му, изруга и се отпусна на колене до главата му. Ароматът й го обкръжи като венец от рози. Наведена над него, тя повдигна раменете му.

— Седни!

— Какво правиш?

Тя леко се намести зад него и го прегърна откъм гърба.

— Ти замръзваш. И докато не нормализираме температурата на тялото ти, аз ще те топля с топлината на моето.

Топлината на тялото й ли? О, Богове, не…

— Слушай, не ми…

— Престани с тези глупости, Зандер. Точно сега не ми пука какво ти смяташ, че ти е необходимо.

Резките й думи заглушиха протеста му в корен. Какво се беше случило с милата гинайка, която той познаваше от много години? Онази жена беше тиха и скромна. А тази не прощаваше никому. Особено на него.

Калия леко се отпусна назад, за да се намести, протегна краката си от двете страни на тялото му и притегли гърба му към гърдите си. О, най-сладка Богиньо! Той не току-така не я доближаваше през последните десетина години. Когато Калия беше толкова близо до него, той забравяше за всичко на света. Дори собственото си име.

Чудесните й гърди се притискаха към гърба му. Бедрата й обвиваха неговите така, сякаш бяха специално създадени за него. Ръцете й го обгръщаха. Тя добре го беше завила с одеялото и го сгряваше с тялото си. Зандер усещаше с гърба си биенето на сърцето й и топлината между бедрата й, в близост до раната на гърба. А при всяко нейно издишане, топлият й дъх ласкаво обгръщаше врата му и го караше да трепери от главата до петите.

— Просто се отпусни — прошепна Калия на ухото му, неправилно изтълкувала реакцията му. Аха, сякаш ще започне да я разубеждава! В никакъв случай. Кръвта пулсираше във вените му, а потръпването в слабините му беше прекалено приятно, за да го игнорира.

— Така е по-добре — тихичко го похвали тя. — Не разбирам защо мъжете се държат като истински деца, когато ги боли.

Зандер затвори очи, отпусна глава върху рамото й като си каза, че това нямаше никакво отношение към секса. Това беше… лечение. Да, това…

— Съдейки по думите ти, това сякаш е лошо — промърмори Аргонавтът.

Калия движеше дланите си нагоре-надолу по ръцете му и тръпките му ставаха все по-силни след всяко нейно движение.

— Така си е. Аз просто се опитвам да ти помогна.

Внезапно на ум му дойдоха много начини за „помощ“. И всички те започваха с това как Калия описваше еротични кръгове с ръцете си върху голото му тяло, а не върху одеялото, с което беше завит.

Когато осъзна накъде го водеха мислите му, Аргонавтът отвори очи и се опита да се вземе в ръце. Но не се отдръпна от тялото й. Просто не можа.

— Къде сме?

— Някъде в Каскадските планини. Не зная точните координати. Титус ме доведе тук. Скрил те е в тази пещера, след което се върнал в Арголея за мен.

— А как попаднахме тук? Това не прилича на онази пещера.

— Ти го помниш? — Когато той кимна, тя въздъхна, присви крак и от това движение.

Зандер се приплъзна още повече към сърцевината на горещото й тяло, което го отвлече от въпроса му.

— Това е същата онази пещера, само че по-навътре от изхода. Просто там захладня, вън започваше буря и мен ме достраша, че можеш да хванеш някаква инфекция. Трябва да бъдеш държан на топло.

О, човече! Беше толкова хубаво да се притиска в нея. Прекалено хубаво. Зандер прочисти гърлото си.

— Колко… колко надълбоко в пещерата сме?

— Някъде около деветстотин метра, предполагам. Сметнах, че тук ще ти бъде по-топло и затова не те покрих с одеяло. Това са вулканични планини и под земята има геотермална активност.

И той едва сега осъзна, че тук не духаше. И макар да му беше хладно, не беше така, както преди.

— И за това въздухът не е студен?

— Да. Защото го нагряват горещите източници.

— Горещи източници?

Калия кимна и посочи нанякъде в тъмнината.

— Тук има не по-малко от четири басейна. Провървя ни, защото иначе нямаше да можем да запалим огън.

Това обясняваше тениската й с къс ръкав. Зандер си спомни как му се беше сторило, че вижда капчици пот по челото й.

Двамата поседяха няколко минути в мълчание. Аргонавтът усещаше как се сгрява от топлината на тялото й, притиснато в неговото. Потръпването му тихичко продължаваше да се усилва след всяко движение на пръстите й по ръцете и гърдите му.

Господи, нима от всички лекари Титус трябваше непременно да извика Калия? Тя притежаваше забележителни умения, но в Тайрънс практикуваха и други лечители, които биха могли да му помогнат. Макар че нито един от тях не беше толкова свързан с царя и Аргонавтите, колкото нея.

Под пръстите й в гърдите му се концентрираше топлина. Зандер инстинктивно затрепери и Калия го притисна по-силно към себе си, отново изтълкувала неправилно реакцията му. Ако в главата му беше останала капка здрав разум, той трябваше незабавно да се отмести от нея. Смъртта не го заплашваше повече — Зандер сам се беше убедил в това. И каквото и да смяташе Калия, той повече нямаше нужда от услугите й. Нямаше нужда да бъде спасяван. Но желанието му не беше изчезнало. Когато ръката й се плъзна по гърдите му, премина по грубото одеяло в близост до зърното му и запрати искрите на желанието право в слабините му, Зандер разбра, че желае Калия много по-силно, отколкото по време на прегледа по заповед на царя. Повече, отколкото в тяхната първа нощ в замъка и повече от всичко, желано от него в жалкия му досегашен живот.

Но това беше неправилно, нали? Той трябваше да се обвърже с Изадора, а Калия… тя завинаги щеше да остане сгодена за онзи кучи син Лукас. Макар Зандер да не разбираше защо двамата още не бяха сключили брак. Не трябваше да мисли за секс с нея особено сега, когато Калия играеше ролята на добрата самарянка.

Арголейката отново прокара ръка по гърдите му. Материята докосна другото му зърно и той рязко си пое дъх. Ръката й замръзна, но той усети с гърба си как сърцето й се разтуптя по-бързо. Аргонавтът чакаше, без да знае какво да каже или да направи. След което лечителката отново прокара пръсти над зърното му, сякаш за да провери реакцията му.

И или това беше чисто безумие, или означаваше, че… част от нея също беше толкова възбудена в този момент, както и той.

Егати! Стоп! Това не беше правилно, нали така?

Въпроси, варианти, отговори — той едва ли беше способен да се разбере с кашата в главата си, но въпреки всички уговорки, желанията му му се струваха естествени. И в дадения случай истински, както никога.

Не трябва да го правиш. Сложи край на това, докато още нищо не се е случило. Тя не е твоя.

Но формално Калия му принадлежеше, нали така? Независимо от това какво изпитваха двамата един към друг дълбоко в душите си, тя все още си оставаше единствената, предназначена за него. И бяха имали физически отношения, подобни на които не беше изпитвал повече с никоя друга. А задъханото й дишане и бързото туптене на сърцето й зад гърба му говореха, че красавицата изпитваше в момента същото. Така че същността на въпроса сега се състоеше в следното: Какво да прави?

Главата му се изпълни с толкова грешни мисли, че беше срамно да ги облече в думи. Калия повдигна крака си така, че Зандер потъна още по-надълбоко между бедрата й. Там беше толкова жарко, че Аргонавтът, притиснал кръста си, усещаше как от тялото й му се предава еротичен пламък, което накара всичката му кръв да се стече в слабините.

Зандер затвори очи и се опита да успокои дишането си. С нея винаги беше такъв. Всеки път, когато Калия се окажеше наблизо, той беше обхванат от непреодолимо желание. Дали всичко щеше да бъде толкова ужасно, ако се поддадеше на реакцията си тук и сега? Свързването му с Изадора щеше да сложи край на всичко. Щяха да бъдат той и тя завинаги и никой друг. Зандер възнамеряваше да спазва обетите си, което означаваше само едно: след като церемонията приключеше, той щеше завинаги да загуби възможността да почувства същото, което усещаше сега. Нямаше да може да усети тялото на Калия до своето, никога повече нямаше да може да се наслади на мекотата на кожата й и нямаше да има възможност да я опита с език.

О, да, той още помнеше сладкия й меден вкус, който се плъзгаше по гърлото му…

Очите му рязко се отвориха. Майната им на спомените! Той можеше да получи всичко и то сега. Тя беше тук. А той беше възбуден.

И съдейки по това как Калия поглаждаше гърдите и ръцете му, тя също го желаеше.

Една нощ. Без ангажименти. Той беше достатъчно укрепнал, за да се заеме със секс; беше сигурен в това на сто процента. Членът му се втвърди, когато еротичната картина се мярна в съзнанието му. Плътта му се втвърди още повече и Зандер отново вдъхна дълбоко, макар едно тъничко гласче вътре в него да го предупреждаваше: Играеш си с огъня!

Ръцете й върху гърдите му замряха.

— Все още ли ти е студено?

Гърлото му се беше свило така, че не успя да проговори. Не, беше му горещо. Той целият гореше заради нея.

Лечителката вдигна ръка и я прокара по челото му.

— Кожата ти е лепкава. Ската!

Калия рязко го отблъсна и стана, преди Аргонавтът да успее да възрази. Едва успя да отвори уста, за да каже, че е добре и да я убеди да се върне на мястото си, когато видя какво прави.

Красавицата хвана края на тениската си и я дръпна нагоре, позволявайки пред погледа му да се появи почти прозрачен потник. Той отново си пое дълбок дъх, но забрави да диша, докато тя сваляше тениската през глава, почти както във фантазиите му, след което я хвърли на земята. Събу обувките и започна бързо заразкопчава панталона си.

— К…какво правиш? — В името на Хадес, какво ставаше с гласа му? Звучеше по същия начин, когато Зандер дойде на себе си съвършено изнемощял. И със закъснение осъзна, че се е повдигнал на лакти и я наблюдава напрегнато. Като изгладнял мъж. Без да може да отмести поглед, дори с цената на живота си.

— Ще те отведа до горещия източник — поясни Калия така, сякаш не се случваше нищо. Разкопча панталоните си и ги избута надолу по дългите си, съблазнителни крака. По дяволите! Ако преди си мислеше, че е твърд, явно беше сбъркал. Плътта му запулсира.

— Калия…

— Сега трябва незабавно да те стоплим — решително каза тя. Панталоните се смъкнаха около глезените й, тя ги отхвърли с крак настрани и застана пред него само по бикини и сутиен. Той едва не се задави от течащите си лиги, докато наблюдаваше как сексбогинята се приближава към него, за да му се принесе в жертва.

Това беше тя! Неговата втора половинка. Почти гола и изцяло негова. А той щеше да бъде пълен глупак, ако точно сега й откажеше.

Калия приклекна, обви гърдите му с ръце и го принуди да седне, докато ароматът й свали и последната му защита.

— Да вървим, Зандер. Ще ти бъде приятно. Обещавам.

Той нямаше никакви съмнения. И малкото останала кръв в крайниците му се стече в пениса, когато лечителката започна да го изправя на крака. А заедно с кръвта от главата му излетяха всички протести.